Решение № 1644 от 30.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7978/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. С решение от 10.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1479/2020 г. по описа на Софийския районен съд, 168 състав, е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 6, ал.1, т. 9 и чл. 10 ЗУЕС, предявен от Собствениците на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н Оборище, ул. „••••••• представлявани от Х.В.Б. – председател на управителния съвет на ЕС за приемане за установено по отношение на В. З. К., че дължи сумата от 525, 10 лв., от които 506, 70 лв. – главница – парични вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, за портиер и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., включително, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. и 18, 40 лв. – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 11.01.2018 г. до 15.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2018 г. по ч. гр. дело № 58252/2018 г. по описа на Софийския районен съд. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Етажната собственост с оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал е приел, че ответникът не е ползвал имота повече от 30 календарни дни за 2018 г. и е отхвърлил исковете. Излага становище, че в случая не е налице хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, тъй като по делото било безспорно установено, че процесният имот – Магазин № 2 е ползван през 2018 г. повече от 30 календарни дни. Поддържа се, че не е спазена процедурата по прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за писмено уведомяване на председателя на управителния съвет на ЕС от ответника. Релевират се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, а именно чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, който според въззивника не касае всички разходи за поддържането и управлението на етажната собственост. Твърди се, че ищецът претендира разноски по чл. 50, ал. 1 ЗУЕС, които не се разпределят при условията на чл. 51 ЗУЕС и в тази част искът е признат от ответника с изявление на стр. 5 от отговора на исковата молба. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия В. К., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана. Излага становище, че в случая се касае за прилагане на императивна материалноправна разпоредба, каквато е чл. 51 от ЗУЕС. Оспорва твърдението на въззивника, че от представените фактури за консумация в процесния имот следва извод за пребиваване над 30 календарни дни. Оспорва и твърдението на въззивника, че не е спазена процедурата по чл. 51, ал. 2 от ЗУЕС, като се позовава на чл. 51, ал. 3 ЗУЕС и твърди, че се касае за две различни хипотези. Излага доводи за незаконност и нищожност на решението на ОС на ЕС 29.03.2018 г. и счита, че не следва да се зачитат правните последици по отношение на етажните собственици. На следващо място посочва, че с процесното решение на ОС на ЕС размерът на месечните вноски е определен произволно и по ред, който не е предвиден в ЗУЕС. Предвид изложеното моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск по реда на чл. 422 ГПК от Собствениците на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н Оборище, ул. „••••••• представлявани от Х.В.Б. – председател на управителния съвет на ЕС за приемане за установено по отношение на В. З. К., че дължи сумата от 525, 10 лв., от които 506, 70 лв. – главница – парични вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, за портиер и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., включително, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. и 18, 40 лв. – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 11.01.2018 г. до 15.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2018 г. по ч. гр. дело № 58252/2018 г. по описа на Софийския районен съд. В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост – магазин № 2, находящ се в гр. София, р-н Оборище, ул. •••••••. Ищецът твърди, че на 29.03.2018 г. ОС на ЕС е взело решение, с което е бил приет бюджетът на етажната собственост за 2018 г. и са били определени размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата; разходите за портиер, както и вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, съгласно приложена към исковата молба таблица, като планираният приход на месечна база е бил изчислен в размер на 3 727, 30 лв. За 2018 г. е било изчислено, че ответникът дължи разходи за управление и поддържане в общ размер на 92, 50 лв. от които: 1./ 5 лв. за ел. енергия; 2./ 6 лв. такса управление; 3./ 11, 67 лв. почистване общи части; 4./ 2, 50 лв. – озеленяване; 5./ 0, 33 лв. вода; 6./ 66, 67 лв. – портиер 7/24. Отделно от това е била предвидена вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 8, 84 лв., или обща сума за всички месечни разходи - в размер на 101, 34 лв. Твърди, че ОС на ЕС е взело решение вноските на етажните собственици да бъдат заплатени до 10 – то число на съответния месец. Заявява, че ответникът не е изпълнявал месечните си задължения в посочения размер в периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., въпреки че го е ползвал. Твърди се, че ответникът е в забава за посочените вноски, като дължи и лихви, считано от 11-то число на месеца. Предвид изложеното се иска исковете да бъдат уважени изцяло в предявения размер. Претендират се съдебно-деловодни разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника чрез назначения му особен представител – адвокат М.М., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана. В законоустановения срок е постъпил и допълнителен отговор на ИМ от упълномощения от ответника адвокат, с който исковата молба се оспорва с изключение на частта, в която се претендират задължения към фонд „Ремонт и обновление“. Оспорва се валидността на решението на ОС на ЕС, с което са определени месечните разходи, предмет на претенцията и по настоящия иск. На следващо място посочва, че с процесното решение на ОС на ЕС размерът на месечните вноски е определен произволно и по ред, който не е предвиден в ЗУЕС. Оспорва исковете за заплащане на разходи за управление и поддръжка като неоснователни, като счита, че същите са недължими съгласно императивната разпоредба на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Твърди се, че ответникът не е използвал процесният имот повече от 30 календарни дни за една година, поради което не дължи заплащане на разходи за управление и поддръжка. От представения по делото нотариален акт № 822/11.06.2018 г. по н. дело № 909/2018 г. по описа на нотариус И.Д., рег. № 039 и район на действие – СРС, се установява, че ответникът е прехвърлил процесният Магазин №2 с договор за дарение на недвижим имот от 11.06.2018 г. на Д.Д. П.. Видно от протокол от проведено ОС на ЕС на 29.03.2018 г., са гласувани решения от т. 1 до т. 16. С приложение № 2 към протокола е определен бюджетът на ЕС за 2018 г., като в него е посочен размерът на разходите за всеки отделен самостоятелен обект в сградата на ЕС. За магазин № 2 са изчислени месечни задължения в общ размер на 101, 34 лв., от които 8, 84 лв. за фонд „Ремонт и обновяване“ и 92, 50 лв. за разходи за управление и поддръжка. По делото не се твърди и не са налице данни това решение на ОС на ЕС да е оспорвано и отменено по съдебен ред по чл. 40 ЗУЕС, поради което същото има обвързващо действие за всички етажни съсобственици, в това число тези, които не са участвали в гласуването или са гласували „против“ приемането на обективираните в протокола решения. От Удостоверение № 833/28.08.2017 г. на Столична община се установява, че сграда в режим на ЕС е въведена в експлоатация. Приобщени са справки с отчетено количество електрическа енергия за периода от 12.1.2017 г. до 31.12.2018 г. и за вода за периода от 29.12.2017 г. до 13.12.2018 г., като в отчета изрично е посочено, че фактурите, издадени през периода от 11.07.2018 г. до 13.12.2018 г. са анулирани, като същите са префактурирани по новосъздадена партида на новия титуляр – собственик на обекта. По делото е разпитан свидетелят М.А.М., който пред съда заявява, че е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда в режим на ЕС. Свидетелят споделя, че в сградата има общо четири магазина, като се ползва само един от тях, а именно процесният магазин № 2, който се ползва за жилищни нужди и в него се настаняват туристи. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършена проверка по реда на чл. 269, ал. 1 от ГПК въззивният съд установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне по същество на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2-ро от ГПК. Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 50, вр. чл. 51, ал. 1, вр. ал. 4 ЗУЕС, вр. чл. 86 ЗЗД от собствениците на етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, р-н Оборище, ул. „••••••• представлявани от Х.В.Б. – председател на управителния съвет на ЕС за приемане за установено по отношение на В. З. К., че дължи сумата от 525, 10 лв., от които 506, 70 лв. – главница – парични вноски за разходи за управлението и поддържането на общите части на сградата, за портиер и за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., включително, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2018 г. и 18, 40 лв. – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 11.01.2018 г. до 15.08.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.09.2018 г. по ч. гр. дело № 58252/2018 г. по описа на Софийския районен съд. По предявен иск с правна квалификация чл.50, ал.1 ЗУЕС в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост и е взето решение на Общото събрание на етажната собственост относно вноската във фонд „Ремонт и обновление“. По иск по чл. 51, ал. 1, вр. ал. 4 ЗУЕС е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. При направено от собственика възражение по чл.51, ал.2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на общи части на етажната собственост, поради това че етажният собственик не е пребивавал в имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е направила възражението, т.е. на ответника. Доказването на това възражение е свързано с доказването на факта, на който то се основава - че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-малко от 30 дни за една календарна година. /Решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. За уважаване на иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е необходимо да се докаже, че е налице парично задължение и че длъжникът е изпаднал в забава. По делото не е спорно, че ответникът е бил собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС, находяща се в гр. София, р-н Оборище, ул. ••••••• в периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., включително, като имотът е бил отчужден по силата на договор за дарение на недвижим имот от 11.06.2018 г. От представените по делото писмени доказателства, в това число протокол от ОС на ЕС и приложение № 2 към същия, се установява, че ОС на ЕС е взело решение за определяне на разходите за управление и поддържане на общите части за 2018 г. Предвид възраженията в отговора на ИМ и оплакванията, направени с въззивната жалба следва да се отбележи, че валидността на това решение не може да бъде оспорено и проверено в настоящото производство, доколкото за тази цел е предвиден специален ред по чл. 40 от ЗУЕС. Константна и последователна е практиката на съдилищата, според която до оспорване и отмяна на решенията на ОС на ЕС по този специален ред с решение на съда, същите са валидни и обвързващи за всички съсобственици на ЕС, в това число собствениците, които не са участвали в гласуването или са гласували „против“. Нещо повече - за дължимостта на т.нар. консумативни разходи, включващи разходите по поддръжка и управление на общите части на сградата в режим на ЕС не е необходимо приемане на решение на ОС на ЕС. В този смисъл Решение № 165 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4291 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение. По изложените съображения повдигнатите от въззивника възражения относно пороците по същество и в процедурата по приемане на процесното решение на ОС на ЕС са изцяло неотносими и неоснователни. Отношенията между собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, и в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Както законът, така и съдебната практика правят разграничение между няколко вида разходи, съответно вноски, които се правят от етажните съсобственици, живущи в сграда в режим на ЕС. Следователно във всеки отделен случай следва да се направи разграничение дали се касае за разходи за необходим и неотложен ремонт по поддържане, възстановяване (т.нар. необходими разноски) и подобряване (т.нар. полезни разноски) или разходите са за управление и поддържане на общите части. По смисъла на §1, т.11 ДР на ЗУЕС, разходите са за управление и поддържане на общите части включват разноските за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на общите части на сградата (т.нар. консумативни разходи). Съгласно чл. 51, ал. 4 ЗУЕС, когато по решение на общото събрание на собствениците или на сдружението в сградата има портиер, разходите за него се разпределят при условията и по реда на ал. 1 и 3. В ЗУЕС няма примерно изброяване какво включват тези разходи, но в чл. 9, ал.4 от ПУРНЕС, действал до 16.09.2002г. се съдържа такова. Според този текст разходите за портиер включват разходи за заплата, работно облекло и наем на заетото помещение и др. Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят. Етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на общите части, ако е доказал условието на чл.51, ал.2 ЗУЕС /пребиваването в собствения му имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и да не е подал декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи. Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл.51, ал.2 ЗУЕС и невписването в книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съда автоматично да приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на разходите за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително, невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл.7, ал.3 във връзка с чл.7, ал.2, т.5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗУЕС./ Решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение/. Следователно неоснователно е направеното от въззивника възражение, че етажната собственост може да се ползва от разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС само ако е подал декларация за това обстоятелство. При доказан фактически състав на иска по чл. 51 ЗУЕС, следва да се провери дали е доказано възражението на ответника по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, съгласно който не се заплащат разходите по ал. 1 за деца, ненавършили 6- годишна възраст, както и от собственик, ползвател и обитател, който пребивава в етажната собственост не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. Видно от отговора на исковата молба ответникът е направил такова възражение именно по отношение на разходите по управление и поддръжка на общите части, но не и по отношение на вноската във фонд „Ремонт и обновление“ в размер на 8, 84 лв. От събрания по делото доказателствен материал обаче не може да се направи извод, че ответникът е пребивавал в процесния самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС по- малко от 30 календарни дни. Извод за това не може да се направи и от представените по делото справки за отчетени консумативи в недвижимия имот, доколкото същите не съдържат информация относно брой календарни дни, през които собственикът е пребивавал в имота. При недоказано възражение по чл. 51, ал.2 ЗУЕС следва да се приеме, че претенцията на ищеца е изцяло доказана и предявеният от него иск следва да бъде уважен като основателен в пълен размер от 92, 50 лв. месечно или в размер на 462, 50 лв. за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., включително. Що се отнася до претенцията за вноска във фонд „Ремонти и обновяване“, на първо място следва да се посочи, че режимът на тези разходи не се определя по реда на чл. 51 от ЗУЕС, поради което и ответникът не е релевирал възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС по отношение на тях. В чл. 50 ЗУЕС е предвидено, че общото събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд "Ремонт и обновяване", средствата за които се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната или други източници. Следователно при доказан фактически състав на чл. 50 ЗУЕС от страна на ищеца и липса на наведено твърдение за погасяване от страна на ответника и тази претенция се явява основателна в пълния предявен размер от 8, 84 лв. месечно или 44, 20 лв. за периода от м. януари 2018 г. до м. май 2018 г., включително. По иска за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, настоящият въззивен състав намира, че същият е основателен и доказан. Съгласно приетото решение по т. 10 от Протокол от ОС на ЕС, разходите за поддръжка и управление на общите части, както и вноските във фонд “Ремонт и обновление“ се заплащат до 10-то число на съответния месец. Следователно, се касае за срочно задължение по смисъла на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, за изпълнение на което длъжникът изпада в забава с изтичане на този срок. Предвид така изложеното, настоящата инстанция приема, че претенциите на ищеца са изцяло доказани и основателни и като такива трябва да бъдат уважени в пълния предявен размер. При разминаване на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК. По разноските: Страните своевременно са направили искане за присъждане на разноски. Въззивникът претендира разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК, представен пред настоящата въззивна инстанция, намиращ се на л. 73 от делото, както следва: 325 лв. за заповедното производство; 500 лв. за първоинстанционното производство, от които: 150 лева за особен представител на ответника, 50 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Пред първоинстанционният съд ответникът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде оставено без уважение, предвид обстоятелството, че така претендираното възнаграждение е в минималния размер по Наредба № 1/2004 г. За въззивното производство се претендират разноски в размер на 325 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от спора сумарно ответникът-въззиваем дължи разноски за двете съдебни инстанции, в това число заповедното производство в общ размер на 1 150 лв. / хиляда сто и петдесет лева/. Воден от горното, СЪДЪТ: