Решение № 4124 от 4.9.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 11657/2021 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба с входящ № СОА21-КЦ01-38272 от 27.07.2021 г. от Д. П. А., ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. К, ул. „П Д. П” №, срещу Наказателно постановление (НП) № СО-33-Д-21-19-031 от 15.07.2021 г., издадено от кмета на Столична община (СО), с което й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) вр. т. І, 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. В жалбата се твърди, че маската била свалена на място, където не е имало хора, и то единствено по причина жалбоподателката да пие вода, след което маската отново била сложена на лицето, така че да покрива носа и устата. В съдебното заседание, жалбоподателят, Д. П. А., редовно призован, се явява лично. Същата твърди, че при проверката маската е била на устата й, плътно покриваща носа и устата. Обяснява, че преди това й прилошало и хапнала, след което отново поставила маската, така че да покрива носа и устата. Сочи, че наоколо не е имало хора и е свалила маската само за минута. Моли съда да отмени наказанието. Въззиваемата страна, Столичен инспекторат към Столична община, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт П Ж К, с пълномощно по делото. Същата моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин е било установено извършването на нарушение, както от обективна, така и от субективна страна. Сочи, че като не са намерени основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, на жалбоподателката е наложена глоба в мининален размер, предвиден за съответното нарушение. Моли съда да потвърди издаденото НП. Съдът, като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: На 16.03.2021 г., около 17: 00 часа, при извършена проверка на служители от Столичен инспекторат в гр. С, район Л, бул. „Ц Й” №, „Мега МОЛ”, след касова зона на търгонски обект – магазин „БИЛА”, било установено, че лицето Д. П. А. се намирало в търговския обект „Мега МОЛ” (закрито обществено място) и било изпълнило въведената противоепидемична мярка със Заповед на министъра на здравеопазването, като същата не е имала поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата. Инспекторите приели, че Д. П. А. е нарушила разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, за което свидетелят С., в присъствието на свидетелят Ч., съставила Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 21-19-031 от 16.03.2021 г. АУАН бил връчен на нарушителя лично и срещу подпис, като било отбелязано, че жалбоподателят има възражения, но те не били конкретизирани. На 17.03.2021 г., в законоустановения срок, срещу АУАН постъпило възражение № СОА21-ГР94-1426 от 17.03.2021 г., в които жалбоподателката заявявала, че по време на проверката била с маска, като преди това дръпнала същата под брадата си само за да пие вода, след което веднага поставила маската отново върху устата и носа си. На 15.07.2021 г., въз основа на АУАН, било издадено НП № СО-33-Д-21-19-031 от 15.07.2021 г., от кмета на Столична община, с което на Д. П. А. било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) вр. т. І, 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. НП било получено на 26.07.2021 г. От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено. Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН, като за неуредените в него случаи, чл. 84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е този, който поддържа административно- наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в акта за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във възивното производство пред съда се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са тези, които са събрани по реда на НПК, като същите подлежт на проверка в хода на съдебното следствие. Описаната фактическа обстановка съдeбният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № СОА21-КЦ01-38272 от 27.07.2021 г.; НП № СО-33-Д-21-19-031 от 15.07.2021 г.; Възражение № СОА21-ГР94-1426 от 17.03.2021 г.; АУАН № 21-19-031 от 16.03.2021 г.; известие за доставяне на НП на 26.07.2021 г.; заповеди на кмета на СО: Заповед № СОА20-РД09-2661 от 22.10.2020 г.; Заповед № СОА20-РД09-2654 от 22.10.2020 г.; Заповед № СОА21-РД15-8395 от 12.07.20211 г.; ДХ на старши инспектор в Столичен инспекторат от 20.10.2008 г.; пълномощно в полза на главен юрисконсулт К и показания на свидетелите С. и Ч.. Съдът възприе показанията на свидетелите С. и Ч., извършили проверката и установили непоставянето на маска на носа и устата от жалбоподателката, като непротиворечиви, последователни и обективни, поради което ги кредитира изцяло. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния законов срок и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата се явява основателна, но по други съображения. Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. С Решение на Министерския съвет на Република България (РМС) № 325 от 14 май 2020 г. в страната е обявена извънредна епидемична обстановка, свързана с епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от 14.05.2020 г. до 14.06.2020 г. Срокът на обявената извънредна епидемична обстановка е удължавян с последващи решения на Министерския съвет на Република България, като към датата на твърдяното нарушение, въз основа на РМС № 72 от 26.01.2021 г., страната все още се е била в обявената извънредната епидемична обстановка от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г. Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противо-епидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. В съответствие с чл. 63, ал. 7 от ЗЗ, временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място. Със Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, считано от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., на територията на страната са въведени противоепидемични мерки, между които и записаната под т I. 7 на горната заповед мярка, съобразно която, всички лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в Приложение № 3 към горната заповед. Приложение № 3 към т. 7 и 8 на Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. съдържа инструкции за правилно носене на защитна маска за лице, като в т. 1 от Приложение № 3 е записано, че защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата – от основата на носа до брадичката. При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намира, че АУАН е съставен, а процесното НП е издадено от оправомощени за това лица. АУАН е съставен в съответствие с чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ – от длъжностно лице, определено със заповед на кмета на СО, а атакуваното НП е издадено от заместващия кмета на СО, съобразно надлежно издадена заповед, поради което попада в кръга на лицата, притежаващи компетентност да издават наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ. На следващо място, съдът установи, че в АУАН нарушението е квалифицирано по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, а в атакуваното НП правната квалификация на нарушението е по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ вр. т. I. 7 от Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. Освен това, нито в АУАН, нито в процесно НП, е посочено какво предвижда Приложение № 3 на Заповед № РД-01- 51/26.01.2021 г. Предвид това, съдът счита, че в АУАН нарушената правна норма не е конкретизирана в достатъчна степен, така че лицето срещу което е съставен акта, да разбере какво административно нарушение се предполага, че е извършило и да може в пълен обем да реализира правото си на защита. Също така, съдът констатира, че в АУАН и процесното НП не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. При така вмененото нарушение и при липса на описание на конкретните обстоятелства, не може да се установи дали жалбоподателят е имал поставена предпазна маска и дали същата е била поставена съобразно инструкциите за правилно носене на защитна маска за лице, указани в Приложение № 3 на Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. Освен това, липсва и изрично словесно описание в тази насока, а именно, че се касае за неправилно и несъответно поставяне на защитна маска за лице от конкретното лице. Поради това, съдът счита, че в производството по ангажиране на административнонаказателна отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което доколкото пряко рефлектира върху правото на защита на сочения като нарушител, опорочава законосъобразността на обжалвания акт и обосновава отмяната му. На следващо място, съдът констатира, че не е посочена конкретна нарушена норма, за което да се наложи санкцията, предвидена в чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв. В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. В случая, като нарушена следва да се посочи разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ вр. Заповед № РД-01-51 от 26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, а не тази на чл. 209а от ЗЗ, както е сторено в атакуваното НП. Горните основания са достатъчни, за да обосноват извод за отмяна на процесното НП, без да е необходимо разглеждането на спора по същество. Разноски не се претендират от страните, поради което и съдът ен ъдлжи произнасяне по този въпрос. Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд