Решение № 1266 от 5.12.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 190/2024 г.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по ВЖ на пълномощника на ищеца „Био Енерджи Груп“ ЕООД срещу решение №261168 от 25.09.2023г. по гр.д. №403/2020г. на СГС, с което е отхвърлен искът на дружеството против Е. М. Е. за заплащане на сумата от 269 508 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника поради нарушение на законовото му задължение да съхранява с грижата на добър стопанин вещите на ищеца, на които е бил назначен за пазач по изп.д. №185/2019г. на ЧСИ А. В., представляващи пелетираща машина 1000кг/ч и които са били с местонахождение в с. Режанци, м.“Камик“, община Брезник, имот №000057, ведно със законната лихва от 13.01.2020г. до окончателното плащане. Оплакванията на жалбоподателя касаят обосноваността на фактическите констатации на съда и правилното прилагане на материалния закон. Изложена е споделяната от ищеца фактическа обстановка, която според него се извежда от доказателствата в делото. Счита, че възприетите в атакуваното решение факти не се подкрепят от тях. На следващо място излага доводи за елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, реализирани от Е. Е., с оглед на което иска решението на СГС да бъде отменено и постановено ново по същество. С него моли ответникът да бъде осъден да репарира на дружеството, причинените имуществени вреди, поради неизпълнение на задълженията му като пазач на движимите вещи да ги съхранява, оценени на стойност 269 508лв. Въззивникът претендира и всички разноски по делото. Отговор на ВЖ е подаден от Е. Е., според който възраженията на „Био Енерджи Груп“ ЕООД са неоснователни, поради което решението следва да бъде потвърдено изцяло. Пълномощникът на въззиваемия подробно е интерпретирал доказателствения материал и е споделил изцяло приетите за установени от СГС факти. Изложил е възражения срещу доводите на дружеството, че не е положил грижа на добър стопанин при реализиране на функциите си на пазач на процесната пелетираща инсталация. Счита, че е доказал всички твърдени от него действия, които подкрепят извод за изпълнение на задължението по чл. 471 от ГПК и е изложил обстойни доводи за това. По тези и по съображенията за недоказване осъществяването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане иска да бъде отхвърлена ВЖ и да му бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по отделно и в съвкупност, в резултат на което е приел за установени факти, които кореспондират с тях, както следва: С писмен договор за наем от 26.11.2015г. с нотариално заверени подписи, Е. М. Е. и М. В. Е. са отдали под наем на „Био Енерджи Груп'" ООД, понастоящем ЕООД, свой собствен недвижими имот, находящ се в с. Режанци, местност „Камик“, общ. Брезник, област Пернишка, целият с площ от 15, 333 дка, съставляващ имот № 000057 в землището на село Режанци, с ЕКАТТЕ 17796, община Брезник, с начин на трайно ползване: Машинна станция /съгласно Скица № 001930 от 03.11.2015 г., изработена от „Геокадинженеринг“ ООД и заверена от Общинска служба „Земеделие" при МЗХ/, заедно с построените в имота битова сграда - двуетажна масивна сграда, със застроена площ на всеки етаж от по 180 кв. м.; метален навес, представляващ едноетажна масивна сграда от две халета /построена с метална конструкция и зидария, с бетонна основа, трайно прикрепена към земята/, със застроена площ от 330 кв. м.; склад ГСМ, който е едноетажна масивна сграда, със застроена площ от 45.50 кв. м., както и находящите се в имота две подземни цистерни-за 45 тона и за 13 тона. Месечният наем бил договорен за сумата от 767 евро, платими в лева до 10-то число на месеца и по равно на всеки от собствениците. В договора е удостоверено от страните, че дворното място се предава оградено с плътна метална ограда на бетонова основа с две портални врати и асфалтови площадки около първите две сгради, както и че има два самостоятелни водоизточници - кладенци, сградите са електроснабдени с трифазен промишлен ток, а битовата сграда е с частично липсващи вътрешни инсталации. Наемодателите и наемателят са уговорили също, че ремонтни дейности и подобрения в имота следва да се съгласуват с наемодателя, а всички вреди, които не представляват изхабяване от нормална експлоатация, са платими от наемателя. Съгласно чл.2 срокът на договора е девет години, а при предсрочно прекратяване наемателят разполагал с 14-дневен срок за освобождаване на имота, след което изпадал в забава по отношение на задължението си да го предаде на наемодателя и дължи неустойка в размер на двойния месечен наем за времето на ползването на основание чл.19 от него. Договорът съдържа клауза, че неплащането на месечен наем е основание за прекратяването му от наемодателя - чл.21.6, за което последният следва писмено да извести наемателя - чл.22. Договорено е в чл.24, че неизпълнението на което и да е задължение по договора, водещо да прекратяването му, задължава неизправната страна да заплати на изправната неустойка в размер на 24 - месечния наем. Не е спорно, а и от нотариален акт №7, т.I, рег.№24, д.№7 от 27.01.2009г. е видно, че наемодателите са собственици на отдадения под наем имот. Представен е договор от 15.05.2014г., по силата на който „Био Енереджи Груп“ ООД е възложило на „Котопло“ ЕООД изработката и монтажа на комплексно оборудване за производство на пелети 1000 кг/ч, като договорената обща стойност за цялостно изпълнение на линията, включващо всички машини и съоръжения, е 907 164лв. с ДДС. Страните са договори плащането да се извърши по банкова сметка на изпълнителя и от представените в делото фактури се установява, че дружеството изпълнител е изпълнило задълженията си към възложителя „Био Енереджи Груп“ ООД да изработи пелетиращата инсталация. Установява се от протокол от 13.12.2018г., че в отдадения под наем имот е била монтирана инсталация - поточна линия за производство на пелети 1000 кг/ч по възлагане на „Био Енерджи Груп“ ООД с изпълнител „Котопло“ ЕООД и в периода 10.12.2018г. - 13.12.2018г. е извършена 72-часова успешна проба на машината в присъствието на К. Ч. и Г. Д. - като представители на изпълнителя. С нотариална покана акт №149, т.VI, рег. №9168/2017г. наемодателят Е. Е. е направил изявление, адресирано до „Био Енерджи Груп“ ООД, че договорът за наем е прекратен автоматично, поради неплащане на месечната наемна цена и е поканил наемателя да освободи наетия имот от държането му. Поканата е връчена на ищеца, чрез неговия управител и съдружник М. И. на 27.07.2017г. С влязло в сила на 15.10.2018г. съдебно решение по гр.д.№ 57366/2017г. на СРС, наемателят „Био Енерджи Груп“ ООД е бил осъден да предаде имота на наемодателите. Видно е от приложения изпълнителен лист от 29.10.2018г. по гр.д.№ 57366/2017г. на СРС, че наемателят дължи на наемодателите сумата от 1 260 лева - разноски по делото. Със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 75075/2018г. на СРС е заповядано дружеството да заплати на Е. и М. Е. дължими суми по договора за наем. Видно е от приложени изпълнителни листове от 16.01.2019г. по същото дело, че длъжникът дължи на заявителите 3 677.71 лева - неплатена наемна цена за периода 01.10.2017г. - 14.12.2017г., 33 002.64 лева - обезщетение по чл.19 от договора за наем за ползване след прекратяване на договора за периода 15.12.2017г. - 15.11.2018г. и 1 233.61 лева - разноски. Въз основа на същите е било образувано изп.д.№185/2019г. на ЧСИ А. В., която с протокол от 24.04.2019г. е въвела наемодателите във владение на отдадения от тях имот, като достъпът е бил осигурен от лице охранител на „Био Енерджи груп“ ООД. В протокола е удостоверено, че към датата на съставянето му имотът не е бил снабден с електричество. Видно е от писма от „ЧЕЗ Електро България“ АД, че електроподаването за имота в с.Режанци е било преустановено на 13.08.2018г. и възстановено по искане на Е. Е. на 21.10.2019г. Причината за прекъсването е неизплатени задължения на ищеца към електроснабдителното дружество. Ето защо по заявление по чл.417 ГПК, депозирано от последното срещу „Био Енерджи Груп“ ООД за дължимите суми за потребена енергия за наетия имот, които възлизат на 850.40 лева главница и 18.07 лева мораторна лихва е издадена заповед за изпълнение и ИЛ, в полза на заявителя. Ответникът Е. М. Е. е отправил запитвания към три охранителни дружества за сключване на договор за охрана на собствения му недвижим имот и сградите в него, които обаче са отказали охраняването му в с довод, че при прекъснато електрозахранване не е възможно осигуряването на тази услуга. Едно от охранителните дружества е мотивирало отказа си и с обстоятелството, че обектът се намира извън населено място, административната сграда е в лошо състояние и няма условия за обособяване на помещение за охраната. С протокол от 24.04.2019г. по изп. дело №185/2019г. на ЧСИ А. В. е извършен опис на движимото имущество на длъжника „Био Енерджи Груп" ООД, находящо се в имота на взискателите Е., представляващо поточна линия за производство на пелети. В протокола са посочени шестнадесет броя различни машини, формиращи съоръжението, като същите са описани по фабрични номера и година на производство. Със същия протокол Е. М. Е. е бил назначен за пазач на вещите, който е собственик на недвижимия имот, в който същите се помещават. ЧСИ е възложил оценителна експертиза на описаните в горния протокол движими вещи на инж. А. Ц., който след оглед на същите, в свое заключение от 16.05.2019г. ги е оценил за 571 060.66 лева с ДДС. Видно от приложено писмо на съдебния изпълнител до взискателя Е. М. Е. от 09.10.2019г., че дължимата от „Био Енерджи Груп“ ООД сума към двамата взискатели Е. е била преведена по сметка на изпълнителя, а от представено платежно нареждане се установява, че дългът е бил погасен изцяло с плащане на 22.10.2019г. от съдебния изпълнител на взискателя. Преди погасяването на дължимите суми, ответникът Е. е входирал на 10.10.2019г. при ЧСИ В.а молба с посочена негова банкова сметка. Приложените доказателства показват, че по сигнал на ответника е образувано досъдебно производство № 2978/2019г. по описа на РП - Перник за извършена на 10.10.2019г. взломна кражба на вещи от имота в с.Режанци, което към датата на устните състезания пред първоинстанционния съд е спряно с постановление на наблюдаващия прокурор, поради неоткриване на извършителя. На 22.10.2019г. е бил съставен протокол за предаване на вещите, оставени за пазене на Е. М. Е. в имота му в с.Режанци, който е бил подписан от управителя на длъжника „Био Енерджи Груп“ ЕООД И. И., но не е подписан от пазача Е.. Този отказ е удостоверен с подписите на свидетелите Г. Д., А. В. и Х. Х.. В протокола са вписани частите от поточната линия, които според съставителя му липсват изцяло или части от окомплектовката им. По описаните в този протокол липси е представена оферта от „Котопло" ЕООД от 04.12.2019г., с която производителят на поточната линия е оферирал „Био Енерджи Груп“ ЕООД, че има възможност да изработи посочените в описа детайли, чиято цена възлиза на 269 508 лева е ДДС. За спорните обстоятелства в какво състояние е била поточната линия към момента на монтирането й и към момента на изваждането на същата от наетия имот са разпитани свидетели, които твърдят че са присъствали при осъществяването на тези действия. Според свидетеля А. В., който е присъствал на монтажа на поточната линия в с.Режанци, тя е била съвсем нова и преминала 72- часова експлоатационна проба, като е заработила. След това не е била експлоатирана. Твърди, че е присъствал и при демонтажа на същата, когато според него 80 % от детайлите липсвали. Сочи, че без елементите от машините, които не са били налични на при демонтажа, на практика поточната линия не може да работи. От разпита на свидетеля Х. Х. се установява, че е присъствал при демонтажа на поточната линия и е разбрал, че липсват елементи от машините, защото е присъствал и при монтажа на машините, но не може да каже кои точно елементи липсват. Видял е че има откъснати, срязани от самата инсталация елементи. Идентични на изложените са и показанията на свид. Г., който твърди, че при демонтажа явно са личали липси на елементи, скъсани кабели и счупени части около машините. Приета е съдебно-техническа експертиза на вещото лице Й. П., който е обосновал извод, че за определяне стойността на липсващите части няма надеждни аналози, тъй като поточната линия е направена по поръчка, поради което възстановяването й е удачно да се направи от фирмата производител, а на пазара детайли за нея и за други линии не се предлагат, тъй като се търгуват целите съоръжения. Предвид това е дал заключение, че стойността за възстановяване на описаните липсващи детайли по цени на производителя „Котопло“ ЕООД е 249 108 лева с ДДС, а средната пазарна стойност на същите може да се приеме, че възлиза на 152 998 лева с ДДС. При изслушване в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че е извършило оглед на наличните детайли от поточната линия и е видял, че в действителност има липси, като е дал оценка за тези от тях, които са били описани от ищеца като липсващи. Приета е повторна СТЕ на вещо лице А. Ч., който също счита, че поточната линия е разумно да бъде възстановена от производителя, тъй като е по поръчка, а стойността на липсващите части за поточна линия за производство на пелети 1 тон/час според него е 91 500 лева без ДДС или 109 800 лева с ДДС, към която стойност не включва доставка и монтаж. Сочи, че с включени доставка и монтаж стойността ще бъде 104 300 лева без ДДС или 125 160 лева с ДДС. За изясняване на въведените в спора факти за състоянието на имота при предаването му на наемодателите също са събрани гласни и писмени доказателства. Ответникът от своя страна е ангажирал свидетели, които са посещавали недвижимия имот, като свидетелят Н. И. сочи, че по възлагане на Е. М. Е. е заварил вратите на помещението(халето), в което е била монтирана поточната линия, и по този начин те са били запечатани. Заварил е също една от пантите на входната врата на имота, която е била счупена. Заедно с това видял, че Е. Е. е сложил на тази врата голяма верига с катинар, а самият имот е бил ограден от желязна ограда с ламарини. Сочи, че заваряването е осъществил с помощта на агрегат, тъй като в имота не е имало ток, както и че като цяло имотът изглеждал неподдържан. Това се е случило в края на месец април и началото на месец май 2019г. От разпита на свидетеля А. А. се установява, че като познат на Е. и живущ в село Режанци е поел ангажимента да наглежда имота, заедно с още едно момче от селото. Потвърждава, че е обхождал двора нощем по един - два пъти, а денем това е правил Е. Е., който живее в селото. Отрича някой да е влизал в имота до деня, в който самият Е. се е обадил да му каже, че е намерил вратите разбити. Свидетелят описва имота като намиращ се „в нищото“, тъй като не е близо до селото, а на разстояние от около 1 км. Твърди, че не е влизал в самия имот, тъй като е била заключена входната врата, както и че не е имало достъп до помещенията с машините. Свидетелят Р. П. е посетил процесния имот около Великден през 2019г. и твърди, че е бил в лошо състояние, а именно с разбит асфалт, липсващи бордюри, изскубана ел.инсталация, счупени тухли, липсваща стена, липсваща част от таван. Поводът за посещението му е бил това, че Е. е влязъл отново във владение на имота си и е искал да го възстанови за ползване. При този оглед е видял, че в помещението е имало машини-силози, барабани, двигатели, въздуховоди. Приети като доказателства са два броя оферти за ремонт на сградите и площадката в имота в с.Режанци едната за сумата от 342 367.45 лева, а втората за сумата от 384 098.33 лева. Те са СМР, посочени по опис от собствениците на имота. Приета е съдебно-техническа експертиза на вещото лице Т. Д., според оценката на която, твърдените от Е. М. Е. вреди в имота, отдаден под наем на „Био Енерджи Груп“ ООД, са на стойност 254 535 лв. Вещото лице е установило при огледа, че битовата сграда е с частично изкъртени стени, с натрупани отпадъчни материали и като цяло негодна за обитаване, че в металното хале стъклата на прозорците са изпочупени. Сочи, че кладенецът е бил затрупан, а дворът неподдържан. Приета е повторна СТЕ, изпълнена от вещото лице С. Й., който определя стойността на разходите за ремонт на имота в с.Режанци, ведно със сградите, в размер на 116 523 лева с ДДС, като оценката е за видовете работи по описа на собствениците на обекта. Управителят на „Био Енерджи Груп“ ЕООД е направил през м. август 2019г. непарична вноска в капитала на „Глобал Секюрити Груп“ ЕООД чрез прехвърляне на описаните от вещите лица части от пелетиращата машина. Трите вещи лица, които са изготвили експертизата за оценка на апортната вноска са разпитани като свидетели и от показанията им се установява, че не са извършвали оглед на вещите, а оценката е дадена по снимков материал. Въззивният състав възприема като обоснована фактическата констатация на Софийския градски съд, че описаните в протокола за предаване на вещи от 22.10.2019г. детайли от поточната линия за производство на пелети, с отбелязване на липсващите части и оценените от вещите лица във връзка с апортната вноска с нулева стойност детайли, съответстват на вещите, за които е бил подаден сигнал за кражба и са предмет на разследване по образуваното въз основа на сигнала досъдебно производство. От правна страна Софийският апелативен съд споделя изводите на първоинстанционния съд, с оглед на следното: Предявеният от „Био Енерджи Груп“ ЕООД иск за обезщетение срещу Е. Е., чиято пасивна легитимация е изведена от качеството му на пазач на описани и запорирани движими вещи, намира правното си основание в чл. 471, ал.1 от ГПК. Съгласно тази норма пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските от пазенето й. Пазенето на вещта означава да се съхрани нейната цялото и неприкосновеност, което следва да се осигури с всички възможни за изпълнение от пазача способи. Същата следва да бъде запазена в състоянието, в което е била в деня на описа, извършен от съдебния изпълнител. Задълженията на пазача възникват по силата на закона и са общо дефинирани, като съдебната практика и житейската логика определят във всеки конкретен случай какви са мерките и действията, които той следва да реализира, за да изпълни това си задължение. В съдебната практика, цитирана и от първоинстанционният съд е прието, че те са приравнени на задълженията на влогоприемателя, тъй като терминът "добър стопанин" е равнозначен на понятието "грижа на добър стопанин", употребен в чл. 253, ал.2 от ЗЗД. В настоящия казус доказателствата сочат, че ЧСИ е намерил вещите в стопанска сграда(хале), разположена в голям поземлен имот и същите са били монтирани там от ищеца, т.е. намирали са се в помещение, което той е преценил, че е подходящо за запазването им. От своя страна ответникът е предприел действия за осигуряване на съхранението на машините и детайлите, като е заварил счупената панта на входната врата на имота и е поставил голяма верига и катинар на същата и така е парирал безпрепятствено влизане в него. На следващо място, той е създал пречка за достъп до халето, в което са били движимите вещи, като е заварил входната врата към същото. По този начин влизането в него е било възможно единствено чрез разрушаване, чупене на тази врата, което от една страна е практически трудно, а от друга реализира действия на изпълнителното деяние разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, което е елемент от състава на престъплението кражба. Нещо повече, ответникът е осигурил възможната физическа охрана на имота, като той лично го е обхождал през деня, а през нощта е ангажирал да прави това негов съселянин и приятел. От показанията на последния, обсъдени вече в решението, се установи че този начин на охраняване на имота и помещението е бил осъществен. Наложило се по този начин да бъде организирана физическата охрана, поради отказа на охранителни фирми да пазят имота със сигнално – охранителна и видео техника, с оглед липсата на електричество, прекъснато поради неплащане от ищеца. Заедно с това, едно от охранителните дружества е отговорило на запитването на Е. за оферта, че обектът е извън населено място и липсват битови условия за разполагането на техен служител да охранява. Охраната на имота на ответника, чрез услугите на охранителна фирма не е била реализирана и поради отказа на три такива дружества, мотивиран с икономическа нерентабилност на тази дейност, което е обективна пречка. Последната не може да бъде заличена от ответника, защото икономическата полза от определена дейност е изцяло в преценката на търговските дружества, а договорните отношения между два равнопоставени субекта винаги се градят на основата на взаимен интерес. Така предприетите от ответника мерки като пазач на вещи в изпълнително производство са обичайните, необходимите и възможните за реализация в случая, поради което в това му качеството е положил дължимата грижа на добър стопанин по смисъла на чл. 471, ал.1 от ГПК. По изложените съображения е неоснователно основното оплакването на въззивника, че необосновано СГС е приел, че ответникът е изпълнил задълженията си на пазач с грижата на добър стопанин. При така дадения отговор на възражението, с което е сезиран САС, следва че въззивната жалба на „Био Енереджи Груп“ ЕООД не води до промяна на извода за неоснователност на иска за обезщетение на имуществени вреди, причинени от пазача на движимите им вещи Е. Е.. Поради горното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено. За пълнота на изложението следва да се посочи, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване от ищцовото дружество, че вещите, представляващи елементи от поточна линия за производство на пелети, които твърди, че са изчезнали докато ответника е бил техен пазач, действително липсват. Това е така, тъй като наказателното производство, образувано по повод на кражба на вещи от имота на последния на дата 10.10.2019г. не е приключило с акт, който установява тези факти. На следващо място, приемо – предавателният протокол от 22.10.2019г., в който са описани липсващи елементи от поточната линия е частен документ, който не е подписан от Е. Е. и няма материална доказателствена стойност за неизгодните за него факти. Отразеното в този протокол не се потвърждава от други писмени доказателства в делото. Категорична констатация за тези факти не може да бъде направена и въз основа на показанията на свидетелите, ангажирани от ищеца, тъй като не конкретизират вида, броя и характеристиките на процесните вещи(липсващи според твърденията в ИМ), както и защото нямат техническа компетентност да посочат от какви елементи е съставена поточната линия за пелети. Към горните аргументи следва да се добави и обстоятелството, че в протокола за опис от 24.04.2019г., съставен от ЧСИ, не са описани съставните части на елементите на пелетиращата инсталация. Поради това обективно не са налице данни, че детайлите за които ищецът твърди, че са липсвали към 22.10.2019г., са били част от тази инсталация при предаването й за пазене от ответника. С оглед потвърждаването на първоинстанционното решение по делото и на осн. чл. 272 от ГПК, настоящият състав препраща и към мотивите на Софийския градски съд. Предвид изхода от въззивната проверка и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, въззивникът дължи разноски за настоящото производство на въззиваемия. Съдът приема за неоснователно възражението на пълномощника на „Био Енерджи Груп“ ЕООД за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на адв. В., тъй като последният е представил подробен и мотивиран отговор на ВЖ и е взел участие в откритото с.з. по делото пред настоящата инстанция, а също е изложил подробно писмено становище по същество пред тази инстанция. В договора за правна защита и съдействие, сключен между ответника Е. и адвоката му, изрично е записано че договореното възнаграждение от 9 000лв. е изплатено изцяло в брой при подписване на същия и служи като разписка за платената сума. Поради това следва да се приеме, че разноските за адвокатско възнаграждение са действително сторени, поради което и следва да бъдат възстановени на страната. Аргумент за горното е и изплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на въззивника, което също е в размер на 9 000лв. След като според адв. Т., адекватно възнаграждение за него е 9 000лв., необосновано е становището му, че за труда на пълномощника на насрещната страна същият размер е прекомерен. Така мотивиран, Софийският апелативен съд