Решение № 1325 от 12.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 952/2023 г.

Производството е по реда на чл. 121, ал. 1, т. 3 вр. чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл. 61, ал. 2 от ЗДСл.

Производството е образувано по искова молба на Е. И. Г., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Рила, обл. Кюстендил чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Ю. П., с посочен адрес за призоваване и съобщения: [населено място], общ. Рила, [улица]вписан в САК, с която са предявени при условията на обективно, кумулативно съединени искове с равно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСр и чл. 61, ал. 2 от ЗДСл., отделени за разглеждане в отделно производство с Определение № 1677/ 09.10.2023 год., постановено по адм. дело № 750 по описа на Административен съд – Благоевград за 2023 год.

Позовавайки се на сочените в жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което:

• да осъди Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград да заплати на жалбоподателката Е. И. Г., [ЕГН], сумата представляваща обезщетение за времето, през което не е била на държавна или друга служба поради незаконното й уволнение, извършено със Заповед № РД-05-01-56/ 21.07.2023 год., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград в размер на 6 /шест/ основни заплати, определени към момента на признаването уволнението за незаконно или на неявяването й да заема службата, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на настоящата жалба – 02.08.2023 год., до окончателното изплащане;

• да осъди Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград да заплати на жалбоподателката Е. И. Г., [ЕГН] сумата представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за месеците: август, септември, октомври, ноември, декември 2023 год. и януари 2024 год., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на настоящата жалба – 02.08.2023 год., до окончателното изплащане.

С жалбата се претендира изплащане на сторените в производството деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Чрез процесуалният представител по пълномощие с писмени становища, заявява, че поддържа исковите претенции на сочените в исковата молба основания. Моли съда да осъди Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград да заплати претендираните суми, ведно със следващите се законни лихви и сторените по делото разноски.

Ответната страна – Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград, чрез процесуален представител по пълномощие с писмено становище оспорва така предявените искове по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор от Окръжна прокуратура – Благоевград е изразил становище за основателност на исковете, включително и по размер.

Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 2457 от 14.12.2023 год., постановено по адм. дело № 750 по описа на Административен съд – Благоевград за 2023 год., съдът е отменил Заповед № РД-05-01-56/ 21.07.2023 год., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ - Благоевград, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено, считано от 24.07.2023 год. служебното правоотношение на Е. И. Г., заемала длъжността „директор на дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ към Областна дирекция „Земеделие“, [населено място], с ранг III младши. С Решение № 5304 от 29.04.2024 год., постановено по адм. дело № 2439 по описа на ВАС за 2024 год. е оставено в сила оспореното решение № 2457 от 14.12.2023 год., постановено по адм. дело № 750 по описа на Административен съд – Благоевград за 2023 год.

Въз основа на влязлото в сила решение и подадено Заявление вх. № РД-12-05-01-1011/ 10.05.2024 год., с което ищцата е изразила изрично своето желание да заеме длъжността, която преди процесното уволнение е заемала, със Заповед № РД-05-01-47 от 10.05.2024 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие“, [населено място], ищцата е възстановена на длъжност „директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси““ към Областна дирекция „Земеделие“, [населено място], считано от 10.05.2024 год. Със заповедта е определено възнаграждение – основна месечна заплата в размер на 2 000. 00 лева. В последствие със Заповед № РД-05-02-146 от 23.05.2024 год. на директора на Областна дирекция „Земеделие“, [населено място], е определена на ищцата, на длъжност „директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси““ към Областна дирекция „Земеделие“, [населено място], считано от 10.05.2024 год. (т.е. от деня на възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност), основна месечна заплата в размер на 2 516. 00 лева. В заповедта е посочено длъжностно ниво по КДА - 6; Ниво на основната месечна Заплата - 12; Степен на основната месечна заплата - 2.

С платежно нареждане от 03.07.2024 год., (л. 55 от делото), Областна дирекция „Земеделие“, [населено място] е изплатила на ищцата сумата в размер на 10 800. 00 лева, като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. В представеното писмено становище, получено в съда на 08.10.2024 год., с което е представено въпросното нареждане се сочи, че със сумата е погасено дължимо обезщетение към ищцата по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., в размер на основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно за период от 6 месеца.

По делото като доказателства в подкрепа на твърдените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения от страна на ищцата са представени като заверени копия: трудова книжка (л. 30 от делото); служебна книжка (л. 99 - 106 от делото); Регистрационна карта в Дирекция „Бюро по труда“ Дупница, с начална дата на регистрация 28.07.2023 год.; справка за осигурителен доход за социално осигуряване по данни от декларации за периода от 01.07.2023 год. до 30.06.2024 год.; удостоверение за декларирани данни от 26.06.2024 год. на ТД на НАП – София; справка данни за осигуряване за периода от 01.07.2023 год. до 31.05.2024 год. на ТД на НАП – София и Заповед № РД-05-02-146/23.05.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград и Заповед № РД-05-02-22/21.05.2024 г., издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград.

По искане на ищцата съдът е допуснал по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК като доказателства по делото, приложените с писмо с изх. № ПД-01-67-28/24.10.2024 г. от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград заверени копия на: Заповед за допълнително служебно правоотношение № РД-05-01-61/03.08.2023 г.; Заповед № РД-05-01-3/31.03.2024 г.; Заповед № РД-05-01-19/11.03.2024 г.; Заповед № РД-05-01-48/10.05.2024 г.; Заповед № РД-04-564/15.11.2023 г. всички издадени от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград и служебна книжка № 067/09.05.2018 г. на Е. И. Г.. По искане на ищцата, съдът е допуснал и назначил съдебно-счетоводна експертиза с конкретни задачи, по която е представено писмено заключение от назначеното вещо лице.

В заключението, вещото лице сочи, че увеличението на трудовото възнаграждение на ищцата със Заповед № РД-05-02-146 от 23.05.2024 год. на 2 516. 00 лева е в изпълнение на ПМС № 123 от 29 април 2024 г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на МС за 2024 год. (Обн. ДВ. бр.39 от 1 Май 2024 г.) В § 3 от ПЗР на въпросното постановление е променена Наредбата за заплатите в държавната администрация, като съответно за степен III е определена минимална заплата в размер на 933. 00 лева и максимална заплата 3 400. 00 лева. Според експерта, за конкретната длъжност, Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, (Длъжностно ниво по КДА-6; Ниво на основната месечна заплата -12; Степен на основната месечна заплата – 2, към 01.01.2024 г. е определена сумата на индивидуалната РЗ в размер на 2 000. 00 лв., която е непроменена и към дата 29.04.2024 г. Вещото лице сочи, че тази сума от 2 000. 00 лв. е индивидуална работна заплата, поради факта, че съгласно Наредбата за заплати на държавните служители се разработва поименно щатно разписание след всяко увеличаване на заплатите. За времето на оставането без работа, най-високата заплата за длъжността заемана от ищцата е 2 000. 00 лв.

В заключението си, вещото лице сочи, че за 2023 г. Е. Г. е имала право на 20 дни платен отпуск, от които предвид извадката от деловодната система на ответника е използвала 16 дни, като оставащият за 2023 год. платен отпуск е 4 дни. (Приложение, разпечатка от служба „Архив“.) За 2024 г. Е. Г. е имала право общо на 29 дни платен отпуск, от които 20 дни полагаем за календарната година и 9 дни допълнителен отпуск. Използваният отпуск за 2023 г. и 2024 г. е 16 дни. Оставащият отпуск е 33 дни към датата на изготвяне на експертизата.

При тези факти съдът прие следното от правна страна:

Предявените при условията на обективно, кумулативно съединени искове, с оглед на изложените фактически обстоятелства, с които ищцата е обосновала претенциите си за заплащане на процесните обезщетения, намират правното си основание, съответно в разпоредбите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл и чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и чл. 86 ЗЗД.

Така предявените искове са процесуално допустими поради наличие на правен интерес в полза на ищцата от търсената защита.

Разгледани по същество, съдът приема иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл за неоснователен по размер, а иска по чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за изцяло неоснователен, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно – основното възнаграждение.

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства за наличие на всички предвидени в закона предпоставки, обуславящи правото на Гърчева да получи претендираното обезщетение по основание. На първо място, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с ищцата е отменена с влязъл в сила съдебен акт. На следващо място, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че ищцата е останала без работа, считано от 21.07.2023 год. до 29.04.2024 год., датата на възстановяване й в Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград. През този период не е била назначена на друга държавна служба с по-ниска заплата и не е получавала възнаграждение за друга работа в по-нисък размер.

За определяне на конкретния размер на дължимите обезщетения по делото е назначена ССЕ.

В изготвеното въз основа на извършените справки в счетоводството на Областна дирекция „Земеделие“ – Благоевград заключение, вещото лице сочи, че основната заплата за длъжността по Директор на Дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“, (Длъжностно ниво по КДА-6; Ниво на основната месечна заплата -12; Степен на основната месечна заплата – 2, към момента на признаването на уволнението за незаконно – 29.04.2024 год. е в размер на 12 000. 00 лева, без приспадане на 10 % данък по ЗДДФЛ, тъй като данък върху обезщетенията не се дължи. Въз основа на така определената стойност, според експертът размерът на следващото се обезщетение съобразно правилата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е на стойност 12 000. 00 лева, съставляваща размера на основната заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно по смисъла на цитираната норма, умножен по броя на месеците, за които се дължи обезщетението, а именно шест месеца.

От доказателствата по делото, включително и от приетото заключение на вещото лице, се установи, че на 03.07.2024 г., с бюджетно платежно нареждане по сметка на ищцата Гърчева, като обезщетение по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е изплатена сума в размер на 10 800. 00 лв., определена по следния начин: 12 000. 00 лв, представляващи 6 /шест/ броя основни месечни заплати от 2 000. 00 лв, като върху сумата от 12 000. 00 лв. е начислен 10% данък общ доход.

В този размер от 10 800. 00 лв. и за посочения период от 21.07.2023 год. до 29.04.2024 год. предявеният иск по чл. 104, ал. 1 ЗДСл следва да бъде приет за основателен.

С оглед на обстоятелството, че дължимото се обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл е изплатено изцяло на 03.07.2024 год., исковата претенция с посоченото правно основание следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Горното обосновава основателността на иска за законна лихва върху претендираната главница от 10 800. 00 лева, съставляваща обезщетение, за времето, през което ищцата е останала без работа поради прекратяване на правоотношението, считано от 02.08.2023 год., /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на сумата – 03.07.2024 год. в размер на 1 363. 62 лева.

По отношение на претендираното обезщетение по чл. 61, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., съдът съобрази следното:

Съдът намира иска предявен от страна на Гърчева с правно основание чл. 61, ал. 2 и 3 ЗДСл. за неоснователен. Съгласно чл. 61, ал. 2 от ЗДС при прекратяване на служебното правоотношение държавният служител има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗДС определя размерът на паричното обезщетение по ал. 2, а именно съобразно размера на основната заплата, определена на държавния служител, към датата на прекратяване на служебното правоотношение. Според експерта, за 2023 г. Е. Г. е имала право на 20 дни платен отпуск, от които предвид извадката от деловодната система на ответника е използвала 16 дни, като оставащият за 2023 год. платен отпуск е 4 дни. (Приложение, разпечатка от служба „Архив“.) За 2024 г. Е. Г. е имала право общо на 29 дни платен отпуск, от които 20 дни полагаем за календарната година и 9 дни допълнителен отпуск. Използваният отпуск за 2023 г. и 2024 г. е 16 дни. Оставащият отпуск за двете календарни години е 33 дни към датата на изготвяне на експертизата.

При възстановяване на работа след незаконно уволнение, служителят има право да ползва неизползвания платен годишен отпуск за периода преди уволнението, както и за времето, през което е бил незаконно отстранен от работа. Това е в съответствие с практиката на Върховния административен съд, който приема, че при възстановяване на работа след незаконно уволнение, служителят има право на платен годишен отпуск за целия период на незаконното отстраняване. От горното могат да се направи извода, ако едно лице е било незаконно уволнено и впоследствие възстановен на работа същият има право да ползва неизползвания платен годишен отпуск за периода преди и по време на незаконното уволнение.

В конкретния случай Е. Г., поради възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност има право да ползва 33 дни платен годишен отпуск за 2023 г. и 2024 г. до изтичането на давностния срок.

Неоснователността на претенцията за главницата съставляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск обосновава неоснователността на акцесорния иск за заплащане на законна лихва върху същата.

По отношение искането за присъждане на деловодни разноски, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 78 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК, ответникът по делото следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски съобразно уважената част от исковете. С процесната искова молба са предявени два обективно съединени иска, единият от който е уважен, в частност иска с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, който е уважен в размер на 10 800. 00 лева, както и законната лихва върху главницата, дължима за периода от 02.08.2023 год. - датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата – 03.07.2024 год. в размер на 1 363. 62 лева.

Отчитайки, фактическата и правна сложност на делото, включително и извършените от страна на процесуалния представител по пълномощие на ищцата процесуални действия, съдът не споделя възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При това положение според съда на ищцата се дължат разноски в размер на 2 600. 00 лева, заплатено адвокатско възнаграждение и 500. 00 лева, заплатено възнаграждение на вещо лице. Ответникът не претендира деловодни разноски. Съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 3 100. 00 лв.

Предвид горното, съдът