Решение № 61 от 24.7.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 17/2025 г.

Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК. Образувано е по жалба от адв. М. Й. от АК – Сливен, назначен служебен защитник на осъдения Б. Н. Б., ЕГН: ••••••••••, срещу определение № 484/16.12.2024 г., постановено по ЧНД № 664/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен. С посоченото определение на първоинстанционния съд, на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено на Б. Н. Б. по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд - Димитровград, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и отделно от наказанието 120 дни лишаване от свобода, наложено по Решение № 270/17.10.2024 г. по ЧНД № 584/2024г. по описа на Окръжен съд - Сливен. Със същото определение, на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато времето, през което осъденият Б. е бил задържан или е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по което и да е от посочените по-горе дела. С жалбата се поддържа довод за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че в случая не са налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 от НК. В подкрепа на тази теза се сочи, че на Б. първоначално е наложено наказание „глоба“ с Наказателна заповед на Районния съд в гр. Пржеров, Република Чехия от 22.01.2021 г. по дело № 1 Т 1/2021-46, влязла в сила на 24.02.2021 г., за деяние, представляващо управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила. Поради неизпълнение на наложеното наказание, с Постановление на съда в гр. Пржеров от 16.11.2022 г. по същото дело, влязло в сила на 12.10.2023 г., същото е заменено в наказание „лишаване от свобода“ за срок от 120 дни. Именно това променено наказание е прието за изпълнение с Решение № 192/25.09.2024 г., постановено по ЧНД № 521/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. Защитникът изразява становище, че следва да се разграничи „приемането за изпълнение“ на чуждестранно постановено наказание „лишаване от свобода“, трансформирано от наказание „глоба“, от налагането на наказание „лишаване от свобода“ по смисъла на чл. 68, ал. 1 от НК. В тази връзка се поддържа тезата, че в конкретния случай не е изпълнена последната от законовите предпоставки за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК, а именно - на Б. за извършено престъпление в изпитателния срок на предходно условно осъждане да е наложено наказание „лишаване от свобода“. Посочва се, че действително впоследствие наложеното наказание „глоба“ е заменено с наказание „лишаване от свобода“ по реда, установен в законодателството на Република Чехия, но с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НК, при липсата на аналогична процедура в българското национално законодателство, Б. не следва да се счита за осъден на „лишаване от свобода“, каквито последици има процедурата по чл. 43а, т. 2 от НК (при замяна на наказание „пробация“ с наказание „лишаване от свобода“). Според защитата противното тълкуване би поставило осъдения Б. в по-неблагоприятно положение в сравнение с лица, осъдени на наказание „глоба“ по чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК. С оглед изложеното, се прави искане за отмяна на атакуваното определение и за оставяне без уважение на предложението за привеждане в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, наложено на Б. с Присъда по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград. В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебният защитник на осъдения Б. – адв. Й. поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и с направеното искане. Осъденият Б. Н. Б. се присъединява към становището на защитника Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че Окръжен съд - Сливен правилно е преценил наличието на предпоставките по чл. 68 от НК, като излага конкретни съображения в подкрепа на заявената позиция. В този смисъл намира обжалваното определение на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде потвърдено. Апелативен съд – Бургас, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намери следното: Въззивната жалба на защитника на осъдения Б. Б. е процесуално допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С присъда № 34/16.09.2019 г., постановена по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград, влязла в сила от 02.10.2019 г., Б. Н. Б. е признат за виновен за извършено на 30.08.2019 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, като е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години, и на глоба в размер на 500 (петстотин) лева. С наказателна заповед на Районен съд гр. Пржеров, Република Чехия от 22.01.2021 г. по дело № 1 Т 1/2021-46, влязла в сила от 24.02.2021 г., Б. Б. е осъден на наказание глоба в размер на 30 000 чешки крони и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца за извършено от него на 21.11.2020 г. и 22.11.2020 г. на територията на Република Чехия продължавано престъпление по § 274, ал. 1 и § 116 от НК на Република Чехия, съответстващо на престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Република България (управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 промила). С Постановление на съдия при Районен съд гр. Пржеров, Република Чехия от 16.11.2022 г. по дело № 1 Т 1/2021-68, влязло в сила от 12.10.2023 г., по процесуален ред, установен в законодателството на Република Чехия (поради неплащане на паричната глоба от осъденото лице), наложеното на Б. Б. наказание глоба в размер на 30 000 чешки крони е променено на наказание „лишаване от свобода“ в размер на 120 дни. В процедура по чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК, с Решение № 207/17.10.2024 г., постановено по ЧНД № 584/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, е приета за изпълнение наказателна заповед на Районен съд гр. Пржеров, Република Чехия от 22.01.2021 г. по дело № 1 Т 1/2021-46, влязла в сила от 24.02.2021 г., в съчетание с Постановление на съда в гр. Пржеров, Република Чехия от 16.11.2022 г. по дело № 1 Т 1/2021-68, влязло в сила от 12.10.2023 г., с които за извършено от Б. Н. Б. престъпление по § 274, ал. 1 и § 116 от НК на Република Чехия, съответстващо на престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Република България, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 120 дни, като е постановено така приетото за изпълнение наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. На основание чл. 457, ал. 5 от НПК е приспаднато времето, през което осъденото лице е било задържано, както и времето, през което е било с мярка за неотклонение „домашен арест“, наложена по ЧНД № 513/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен. След влизане в сила (на 23.10.2024 г.) на съдебният акт, с който наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 120 дни е било прието за изпълнение, прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Сливен сезирал Окръжен съд - гр. Сливен с предложение по чл. 306, ал. 1, т 3 от НПК – за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК и привеждане в изпълнение на наложеното по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца. По предложението било образувано ЧНД № 664/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, което приключило с определение № 484/16.12.2024 г. - предмет на проверка за неговата правилност и законосъобразност в настоящото производство. С определението първоинстанционният съд на основание чл. 68, ал. 1 от НК е привел в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода“, наложено на Б. Н. Б. по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд - Димитровград, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим и отделно от наказанието 120 дни лишаване от свобода, наложено по Решение № 270/17.10.2024 г. по ЧНД № 584/2024г. по описа на Окръжен съд - Сливен. Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първоинстанционния съд за това, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НК съдът постановява да се изтърпи отложеното наказание, ако в изпитателния срок осъденият извърши друго умишлено престъпление от общ характер, за което, макар и след този срок, му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“. Следователно, за да се постанови изтърпяването на отложеното наказание, необходимите предпоставки са три: да бъде извършено друго умишлено престъпление в определения изпитателен срок; извършеното умишлено престъпление в изпитателния срок да е от общ характер и за това умишлено престъпление да бъде наложено на дееца наказание „лишаване от свобода“. В проведеното производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК законосъобразно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК за наказанието лишаване от свобода за срок от три месеца, наложено по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд - Димитровград, тъй като в определения изпитателен срок по това осъждане Б. Б. е извършил умишлено престъпление от общ характер (престъпление по § 274, ал. 1 и § 116 от НК на Република Чехия, съответстващо на престъпление по чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на Република България). За това престъпление, извършеното на територията на Република Чехия, на Б. първоначално е наложено наказание глоба в размер на 30 000 чешки крони, но поради неплащане на същата с Постановление на съдия при Районен съд гр. Пржеров, Република Чехия от 16.11.2022 г. по дело № 1 Т 1/2021-68, влязло в сила от 12.10.2023 г., в съответствие със законодателството на Република Чехия, наложеното на Б. Б. наказание глоба в размер на 30 000 чешки крони е заменено с окончателно наказание „лишаване от свобода“ в размер на 120 дни. С оглед на така наложеното на Б. окончателно наказание от съда в Република Чехия, следва да се приеме, че той се счита за осъждан на „лишаване от свобода“, а не на първоначално наложеното наказание парична глоба. Влизането в сила на този съдебен акт е основание за изпълнение на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК и за активиране наказанието по предходното условно осъждане по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград. Заявените в жалбата доводи на служебния защитник на осъдения Б., че последният не следва да се счита за осъден на наказание „лишаване от свобода“, поради разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от НК и предвид липсата на аналогична процедура в българското национално законодателство за замяна на наложено наказание „глоба“ с „лишаване от свобода“, представляват възпроизвеждане на вече изложени съображения пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и обосновано отхвърлил. Изложените мотиви се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Безспорно е, че именно наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 120 дни е прието за изпълнение от български съд с решение № 192/25.09.2024 г., постановено по ЧНД № 521/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, и с влязлото в сила решение № 207/17.10.2024 г. по ЧНД № 584/2024 г. на същия съд, постановено на основание чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457, ал. 2–5 от НПК. С тези актове е приет за изпълнение съдебният акт на чуждестранния съд, с който на Б. е наложено окончателно наказание „лишаване от свобода“. Първоначално наложеното наказание „глоба“ е било заменено с наказание „лишаване от свобода“ по реда, установен в законодателството на Чешката република. Българските съдебни власти са били надлежно сезирани с искане Б. Б. да бъде предаден на чешките съдебни органи за изтърпяване на така наложеното наказание, което, с цитираните актове на Окръжен съд – Сливен, е прието да бъде приведено в изпълнение, респективно – е приет за изпълнение съдебният акт на друга държава – членка на Европейския съюз, с който това наказание е наложено. Съгласно чл. 8, ал. 2 от НК, влязла в сила присъда, постановена в друга държава – членка на Европейския съюз, за деяние, което съставлява престъпление и по българския Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство срещу същото лице в Република България. В настоящия случай е безспорно установено, че с присъда на Районен съд – Пржеров, Чешка република, Б. е осъден за деяние, което съставлява престъпление и по българския НК – чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 120 дни. Поради това не може да има съмнение, че това осъждане следва да бъде отчетено в настоящото производство, в рамките на което се преценява дали са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК. В обобщение на изложеното, апелативният съд приема, че в конкретния случай са изпълнени всички предпоставки по чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение на отложеното наказание по предходното осъждане на Б. по НОХД № 411/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград. Оттук следва несъмнения извод, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, поради което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно. При определяне на първоначалния режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, първоинстанционният съд е съобразил в пълна степен разпоредбите на ЗИНЗС и е приложил закона правилно. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Апелативен съд – Бургас