РЕШЕНИЕ

№ 2735

гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Александрина Ж. Пашова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20211100114522 по описа за 2021 година Ищцата Р. Е. Д. твърди в исковата молба, че след смъртта наследодателя й Е.Г.Д., заедно със своя брат Е. Е. Г. (приел наследството с молба вх. № 1194143, вписана в особената книга на съда под № 50, гр.д. № 63536/2017 г. на СРС, 89 състав), са станали съсобственици на апартамент № 20, гр. София, ж.к. •••••••, върху който е учредена договорна ипотека в полза на „ОББ“ ОД, представляваща обезпечение по кредит. Сочи, че третият наследник - И.Е.Д. (техен брат) се е отказал от наследството с молба вх. № 8014924/12.07.2016 г. до СРС, вписан в особената книга на съда под № 824, по образувано гр.д. № 38316/2016 г. на СРС, 86 състав.

Поддържа се, че наследодателят й има качество на застраховано лице по договор за застраховка „ЖИ.т“, със съдържание на договора, покриващо дефиницията за групово застраховане, с предмет жИ.та и здравето на кредитополучателя. В това застрахователно правоотношение страни по договора за групова застраховка са „ОББ - Ей Ай Джи Лайф“ АД и кредитора „ОББ“АД, която е ползващо се лице, а наследодателят й, в качеството на кредитополучател е дал съгласие неговия жИ.т и здраве да бъдат застраховани по застрахователна полица № 2012, по смисъла на чл. 233, ал.1, изр. 2 КЗ (отм.), без същия да е страна по застрахователния договор. Ищцата поддържа, че е издаден застрахователен сертификат № 330251 по групова застрахователна полица № 2012, с начална дата на застраховката 27.03.2009 г. Застрахователната компания се задължава да изплати остатъка по главницата от кредита, съгласно покритите застрахователни рискове в груповата застрахователна полица, като такива рискове са смърт, вследствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност, вследствие на заболяване или злополука. Поддържа, че впоследствие наследодателят й, като кредитополучател е дал съгласие неговия жИ.т и здраве да бъдат застраховани по групова застрахователна полица № 2023, по договор между „ОББ“ АД и „ОББ - Алико ЖЗД“ АД (правоприемник на „ОББ - Ей Ай Джи Лайф“ АД), като е издаден застрахователен сертификат № 449628, с начална дата на застраховката 17.06.2011 г. След смъртта на наследодателя й на 24.05.2016 г., със заявление № 00- 425/30.06.2016 г. Е. Г. е уведомил кредитора „ОББ“ АД за настъпилото застрахователно събитие. Със заявление вх. № 00-426/30.06.2016 г., е направено искане застрахователят да изплати остатъка по главницата по кредита, съгласно настъпил застраховател риск - смърт на застрахованото лице.

Сочи, че с електронно писмо на 13.07.2016 г., чрез адв. В. Ц., е получила две недатирани писма, изходящи от „ОББ - Метлайф ЖЗД“ АД, правоприемник на „ОББ - Алико ЖЗД“ АД. В първото писмо е посочено, че индивидуалното застрахователно покритие по застрахователен сертификат № 330251 (застрахователна полица № 2012) е прекратено, поради неплащане на застрахователните премии. Сочи се, че последната платена застрахователна премия е до периода 27.01.2015 г., поради което на 27.02.2015 г. индивидуалното застрахователно покритие на наследодателя й е отпаднало, след изтичане на предвидения в полицата гратисен период от 30 дни. Във връзка със застрахователна полица № 2023, във второто писмо се сочи, че индивидуалното застрахователно покритие също е прекратено, поради неплащане на застрахователните премии, с изтичане на предвидения в полицата гратисен период от 60 дни, като последната платена премия е на 17.12.2014 г. Ищцата сочи, че с последващо писмо изх. № 13004-16/29.07.2016 г. е уведомена, във връзка със застрахователно удостоверение № 330251, че за периода от включване на застрахования кредитополучател в застрахователното покритие до неговата смърт са платени общо 70 вноски по застрахователната премия.

В писмото ответникът заявява, че съобразно информацията по случая, постъпила от банката, върху вземанията на застрахования кредитополучател, по обслужващата ипотечния кредит банкова сметка, са наложени два запора: на 05.02.2015 г. и на 15.03.2016г. След 05.02.2015 г., дължимите погасителни вноски на застрахования кредитополучател, са внасяни на каса и постъпвали по друга сметка, без да се посочи обаче сметката, от която служители на банката са извършвали служебно погасяване на задълженията на наследодателя й към ответника. За невъзможността за плащане на застрахователната премия по застраховка „ЖИ.т“, по тази евентуално посочена от банката сметка, внасящият дължимите погасителни вноски по кредитното правоотношение своевременно е уведомяван на каса. Твърди, че наследодателят и редовно е внасял дължимите си вноски по ипотечния кредит, не е уведомяван че дължимите суми за главница, лихви и разноски по кредита следва да се плащат по една сметка, а дължимите вноски по застрахователната премия следва да се плащат по друга сметка, както и че не й е предоставено писмено уведомления до наследодателя й за прекратяване на застраховките „ЖИ.т“, сключени от него. Поддържа, че наследодателят й не е уведомен от банката за недостатъчната наличност при плащане на анюитетните вноски, водещи до невъзможност за плащане на застраховка "ЖИ.т", както и не е уведомен за прекратяване на застраховка „ЖИ.т“.

В исковата молба се поддържа, че съгласно чл. 236, ал. 2 и ал. 3 от КЗ (отм.), ако застрахованият по застраховка "ЖИ.т" не плати някоя дължима текуща премия при разсрочено плащане на премията, застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати текущата премия в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаването на поканата. Изискването да се отправи писмена покана е предвидено в чл. 199а от КЗ (отм.). Само при наличие на писмена покана за плащане, договорът за застраховка се счита прекратен. Счита, че в случая не намира приложение разпоредбата на чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.) предвиждаща фингирано връчване. Сочи, че в случая в чл. 10 и чл. 11 от Общите условия към застраховка „ЖИ.т“ протИ.речат на чл. 236, ал. 2 от КЗ. (отм.), както и не е спазена императивната норма на чл. 199, ал. 6 от КЗ (отм.). Сочи, че протИ.речат и на чл. 143, 144, 145 и 146 от ЗЗП, като поставят застрахователите, в положение на по-слаба страна и от гледна точка на степента им на информираност и на възможностите, които им се предоставят да предоговарят предложените им от застрахователя условия. Счита, че е налице неравновесие между правата и задълженията на страните и са нарушени изискванията за добросъвестност при сключването на договорите.

Ищцата сочи, че е внасяла редовно дължимите месечни вноски след смъртта на наследодателя й, като считано от 13.06.2016 г. до 17.05.2019 г. е заплатила на ОББ АД сума в размер на 7578, 89 евро. Сочи, че двамата съсобственици са продали имота, обезпечаващ договора за ипотечен кредит на 10.07.2019 г., като към този момент общия размер на неизплатената част от ипотечния кредит е 17 383, 15 евро, който е предсрочно погасен от съсобствениците на 24.07.2019 г. На същата дата Е. Г. е заплатил на Р. Д. сумата от 3789, 44 евро, представляваща 1/2 ид. част от заплатените от ищцата суми в размер на 7578, 89 евро. Счита, че ответникът е в забава, считано от 29.06.2016 г. - изтичането на предвидения в чл 238, ал. 3 (отм.)., 15 - дневен срок за плащане, от получаване на електронното писмо на 13.07.2016 г. Ето защо, ищцата Р. Е. Д. предявява срещу „ДЗИ – ЖИ.тозастраховане“ ЕАД, следните искове:

1. На основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 143, 144, 145 и чл. 146 от ЗЗП за установяване на нищожност, като неравноправни, на клаузите на чл. 10, чл. 11 и чл. 14 от Общите условия по групова кредитна застраховка „ЖИ.т“, с групова полица № 2012 и 2023.

2. На основание чл. 242 КЗ (отм.) от КЗ (сега вр. чл. 456 КЗ), за заплащане на сумата от 8691, 57 евро, представляваща 1/2 ид. част от сумата от 17 383, 15 евро, заплатена на кредитодателя „ОББ“ АД от купувача Б.С. Т. по нотариален акт № 76, том III, рег. № 5179, дело № 326/2019 г. на нотариус Д.Ж., за погасяване на задълженията по договора за ипотечен кредит от 18.03.2009 г., сключен от наследодателя й Е. Д., при продажбата на съсобствената й 1/2 ид.ч. от недвижимия имот, обезпечение по гореописания договор, по който е сключена застраховка „ЖИ.т“ със застраховано лице Е. Д., ведно със законна лихва, считано от 08.05.2020 г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

3. На основание чл. 242 КЗ (отм.) от КЗ (сега вр. чл. 456 КЗ), за заплащане на сумата от 7 578, 89 евро, заплатени от ищцата погасителни анюитетни вноски, по договора за ипотечен кредит от 18.03.2009 г., сключен от наследодателя й Е. Д., в качеството на кредитополучател, за периода от 24.05.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва от 08.05.2020 г. до окончателното плащане на сумата.

4. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 348, 18 евро, върху дължима застрахователна сума от 8 691, 57 евро, считано от 28.07.2016 г. до 08.05.2020 г. 5. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 1842, 67 евро, върху дължима застрахователна сума от 7 578, 89 евро, считано от 28.07.2016 г. до 08.05.2020 г., като претендира и сторените разноски по делото, включително и за възнаграждение за адвокат.

Ответникът „ДЗИ ЖИ.тозастраховане“ ЕАД оспорва изцяло по основание и размер исковата молба, като поддържа че нормата на чл. 202, ал. 2 от КЗ (отм.) е изключителна, което налага стеснителното й тълкуване и то в интерес на застрахованото лице. Счита, че ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС касае конкретно имуществените застраховки, каквато е застраховката „Гражданска отговорност“. Сочи, че процесния договор за застраховка е прекратен, поради неплащане на застрахователни премии, а отделно от това и не са ясни причините за смъртта на застрахования. Претендира разноски по делото.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното удостоверение за наследници, Р. Е. Д. е наследник по закон – дъщеря на Е.Г.Д., починал на 24.05.2016 г. Наследник е и сина му Е. Е. Г., като третия наследник – сина му И. Е. Г. се е отказал от наследство.

Видно от договор за предоставяне на ипотечен кредит, на 18.03.2009 г. между „Обединена Българска банка“ АД, в качеството на кредитор и Е.Г.Д., в качеството на кредитополучател е сключен договор за кредит, по силата на който банката предоставя на кредитополучателя, кредит в размер на 22 600 евро, обезпечен с ипотека.

Съгласно чл. 20 от договора за кредит, кредитополучателят се задължава за целия срок на действие на договора за кредит да сключи и поддържа от свое име и за своя сметка застраховка „ЖИ.т“. В чл. 21 е предвидено, че банката предлага да сключи и поддържа застраховка „ЖИ.т“ в „ОББ - Ей Ай Джи Лайф Застрахователно дружество“. В чл. 21 ал. 2 от договора за кредит е предвидено, че застрахователната премия се заплаща от кредитополучателя по сметката, обслужваща кредита и кредитополучателят дава своето неотменимо съгласие банката да превежда застрахователните премии от тази сметка по сметка на застрахователите.

Установява се от представения нотариален акт № 110, том I, рег. № 849, дело № 105/2009 г. на нотариус Ц. Д.а, че върху придобитият по наследство имот от ищцата Р. Д. (в съсобственост с брат й Е. Г.), нейният наследодател и баща Е. Д. е учредил договорна ипотека в полза на „ОББ“ АД. Договорната ипотека обезпечава договор за предоставяне на ипотечен кредит в размер на 22 600 лв., подписан на 18.03.2009 г. между „ОББ“ АД и Е. Д.. Представено е застрахователно удостоверение № 330251 по групова застрахователна полица № 2012 г., със застраховател „ОББ - Ей Ай Джи Лайф ЗД“ АД, бенефициент ОББ АД и застрахован кредитополучател Е.Г.Д., с начална дата на застраховката 27.03.2009 г. Застрахователното покритие включва остатъка от главницата по кредита, съгласно покритите рискове: смърт вследствие на заболяване или злополука, пълна трайна нетрудоспособност вследствие на заболяване или злополука.

В същото е обективирано изявление на кредитополучателя, че е запознат с Общите условия на застрахователното покритие. Застрахователно удостоверение № 449628, с идентично съдържание, е представено и за групова застрахователно полица № 2023, обезпечаваща остатъчната стойност на кредита към датата на застрахователното събитие.

Видно от представените писмени доказателства, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение по договора за групова застраховка жИ.т, като първото писмо е изпратено на 13.07.2016 г. по ел. поща.

Видно от нотариален акт нотариален акт № 76, том III, рег. № 5179, дело № 326/2019 г. на нотариус Д.Ж., ищцата и другият съсобственик Е. Г. са продали на Б.С. Т. имота придобит по наследство, обезпечаващ вземанията по процесния договор за кредит, като в полза на ипотекарния кредитор „ОББ“ АД е преведена сумата от 17385, 15 евро, получена от кредитора на 26.07.2019 г. От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че сумата в размер на 17 383, 95 евро, преведена от Б.С. Т., необходима за изцяло пълно предсрочно погасяване на кредита на Е. Д. е получена от „ОББ“ АД на 26.07.2019 г. Внесените от Р. Д. дължими анюитетни месечни вноски по процесния договор за кредит в периода от 24.05.2016 г. до 31.07.2019 г., са в размер на 7150, 09 евро. Законната лихва върху внесените вноски, считано от датата на плащане на всяка анюитетна вноска до 08.05.2020 г. е в размер на 1842, 67 евро.

В кредитното досие на Е. Д. в ОББ АД и в регистрите на застрахователя „ДЗИ – Общозастраховане“ АД не са открити писмени уведомления или покани.

Съгласно чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.) Когато застраховка "ЖИ.т" или "Злополука" е била сключена в полза на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е платило задължението при настъпило застрахователно събитие. На основание § 22 от ПЗР на КЗ, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.

По делото се установи, че на 17 383, 15 евро, който е предсрочно погасен от съсобствениците на 26.07.2019 г. Не се спори, а се установява от представените доказателства, че ищцата е заплатила дължимите месечни вноски по договора за кредит, за периода от 24.05.2016 г. до 31.07.2019 г., в размер на 7 150, 09 евро, съгласно експертизата.

Спорен е въпроса дали договорът за застраховка е прекратен, поради неплащане на застрахователните премии. Съгласно чл. 236, ал.2 и ал. 3 от КЗ (отм.) застрахователят е длъжен да покани писмено застрахования да плати текущата премия в срок, който не може да бъде по-малък от един месец от получаване на поканата, като при неплащане на премията в този срок, застрахователят може да намали застрахователната сума до размера на откупната стойност, когато текущите премии са платени поне за две години, а в противен случай може да прекрати договора. В чл. 236, ал. 4 от КЗ (отм.) е предвидено, че ако застрахователното събитие настъпи преди намаляването на застрахователната сума или прекратяването на договора при условията на ал. 3, се смята, че застрахователната сума е намалена или договорът е прекратен. Следователно неплащането на текуща застрахователна премия не води до автоматично прекратяване на договора за застраховка, дори и да е налице просрочие на плащането с повече от един месец. При наличието на такова неизпълнение от страна на застрахования застрахователят е длъжен първо да го покани писмено, като му даде срок за плащане от поне един месец, и едва след това може да упражни правото си да прекрати договора. Дори и в хипотезата на чл. 236, ал.4 от КЗ – когато са налице условията за прекратяване на договора и застрахователното събитие е настъпило преди застрахователят да е упражнил правото си да го прекрати, е необходимо да е била изпратена писмена покана до застрахования да заплати текущата премия в едномесечен срок. В тази хипотеза отпада единствено необходимостта застрахователят да направи изявление за прекратяване на договора. Само при наличието на отправена писмена покана за плащане договорът за застраховка се счита прекратен. Това е така, тъй като е направено препращане към ал.3 на чл. 236 от КЗ относно условията за намаляване на застрахователната сума, респ. прекратяване на договора. В този смисъл е и приетото в т. 2 ТР 1/2014 г.по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС. В Общите условия на договора, в клаузите чл. 11, чл. 12 и чл. 14, не е предвидено отклонение от обсъдените разпоредби на КЗ (отм.), а са уредени хипотези на прекратяване на полицата (в чл. 11), права на бенецифиента (чл. 12), и ред за уведомления (ч л. 14) от Общите условия, представени към застрахователните удостоверения към исковата молба. Следователно, същите не са нищожни, на релевираните в исковата молба и уточнителни такива основания. Отделно от това, се касае за групова застраховка, като застрахованото лице не е страна по договора, а единствено дава съгласие.

Ответникът не е представил доказателства за отправена до застрахования покана за заплащане на текущата застрахователния премия. Поради това настоящият състав приема, че такава покана не е изпращана. Следователно не е настъпило и прекратяване на договора по реда и при условията на чл. 236, ал.3 и ал.4 от КЗ.(отм.) Следователно, съобразно установеното в съдебно-счетоводната експертиза, в полза на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 8 691, 57 евро, представляваща 1/2 ид. част от сумата от 17 383, 15 евро, ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба. Основателна е и претенцията по чл. 86 ЗЗД, за сума в размер на 3 348, 18 евро, върху дължима застрахователна сума от 8 691, 57 евро, считано от 28.07.2016 г. (изтичане на предвидения в чл 238, ал. 3 (отм.) срок) до 08.05.2020 г. В полза на ищцата следва да бъде присъдена и сумата от 7 150, 09 евро, заплатени от ищцата погасителни анюитетни вноски, по договора за ипотечен кредит от 18.03.2009 г., сключен от наследодателя й Е. Д., в качеството на кредитополучател, за периода от 24.05.2016 г. до 31.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба. Основателна е и претенцията по чл. 86 ЗЗД, в размер на сумата от 1842, 67 евро, съобразно съдебно-счетоводната експертиза.

Неоснователни са исковете за обявяване на нищожност на клаузите на чл. 10, 11 и чл. 14 от ОУ към договора за застраховка „ЖИ.т“, по съображенията, изложени по-горе.

Относно разноските В полза на ищцата Р. Д. следва да бъдат присъдени разноски, съразмерно на уважената част от исковете, в размер на 1285, 71 лв. за държавна такса, в размер на 480 лв. за депозит за експертиза и сумата от 4400 лв., за адвокатско възнаграждение, което не прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на производството.

На ответника ДЗИ „ЖИ.тозастраховане“ ЕАД, следва да бъдат присъдени разноски за експертиза в размер на 40 лв. и за възнаграждение за юрисконсулт в размер на сумата от 100 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът