Решение № 368 от 14.9.2021 г. на Административен съд - Монтана по дело № 381/2021 г.

Административен съд - МонтанаАдминистративно14.09.2021 г.докладчик МАРИЯ НИКОЛАЕВНА НИЦОВА

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 400/2020 г. по описа на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 26-0000633/04.11.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“ Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 26-0000633/04.11.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „Автомобилна администрация“ Враца, с което, за нарушение по чл. 7б, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтПр, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон, на „ Гарантпроектстрой “ ООД, с ЕИК 111513521, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. Председател:

Мотиви

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от директора на РД „Автомобилна администрация“ Враца, против решение от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 400/2020 г. по описа на Районен съд Берковица, с което е отменено наказателно постановление № 26-000633/04.11.2020 г., издадено от и.д. директора на РД „Автомобилна администрация“ Враца. С него за нарушение по чл. 7б, ал. 1, пр.1 от ЗАвтПр, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон, на ответника по касация – „ Гарантпроектстрой “ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева. Като касационно основание се сочи неправилното приложение на материалния закон от страна на въззивната инстанция. Иска се отмяната на обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление. Ответникът по касационната жалба е депозирал възражение, в което изразява становище за нейната неоснователност и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно, поради което иска да бъде оставено в сила. Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С обжалваното пред въззивната инстанция наказателно постановление ответникът по касация е наказан за това, че като превозвач, притежаващ лиценз за международен превоз на товари № 14702/17.02.2016 г., е допуснал осъществяването на обществен превоз на товари на територията на Р.България с МПС Ман 41.372 ВФ с рег.№ М 1604 ВА, категория N 3, видно от пътен лист № 223486/02.10.2020 г. и товарителница № 416943/02.10.2020 г., с водач Атанас Крумов Тодоров, който не притежава валидна карта за квалификация на водач на МПС, видно от справка в информационната система на ИА“АА“. Пред въззивната инстанция е представено удостоверение за професионална компетентност от 21.10.2020 г. Безспорно и от направената служебна справка от контролните органи е установено, че към 13.10.2020 г. последният не е разполагал с карта за квалификация на водача. При тези данни административнонаказващият орган е квалифицирал извършеното нарушение като такова по чл. 7б, ал. 1, пр. 1 от ЗАвтПр като с издаденото НП му наложил, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от същия закон, имуществена санкция в размер на 3000 лева. За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че административнонаказващият орган приложил неправилно санкционната разпоредба на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр, уреждаща две отделни и намиращи се в условията на алтернативност форми на изпълнителното деяние, а именно назначаването на водач, който не отговаря на някое от законоустановените изисквания, както и допускането на такъв водач да управлява превозно средство, с което се извършва превоз. Посочил е, че формата на изпълнителното деяние, изразяваща се в допустителство, не е приложима, дори недопустима за юридически лица, приел, че в посочените правни норми, не е предвиден състава на допустителство, каквото е общото изискване на чл.10 от ЗАНН. Решението е неправилно. Процесното нарушение е индивидуализирано по начин, който дава възможност на превозвача да разбере за извършването на какво нарушение му е наложена санкция и да организира адекватно защитата си. В АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение. Видно от състава, по който е била ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния ответник – чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, извършеното нарушение представлява предвиден в закона /вж. чл. 10 от ЗАНН/ случай на допустителство. То е от категорията на продължените нарушения като се осъществява чрез бездействие посредством допускането от санкционираното лице да бъде осъществен превоз на товари от водач, който няма издадена карта за квалификация. Константна е практиката, според която административните нарушения, осъществени чрез бездействие, се считат извършени, превозвачът е дължал правомерното активно поведение – да не допуска водач без издадена карта за квалификация на водача да започне извършването на обществен превоз на товари. Както в АУАН, така и в НП, са изложени конкретни факти относно статута на санкционираното дружество – превозвач, извършващ международен превоз на товари като са посочени данни за издадения му лиценз, данни за водача и за времето на извършения превоз. Не се споделя изводът на въззивната инстанция и за допуснато от административнонаказващия орган неправилно приложение на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвтПр. Както вече беше посочено, втората форма на изпълнителното деяние, а именно допускането на водач, който не отговаря на тези изисквания, да управлява превозно средство, с което се извършва превоз, представлява случай на уредено в закон допустителство, което се осъществява чрез пасивното поведение /бездействие/ на превозвача, допуснал извършването на превоз от водач, който не разполага с карта за квалификация. Вярно е също, че двете форми на изпълнителното деяние, доколкото изискват различно по вид поведение, се намират в отношение на алтернативност, поради което не е възможно с едно деяние да бъдат осъществени и двете. Следователно, противно на приетото от въззивната инстанция, втората форма на изпълнителното деяние на нарушението по чл. 96г, ал. 1 от ЗАвт Пр е възможна в случаите, когато превозвачът допуска обществен превоз в нарушение на чл.7б, ал.1 от ЗАвтПр “ Лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.“, като в тези случаи законодателят допуска административно наказание да се наложи и за самото допускане на такъв водач. Като е достигнал до противоположни правни изводи районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното постановление бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

9