Решение № 1254 от 10.11.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2888/2023 г.

Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК. Образувано възоснова на жалба с вх. Рег. № 37093 от 19.04.2023 г. подадена от „С. – 73“ ООД с ЕИК 121445403, със седалище и адрес на управление е - гр. София, ж.к. Разсадника, бл. 9, вх. Б, партер, представлявано от управителя В. С. П. срещу Решение № 1665 от 31.03.2023г. постановено по в. гр.д. № 20231100502604 по опис на СГС за 2023 г., с което е оставена без уважение жалба вх. № 06847 от 07.02.2023 г., подадена от длъжниците Н. В. С. - М. и „С. -73“ ООД срещу разпределение, обективирано в протокол за разпределение от 23.01.2023 г. по изпълнително дело № 20218380403221 по описа на ЧСИ М. Б., рег. №••• на КЧСИ. В жалбата се излага, че обжалваното решение е неправилно и необосновано спрямо задълженията на Н. С. –М. към „Ди гипс България“ ООД. Поддържа се възражението обосновано и в жалбата пред Софийски градски съд, че възбраната в полза на „Ди гипс България“ ООД, което е правоприемник на „Уникредит Булбанк“ АД, не служи за обезпечение на цялото задължение, а и то не е размер от 2 766 778.05 лева. Според жалбоподателите е допусната грешка в пропорцията на разпределението, която изхожда от неправилно определен размер на задължението по изпълнително дело № 879/2022г. по опис на ЧСИ Г. Д.. Според жалбоподателите, съдът е допуснал процесуално нарушение като е постановил решение, без да приложи служебно начало при събиране на доказателствата и не е изискал горепосоченото изпълнително дело, за да прецени дали задължението е в размер, посочен в протокола за разпределение. Излага се, че първоначалният кредитор „Уникредит Булбанк“ АД е разполагал с няколко изпълнителни листа, по част от които вземанията са погасени преди налагане на възбраната. Посочва се, че сумата която се дължи, всъщност е по-малка от посочената в справката, представена от ЧСИ Г. Д. и грешката съответно води до погрешно разпределение. С разпореждане № 20977 от 29.09.2023г. постановено по в. гр.д. № 20231100502604 е върната горепосочената въззивна жалба, в частта относно жалбоподателя Н. В. С. – М. и разпореждането за връщане е влязло в законна сила на 13.10.2025 г. Препис от жалбата е връчена на останалите страни, но нито една от тях не е изразила писмено становище. Съдът след като се запозна с жалбата, която инициира настоящото производство, обжалваното решение, изпълнителното дело и нормите, които регламентират процесуалното правоотношение, приема за установено следното: Жалбата е подадена от процесуално легитимиран субект „С. – 73“ ООД – длъжник в изпълнителното дело, който е обосновал правен интерес от настоящото производство макар, че по-голямата си част от изложението се отнася до оплаквания на длъжника Н. В. С. –М., /спрямо която жалбата е върната/. Разгледана по същество жалбата на „С. – 73“ ООД е неоснователна, предвид следното: С акт за разпределение, съставен на основание чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител определя 1.реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и 2. какви суми се определят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или вземания. Съдебният изпълнител следва да определи на първо място суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като степента на удовлетворяването им се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това удовлетворяване сума се разпределя между другите вземания по съразмерност. Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми, са оплакванията в жалбата и съдът може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата. Съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискателни (виж Тълкувателно решение № 2/22.11.2022 г. по тълк. дело № 2/2021 г. на ОСГТК). По отношение законосъобразността на обжалваното решение, настоящият съдебен състав намира следното: В производството по изпълнителното дело пред ЧСИ №••• с район на действие Софийски градски съд е извършена публична продан на възбранен в полза „Уникредит Булбанк“ АД имот собствен на длъжника Н. В. С. М.. Правоприемник на кредитора с обезпеченото с възбраната вземане е „Ди гипс България“ ООД. След като е установил размера на дълговете, включително и към присъединените по право взискатели и разноските в изпълнителното производство, ЧСИ е разпределил между кредиторите получената от проданта цена. В жалбата си длъжника ООД „С. – 73“ ООД твърди, че разпределението е неправилно, защото получена от проданта сума е разпределена за дългове, които не са били обезпечени с възбрана. Така поставен въпроса, задължава съда да отговори - имат ли право кредиторите да се удовлетворяват пропорционално, когато в полза на един от тях е допусната възбрана. Отговорът на този въпрос е положителен, защото предпочитателно удовлетворяване по критерия, спрямо кого е допусната възбраната законът не регламентира, а и длъжникът няма правен интерес от такова възражение. В случая видно от приложеното копие на изпълнителното дело, в полза на „Уникредит Булбанк АД“ са издадени няколко изпълнителни листа и в полза на вземането, предмет на първия по време изпълнителен лист е допусната възбрана. Този факт по никакъв начин не е релевантен към реда за предпочитателно удовлетворяване, поради което и вероятно точно затова, жалбоподателят изтъква и второ възражение, че голяма част от задължението по първия по време издаден изпълнителен лист е било частично удовлетворено преди процесното разпределение. Това твърдение, също не е релевантен факт за законосъобразността на разпределението, по съображенията мотивирано изложени на стр. 5 от обжалваното Решение № 1665 от 31.03.3023 г. постановено по гр. д. № 2604/2023г. /Само ипотекарния кредитор, какъвто в случая няма, се ползва с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД, като нему се разпределя сумата, получена вследствие продажбата на ипотекирания имот, останала след удовлетворяване на вземанията в първите два реда по чл. 136, ал. 1 ЗЗД, а когато върху един и същи имот има вписани повече от една ипотеки, те имат ред от вписването – чл. 169 ЗЗД, съответно, най-напред се удовлетворява вземането, обезпечено с първата по ред ипотека и ако след това остане сума, тя се отнася за удовлетворяване на вземането, обезпечено със следващата по реда на вписването ипотека/. В жалбата се поддържа още, че сумата от 2 766 778.50 лева, не е точния размер на задължението към правоприемника на „Уникредит Булбанк АД“, а именно „Ди гипс – България“ ООД. Пак там /в обжалваното решение/ въззивният съд е обяснил подробно разликата между оспорване на разпределение и оспорване размера на дълга и разликата в реда, по който се разглеждат. Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, частната жалба на "С. – 73“ ООД срещу решение № 1665 от 31.03.2023г. следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от гореизложеното, съдът Софийският апелативен съд