РЕШЕНИЕ

№ 16

гр. Кърджали, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Запрянова при участието на секретаря Ралица Димитрова като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно наказателно дело № 20235140200941 по описа за 2023 година Обжалвано е Наказателно постановление № ••••••••• от 11.09.2023г., издадено от Директор на Д. „И. т."-К., с което е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500.00лв. на „Е. К." ЕООД-К. с ЕИК ••••••• за нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност извършено на 27.06.2023г.

Жалбоподателят „Е. К." ЕООД-К. моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно наказателното постановление ведно с всички законни последици, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Сочи, че при издаването му административнонаказващият орган не е спазил изискванията на чл.57 ал.1 от ЗАНН, визиращ задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Освен това твърди, че в качеството си на управител не е извършил констатираното от контролните органи административно нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление при постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като претендира и направените по делото разноски. Пледира също, че от нарушението, което е формално, не са настъпили абсолютно никакви вредни последици, както по отношение на бюджета, така и спрямо работника. Поради това е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН като дружеството бъде предупредено, че при извършване на друго такова нарушение в 1- годишен срок, ще му бъде съставен акт и издадено наказателно постановление.

Административнонаказващият орган в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че Н. Т.- гражданин на Р. Т., е нает по трудов договор с „Е. К." ЕООД-К., поради което е полагал труд считано от 19.06.2023г. Именно за това за дружеството е съществувало задължение като местен работодател на лицето, което е чужд гражданин, да уведоми Изпълнителна агенция „ГИТ“ относно наетия работник в 7- дневен срок от действителното започване на работа. В случая е подадено уведомление за това лице, но то е станало над 2 месеца по- късно. Настоява, че нарушението е формално извършено, тъй като не е подадено уведомление по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ. Твърди, че то не може да бъде квалифицирано като маловажно нарушение, тъй като това задължение не е изпълнено спрямо всички наети в дружеството граждани на трети държави, общо шест лица. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното постановление. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което счита, че не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Моли също на основание чл.63д, ал.4 вр.ал.5 от ЗАНН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИАГИТ- С.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 11.08.2023г. свидетелите Х. Ч. и И. С.- инспектори в ДИТ- К., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство по документи, която била инициирана по подадени сведения от служба „М.“ от ОДМВР- К., във връзка с осъществяване на трудови правоотношения на наети лица във фирма „Е. К."ЕООД- К.. По време на нея установили, че жалбоподателят в качеството на работодател на дата 19.06.2023г. в гр.К. е наел лице и е сключил договор с Н. Т., който е гражданин на Р. Т.. Това лице притежавало единно разрешение за пребиваване и за работа в Р. Б., което е издадено от ОДМВР- Кърджали на •••••••г. и с валидност до •••••••г., съгласно получените данни от писмо от ОДМВР- Кърджали на ••••••••г., което давало право на работника да работи само при този работодател. По повод на това свидетелите изпратили призовка до работодателя за представяне на документи, поради което им бил представен трудов договор за работника Н. Т., от който установили, че той е нает по българското трудово законодателство с трудов договор подписан и от двете страни, в който са вписани мястото на работа в гр.К. ж.к.„В.“ квартал ••, където се строи жилищна сграда, на длъжност „общ работник“ в условия на пълно работно време- 40 часа седмично, и уговорено трудово месечно възнаграждение в размер на 780лв. Това лице е постъпило на работа на 19.06.2023г., което проверяващите свидетели установили от представена отчетна форма, която се изработва всеки месец от работодателя за явяване и неявяване, в табличен вид. При сключването на трудовия договор с лицето, жалбоподателят в качеството на работодател е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключения трудов договор с Н. Т. по чл.62 ал.5 от Кодекса на труда, като справката е приета на ••••••г., както и е връчена на работника срещу подпис. Той е уведомен за трудовия договор и за изпратеното уведомление към ТД на НАП, връчена му е длъжностна характеристика, както и му е проведен начален инструктаж. Проверяващите свидетели Ч. и С. на датата 11.08.2023г. направили служебна справка в информационната система на Изпълнителна агенция „ГИТ“, при която установили, че работодателят „Е. К.“ЕООД не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „ГИТ“, относно действително започване на работа на Н. Т., гражданин на Р. Т. и притежаващ единно разрешение за пребиваване и работа в Б.. Нарушението е установено да е извършено на 27.06.2023г. и до съставянето на акта работодателят не е уведомил Изпълнителна агенция „ГИТ“ за започване на работа на Н. Т.. Актът е съставен на 11.08.2023г. от свидетеля Х. Ч. в присъствието на колежката си И. С. и на упълномощено лице от работодателя, на когото е връчен без възражения. Проверката от двамата свидетелите Х. Ч. и И. С. била тематично насочена към трудовите правоотношения и за започване на работа на чужди граждани. По повод на нея те съставили и Протокол за извършена проверка № ••••••••• от 11.08.2023г., в който описали констатираните от тях нарушения, измежду които и това свързано с неуведомяване писмено на Изпълнителна агенция „ГИТ“ относно действителното започване на 19.06.2023г. на работа на Н. Т., както и било дадено предписание на работодателя- жалбоподател в срок до 24.08.2023г. да стори това. В указания срок, а именно на 23.08.2023г., „Е. К.“ЕООД подали Уведомление до Изпълнителна агенция „ГИТ“ за постъпило на работа лице Н. Т., гражданин на трета държава- Т.. Изложената фактическа обстановка безспорно се установява след анализ на показанията на свидетелите Х. Ч. и И. С.; Акт за установяване на административно нарушение от 11.08.2023г., Протокол за извършена проверка изх.№ •••••••••/ 11.08.2023г., Призовка по чл.45 ал.1 от АПК от 04.07.2023г., Писмо на ОДМВР-Кърджали от 10.07.2023г., Индивидуален трудов договор от •••••••г., Справка за приети уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от 19.06.2023г., Уведомление по чл.62 ал.5 от КТ, Длъжностна характеристика с дата •••••••г., Уведомление на основание чл.37а от НРВПО от •••••••г., Служебна бележка № ••/ 16.06.2023г., Декларации от ••••••••г., Протокол за раздаване на облекло на Н. Т., Отчетна форма за месец юни 23г., Уведомление от ••••••• г. Всички тези доказателства са еднопосочни, безспорни и взаимно се допълват, поради което им бе дадена вяра. Прочее по делото фактите не се оспорват.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество. Отговорността на жалбоподателя „Е. К."ЕООД- К. е ангажирана за нарушение на чл.10 ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който текст гласи, че в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „ГИТ“. Посочената в наказателното постановление санкционна норма чл.78 ал.1 от ЗТМТМ предвижда в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание, виновните лица да се наказват с глоба или имуществена санкция в размер от 1500 до 15000лв. Субектът на процесното нарушение по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ е особен и може да бъде само физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят, в качеството му на работодател, на 27.06.2023г. е извършил нарушение, тъй като в нормативно установения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Н. Т., гражданин на Р. Т., а именно от •••••••г. до •••••••г. включително, не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „ГИТ“ относно приемането на работа на това лице в предприятието. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение е доказано по несъмнен начин, тъй като е безспорно, че жалбоподателят има качеството на работодател на посочения чужд гражданин, съответно правилно е ангажирана отговорността му като такъв за извършено нарушение по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ. Установи се, че турският гражданин Н. Т. на датата •••••••г. действително е започнал работа по трудово правоотношение с „Е. К."ЕООД- К.. Поради това за последния е съществувало задължение да уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „ГИТ“. При така установените данни, събрани по делото, се прие за установено по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на жалбоподателя деяние, което да осъществява състава на описаното в акта и наказателното постановление административно нарушение по чл.10 ал.1 от ЗТМТМ.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение е съставен правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. С оглед на всичко изложено настоящата инстанция не споделя довода на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения в производството по установяване на административно нарушение.

Независимо от горното, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай административното нарушение, за което е наказан жалбоподателя, следва да се квалифицира като маловажен случай. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗАНН, за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В § 1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН е дадена легална дефиниция на понятието маловажен случай- този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. В тази връзка настоящата инстанция отчете, че нарушението се изразява в закъснение по- малко от два месеца, тъй като задължението е следвало да се изпълни до •••••••г., а то е сторено на •••••••г. Но въпреки това трябва да се вземе предвид, че работодателят е спазил всички свои задължения по Кодекса на труда и поднормативните актове касаещи трудовото правоотношение с посочения работник, както и че той в срока на даденото му предписание е отстранил констатираното нарушение. Не на последно място, нарушението е първо за жалбоподателя, не се твърди, а и не се установява преди инкриминираната дата да е наказван с влязъл в сила акт за подобно деяние, а и от него не са настъпили никакви вредни последици нито за работника, нито за Държавата. Всички тези обстоятелства обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид. Наказващият орган не е отчел степента на обществена опасност и тежестта на нарушението, поради което незаконосъобразно е издал наказателното постановление. Прочее не е налице и някои от забраните по чл.29 от ЗАНН за приложението на маловажен случай. Не се споделя довода на административнонаказващият орган, че деянието е немаловажно, тъй като това задължение не е изпълнено спрямо всички наети в дружеството граждани на трети държави- общо шест лица, защото към момента на установяване на нарушението и налагане на наказанието не е имало влязло в сила наказателно постановление за посочените нарушения. Предвид изложеното и поради това, че процесният случай се явява маловажен, атакуваното постановление следва да бъде отменено, като на основание чл.63 ал.4 вр.ал.2 т.2 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено в брой договореното възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС, Списък с разноски и Фактура за заплащането му. Това възнаграждение е минимално предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което направеното от представителя на ответната страна възражение за прекомерност е неоснователно. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „ГИТ“ със седалище град С., именно същата на основание чл.2 ал.1 от Устройствен правилник на Изпълнителна Агенция „ГИТ“ в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган, а и предвид на факта, че наказващият орган не е представляван в съдебното производство от юрисконсулт, не се дължат и не следва да се присъждат поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ето защо, Съдът