Решение № 9960 от 21.3.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10523/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на С. И. И. от [населено място], подадена чрез адв. Х. Б., срещу Решение № 2153-21-134 от 28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – София град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/25 от 31.03.2023 г., издадено от ръководителя по пенсионното осигуряване.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и несъобразяване с целта на закона.

Оспорват се изводите на решаващия административен орган, че жалбоподателят няма качество на осигурено лице по смисъла на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 10, ал. 1 от КСО. Твърди се още, че за С. И. И. е възникнало трудово правоотношения с работодателя „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД от сключения между двете страни действителен писмен трудов договор за изпълнение на длъжността „шофьор, товарен автомобил“ и че жалбоподателят е постъпил на работа по сключения трудов договор и се явявал в място си на работа всеки работен ден до прекратяването на договора, което обуславя възникването на осигурителното правоотношение, съответно притежаването на качеството осигурено лице по чл. 10, ла. 1 КСО. От твърдението, че дружеството-работодател не е упражнявало търговска дейност, според жалбоподателя не би могъл автоматично да следва изводът, че не е престирана работна сила от работника.

Иска се отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, както и задължените предписания, с които са заличени подадените за осигуряването на С. И. данни по чл. 5, ал. 4 КСО. Претендира се присъждане на разноски за адвокат.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София град, чрез юрк. М., моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийска градска прокуратура – редовно уведомена, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд – София град, Трето отделение, 80 състав, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 18.09.2015 г. С. И. е сезирал административния орган с молба за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 КСО. С разпореждане [номер]/18.11.2015 г., с което на жалбоподателя е отпуснат исканият вид пенсия, е отменено с разпореждане [номер]/25 от 31.03.2023 г. и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото на 18.09.2015 г. заявление. Разпореждането е постановено след нова преценка на право на пенсия въз основа на Задължителни предписания № ЗД-1-21-01155022/28.06.2022 г., с които са заличени данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, подадени относно осигуряването на С. И. от осигурителя „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД. След като е било обжалвано, разпореждането е потвърдено с Решение № 2153-21-134 от 28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – София град.

По отношение на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД е установено, че дружеството не е внасяло осигурителни вноски във фондовете на ДОО. Осъществен е последващ контрол на осигурителя по разходите на държавното обществено осигуряване, приключил с Констативен протокол № КП-5-21-01155018 от 22.06.2022 г., изготвен от контролен орган при ТП на НОИ – София град, в който са отразени и резултатите от приключили проверки и процедури от страна на компетентните институции, в т. ч. Национална агенция за приходите, от който се установява следното:

С писмо вх. № 1030-21-1131/2021 г. от ТД на НАП е постъпил сигнал за „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, ЕИК 202908901, за предприемане на действия по компетентност, на подадени чрез дружеството декларации Обр. № 1, като е отбелязано, че дружеството има задължения за осигурителни вноски за периода м. 04.2015 г. – м. 07.2021 г. Установено е при извършена проверка в ИС на НАП, че дружеството няма имущество, с което да се обезпечат задълженията, няма декларирани и открити банкови сметки, дерегистрирано е по ЗДДС на 11.04.2016 г.; има регистрирано фискално устройство с последно регистриран оборот м. 05.2017 г. От страна на компетентните длъжностни лица от ТД на НАП е формиран изводът, че няма данни „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, ЕИК 202908901 да е извършвало дейност. Установено е, че осигурителят е вписан в ТРРЮЛНЦ на 28.01.2014 г. като еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала и управител - Е. В. Б., с посочен предмет на извършвана дейност – търговия с всякакъв вид стоки и услуги, транспортна дейност, търговско представителство и посредничество, реклама, консултантски услуги, хотелиерство, ресторантьорство, както и всяка друга дейност, незабранена от закона.

От 14.10.2014 г. в ТРРЮЛНЦ за управител и едноличен собственик на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД е вписан Х. Я. Р.. От 17.11.2015 г. в ТРРЮЛНЦ е вписан едноличен собственик на капитала и управляващ Р. В. Г. /по данни от ТРРЮЛНЦ лицето е собственик/управител на 6 дружества/ и нови седалище и адрес на управление на дружеството – [населено място], п.к. 1517, [улица].

От 17.11.2015 г. в ТРРЮЛНЦ са обявени ново седалище и адрес на управление на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД – [населено място], п.к. 1618, р-н Витоша, [жк], [улица], като изрично е посочен следният адрес на електронна поща: [електронна поща].

С писмо изх. № 1030-21-1131#1/17.11.2021 г. на ТП на НОИ – София град от ТД на НАП – София на основание чл. 44. ал. 1 и във вр. с чл. 36 от АПК, чл. 74 и 75 от ДОПК, е поискано предприемане на необходимите действия в рамките на предоставената им компетентност, както и предоставяне на информация за: годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък с декларирани приходи и разходи, съгласно счетоводното законодателство от страна на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД; налични към тях ГФО за периодите от 2014 г. до момента на извършване на проверката; регистрирани фискални устройства и съответно регистриран оборот; регистрирани търговски обекти от страна на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, на какъв адрес и с какъв предмет на дейност: начин на подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В случай, че данните се подават с КЕП да се посочи на чие име е регистриран, както и вписаните в него контактни данни.

В писмото до ТД на НАП изрично е поискано компетентното им становище, извършвало ли е дружеството стопанска дейност по смисъла на Търговския закон, респективно имало ли е необходимост от наемане на лица по трудови правоотношения и извършваш ли са те трудова дейност, за която да подлежат на осигуряване по реда КСО.

В отговор на предприетите действия, с писмо с вх. № 1030-21-1131#3/29.11.2021 г. на ТП на НОИ – София град от ТД на НАП – София е предоставена следната информация:

1. Има подадени по електронен път с КЕП ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2014 г. до 2020 г. с декларирани приходи, разходи и счетоводен резултат 2. Дружеството има регистрирано фискално устройство № [рег. номер] с номер на фискална памет № 36482834, дата на въвеждане в експлоатация 24.02.2014 г. и дата на изтичане на контракта – 22.07.2017 г. Вписан тип на обекта: „обект за предоставяне на услуги по превоз на товари“, наименование на населеното място: [населено място], общ. Столична, район Връбница, [жк], [адрес].

3. Няма данни за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за периода 2014 – 2021 г. 4. Данните по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани чрез дружеството по електронен път с КЕП. Входирани заявления за подаване на документи по електронен път с КЕП: 2014 г. – 2015 г. – Е. В. Б., Х. Я. Р., Р. В. Г.; от дати 31.02.2017 г. и 16.11.2018 г. – Р. В. Г.. 5. Извършена е проверка за факти и обстоятелства /ПУФО/ № 222201717150988-073-001/21.11.2017 г., при която от контролните органи при ТД на НАП е установено следното:

• относно финансиране на дейността - представени писмени обяснения от управителя на дружеството, че фирмата финансира дейността си „със средства на управителя, вид лични спестявания“;

• дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, буква „б“ във връзка с чл. 176, т. 7 от ЗДДС. От дружеството е ползван данъчен кредит за покупка на стоки/услуги от рискови или нерегистрирани по ЗДДС контрагенти.

Предвид установеното от извършените проверки от компетентните органи на НАП и НОИ, на дружество „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01155022/28.06.2022 г. за заличаване на неправомерно подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с вид осигурен „01“ и „04“ за 24 лица, за периода от м. 02.2014 г. до м. 09.2021 г. вкл., в т. ч. и за С. И. И. – за периода от 17.11.2014 г. до 27.11.2016 г. вкл.

След това, въпреки че не са изчерпани всички императивно регламентирани в чл. 110, ал. 4, изр. 1 КСО правно-технически способи за връчване на задължителните предписания, от контролните органи на ТП на НОИ – София град са предприети действия за служебното заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, за указания период. Указаните действия са извършени служебно, въпреки липсата на надлежно връчване на осигурителя по чл. 110, ал. 4 КСО на задължителните предписания, съответно преди да е започнал да тече, както и да е изтекъл, срокът за изпълнение на предписанията от „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД.

