РЕШЕНИЕ

№ 488

гр. Пазарджик, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова Членове: Албена Г., Палова Николинка, Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500702 по описа за 2025 година С решение № 674/04.06.2025 г., постановено по гр.д. № 20245220101743, Районен съд – Пазарджик Е ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответникът „Д-р Н. и п.“ ЕООД, с ЕИК 822145846, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Райко Алексиев“ № 35, ет. 3, дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А.Д. и М.М., с пълномощник – адв. Л. Р. от САК, сумата от 346, 44 лева, представляваща цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по договор № ••••••••••, партида •••••••••, ID на договор Ф•••••••• от 13.02.1998 за периода от 07.04.2023 г. до 06.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 21, 88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2023 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 951/2024 г. по описа на РС Пазарджик.

ОТХВЪРЛИЛ е иска за съществуване на вземане за неустойка в размер на 995, 58 лева за неизпълнение на договор № ••••••••••, партида •••••••••, ID на договор Ф•••••••• от 13.02.1998, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и иска за съществуване на вземане за мораторна лихва в размер на 75, 75 лева върху вземането за неустойка за период от 04.05.2023 г. до 05.03.2024 г. ОСЪДИЛ е „Д-р Н. и п.“ ЕООД, с ЕИК 822145846, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Райко Алексиев“ № 35, ет. 3, с пълномощник – адв. Б. И. Н. от САК да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А.Д. и М.М., с пълномощник – адв. Л. Р. от САК, разноски в исковото производство в размер на 185, 59 лева и разноски в заповедното производство в размер на 108, 58 лева.

ОСЪДИЛ е „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А.Д. и М.М., с пълномощник – адв. Л. Р. от САК да заплати на „Д-р Н. и п.“ ЕООД, с ЕИК 822145846, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Райко Алексиев“ № 35, ет. 3, с пълномощник – адв. Б. И. Н. от САК, разноски в исковото производство в размер на 632, 57 лева за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок пред Пазарджишкия окръжен съд е постъпила въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело, чрез адв. Н. с подробно изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основните твърдения са, че договорът от 1998 г. не съдържал дата на сключване и не можело да се установи неговото съществуване, тъй като е бил оспорен пред районния съд и ищецът е заявил, че не може да представи оригинал на договор, съдържащ всички реквизити. По отношение на договора от 2018 г. е твърдял, че в него било отразено, че е подписан от управителя И. Н., който е починал още през 2007 год., за което били представени доказателства, поради това, в случая не можело да става дума за приложение на разпоредбата на чл. 300 от ТЗ, защото ставало дума за неподписан, т.е. несъществуващ договор. Възпроизведени са във висока степен твърденията, които са били поддържани пред РС още с отговора на исковата молба и със становището, изразено с писмената защита пред РС. Оспорени са общите условия с отговора на исковата молба, тъй като не можело да се установи по какъв начин са били представени на потребителя и дали той ги е приел.

Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни с присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А1 България ЕАД с изложени доводи по съществото на спора в подкрепа на мотивите на РС. Цитирана е съдебна практика, която е цитирана още в писменото становище пред РС. На практика доводите в отговора пред въззивната инстанция преповтарят доводите изложени пред първата инстанция. Искането е обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответника „Д-р Н. и п.“ ЕООД, с ЕИК 822145846 ищецът „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, е твърдял, че между страните е сключен договор за използване на електронни съобщителни услуги ID на клиент ••••••••••, партида •••••••••, ID на договор Ф•••••••• от 13.02.1998 г. С 2 броя Приложение № 1 от 29.09.2015 г. за срок от две години били активирани услуги Бизнес модул и Офис телефон, като конкретните номера били посочени в Приложение № 2. От посочените в Приложение № 2 услуги активни и предоставяни през процесния периода били услуги с номера 0889•••••• с план Бизнес модул XS с месечна такса 4 лева без ДДС и 0884•••••• с план Офис телефон S и месечна такса 2, 04 лева без ДДС.

С Приложение № 1 от 24.06.2022 г. за срок от две години била активирана услуга за номер 0882•••••• с план Сърф 24 със стандартна месечна такса 32 лева и промоционална такса за срока на договора 26, 84 лева. Към номера бил добавен екстра пакет е-Просвета със стандартна месечна такса 4, 99 лева и 100 % отстъпка за срока на договора.

С друго Приложение № 1 от 24.06.2022 г. за срок от две години бил активиран пакет от услуги фиксиран интернет през мобилна мрежа за номер 0989•••••• и мобилна услуга за номер 0887•••••• с месечна такса за пакета 30, 99 лева без ДДС. Съгласно т. 5.1. от Приложението абонатът имал възможност да добавя и активира допълнителни карти на преференциални условия.

С допълнително приложение от 24.06.2022 г. за срок от две години към Бизнес пакета била активирана допълнителна карта за номер 0888•••••• с план А1 М клас 2XL със стандартна месечна такса 30, 99 лева без ДДС и промоционална такса 22, 73 лева без ДДС.

По договора били издадени фактури на обща стойност 346, 44 лева.

Ищецът е твърдял, че за част от мобилните услуги абонатът е направил пренос към мрежата на друг мобилен оператор преди изтичане на срока на ползване на приложенията, с които са активирани. Договорът е останал в сила за останалите в мрежата на „А1 България“ ЕАД мобилни услуги на основание т. 54.15 от Общи условия. Посочва, че по отношение на тези услуги договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от 13.09.2023 г. поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на използваните мобилни услуги на основание т. 54.12. от Общи условия и/или т. 83.1 от Общи условия, съгласно които договорът на абоната/потребителя се счита за едностранно прекратен от страна на А1 в случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната потребителя е продължила повече от 124 дена.

Ищецът е твърдял, че при прекратяване на договора по желание/вина на абоната последният дължи неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл. Неустойката била определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси /МАТ/ за мобилните планове без отстъпки дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен номер. За неустойката били издадени сметки на обща стойност 995, 58 лева.

Сметка с номер ••••••••• на стойност 412, 85 лева включвала 13 месечни такси по 22.73 лева за номер 887•••••• и 13 месечни такси по 8.26 лева + 9.98 лева неустойка за допълнителен пакет Digital - anti.virus за номер 989••••••;

-сметка с номер •••••••••• на стойност 340, 70 лева включвала 13 месечни такси по 26.21 лева за номер 888••••••;

-сметка с номер •••••••••• на стойност 240, 03 лева включвала 9 месечни такси по 26.67 лева за номер 882•••••• и -сметка с номер •••••••••• на стойност 2, 00 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения.

За пренесените в мрежата на друг оператор услуги с номера 887••••••, 989••••••, 888•••••• са начислени по 13 месечни такси за периода 03.05.2023 г. - датата на прекратяване на договора по отношение на тези услуги поради пренос на номерата към друг оператор до 24.06.2024 г. - уговорената дата на ползване- за оставащите 13 месеца от срока.

За номер 882••••••, по отношение на който договорът е прекратен на 13.09.2023 г. по т. 54.12. от ОУ, е начислена неустойка в размер на 9 месечни такси за периода 13.09.2023 г. - датата на прекратяване на договора по т.54.12. от ОУ до 24.06.2024 г. - уговорената дата на ползване- за оставащите 9 месеца от срока.

Месечните такси били актуализирани от март 2023 със средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 с 15, 3%, съответно неустойката била изчислявана с актуализираните цени. Обезщетението за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лева се претендирало на основание т. 27.1. от Общи условия.

Поради забавеното плащане на месечните такси и потребление ответникът дължал и мораторна лихва в размер на 97, 63 лева, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението, от които 21, 88 лева мораторна лихва върху вземането за месечни такси и потребление за периода от 31.05.2023 г. до 05.03.2024 г. и 75, 75 лева мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода от 04.05.2023 г. до 05.03.2024 г. Претендирал е и присъждане на разноските в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Д-р Н. и п.“ ЕООД чрез пълномощник – адв. Б. Н. от САК е депозирал писмен отговор, в който е заявил, че счита исковата претенция за недопустима и неоснователна.

Посочил е, че към ИМ е приложено заверено копие от договор без номер и без дата на сключването му. В съдържанието на същия не бил посочен нито твърдяният от ищеца № Ф•••••••• на договор, нито какъвто и да било текст, а на стр. 3 от текста на приложения към исковата молба договор в графата „Дата на подписване“ не бил посочен никакъв текст, още по-малко твърдяната от ищеца дата 13.02.1998 г. По тези съображения е поддържал, че приложеният към ИМ договор не е „договор Ф•••••••• от 13.02.1998 г.“, от който според ищеца произтичали задълженията на ответника. Оспорил е истинността на представения с ИМ договор. Оспорил е и истинността на описаните и приложени към исковата молба 5 броя приложения. Посочил е, че към исковата молба били приложени Общите условия в редакция, която не е съществувала към датата, за която се твърди, че е сключен процесният договор - на 13.02.1998 г. Претендирал е разноски.

В о. с. з. на 10.10.2024 г. пред районния съд ответникът е уточнил, че не оспорва авторството на положените подписи в приложенията, представени към ИМ.

От представените по делото писмени доказателства - договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги без номер и дата с абонат „Д-р Н. и п.“ ЕООД, находящ се на л. 5 от делото, приложение 1 от 29.09.2015 г. към договор № Ф•••••••• от 1998 г. за ползване на тарифни планове „Мтел бизнес модул“ с абонат „Д-р Н. и п.“ ЕООД за предоставяне на услугата „Мтел бизнес модул ХS“ с месечна абонаментна такса в размер на 4, 00 лева, „Мтел бизнес модул S“ с месечна абонаментна такса в размер на 6, 00 лева и допълнителен пакет „мобилен интернет“ за срок от 24 месеца, считано от 17.10.2015 г., приложение 1 от 29.09.2015 г. към договор № Ф•••••••• от 1998 г. за избор на тарифен план и условия за ползване на услугата „Офис телефон“ с абонат „Д-р Н. и п.“ ЕООД за предоставяне на услугите „Офис телефон S“, „Офис телефон М“ и „Офис телефон L“ за срок от 24 месеца, с месечни абонаментни такси в размер на по 5, 75 лева, 8, 25 лева и 9, 92 лева, договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № •••••••••• от 30.04.2018 г. с абонат „Д-р Н. и п.“ ЕООД, се установява, че страните са се съгласили за това, че операторът предоставя на потребителя електронни съобщителни услуги чрез една или няколко съобщителни услуги. С приложение 1 от 24.06.2022 г. към договор № •••••••••• от 30.04.2018 г. е предоставена мобилна услуга по тарифен план Surf 24 за телефонен номер 0882•••••• за срок от 24 месеца с промоционална месечна абонаментна такса в размер на 26, 84 лeва. С допълнително приложение от 24.06.2022 г. към приложение 1 към договор № •••••••••• от 30.04.2018 г. за телефонен номер 0882•••••• е предоставена мобилна услуга е-просвета Unlimited със стандартна месечна такса от 4, 99 лева. С приложение 1 от 24.06.2022 г. към договор № •••••••••• от 30.04.2018 г. са предоставени на услугите фиксиран интернет за телефон 0887•••••• с месечна абонаментна такса в размер на 26, 68 лeва и мобилна услуга за телефон 0989•••••• с месечна абонаментна такса в размер на 30, 99 лeва. С допълнително приложение от 24.06.2022 г. към приложение 1 към договор № •••••••••• от 30.04.2018 г. е предоставена мобилна телефонна услуга „А1М клас 2ХL 2021“ за телефонен номер 0888•••••• с месечна абонаментна такса от 30, 99 лева.

Установява се от писмените доказателства, че в договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги № •••••••••• от 30.04.2018 г. като управител на дружеството - абонат „Д-р Н. и п.“ ЕООД, е вписано лицето И. Н. В. с ЕГН ••••••••••, а като доказателство по делото пред районния съд е приет препис – извлечение от Акт за смърт № 0045 от 12.01.2007 г., от който се установява, че И. Н. В., ЕГН ••••••••••, е починал на 12.01.2007 г. На 25.09.2024 г. ищецът е депозирал пред районния съд молба, в която е направил признание, че рамков договор с номер Ф••••••••/13.03.1998 г. не се пази в архива на оператора.

Като доказателство по делото пред районния съд е представено Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Yettel с дата 28/04/2023 г. името на представляващия дружеството „Д-р Н. и п.“ ЕООД Б. И. Н., в т.4 от което заявителят е упълномощил Yettel България ЕАД да прекрати от негово име и за негова сметка договора с А1 България ЕАД, като отправи това заявление към А1 България ЕАД и то да се счита като писмено предизвестие за прекратяване на двустранен договор по отношение на номерата, чиято преносимост се заявява, а именно тел. номер +359888•••••• и +359887•••••• За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния съд са назначени и приети заключения по икономическа и техническа експертизи. От заключението на икономическата експертиза се установява, че в счетоводството на ищеца е открита ID партида •••••••••, ID на клиент 502488951, име на партида „Д-р Н. и п.“ ЕООД с дата на създаване 13.02.1998 г. По партидата са осчетоводени следните фактури № •••••••••• от 10.05.2023 г. за сумата от 66, 52 лева с ДДС, № •••••••••• от 09.06.2023 г. за сумата от 62, 66 лева с ДДС, № •••••••••• от 10.07.2023 г. за сумата от 142, 07 лева с ДДС, № ••••••••••• от 10.08.2023 г. за сумата от 62, 66 лева с ДДС, № ••••••••••• от 11.09.2023 г. за сумата от 62, 66 лева с ДДС, кредитно известие № •••••••••• от 10.10.2023 г. към фактура № ••••••••••• от 11.09.2023 г. за сумата от 50, 13 лева. Посочените фактури са със статус „отворена“, т.е. не е извършено плащане по тях. При проверка в ТР вещото лице е установило, че за 2018 г. и 2019 г. ответното дружество е подало декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството, с която е декларирал, че не осъществява търговска дейност, което означава, че процесните фактури не са осчетоводени в счетоводството на ответника и той не е ползвал данъчен кредит по тях. В табличен вид вещото лице е описало издадените по партида ••••••••• фактури за предходен период юли 2022 г. – април 2023 г., като всички те са със статус „затворена“, т.е. платена и плащането е ставало чрез Изи Пей. Начислени са неустойки по фактури № ••••••••••/03.05.2023 г. в размер на 340, 70 лева, № •••••••••/03.05.2023 г. в размер на 412, 85 лева и № ••••••••••/13.09.2023 г. в размер на 240, 03 лева. Размерът на неустойката по договорите за услугите, изчислен съгласно съответното приложение, с което са активирани и за която срокът на действие на услугите не е изтекъл, а услугите са прекратени, е в размер на общо 995, 58 лева, от които 412, 85 лева за прекратяване на договора за номер 0989••••••, 340, 70 лева за прекратяване на договора за номер 0888••••••, 240, 03 лева за прекратяване на договора за номер 0882•••••• и 2 лева обезщетение за обработка на просрочени задължения. По останалите горепосочени фактури задълженията са за предоставени мобилни и интернет услуги в общ размер на 396, 57 лева. Размерът на обезщетението за забава върху претендираните вземания, изчислена от датата, представляваща първи ден на забава за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението е в размер на общо 128, 05 лева, от които 29, 16 лева върху взeманията за неплатени предоставени мобилни и интернет услуги и 98, 89 лева върху вземанията за неустойки.

Заключението е прието в съдебно заседание, не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.

От заключението на техническата експертиза се установява, че в системата на ищцовото дружество съществува договор между него и ответника с номер на партида № •••••••••, ID на клиент •••••••••• с дата на създаване 13.02.1998 г. Описаните в исковата молба услуги са отнесени към партида № •••••••••, ID на клиент ••••••••••. На 09.05.2023 г. има временно спиране на изходящи обаждания поради неплащане - Collection Partial Suspend. На 10.07.2023 г. - спиране на изходящи и входящи обаждания – Suspended и на 13.09.2023 г. услугите са прекратени. Услугите за телефонни номера 0884••••••, 0882•••••• и 08889•••••• са прекратени автоматично поради неплащане на 13.09.2023 г., а за телефонни номера 0888••••••, 0989•••••• и 0887•••••• поради прехвърляне в мрежата на друг мобилен оператор на 03.05.2023 г. Заключението е прието в съдебно заседание, не е оспорено от страните и съдът го кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна въззивният съд намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Основното съображение на жалбоподателя е, че договор за мобилни услуги между него и ищеца не съществува, тъй като съгласно чл.228 от Закона за електронните съобщения (жалбоподателят не е посочил в коя редакция цитира тази норма, защото в действащата си редакция чл.228 от ЗЕС съдържа различен текст) договорът за предоставяне на електронни съобщителни услуги, какъвто безспорно бил оспореният договор, следвало да бъде сключен в писмена форма и да бъде съхраняван на траен носител. Нормата била императивна, а ЗЕС бил специален закон по отношение на общите разпоредби на гражданското и търговското право, поради което следвало да се приеме, че такъв договор не съществува.

Този довод е неоснователен по няколко причини и първата от тях е, че към 13.02.1998 г. Законът за електронните съобщения все още не е съществувал. Той е обнародван за пръв път в ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г. Нещо повече, към 13.02.1998 г. все още е действал единствено Законът за съобщенията, в който липсват норми, уреждащи електронните съобщения и който е отменен с влизането в сила на Закона за далекосъобщенията, обнародван за пръв път в ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. (т.е. след датата на сключване на процесния договор – 13.02.1998 г.). По тези съображения въззивният съд приема, че Законът за електронните съобщения не намира приложение в случая, а по отношение на този договор следва да се прилагат общите разпоредби на търговското и гражданското право, уреждащи сключването на договорите.

Въззивният съд приема, че дружеството-жалбоподател е валидно обвързано от договорно правоотношение с ищеца А1 България ЕАД, възникнало на 13.02.1998 г., тъй като се установи от заключението на техническата експертиза, че в проверената от експерта база данни такъв договор съществува. Нещо повече, но 29.09.2015 г. абонатът „Д-р Н. и п.“ чрез Б. Н. е сключил анекс на договора от 1998 г. под формата на Приложение № 1 от същата дата, с което е приел предложените му промоционални договорни условия и подписът под това приложение не е оспорен.

Въззивният съд приема за неоснователно твърдението, че договор № ••••••••••/30.04.2018 г. е недействителен поради това, че няма как да е бил подписан от управителя на дружеството И. Н. В., починал на 12.01.2007 г. Установи се от извършената служебна справка в ТР, че и към настоящия момент като управител на дружеството е посочен И. Н. В., което означава, че Б. И. Н. като негов наследник не е изпълнил задължението си да предприеме действия смъртта на управителя да бъде отразена в търговския регистър чрез промяна на управителя на дружеството, за да може този факт да стане достояние на третите лица, с които дружеството встъпва з правоотношения от всякакъв характер, в т.ч. и при сключването на договори. И тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, въззивният съд приема, че правилно районният съд е приел, че договорът е сключен от лице без представителна власт и е приложил спрямо него нормата на чл.301 от ТЗ. По този въпрос на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към доводите на районния съд, обективирани в мотивите на обжалваното решение.

Косвено доказателство в подкрепа на извода, че дружеството – жалбоподател се е намирало в действителна облигационна връзка с мобилния оператор А1 България за процесния период от време е и фактът, че съгласно изводите на експерта, извършил икономическата експертиза, за периода юли 2022 г. – април 2023 г. всички издадени от мобилния оператор фактури с адресат „Д-р Н. и п.“ ЕАД са със статус „затворена“, т.е. платена и плащането е ставало чрез Изи Пей. Плащането на задължение по договор за периодични платежи представлява извънсъдебно признание на съществуващия между страните договор, което следва да бъде зачетено.

В обобщение – като е уважил предявените искове, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалваното решение по всички въпроси, по които не е взел становище в настоящото решение и се присъединява към тях.

По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд