Решение № 147 от 12.11.2025 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 193/2025 г.

Производството е по чл.318 и сл.НПК. С присъда № 5/22.11.2021 г. по НОХД № 884/2021 г. на РС • подсъдимият П.Ц. от село •, обл. •, бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК, която била потвърдена изцяло с въззивно решение № 65/25.07.22 г. на ОС •. С решение № 52/09.02.2023 г. на АС-• същото било отменено по реда на възобновяването, като АС • върнал делото на ОС • за разглеждане от друг съдебен състав. С решение № 67/05.05.2023 г., ОС • отменил присъда № 5/22.11.2021 г. по НОХД № 884/2021 г. на РС • и върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като било образувано НОХД № 530/2023 г. по описа на РС •. С присъда № 12 от 26.03.2025 г. на РС • по НОХД № 530/2023 г. по описа на същия съд подсъдимият П.Ц. от село •, обл. •, бил признат за виновен в това, че на 29.06.2019г. в село •, обл. •, се заканил с убийство на Г.И. от гр.• с думите „•“, „•“, „•“, „•“, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. с ал.1 и чл.54 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода; на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила; произнесъл се относно веществените доказателства – връщане на пострадалия след влизане на присъдата в сила; възложил разноските по делото за сметка на подсъдимия. Присъдата е обжалвана от подсъдимия П.Ц. чрез упълномощения му защитник – адв. З. С. - САК с оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения, довели и до съществено накърняване правото на защита. Моли съдa да постанови нова присъда, с която да оправдае подсъдимия. В открито съдебно заседание прокурорът счита постановената присъда за правилна - обоснована и законосъобразна. Излага доводи, че са събрани всички относими доказателства и намира изводите на първоинстанционния съд за правилни. Процесуалният представител на частния обвинител – адв. П., взема становище, че първоинстанционната присъда е законосъобразна. Моли за присъждане на разноски във въззивното производство. Защитникът на подсъдимия поддържа подадената жалба в цялост, като моли да бъде отменена първоинстанционната присъда и постановена нова оправдателна. Навежда доводи за липса на мотиви; наличие на провокация към престъпление; неустановяване по безспорен начин дали деянието е осъществено на инкриминираната дата. Жалбоподателят се явява лично; в последната си дума моли да бъде оправдан. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, но разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията на Окръжен съд-• са следните: Първоинстанционното производство, завършило с обжалваната присъда, е проведено законосъобразно. На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд, съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от обективна и субективна страна е доказано по несъмнен начин, че подсъдимият П.Ц. е признат за виновен в това, че на 29.06.2019г. в с. •, обл. •, се заканил с убийство на Г.И. от гр.• с думите „•“, „•“, „•“, „•“, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. Фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата, е установена правилно от първостепенния съд, като при анализиране на доказателствения материал по делото от страна на въззивния съд същата не се променя и е следната: Подсъдимият живее в с. •, общ. •; работи като църковен служител. Свидетелят Г.И., конституиран като частен обвинител живее на съпружески начала със свидетелката П.Т.. През 2014 година закупили къща с дворно място в село •, обл. •, ул. „•“ №•. Единствени съседи на имота са подсъдимият П. Ц. и съпругата му - свидетелката Б.П.-Ц.а. Първоначално отношенията между съседите били добри, но впоследствие се влошили. Свидетелката Б. Ц.а направила забележка на свидетеля Г. И., че не желае в дома им да вижда, че идват определени хора от селото. През 2016 година частният обвинител Г. И. решил да направи ограда между двата имота, като при изграждането на тази ограда отношенията им се влошили още повече - имали спор за мястото на изграждане, който уредили чрез съответните институции. Г. И. и П.Т. не живеели постоянно в имота, идвали през почивните си дни. Установявали, че в имота им захвърлени торби с умрели животни, а растенията в двора им били поливани с жълта течност с аромат на урина, вследствие на което изсъхвали. На 29.06.2019 година – П.ден, свидетелката П.Т. намерила за в двора си торбичка с умрели животни, закачена на сайван - останки от охлюви, която птиците разкъсали и течност паднала върху нея; същата в това време носела бебето си в двора. Споделила на Г. И. и това го ядосало. Закачил торбата на една пръчка и се запътил към дома на подсъдимия П. Ц. и свидетелката Б. Ц.а. Застанал пред оградата на дома на подсъдимия и извикал „•? •“. След около една минута в двора на къщата си излезли подсъдимият Ц. и съпругата му Ц.а. Последната започнала да отрича; твърдяла, че не са те и най-вероятно някой иска да ги скара. В този момент подсъдимият П. Ц., който през цялото време бил навън, влязъл вътре и отново излязъл, държейки брадва /секира/, която размахал с думите „•“, „•“, „•“, „•“ и многократно повторил „•“; размахвал брадвата към свидетеля Г. И.. Подсъдимият П. Ц. заявил, че ще „•“, визирайки детето му. Т. направила запис на случващото се с фотоапарат „Канон“. На досъдебното производство била назначена и изпълнена съдебно- техническа експертиза /л.81-93 от ДП/, на която обект на изследване е видео файл, записан върху ДВД диск марка „Кодак“. Същият е с продължителност 9.14 минути, като вещото лице възпроизвело разговора между лицата върху хартиен носител. В хода на воденото ДП била назначена и изготвена съдебна психиатрична и психологична експертиза. От заключението е видно, че свидетелят Г. И. е изпитал основателен страх за осъществяването на отправените му на 29.06.2019г. закани за убийство, като последствията са повишена ситуитивна и личностова тревожност, депресивни и страхови изживявания, които според вещите лица продължават и към момента. Експертите са категорични, че пострадалият Г. И. е променил поведението си и начина си на живот, докато обитава имота си - не излиза в тази част откъм съседа, избягва срещи и разговори с него, оглежда се и е нащрек, страхува се, когато оставя жена си и детето си сами, а и когато е с тях. В хода на съдебното следствие експертите поддържат изготвеното заключение, като в отговор на въпроси на защитата заявяват, че констатациите са на база ползваните материали от ДП и снетата анамнеза, като уточняват, че методиките, които използват са стандартни и общоприети не само на територията на Р. България. Вещото лице д-р М. посочва, че всяка експертиза, независимо дали се изготвя в стационар, в кабинет или при освидетелстване, на първо място се „снема анамнезата от освидетелстваното лице“ или от негови близки при невъзможност, в случая Г.И. е „апсихотичен човек, който в резултат на преживяното е започнал да оформя посттравматично разстройство“. В хода на съдебното производство са назначени съдебно-техническа експертиза, както и допълнителна такава, изпълнени от вещо лице инж. К.Т., от което се установява, че видеофайл с наименование MVI_4740.MOV не е манипулиран, продължителността на записа е 09: 13 минути, като системните дата и час на създаването му върху картата памет на фотоапарата е: дата 2019- 06-29/11: 12 часа. Вещото лице е посочило, че датата и часът на създаване на горния видеофайл върху устройство- настолен компютър, лаптоп, преди да бъде записан на компактдиска е: дата 2019-06-29/14: 12 часа системно време и съответно е прехвърлен на диска на 01.07.2019г. в 18: 22 часа системно време, но реално датата на неговото създаване при преглед на оригиналния файл е това, което първоначално е описано в първата експертиза - на 29.06.2019г., 11: 12 часа, която е системна дата и час на фотоапарата. Отбелязва, че системното време на всяко устройство се настройва ръчно от потребителя. Възпроизвел е изцяло речта на разговора, като изложените реплики се припокриват с тези на съдебно-техническата експертиза, изготвена в хода на ДП от друго вещо лице. Отбелязано е, че разговорите, материализирани в Протокол № 99/31.03.2020 г. на експерт НТЛ А.Б. съвпадат с репликите от видеофайл „MVI_4740.MOV”. Отбелязано е, че при прехвърлянето на видеофайла от фотоапарата на оптичния носител ДВД марка „Кодак“, файлът не е манипулиран и на оптичния носител е записан оригиналния файл „MVI_4740.MOV”. В заключението експертът е посочил, че мъжки глас 1, обозначен с М1 отговаря на гласа на свид. Г.И., а посоченият като М2, мъжки глас 2 не може да бъде установен с категоричност. Първоинстанционният съд е обсъдил свидетелските показания на частния обвинител, П.Т. и И.П. подробно и задълбочено, като ги е кредитирал с доверие. Всички те са очевидци и дават показания за факти, лично възприети от тях. Тримата свидетели са изключително подробни в показанията си, същите последователно обясняват случилото се на процесната дата и място, нямат противоречия в твърденията си, взаимно се допълват и обективно описват събитията в тяхната последователност. Тези свидетели както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие нямат промяна в показанията си, която да наложи съответно прочитане на последните или пък извършване на очни ставки. Следва да се отбележи, че макар и страна - Г.И. - логично, последователно и непротиворечиво описва случилото се. Показанията му кореспондират с тези на П.Т. и на И.П.. Правилно са кредитирани свидетелските показания на Т. – макар и заинтересовано лице, изложеното от нея за въпросния ден, изцяло кореспондира с останалия събран доказателствен материал по делото. Въззивният съд изцяло споделя изложените доводи относно показанията на свидетелката И.П. – същата е очевидец, не се намира нито в роднински, нито в приятелски отношения със страните, не е от село •, липсват всякакви индиции за заинтересованост на лицето. Първанова е възприела непосредствено действията и думите на подсъдимия и дава последователни показания. Правилно първостепенният съд не е дал вяра на показанията на свидетелите: Б.. П.-Ц.а - съпруга на подсъдимия Ц., Г.Н. и Й.Н..Б. Ц.а е заинтересовано лице, като съпруга на подсъдимия. С дадените си показания се стреми да подпомогне защитната му теза, като нейните показания са непоследователни, противоречиви помежду си с оглед приобщените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК, които са дадени пред друг състав на съда. Едва при второто разглеждане на делото, започва да твърди, че въпросния ден – 29.06.2019 г. не е виждала нито Г., нито П., като след църковната служба отишла в дома на майка си. След прочитането на показанията, свидетелката не дава логично обяснение кои точно показания поддържа, а заявява, че прочетеният разпит е „компилация от две събития, които тя си разделя за себе си“. Районниятсъд е отчел факта, че свидетелските показания на Й.Н. и Г.Н. са противоречиви, нелогични и непоследователни. Заявяват, че не са в приятелски отношения с подсъдимия, но се познават от 20 години и детето им оставало у тях с преспиване, а впоследствие подсъдимият „кръстил“ внука им. Не си спомнят важни събития от живота си – като покупката на жилището, година на раждане на внука си, но с прецизност си спомнят 29.06.2019 г. и църковната служба. Защитата излага съображения, че атакуваната присъда е постановена при абсолютно процесуално нарушение – липса на мотиви, предвид, че в мотивите не бил даден отговор на нито един от съществените доводи на защитата по доказателствата. При внимателен прочит на мотивите, настоящият съдебен състав намира, че РС • обстойно е обсъдил цялата съвкупност от доказателства, като изложил доводи защо едни цени, а други – не. Макар да не се е спрял подробно на всички изложени възражения от защитата, проверяваният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всяко едно доказателство и всяка изготвена и приета експертиза – като способ на доказване и проверка на събраните доказателства. Първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си за разкриване на обективната истина и е направил обективен и всестранен анализ на доказателствата по делото, без да ги интерпретира едностранчиво. По доводите на защитата на подсъдимия, че изготвеният от свидетелката Т. запис следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото: По правило, всякакви видове записи (кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи) и фотоснимки, ако са направени по реда и правилата на НПК, са винаги веществени доказателствени средства. Веществените доказателствени средства са уредени от законодателя ни в разпоредбата на чл. 125 НПК. Те са изготвени по съответния ред предмети, чрез които се възпроизвеждат следи, годни да изяснят факти от предмета на доказване. Отделен (самостоятелен) случай са записите, изготвени при използването на специални разузнавателни средства (СРС) – вж. чл. 125, ал. 2 НПК. Проблемът в настоящия случай е дали могат ли да се използват в наказателния процес кинозаписи, видеозаписи, звукозаписи, аудиозаписи и фотоснимки, които не са направени по реда и правилата на НПК - същите могат успешно да се използват в наказателния процес видеозаписи, кинозаписи, звукозаписи и фотоснимки (които не са направени по реда и правилата на НПК), но само и единствено като веществени доказателства, при следното ограничение – ако се докаже по несъмнен (категоричен) начин, че записите и фотоснимките са направени със знанието на лицето, т. е. със знанието на обвиняемия или на подсъдимия. В този смисъл, материалните носители, съдържащи записите, са веществени доказателства, по см. на чл. 109 НПК, тъй като са предмети, върху които има следи от престъплението; предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по наказателното дело Записът се явява по същността си веществено доказателство и именно затова подлежи на задълбочено, всестранно и детайлно изследване. В този случай, трябва задължително да се назначи техническа експертиза, която със 100 % сигурност да отговори на въпроса дали има манипулиране на самия запис или на материалния носител, съдържащ последния (т. е. вещото лице следва да установи по категоричен начин автентичността на записа, както и че няма наслагвания, насичания или изрязвания - това в случая е сторено, но не е изпълнено условието обвинението да докаже по несъмнен начин, че записите или фотоснимките са направени със знанието на лицето. чл. 32, ал. 2 КРБ, която гласи следното: „никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи“. Съдържанието на частен запис, изготвен в нарушение на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), е абсолютно недопустимо в наказателния процес (вж. Р. № 456 от 14.11.2012 г. по к. н. д. № 1388 / 2012 г. ВКС, НК, I-во н. отд.). В този смисъл въззивният съд споделя доводите на защитата на подсдимия и намира, че изготвеният от свидетелката Т. запис не може да бъде ползван като доказателство в настоящото производство. Същевременно обаче всяко обстоятелство от действителността не следва да бъде игнорирано, а неговото наличие да бъде съпоставено и преценено с останалите факти и обстоятелства, във връзка с него. Настоящата инстанция намира, че изключването от доказателствената съвкупност на веществените доказателства – ДВД диск марка „Кодак“, не води до констатиране на друга фактическа обстановка, която да е различна от установената. Кредитираните от първоинстанционния съд и от настоящата инстанция свидетелски покозания, коментирани по-горе в настоящото решение, са изчерпателни и кореспондиращи помежду си, като от тях се извличат данни за цялата фактическа обстановка – от началото на разговора – до края на спора на 29.06.2019 г. Прави се оплакване за провокация към престъпление от страна на пострадалия. Въззивният съд констатира безспорно влошените междусъседски отношения от години и инициирането на спора именно от страна на пострадалия. Вярно е, че частният обвинетел И. е зопачнал започнал словесен спор първоначално със съпругата на подсъдимия, а впоследствие и с него, но същият не отправил закани към нито един от двамата; не си позволил да отправя псувни или закани с убийство; държал единствено торбичката с охлюви, което не предполага намерение за някакъв вид саморазправа, освен словесна такава. Отчитайки лошите им отношения и постоянните пререкания, до отправянето на многократните закани, спорът е бил в границите на нормалното в техния случай. Пострадалият търси обяснение за хвърлянето на боклуци в двора му, не отправя нито псувни, нито кани към физическа саморазправа. Релевират се доводи относно необоснованост и компрометираност на приетата съдебно-психиатрична и психологична експертиза и необсъждането им от РС-•. Правилно, контролираният съд е обсъдил обстойно заключението на вещите лица по горепосочената експертиза. При обсъждане в мотивите си защо кредитира заключението, съдът е взел отношение по доводите на защитата. Заявяването на вещите лица, че за изготвяне на експертизата са ползвали материалите, събрани в хода на досъдебното поризводство и снетата анамнеза от освидетелствания, не води до компрометиране на същата. Вещите лица са специалисти в съответните области. При изслушването им в съдебно заседание, посочват, че констатираните резултати са към момента на освидетелстването на лицето и не съществува методика, която да изследва и посочва към предходна дата точното емоционално състояние на лицето. Отбелязано е и в заключението, че „освидетелстваният е изпитал основателен страх за осъществяване на отправените му закани на 29.06.2019 г., последствията са повишена ситуативна и личностова тревожност, депресивни и страхови изживявания, които продължават и към момента.“ Настоящият състав следва да отбележи, че още в ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г. ОСНК ВС е изяснил, че съставът на чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК е насочен срещу личната свобода на гражданите в най- широк смисъл; от обективна страна изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо конкретно лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й; от субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна такава, без да е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание тя да би могла да се осъществи. Именно в тази насока подлежи на изследване от съда доказателствената съвкупност, а не толкова наблягане основателният страх повече за него ли е изпитан или за невръстното му дете към онзи момент. Въззивният съд следва да отбележи – непосредствената близост между подсъдимия и пострадалия – И. се е намирал на улицата, като подсъдимият се качил на портата си, размахвайки срещу него секира, докато отправял многократните закани „•“. Заканите били възприети пряко от пострадалия. За съставомерността на деянието е от съществено значение в каква обстановка са изречени заплахите. Обективно заканата трябва да предполага съществуваща възможност за реализирането й, като у възприелия я следва да се създаде впечатление, че деецът може да я изпълни. Краткото разстояние между двамата, държането на секирата в ръце, която е годно оръжие за осъществяване именно на отправените закани, водят до единствения извод, до който правилно и законосъобразно е достигнал първостепенният съд – за осъществяване от обективна и субективна страна състава на чл. 144, ал. 3 вр. с ал. 1 от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление районният съд е наложил на подсъдимия наказание шест месеца лишаване от свобода, като правилно е приел наличието на превес на смекчаващи отгорността на подсъдимия обсстоятелства - подсъдимият е неосъждан, с добро процесуално поведение, продължителността на наказателното производство също следва да се отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство. Правилно, по разбиране на въззивния съд, е приложен институтът на условното осъждане - няма законова пречка това да бъде сторено, а и за постигане целите на наказанието не е наложително подсъдимият да изтърпи ефективно това наказание. Така е приел и районният съд, отлагайки изпълнението на наказанието за срок от три години. Така наложеното наказание настоящата инстанция намери за такова от естество да съдейства за постигане целите на наказанието, посочени в разпоредбата на чл.36 НК - неговите специална и генерална превенции. Съобразно изхода на първонистанционното производство правилно възложил разноските в тежест на подсъдимия и е постановил по връщането на веществените доказателства след влизане на присъдата в сила. При извършената служебна проверка Окръжен съд-• не намира основание за отмяна или изменение на атакувания съдебен акт, поради което което същия следва да бъде потвърден. Предвид изхода на делото във въззивната инстанция подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител напавените във въззивното производство разноски в размер на сумата от 200 лева. Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.334, ал.1, т.6 НПК въззивният съд