Предвид заличените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с разпореждане [номер]/25 от 31.03.2023 г. е отменено разпореждане [номер]/18.11.2015 г. на жалбоподателя, с което е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, и е постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по подаденото на 18.09.2015 г. заявление. разпореждане [номер]/25 от 31.03.2023 г., след като е обжалвано от С. И., е потвърдено с Решение № 2153-21-134 от 28.06.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – София град. По постъпилата срещу това решение жалба е образувано настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство е приета без оспорване административната преписка. Приети от съда са и представените от процесуалния представител на жалбоподателя писмени доказателства: отчет за приходи и разходи на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД: оборотни ведомости и извлечение от главната книга на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 г., Трудова книжка, Серия Г, № 562759 на С. И. И., заповед за прекратяване на трудовия договор с „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, удостоверения, издадени от работодателя, справка от ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията относно: „историята“ на вписванията на промени на обстоятелствата в „5. Седалище и адрес на управление“ на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД; Годишен финансов отчет за 2015 г. на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД; справка за оповестяване на счетоводната политика за 2015 г. на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД; Годишен финансов отчет за 2016 г. на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД; справка за оповестяване на счетоводната политика за 2016 г. на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД; Протокол от Общо събрание на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД от 11.12.2015..

По делото са приети и приобщени като доказателства следните представени от ТД на НАП – София справки: справка за съдържанието на Дневника за покупки и продажби на ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, ЕИК 202908901 за периода от 2014 г. до 2016 г.; справка от Дневниците за покупки и продажби на всички регистрирани по ЗДДС лица за издадените на ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, ЕИК 202908901 фактури за периода от 2014 г. до 2016 г.; справка за регистрацията по ЗДДС и за дерегистрация по ЗДДС на ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, ЕИК 202908901.

По делото е разпитан свидетелят К. Н. С., който сочи, че познава С. И., тъй като са приятели от 40 години. Свидетелят заявява, че през 2014 г. около месец преди рождения му ден (юбилеен), който е през декември, е закарал С. И. на адрес в [жк], на ъгъла на [улица]и [улица], където С. И. е отишъл, за да започне нова работа, като шофьор на товарен автомобил. Свидетелят споделя, че след края на декември 2014 г. е виждал С. И. в работно облекло – служебен гащеризон, да шофира служебен товарен автомобил с товарен отсек.

Административен съд – София град, след като съобрази събраните в хода на производството доказателства, които прецени с оглед доводите и становището на страните, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 118, ал. 2 от КСО, от надлежна страна по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби при издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 117 ал. 3 от КСО – директора на ТП на НОИ – София град.

Потвърденото разпореждане също е издадени от компетентен орган – ръководител по пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – София град.

Съгласно чл. 99, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В настоящия случай разпореждането е издадено от ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – София град, който е материално и териториално компетентния административен орган съгласно чл. 99, ал. 1 във връзка с чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО, влязлото в сила разпореждане по чл. 98 за отпускане на пенсия може да се измени или отмени от органа, който го е издал в изчерпателно изброените случаи Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ. „Осигурено лице“ (§ 1, ал. 1, т. З от ДР на КСО) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.

В случая, след извършени служебни проверки е преценено от административния орган, че жалбоподателят С. И. не е упражнявал трудова дейност, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО и не се явява осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО за периода 17.11.2014 г. – 27.11.2016 г. Настоящият състав намира за основателни възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

От доказателствата по делото безспорно се установява, че С. И. не е бил уведомен и не е участвал в производството по издаване на административния акт, с който е отменено първоначалното разпореждане за отпускане на пенсия.

Освен това, липсва надлежно връчване на осигурителя по реда на чл. 110, ал. 4 КСО на Задължителни предписания № ЗД-1-21-01155022/28.06.2022 г., тъй като не са били изчерпани всички императивно регламентирани в чл. 110, ал. 4 КСО правно-технически способи за връчване на задължителните предписания. Административният орган директно е пристъпил към връчване по реда на чл. 110, ал. 4, ирз. 2 КСО, преди да изчерпи всички възможни начини за връчването на задължителните предписания, каквото задължение е регламентирано в чл. 110, ал. 4, ирз. 2 КСО. Така най-малкото, въпреки че беше задължен от съда, органът не представя доказателства относно изпълнението на задължението му да връчи задължителните предписания чрез тяхното изпращане по електронен път – чл. 110, ал. 4, изр. 1 in fine. От справката в ТРРЮЛНЦ е видно, че за „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД без прекъсване от 17.11.2015 г. до настоящия момент е вписан следния адрес на електронна поща: [електронна поща]. От доказателствата по делото е видно, че административният орган е адресирал кореспонденция чрез писма, изпратени чрез Български пощи, до седалищата и адресите на управление на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, които са вписани именно в ТРРЮЛНЦ – сред същите вписани обстоятелства, където е вписан и посочения електронен адрес. От това следва, че всички тези вписани обстоятелства са му били известни. И въпреки че е имал възможност да връчи на „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД Задължителни предписания № ЗД-1-21-01155022/28.06.2022 г. на публично обявената в ТРРЮЛНЦ електронна поща при спазване на реда на чл. 26, ал. 1–4 от Закона за електронното управление, каквато практика е утвърдена и за връчване на актове на НАП по електронна поща, административният орган е пропуснал да изпълни това свое задължение, което е абсолютна предпоставка за пораждане на правото му да връчи акта по реда на чл. 110, ал. 4, изр. 2 КСО. Възможността за поставяне на съобщение на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ или на интернет страницата на НОИ относно съставянето на съответния акт представлява сериозно изключение от общите правила, осигуряващи защита на правата и интересите на адресатите на административни актове, и именно заради това неговото прилагане е допуснато от законодателя единствено след изчерпване на всички изрично предвидени способи за връчване по чл. 110, ал. 4, изр. 1 КСО.

С оглед на неспазването на законовите правила относно връчването на задължителните преписания, следва че срокът за изпълнението им от осигурителя „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД не е започнал да тече, съответно и не е изтекъл, което пък обуславя незаконосъобразността на тяхното служебно изпълнение от контролните органи на ТП на НОИ – София град, вследствие на което също незаконно са заличаване данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД относно осигуряването на С. И.. В този смисъл са и Решение № 9937/19.10.2023 г. по адм. д. № 367/2023 г. на ВАС; Решение № 10939/13.11.2023 г. по адм. д. № 777/2023 г. на ВАС; Решение № 7555 от 23.06.2021 г. по адм. д. № 4163/ 2021 г. на ВАС.

Именно с това обстоятелство относно заличените данни за осигуряване е мотивирано издаването на разпореждането за отмяна на първоначално издаденото разпореждане за отпускане на пенсията, съответно отказът за отпускането ѝ, както и потвърждаващото го решение на Директора на ТП на НОИ – София град.

Въпреки че осигурителят има право да обжалва задължителните предписания, всъщност срокът му за обжалване не е изтекъл, тъй като те въобще не са му връчени, съответно не са влезли в сила. В случай обаче на недобросъвестност на осигурителя, който може да не е документирал, съответно надлежно декларирал търговската си дейност, да не е декларирал доходи и да не е заплащал данъци, то той няма интерес да защитава правата на осигурените лица в това административно производство по издаване на задължителни предписания чрез оспорване на същите. Дори напротив – предписаното със задължителните предписания изцяло отговаря на интереса на осигурителя, а именно отпадане с обратна сила (с години назад в миналото) на неговите публични задължения за заплащане на осигурителни вноски и данък върху дохода, който е декларирал за осигурените лица.

Съдът споделя обаче виждането, че в производството по издаване на разпореждането, с което е отменено издаденото и влязло в сила предходно разпореждане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отказано отпускане на същия вид пенсия по заявлението на С. И., административният орган е следвало изрично да уведоми И. за започналото производство по преразглеждане на акта за отпускане на пенсията и да му предостави възможност да се защити и евентуално да ангажира доказателства. В случая производството за издаване на разпореждането за отказ за отпускане на пенсия с обратна сила е започнало служебно, не по заявление на жалбоподателя по делото, но с него пряко се засягат права и законни интереси на осигуреното лице – отменят се предоставени му вече и упражнени от него осигурителни права – на получаването на парична осигурителна престация по дългосрочното обществено осигуряване.

Тъй като в КСО липсват специални разпоредби, за започване на това административно производството, административният орган, в изпълнение на чл. 26 АПК и по реда на чл. 18а АПК е следвало да уведоми известното му заинтересовано лице С. И., който в това производство не е заявител, но за когото, като резултат пряко за засегнато негови права и законни интереси – лишен е от пенсията, осигуряваща издръжка на живота му и заместваща загубения му осигурителен доход вследствие на настъпването за него на осигурения социален риск старост, съответно презумираната от закона неработоспособност.

Неуведомяването е лишило жалбоподателя от възможност за защита в производството по издаването на неблагоприятния за него административен акт и това представлява съществено административнопроцесуално нарушение, което не може да се санира чрез правото на обжалване. Участието на едно заинтересовано лице в административното производството по отнемане с обратна сила на осигурителни права и по отказване по същия начин на следващите се парични осигурителни вземания е основно негово право и то следва да му бъде осигурено от административния орган, независимо от наличието на данни, свързани със спора по същество – извършвал ли е дейност работодателя, възникнало ли е валидно осигурително отношение, което да е основание за отпускане на пенсия. Административният орган не е направил проверка дали „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД е извършвало търговска дейност по време на производството по отпускане на пенсията, макар да е разполагал още тогава със съответните правомощия и възможности, в рамките на служебното начало. Отнемането на осигурителни права от минал момент и отказът им занапред, без да бъде направена нарочна проверка относно осъществяването в обективната действителност на факта на престирането на зависим, а от там и закрилян от КТ, труд по трудово правоотношение представлява недопустим от закона резултат, основан единствено на извършена на друго (юридическо) лице проверка.

В тази връзка фактът, че при указаната проверка е установено, че работодателят „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД не е извършвал търговска дейност не е достатъчен за приключване с отказ на производството по отпускане на пенсия. В мотивите за издаване на решението на административния орган търговска дейност на работодател, който е юридическо лице – търговец, бива отъждествявана на трудова дейност на физическо лице – работник. Това само по себе си доказва липсата на ясни и обективни мотиви за издаването на акта.

Освен всичко останало, от събраните по делото доказателства се установява, че работодателят и осигурител, към момента на възникването на осигурителното правоотношение на С. И. през м. ноември 2014 г. до м. ноември 2016 г., е осъществявал определена търговска дейност.

Съдът споделя приетото по отношение на сходен случай в Решение № 9937 от 19.10.2023г. по адм. д. № 367/ 2023 г. на ВАС. Съдът се основана на разпоредбата на чл. 52 от Хартата за правата на човека, която въвежда задължение на държавните органи на държавата членка на ЕС при ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, това обстоятелство да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани, само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Съдът се основава и на член 47, първа алинея от Хартата, съгласно която всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита в съответствие с предвидените в този член условия. На това право съответства наложеното на държавите членки задължение по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, а именно да установяват правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза (решение от 6 октомври 2020 г., Еtat luxembourgeois (Правна защита срещу искане за информация в данъчната област), C 245/19 и C 246/19, EU: C: 2020: 795, т. 47) и др. Така на следващо място, съдът намира, че при постановяване на решението, с което са потвърдени разпорежданията, са допуснати и нарушения на материалния закон, което е основание за отмяна акта по чл. 146, т. 4 АПК.

Спорният между страните въпрос е дали лицето, което претендира, че е било осигурено, действително е извършвало трудова дейност, съответно налице ли са били спрямо него предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съответно законосъобразно ли е отменено разпореждането, по силата на което му е отпуснат заявения вид пенсия, респ. законосъобразен ли е отказът за отпускане на тази пенсия занапред. Решаващият орган е приел, че оспореното разпореждане е законосъобразно с аргумент, че С. И. не е извършвал реална трудова дейност по трудовия договор с „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, поради което след заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО не отговаря на изискването на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за предварително натрупан минимален осигурителен стаж. Този извод е обоснован предвид резултатите от извършена проверка на осигурителя, приключила с Констативен протокол № КП-5-21-01155018/28.06.2022 г. и издадени Задължителни предписания № ЗД-1-21-01155022/ 28.06.2022 г. за заличаване на данни за лицето за периода 17.11.2014 г. – 27.11.2016 г. След изтичане на срока за изпълнение на влезлите в сила Задължителни предписания, от контролните органи на ТП на НОИ – София град са предприети действия за служебно заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за указания период.

От друга страна материалната доказателствена сила на трудовата книжка (стр. 10–11) издадена на С. И., в която са удостоверени трудов и осигурителен стаж при осигурител „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД за периода 17.11.2014 г. – 27.11.2016 г. не е оспорена, съответно и не е оборена, от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 ГПК. Правна природа, която законодателят е регламентирал в чл. 347, ал. 1 от Кодекса на труда (ДВ, бр. 100 от 1992 г.), е на официален удостоверителен документ за вписаните в нея факти и обстоятелства. С указаната разпоредба държавата в лицето на законодателната власт е делегирала правомощия (компетентност) на всеки работодател да удостоверява като държавен орган с удостоверителни функции чрез вписването им в трудовата книжка факти и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя, включително неговите точно изчислени в години, месеци и дни трудов и осигурителен стаж.

Ето защо трудовата книжка винаги има публично удостоверително значение. Този извод се основава и на факта, че тя се издава по утвърден от държавата образец, като вписванията в него се осъществяват от работодателя и длъжностни лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР към КТ. А съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки.

От всичко гореизложено следва, че административният орган при издаването на обжалваните административни актове е бил длъжен да се съобрази с доказателствената сила на трудовата книжка, с информацията за която и от която той е бил напълно наясно, с оглед на развилото се преди това производство по отпускане на пенсия за ОСВ.

В този смисъл е и трайната практика на ВАС, обективирана в следните съдебни актове: Решение № 4129 от 4.04.2024 г. по адм. д. № 5919/2023 г. на ВАС; Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г. на ВАС; Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г. на ВАС; Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г. на ВАС; Решение № 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 г.; Решение № 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 7194/2018 г. на ВАС; Решение № 6629 от 19.05.2014 г. по адм. д. № 3565/2014 г. на ВАС; Решение № 5437 от 22.04.2014 г. по адм. д. № 580/2014 г. на ВАС; Решение № 5379 от 17.04.2013 г. по адм. д. № 1432/2013 г. на ВАС и др. Именно осигурителният стаж на жалбоподателя, натрупан при осигурителя „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД, се отрича с обжалваното решението на Директора на ТП на НОИ – София град, както и с потвърденото от него разпореждане. Административният орган дисквалифицира този осигурителен стаж като действителен по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 12 от ДР на КСО. Освен това, обжалваният административен акт на ответника е мотивиран изцяло с отричането на възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение между С. И. и „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД. По този начин обжалваният административен акт отрича осъществяването на абсолютно всички факти и обстоятелства, които работодателят „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД е вписал на стр. 10 и 11 от трудовата книжка.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е започнал работа при „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД през м. ноември 2014 г. За сключването на трудовия договор е подадено до НАП Уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ. По силата на този договор жалбоподателят е изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил“. Добросъвестно е изпълнил трудовото си задължение да постъпи на работа по новоучреденото трудово правоотношение. Шофирал е товарен автомобил и носил работно облекло.

Предвид гореустановените факти и в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО се налага изводът, че от 17 ноември 2014 г. за С. И. е възникнало осигуряване, тъй като тогава той е започнал да упражнява трудова дейност. От този момент за работодателят му „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД е възникнало задължение да декларира и да внася за него осигурителни вноски. Следователно жалбоподателят е придобил качеството „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т.3 от КСО, а „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД е имал качеството „осигурител“ по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО в периода 17.11.2014 г – 27.11.2016 г. За притежаването от „ОУШЪН ХОЛ“ ЕООД през целия процесен период без прекъсване на пълноправното качеството на „осигурител“ свидетелства и приложената като доказателство по делото справка от регистъра на осигурителите, воден от НОИ на основание чл. 5, ал. 3 КСО.

Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – без горестоящият административен орган да е обсъдил в цялост оплакванията в подадената срещу указаното разпореждане жалба и без да изясни всички относими към случая факти и обстоятелства и да събере допълнителни доказателства относно изложените в жалбата фактически твърдения. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което съставлява нарушение на правилото на чл. 35 от АПК, т.е. по отношение на оспореното решение е налице отменителното основание по чл. 146, т. 3 от АПК.

Съдът намира също така, предвид събраните и ценени доказателства по настоящото дело, че както оспореното решение, така и потвърденото с него разпореждане, са издадени в противоречие и с материалноправните разпоредби на закона – основание за отмяната им и по чл. 146, т. 4 от АПК.

Жалбата се явява основателна, а решението на директора на ТП на НОИ – София град, както и потвърденото с него разпореждане, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК на адв. Х. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 500 лева.

Воден от горното и на основание чл. 118, ал. 3 КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд София град, III отделение, 80 състав,