Мотиви към Решение № 158 от 1.11.2017 г. на Районен съд - Луковит по дело № 183/2017 г.

МОТИВИ към решението по АНД № 183 по описа на Луковитския районен съд за 2017г. Районна прокуратура гр.Луковит е внесла предложение за освобождаване на Е.Н. Н. от наказателна отговорност за извършеното от него деяние и налагане на административно наказание. Е.Н. Н. с ЕГН ••••••••••, е привлечена като обвиняема, за това, че на 05.03.2015г., в гр.Луковит, в качеството си на родител на Т.Е.Н., ЕГН •••••••••• от с.гр., ненавършила 16–годишна възраст получила откуп в размер на 400 лв. от Н.Ц.Я. •••, за да разреши на дъщеря сида заживее съпружески с другиго - И.Ц. Ц., •••, което е престъпление по чл.192, ал. 1 от НК. Делото е разглеждане по реда на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ в открито съдебно заседание. В последното съдебно заседание представител на Районна прокуратура гр.Луковит не се явява. Обвиняемият Е.Н. Н. участва в производството по делото лично и с упълномощения си защитник адв. А.М. от ЛАК, който счита, че обвинението спрямо обвиняемата е несъставомерно, като от обективна, така и от субективна страна. Обвиняемата Н., редовно призована се явява в съдебно заседание, не признава вината си, оспорва фактическата обстановка описана в постановлението на Районна прокуратура гр.Луковит. С ъщата отрича да е вземала откуп, за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески с И.Ц. Ц.. В хода на съдебните прения заявява, че не е виновна, а в дадената й последна дума моли да й бъде наложено като наказание по-малка глоба. Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира следното: ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Обвиняемата Е.Н. Н. е родена на •••г•••, български гражданин, българка, без образование-неграмотна, неомъжена, безработна, неосъждана, живуща •••, с ЕГН ••••••••••. Обвиняемата Е.Н. •••, на семейни начала от около 16 години със св. И.М.И.. Двамата имали три деца, едно от които св. Т.Е.Н., но св. И., не бил припознал последната за своя дъщеря. Свидетелят Н.Ц.Я. /спрямо него наказателното производство е приключило със споразумение/, който е известен с прякора „М.“, живее на съпружески начала със св.Ц. Ц.Т. •••. Двамата имат син - св. И.Ц. Ц., който обаче Я. не бил припознал за свое дете. В началото на 2015г., свидетелят И.Ц. Ц. отишъл на гости на св.П.Н. Н. /брат на обв. Е.Н./ и св.Г.Ц.Я./сестра на Н.Я./•••, където пребивавал известно време- около един месец. Докато живеел в гр.Луковит, И.Ц. се запознал със св.Т.Е.Н., която била на 15годишна възраст. Двамата се харесали, станали гаджета и решили да заживеят заедно, което споделили на своите родители. Обв.Е.Н. Н. и Н.Я. разговаряли по телефона за това, като се разбрали Я. ••• и да поиска св.Т.Н. за жена на неговия син И.Ц.. Н.Я. помолил св.Н.Т. Ц. да го закара с автомобила си от с.Гложене до гр.Луковит, за да вземат булка за сина му. Същият се съгласил и на 05.03.2015г. двамата заедно със св. Ц.Т. и св.Т.Н.Ц. потеглили към гр.Луковит, за да се срещнат с родителите на св.Т.Н.. Отишли в дома на обв.Е.Н. и още същия ден - 05.03.2015г., Н. поискала откуп от Н. Я. за да разреши на дъщеря си Т., ненавършила 16 години, да заживее съпружески с И.Ц. •••. При преговорите между двамата родители, обв.Н. настоявала да получи от Я. сумата от 1000.00 лева, но същият и заявил, че няма толкова пари. Двамата се уговорили в присъствието на свидетелите Ц.Т., Т.Ц. и Н.Ц., Я. да даде първоначално откуп в размер на 400.00 лева на Е.Н. Н., в качеството й на родител на Т.Е.Н., за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески с И.Ц. Ц.. Н.Я. веднага предал сумата от 400.00 лв. на обв.Е.Н.. Уговорили се, остатъкът от сумата до 1000.00 лева, Я. да предава на вноски през следващите месеци. Още същия ден – 05.03.2015г., обв.Е.Н. поискала веднага да се направи и годеж, като поискала в дома й да дойдат музиканти. Свид. Н.Я. веднага дал сумата от 100лв. на св.П.Н., който да потърси и доведе музикант. Също така купили храна и двете семейства седнали да се черпят по случай годежа. Късно вечерта Н.Я., Ц. Ц. и Т.Н., като тяхна снаха, се прибрали в с.Гложене. Там ненавършилата 16-годишна възраст Т.Н. останала да живее на семейни начала в дома им, при техния син - И.Ц. Ц.. Двамата живели заедно известно време /от един до три месеца/, като често ходели в гр.Луковит на гости на обвиняемата. Тъй като обв. Е.Н. не получила цялата уговорена сума за откупа на дъщеря /1000лв./, поискала от Н.Я. да върне обратно дъщеря й в дома й. Последният искал на свой ред да си получи обратно парите, които е дал, след което щял да остави Т. •••. Обв. Н. не била съгласна да връща обратно получените пари и затова подала жалба в РУ МВР гр.Луковит, че дъщеря й е отвлечена. Св.Т.Н. била установена от полицейските служители в дома на Н.Я. и предадена на майка й. От своя страна св.Ц.Т. пуснала жалба в РП Луковит, за връщане на дадената сума за откуп на обв.Н.. Изложената фактическа обстановка съдът възприе от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, преценени по реда на чл. 378, ал. 2 от НПК – от свидетелските показания на Ц. Ц.Т., Т.Н.Ц., Г.Ц.Я., от проведената очна ставка между обв.Е.Н. Н. и свид.Ц. Ц.Т., от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, показания дадени на досъдебното производство от свидетелите И.Ц. Ц. и Д.М.Т., както и от приобщените чрез огласяване по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 от НПК показания на Н.Ц.Я. и Т.Н.В., справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и останалите писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели са логични, последователни, непротиворечиви по същество помежду си, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира. Конкретно, от показанията на свидетелите Ц. Ц.Т., Т.Н.Ц., Г.Ц.Я. дадени в съдебно заседание, се установява, че обвиняемата след като е поискала откуп от Ц. Ц.Т. и Т.Н.Ц. - родители на И.Ц. Ц., на дата 05.03.2015г. в дома си в гр.Луковит, е получила сумата от 400 лева, за да даде съгласието си нейната дъщеря, която тогава не е била навършила 16 годишна възраст, да заживее съпружески със също ненавършилия 16 годишна възраст И.Ц.. Показанията на тези свидетели, кореспондират с показанията на И.Ц. Ц., Д.М.Т., Н.Ц.Я. и Т.Н.В., пробщени чрез огласяване в съдебно заседание по реда от НПК посочен по-горе. В обясненията на обвиняемата дадени на съдебното следствие, твърди, че дъщеря й Т. е била отвлечена, за което е подала жалба в полицията в гр.Луковит. През това време тя е станала бременна от сина на Н. – И.Ц. Ц.. Родителите на И. са идвали да й дават пари, за да омъжи дъщеря си, но тя не ги е искала, Изгонила ги е от дома си. Н. е носел 500-600 лв., но тя не ги е искала. Не е имало годеж, нито е поръчана музика. Обясненията на обвиняемата са голословни и не се подкрепят от наличните гласни доказателства по делото. Нейните обяснения, според съда, са единствено израз на правото й на защита и не се възприемат като годно гласно доказателствено средство. Те са изолирани от доказателствената маса, възприета от съда в горната фактическа обстановка и подложената на анализ в настоящите мотиви. Налице е липса на съответствие с показанията на останалите свидетели по делото и на писмените доказателства. Данни в подкрепа на твърденията на обвиняемата са изложени единствено показанията на свидетеля И.М.И., но следва да се има предвид обстоятелството, че същият живее на съпружески начала с обвиняемата и е заинтересован от изхода на делото, при което същите не могат да бъдат приети за обективни. Част от свидетели разпитани вдосъдебното производство – П.Н. Н., М.Т.Г., Т.Е.Н. и П.Н. Н., в хода на съдебното производство, след като им беше разяснена, че имат право да откажат да дадат показания /като брат и сестри на обвиняемата/, предвид разпоредбата на чл. 119 от НПК, отказаха да дадат показания. В тази случаи посочените свидетели, губят това си качеството. ОТ ПРАВНА СТРАНА: При така установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка, е налице престъпление по чл. 192, ал. 1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна от обвиняемата Е.Н. Н. - като от обективна страна на дата 05.03.2015г., в гр.Луковит, в качеството си на родител на Т.Е.Н., ЕГН •••••••••• •••, ненавършила 16 – годишна възраст, получила откуп в размер на 400 лв. от Н.Ц.Я. •••, за да разреши на дъщеря си да заживее съпружески с другиго - И.Ц. Ц., •••. От субективна страна престъплението е извършено при условията на пряк умисъл, като обв.Н. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е настъпването на обществеоопасните му последици и е желаела настъпването им. Видно от приложената справка за съдимост обвиняемата към датата на деянието не е бил осъждана за престъпления от общ характер, не е била освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с престъплението не са причинени имуществени вреди. С оглед изложеното съдът намира, че Е.Н. Н. е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл. 192, ал. 1 от НПК, съгласно който се наказва всеки р одител или друг сродник, който получи откуп, за да разреши на своя дъщеря или сродница, ненавършила 16-годишна възраст, да заживее съпружески с другиго. ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО: При определяне на наказанието съдът споделя изложеното в постановлението на Районна прокуратура гр.Луковит, че са налице предпоставките за прилагане на чл.78а от НК. Съгласно цитираната норма пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от хиляда до пет хиляди лева, когато са налице едновременно следните условия: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; 2. деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; 3. причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Предвиденото от законодателя наказание за извършване на престъпление по чл.192, ал. 1 от НК е лишаване от свобода до две години или глоба до три хиляди лева. Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемата е неосъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава 28, и от деянието не са били причинени имуществени вреди. Ето защо обв.Н. следва да бъде освободена от наказателна отговорност, като й бъде наложено административно наказание „Глоба”. При определяне размера на същата, съдът отчете липсата на изразена критичност към деянието на досъдебното производство и в съдебната фаза, както и неоказване на съдействие за разкриване на обективната истина. Предвид на това съдът не може да сподели искането на защитата на Н. за налагане на наказание в предвидения минимален размер. Съдът намира, че санкцията на обвиняемата следва да бъде в размер на 2000 лева, което в достатъчна степен би допринесло за дисциплинирането й, а и би подействало превантивно на всички членове на обществото. По изложените съображения съдът постанови решението си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: