Решение № 10771 от 4.7.2024 г. на Административен съд - София-град по дело № 6529/2024 г.

ОТХВЪРЛЯ жалба на „ЖСК Съгласие“АД и представляващите дружеството С. П. и С. П. срещу Постановление № Р -11-5 от 11.06.2024г, издадено от зам. председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН за налагане на имуществена санкция и глоба по чл. 287, ал. 1 АПК за неизпълнение на ПАМ, приложена с Решение № 327 – ЖС от 15.05.2024г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 298, ал. 4 АПК. съдия: Производството е по реда на чл. 294- чл.298 от АПК. Образувано е по жалба на „ЖСК Съгласие“АД и представляващите дружеството С. П. и С. П. срещу Постановление № Р -11-5 от 11.06.2024г, издадено от зам. председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН за налагане на имуществена санкция и глоба по чл. 287, ал. 1 АПК за неизпълнение на ПАМ, приложена с Решение № 327 – ЖС от 15.05.2024г. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление, не бил посочен срокът от който започва да тече задължението за плащане на наложената с постановлението имуществена санкция, не били обсъдени обясненията на ЖСК „Съгласие“ АД дадени в хода на налагането на ПАМ, което имало значение по отношение законосъобразността на процеса по издаването на ПАМ и за определяне на размера на санкцията. Излага подробни доводи, че наложената ПАМ също била незаконосъобразна. Поддържа нарушение на чл. 6 АПК, тъй като установения размер санкция е прекомерен и определен в нарушение принципа на съразмерност. Моли да се отмени постановлението като незаконосъобразно.Прави искане по чл. 297 ал.4 АПК за спиране изпълнението на обжалваното постановление. Ответникът- зам. председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН в писмено становище изразява подробни доводи за неоснователност. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД С. град, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК във вр.чл. 144 АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установена следното от фактическа и правна страна: Жалбата е процесуално допустима, депозирана от надлежна страна, адресат на акта, в срока по чл. 296, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване акт, съгл. чл. 294 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 294 от АПК на обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението. В конкретният случай орган по изпълнението по смисъла на чл. 271 ал.1 т. 1 от АПК според който за изпълнение срещу граждани и организации, това е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган, тоест ПАМ е издадена от зам. председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН, поради което и орган по изпълнението е зам. председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН, издателят на процесното постановление. Оспореният акт представлява акт на орган по изпълнение издаден на осн. чл.287 ал.1 АПК. Разпоредбата на чл. 267 от АПК предвижда, че на изпълнение по реда на дял V от АПК подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в този кодекс или в друг закон. Изпълнителните основания са изрично и изчерпателно посочени в чл. 268 от АПК - това са влезлите в сила или подлежащи на предварително изпълнение индивидуални или общи административни актове; решения, определения и разпореждания на административните съдилища или споразумения пред административните органи или пред съда и административни договори. Съгласно чл. 287, ал. 1 от АПК когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, органът по изпълнението налага при виновно неизпълнение глоба на задължения гражданин от 50 до 1000 лв. седмично, а на задължената организация - имуществена санкция от 500 до 10 000 лв. седмично, едновременно с глоба от 50 до 1000 лв. седмично на представляващите организацията, с изключение на упълномощените от нея лица. Глобите и имуществените санкции се налагат до изпълнение на задължението за определено действие. В процесният случай е налице годно изпълнително основание по смисъла на чл. 268 т. 1 от АПК - индивидуален административен акт- Решение № 327-ЖС от 15.05.2024г за прилагане на ПАМ, с която е разпоредено на ЖСК „Съгласие“ до 17.05.2024г да представи в КФН съгласно чл. 126 ал.3 от КЗ заверени годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ относно финансовата 2023г. Не се спори, а и видно от удостовереното на л. 32 от делото, че посоченото решение е влязло в сила на 31.05.2024г. /тоест няма данни да е отменена наложената ПАМ/. Правният характер на наложената принудителната административна мярка е от такова естество, че само адресатът на мярката може да я изпълни, което определя и нейния незаместим характер по смисъла на чл. 287 от АПК. С оглед на това принудителното изпълнение не може да бъде извършено по реда на чл. 286 от АПК чрез извършването му от трети лица за сметка на длъжника по изпълнението, а следва да се приложи именно редът по чл. 287 от АПК. Процесуалните правила по принудително изпълнение на административни актове, регламентирани в АПК предвиждат извършването на конкретно определени действия и в определена последователност, като всяко следващо е обусловено от извършеното предходно, като в настоящият случай съдът не констатира тяхното нарушаване от органа по изпълнението. На жалбоподателя на 23.05.2024г е връчена покана за доброволно изпълнение съгласно която в 14 дневен срок следва да изпълни доброволно приложената с Решение № 327 ЖС от 15.05.2024г ПАМ. В указания срок, жалбоподателят не е предал /представил/ в КФН заверени съгласно чл. 126 ал.3 от КЗ годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ относно финансовата 2023г. Изпратената покана за доброволно изпълнение съдържа всички нормативно установени реквизити по см. на чл. 277 АПК, поради което няма допуснато нарушение на административно-производствените правила от органа по изпълнението. Изследване на законосъобразността на Решението за прилагане на ПАМ не е предмет на обсъждане в настоящия процес, като същото е подлежало на самостоятелен съдебен контрол, осъществен при подадена жалба в законоустановения срок. Съдът следва да зачете влезлия в сила административен акт за прилагане на ПАМ, и да цени срочността и точността на изпълнение на предписаните с ПАМ действия, за които е задължено дружеството. Жалбоподателят не е изпълнил указаното му в поканата за доброволно изпълнение да представи в КФН заверени съгласно чл. 126 ал.3 от КЗ годишен финансов отчет и годишни справки, доклади и приложения по чл. 126 ал.1 т.1 и т.2 от КЗ относно финансовата 2023г. В производство по оспорване на действия на органа по изпълнението, съдът проверява единствено има ли издадено валидно и влязло в законна сила изпълнително основание от външна страна, насочено ли е изпълнението срещу длъжника по акта от органа по изпълнение, предприел ли е органа по изпълнението законосъобразни и съразмерни действия. Неоснователни за доводите на жалбоподателя, че не бил посочен срок от който започва да тече задължението за плащане на наложената с постановлението имуществена санкция, тъй като изрично е посочено, че санкцията в размер на 2000 лв. е седмично, тоест падежът е на седмият ден след връчване на постановлението и на всеки съответен ден на следващата седмица до изпълнение на задължението. Също така по арг от чл. 297 ал.4 АПК подаването на жалбата не спира изпълнението. Налагането на имуществена санкция и глоба, като способ за изпълнение има за цел да се гарантира изпълнение на незаместимо задължение, въз основа на влязъл в сила административен акт. Предвид периода на неизпълнение, считано от 17.05.2024г /определен с ПАМ, която подлежи на незабавно изпълнение/ до 11.06.2024 г. /датата на издаване на процесното постановление /, съдът приема, че определения размер на имуществената санкция в размер на 2000 лв. /близък до законоустановения минимум/ и глобата от по 500 лв. /средния законоустановен размер/ на представляващите дружеството е съразмерен и обоснован и не се налага неговото редуциране. Налагането на седмична имуществена санкция на дружеството и едновременно глоби на представляващите е за неизпълнение на незаместимо задължение по влязъл в сила административен акт е законосъобразен изпълнителен способ по АПК, като е спазен реда за налагането им. По така изложените правни аргументи, съдът обоснова окончателен извод за извършване на изпълнителните действия по реда и на основанията, регламентирани в дял V от АПК, образуване на изпълнително производство въз основа на влязло в законна сила изпълнително основание и изпращане и редовно връчване на поканата за доброволно изпълнение на жалбоподателя. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид, че с настоящият съдебен акт който е окончателен и не подлежи на обжалване /чл. 298 ал.4 АПК / се разрешава предмета на спора, то по арг. от чл. 297 ал.4 АПК безпредметно е произнасянето по искането за спиране изпълнението. Така мотивиран, съдът на основание чл. 294- чл. 298 АПК РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ жалба на „ЖСК Съгласие“АД и представляващите дружеството С. П. и С. П. срещу Постановление № Р -11-5 от 11.06.2024г, издадено от зам. председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ при КФН за налагане на имуществена санкция и глоба по чл. 287, ал. 1 АПК за неизпълнение на ПАМ, приложена с Решение № 327 – ЖС от 15.05.2024г. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 298, ал. 4 АПК. съдия: