РЕШЕНИЕ

№ 90

гр. Свищов, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Й.а при участието на секретаря П Ив. Братанова като разгледа докладваното от Пенка Б. Й.а Гражданско дело № 20244150100043 по описа за 2024 година за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл. 74 ал. 3 от КТ.

Ищецът • – Велико Търново, представляван от Директора – П Й.а твърди, че със Заповед № ЗР-5-04-01423840/20.09.2023г. на оправомощено лице за ръководител на •• В.Търново било възложено извършването на проверка по разходите на ДОО на ответника „П“ ЕООД гр. Свищов. Посочва, че според личното трудово досие, ведомостите за заплати и другите документи, свързани с трудовите правоотношения в предприятието на ответното дружество, било установено, че трудовият договор, подписан между него и втория ответник – Т. Н., страдал от пороци – противоречие със закона. Позовава се, че съгласно разпоредбата на чл. 74 ал. 1 от КТ трудов договор, който противоречи на закона и колективния трудов договор или ги заобикаля, е недействителен. В случая било установено, че според данните в търговския регистър, ответното дружество се представлява и управлява от Т. Н. и А Н. – заедно и поотделно, считано от 18.01.2018г.., като от 30.06.2018г. Т. Н. е единствен управител на дружеството, както и едноличен собственик на неговия капитал. Заявява, че за времето от м. 01.2018г. до м. 06.2022г. за Т. Н. липсват данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, подадени от ответното дружество, с изключение на м. 12.2018г., м. 08.2020г., м. 12.2020г. и м. 12.2021г., за което време са подадени данни с код за вид осигурен 14 – за работещи без трудови правоотношения с осигурителен доход под максималния размер за съответните календарни години, като е налице осигуряване и по други правооотношения за осигуряване, различни от този на ответното дружество. Посочва, че според данните в регистър „Трудови договори“ на 25.07.2022 г. между ответниците бил сключен трудов договор. В хода на ревизионното производство бил представен трудово договор № 101/25.07.2022г., съгласно който Н. бил назначен на длъжност „упрадител, бизнес услуги“+, код по НКПД 12196002, при продължителност на работното време- 4 часа. Същевременно не бил представен договор за възлагане на Н. на управлението на ответното дружество от вписването му като управител в ТР, от дружеството ответник били подадени данни по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КС за лицето, считано от 25.07.2022г. с код 01 – за работници или служители, осигурени по чл. 4 ал. 1 т. 1 от КСО при един работодател. Сочи се, че по данни от справка № 22А Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се лица, липсвала информация за декларирано начало на дейност на Н. в качеството на самоосигуряващо лице. Така с писмо от 4.12.2023г. било изискано да бъдат предприети действия по компетентност за уточняване вида на осигуряването/история на осигуряването на Т. Н. по повод упражняваната от същия дейност през периода от 2018г. до 2023г., като едноличен собственик на капитала, управляващ и представляващ ответното дружество, изпълнител на услуги съгласно сключени консултантски договори с ответното дружество и работник по трудово правоотношение със същото дружество. В резултат на това било получено писмо от 16.11.2023г. на НАП В.Търново, според което на 14.11.2023г. Н. е подал декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, с която декларирал осигуряване чрез ответното дружество, считано от 01.01.2022г.. Така за времето от 25.07.2022г. до изготвяне на исковата молба, Н. бил едновременно едноличен собственик на П ЕООД гр. Свищов, негов управител и работник по трудов договор за изпълнението на длъжността „управител, бизнес услуги“. Процесният трудов договор бил сключев между два различни правни субекта- от една страна било юридическото лице, в качеството му на работодател, а от друга страна – физическото лице, в качеството му на работник. В случая едно лице, в различни свои качества съвместявало три правни фигури – на собственик на капитала на ЕООД, на негов управител и на работник в същото. Позовава се, че физическото лице, което формира волята на юридическото лице – ответното дружество и я обективира в протоколи в съответствие с чл. 147 ал. 2 от ТЗ е едноличният собственик на капитала, който е и управител – Т. Н. и независимо, че страни по трудовия договор били два различни правни субекта, същите имали един и същ източник на формиране на воля. Позовава се на съдебната практика, според която органният представител на търговско дружество е неделима част от самото юридическо лице, на него било признато волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения за воля на юридическото лице. Позовава се на забраната по чл. 38 ал.1 от ЗЗД, която е приложима към сключения между управителя и представляваното от него дружество трудов договор, но може да бъде преодялана с даването на съгласие от дружеството, чрез неговия върховен орган общото събрание на съдружниците, към което становище била ориентирана и съдебната практика. Моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 74 ал. 3 от КТ, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за изцяло недействителен трудов договор № 101/25.07.2022г., сключен между ответниците, поради противоречие със закона със законните последици от това. В хода на устните състезания моли искът да бъде уважен, като бъде проглАа недействителността на процесния трудов договор, поради противоречието му с чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, като бъдат присъдени направените разноски по делото, съобразно списък на разноските. В случай, че искът бъде отхвърлен, прави възражение в полза на ответниците да се присъди минимално адвокатско възнаграждение. В писмена защита по делото излага подробни съображения за основателност на иска- законният представител на ответното дружество е договарял сам със себе си в качеството си на работник, което налагало извод за основателност на иска за прогласяване на недействителност, поради нарушаване на забраната на чл. 38 ал. 1 предл. 1 от ЗЗД, като цитира съдебна практика по сходни казуси.

Ответникът „П“ЕООД гр. Свищов в законустановения срок е представил отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. М., в който взема становище за недопустимост на предявения иск, тъй като липсвал правен интерес от предядяване на иска на заявеното в исковата молба правно и фактическо основание. В случай, че иска бъде приет за допустимост, взема становище за неоснователност на същия, тъй като не било налице твърдяното противоречие на трудовия договор със закона, предвид че трудовия договор бил сключен между два различни правни субекта – юридическото лице като работодател и физическото лице, като работник. Позовава се, че по аргумент от чл. 42 ал. 2 от ЗЗД недействителността бива видяса и се санира с потвърждаване на действието от представлявания, като заявява, че не е установено в хода на проверката, че липсва съгласие по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, а от друга страна от името на дружеството се потвърждава сключения трудово договор. Претендира разноски. В хода на устните състезания поддържа становището, че предявения иск е недопустим. Взема становище, че не е налице нарушение на материалния закон посочен в исковата молба, а именно положенията залегнали в чл. 38 от ЗЗД. Моли иска да бъде отхвърлен, като се присъдят сторените разноски в претендирания размер.

Ответникът Т. А. Н. в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. К. А., в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Позовава се, че не съществувала разпоредба, която да забранява на едноличния собственик на капитал да изпълнява длъжността управител на дружеството на основание трудов договор, дори ТЗ регламентирал правата на съдружниците в събирателното дружество, както и тези на неограничено отговорните съдружници в командитно дружество, като се допуска едно и също лице да съвместява различни функции, между които и трудовите такива, едновременно с управителните. От друга страна разпоредбата на чл. 147 ал. 3 от ТЗ предвиждала възможността дружеството да се представлява и от едноличния собственик на капитала, като счита, че нямало пречка страните да договорят правоотношението като трудово такова. Неоснователно било твърдението, че недействителността на трудовото правоотношение следвала от това, че същото било сключено в нарушение на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД, доколкото липсвало съгласие за договаряне сам със себе си. Взема становище, че не било налице договаряне сам със себе си по смисъла на чл. 38 от ЗЗД, когато договарящите страни са юридически лица, които се представляват от едно и също лице, в който смисъл била и съдебната практика. Счита, че съгласие на дружеството било дадено в Протокол от 26.12.2017г., както и съградие по смисъла на чл. 42 ал. 2 ЗЗД било обективирано и в нарочен акт на едноличния собственик на капитала, представляващ Декларация от 30.07.2018г.. Следователно дори и да се приемели доводите на ищеца за приложимост на забраната на чл. 38 от ЗЗД, то същата била преодоляна, откъдето и извод за неоснователност на предявения иск. В хода на устните състезания, моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен, като се присъдят направените по делото разноски. Посочва, че съображения за неоснователност на иска са изложени в отговора на исковата молба, които били съобразени с практиката на ВКС. Счита, че процесното правоотношение не страдало от претендирания от ищеца порок.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:

Видно от приложената Заповед № ЗР -5-04-01423840 от 20.09.2023г. на Ръководител • В.Търново, е разпоределоно да се извърши пълна ревизия по разходите на ДОО на П ЕООД, от посочения контролен орган на •, за ревизирания период 29.09.2015г. до 31.07.2023г.. Със Заповед № 1015-04-67 от 04.04.2017г. на Директора на • е упълномощена К.И. – Началник отдел Краткосрочни плащания и контрол в • В.Търново да подписва заповеди за извършване на ревизии и проверки на осигурителите.

Съгласно приложеното пълномощно от 4.10.2023г. Т. Н., в качеството на управител на П ЕООД е упълномощил Н.С. да го представлява пред • В.Търново във връзка с извършваната ревизия.

Според ревизионна записка № РЗ-5-04-01485023/14.12.2023г. е извършена пълна ревизия по разходите на ДОО на П ЕООД гр. Свищов за ревизиран период 29.09.2015г. до 31.07.2023г., , при която не били установени нарушения. Ревизионната записка е връчена на дружеството-ответник, видно от известието за доставяне. В анализ към ревизионната записка е описано, че във връзка със сключен трудов договор между Н. и дружеството са изискани документи, касаещи трудовото правоотношение, които документи били представени. Посочено е, че при обявяване на недействителност на трудовия договор от съда, контролните органи ще имат възможност за издаване на законосъобразно предписание за извършване на корекции в данните за осигуряването.

Приложено по делото е писмо от 06.12.2023г. на •• В.Търново, с което от ответното дружество били изаскина трудово договор 101/25.07.2022г. и допълнителни сопразумения към него, длъжностна характеристика на длъжността „Управител, бизнес услуги“, ведомост за заплати, присъствена форма и заповеди за отпуски за посочените в писмото периоди. С придружително писмо от 12.12.2023г. на ответното дружество, изисканите документи били представени, с изключение на заповеди за отпуски, тъй като за периода лицето не било ползвало отпуск и по документи такъв не е оформян.

Видно от трудов договор № 101/25.07.2022г. между П ЕООД, представляван от Т. А. Н., като работодател и Т. А. Н., като работник е сключен трудово договор, с който работникът приел да извършва длъжността Управител, бизнес услуги с код по НКПД 12196002 в дружеството, при 4 часа работно време на ден, при основно месечно възнаграждение от 900 лева, считано от 25.07.2022г.. Приложена е и длъжностна характеристика на длъжността, според която той ръководи цялостната дейност на търговското дружество, назначава и освобождава персонала, решава всички ръководни въпроси от дейността на дружеството. Приложени по делото са и изисканите от дружеството в хода на ревизията отчетни форми за явяване /неявяване на работа за месеците юли 2022г., август 2022г., септември 2022г., октомври 2022г., ноември 2022г., декември 2022г., януари 2023г., февруари 2023г., март 2023г., април 2023г., май 2023г., юни 2023г., юли 2023г., август 2023г., септември 2023г., октомври 2023г., ноември 2023г., както и 18 броя ведомости за заплати.

Видно от писмо на ТД НАП В.Търново от 7.12.2023г., в Дирекция Контрол при ТД НАП В.Търново има възложена проверка по спазване на осигурителното законодателство с определен срок за изпълнение 09.01.2024г.. С писмо изх. № 21584/16.11.2023г. на ТД НАП В.Търново до Директора на • е предоставена информация за извършение действия по компетентност, като се изпраща Справка за история на осигуряването. Същата е приложена по делото, като от същата се установи, че Т. А. Н. е с осигурител П-, като собственик на ЕООД. Приложена по делото е и Справка от Персоналния регистър на НОИ за посочените осигурителните периоди на ответника Н., както и справка за деклариран вид осигуряване от самоосигуряващи се ли.а, според която Н. е собственик на ЕООД като вид самоосигуряващо се лице. В писмо на • ОТ 1.11.2023г. е отразено, че по време на ревизията не е представен договор за възлагане на Н. на управлението на ответното дружество от вписването му в търговския регистър. Указано е да бъдат предприети действия за уточняване вида на осигуряването на ответника Н. по повод упражнява от същия в периода 2018-2023г. дейност като едноличен собственик на кпитала на ответното дружество, изпълнител на услуги съгласно консултантски договори с дружеството и работник по трудово правоотношение с ответното дружество.

Приложена по делото е справка за всички подадени уведомления за лицето Т. Н. от регистъра на трудовите договори, според която Н. е управител на П, по договор от 5.01.2022г.. В приложената Справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди от 01.01.2024г. до 31.12.2024г. при пенсиониране на Н. са отразени осигурителните периоди при посочените работодатели и като самоосигуряващо се лице.

Приложен по делото е Протокол от 26.12.2017г. с нотариална заверка на подписа, съгласно т. 4 от който А Н., като едноличен собственик на капитала на П. ЕООД дава съгласие новоизбрания управител на дружеството Т. Н. да извършва от свое име- като физическо лице, и/или от името други физически лица, и/или от името на други търговски дружества, които представлява, всякакви търговски сделки, за участва в събирателни и командитни дружества и в други дружества с ограничена отговорност, да заема длъжности в ръководни органи на други дружества.. Посочено е, че решението влиза в сила от 09.01.2018г.. С приложената декларация от 30.07.2018г., Т. А. Н., като едноличен собственик на капитала в „П“ЕООД потвърждава всички действия на Т. Н., извършени в качеството му на управител на на П ЕООД, считано от датата на вписването му като управител в ТР на АВ и до датата на декларацията, като дава съгласие управителят да договаря при условията на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Във връзка с направеното от ответното дружество възражение за недопустимост на иска с оглед твърдяната от тяхна страна липса на правен интерес съдът намира, че предявеният иск е допустим. Предявен е от лице, което съгласно разпоредбата на чл. 74, ал.3 от КТ е активно легитимирано да претендира обявяване на недействителността на процесния договор. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че законът изрично предоставя на контролните органи, констатирали основанието за обявяване недействителността на договора, правото на иск, а с това признава и правния им интерес от неговото предявяване.

Предявеният иск с правно основание чл. 74 ал. 3 от КТ вр. чл. 38 ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен. Не се спори по делото, а и се установи от приложените по делото доказателства, че ответното дружество е ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител Т. Н.- вторият ответник по делото. Установи се, че с трудов договор № 101/25.07.2022г. между двамата ответници, дружеството е назначило ответника Н. на длъжността Управител, бизнес услуги, считано от датата на договора, при основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева, при четиричасов работен ден. Настоящият състав на съда намира, че процесният трудов договор е валиден. С договора ответниците са постигнали съгласие за изпълнение на конкретна трудова функция срещу заплащане и при фиксирани място и време на полагане на труда- трудов договор по чл. 66 от КТ. Следва да се посочи, че липсват законови пречки управител на еднолично дружество с ограничена отговорност да се самоназначи на длъжност в същото дружество. Напротив закона предвижда възможност едно и също лице да съвместява управителни, представителни и трудови функции, каквото е например правното положение на съдружниците в събирателни дружества и на неограничено отговорните съдружници в командитно дружество – чл. 76 и чл. 99 ал. 2 от ТЗ, които съдружници имат задължение лично да участват в сружествената деятелност, а същата може да се състои в материално-технически действия като трудова функция. Или липсва ограничение и забрана за подобно съвместяване функциите в едно и също лице – представителни и материално-изпълнителни. В този смисъл основателно се явява становището на втория ответник, в който смисъл е и Решение № 37 от 24.01.2022г. по в.гр.дело № 607/2021г. на ВТОС и Решение № 453 от 15.08.2023г. по в.гр.дело № 662/2021г. на ВТОС.

Съгласно чл. 74 ал. 1 от КТ трудов договор, който противоречи на закона или на колективния трудов договори или го заобикаля, е недействителен. Ищецът претендира недействителност на процесния трудов договор, твърдейки нарушение на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД като противоречие със закона. Тази разпоредба регламентира, че представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява, осве ако представлявания е дал съгласие за това. Следва да се посочи, че нормата на чл. 38 от ЗЗД е диспозитивна, тъй като представителят не може да договаря със себе си или с друго лице, което представлява, доколкото не е овластен от представлявания. В процесния случай овластяването може да бъде изведено от цялостното тълкуване на разпоредбата на чл. 147 о ТЗ. Едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител, като едноличния собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол, като договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, са в писмена форма. Твърдяните с исковата молба противоречия с разпоредбата на чл. 38 ал. 1 от ЗЗД не само че не са налице, но и дори да беше налице това противоречие, договорът пак не би бил недействителен, защото тази норма не е императивна, а същата регулира отношения между равнопоставени частноправни субекти – упълномощител и представител, но и в случая е налице потвърждаване на действията на представлявания по смисъла на чл. 42 от ЗЗД, установено от приложената по делото декларация от 30.07.2018г..

Предвид гореизложеното иска по чл. 74 ал. 3 КТ следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото Национален осигурителен институт, ТП В.Търново следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски в размер на 1200, 00 лева, както и същия следва да бъде осъден да заплати на втория ответник направените по делото разноски в размер на 1000, 00 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът