Решение № 36 от 20.2.2024 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 1201/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН. Делото е образувано по жалба от В. А. А. с ЕГН •••••••••• от гр.•••, ж.к.“•••“, бл.•••, ет.•••, ап.••• против наказателно постановление № 09-10/11.10.2023г., издадено от началник-отдел на „Рибарство и контрол – Западна България“ гл. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл.75, ал.1 ЗРА „глоба“ в размер на 600 лева за извършено нарушение по чл.38, ал.1 от ЗРА. Претендира се отмяна на наказателното постановление с доводи за неизвършване на нарушението, тъй като се твърди, че в края на деня А. е имал намерението да върне маломерната риба в реката. Наказващият орган чрез гл. Ю.сконсулт П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното: На 15.09.2023г. около 15: 45 часа жалбоподателят извършил любителски риболов на р. Струма в землището на с. Копиловци, общ. Кюстендил и при рутина проверка от инспектори на ИАРА – Кюстендил, а именно свидетелите В. и Ц. се установило, че А. бил уловил и задържал в живарника си 9 броя риби от вида „речен кефал“ с размери: 5бр.х12см.; 2бр.х14см. и 2бр.х18см., като всичките риби били под минимално допустимия размер за улов за вида от 22 см., съгласно б.“А“, т.10 от Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. Маломерната риба била върната в реката след извършената проверка състояща се в измерване на рибите. Съставен бил констативен протокол № 09-218-159 от същата дата, в който са отразени посочените обстоятелства. Съставен бил АУАН № 0029903, в който е описана горепосочената фактическа обстановка. Прието е, че е нарушен чл.38, ал.1 от ЗРА. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя, който е посочил като възражение, че никога не прибирал рибата и винаги в края на риболова я връщал във водата. Посочено е още, че рибата не е била увредена и се била в живарника. Издадено е обжалваното НП. В него е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по акта, обоснован е извод за извършено нарушение на чб.38, ал.1 от ЗРА и на основание чл.75, ал.1 ЗРА е наложена „глоба“ в размер на 600 лева. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, показанията на свидетелите В. и Ц.. Съдът не е ценил показанията на свид. М., приемайки че същите не съдържат факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване за конкретния случая. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и от лице, което има право на такава. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗРА. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.91, ал.4 от ЗРА. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП. Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта. Описаното нарушение и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен, гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан. Неоснователни в тази връзка са възраженията за липса на осъществено нарушение, защото А. е бил задължен при улова на маломерната риба да я върне незабавно във водата, а не да я съхранява в живарника си, като неотносимо и предполагаемо е твърдяното намерение за връщане на рибата във водите на реката след края на риболова. Не се установи фактическа обстановка, различна от поддържаната. Безспорно се установи по делото, че жалбоподателят, при посочените в наказателното постановление условия на време, място и обстановка, е извършил любителски риболов, както уловил и задържал в живарника си 9 броя риби от вида „речен кефал“ с размери: 5бр.х12см.; 2бр.х14см. и 2бр.х18см., като всичките риби били под минимално допустимия размер за улов за вида от 22 см., съгласно б.“А“, т.10 от Приложение № 2 към чл.38, ал.1 от ЗРА. С това деяние А. виновно е осъществил състава на административното нарушение по чл.38, ал.1 ЗРА. Наложеното му наказание е в минимален размер и не са налице предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН, доколкото има данни от показанията на свид. Ц., че при предходна проверка вече е предупредил устно жалбоподателя, във връзка изискванията на закона по отношение на улова на маломерна риба. Ето защо съдът счете, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло. Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът