Решение № 748 от 21.1.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 2557/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно – процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по касационна жалба на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, подадена чрез пълномощник- главен юриск. Т. Б., срещу решение № 1086/02.09.2024г., постановено по АНД № 2382/2024 г. по описа на Районен съд – Варна, с което се отменя издадено от касатора наказателно постановление /НП/ № 19/17.04.2024г. Заявените касационни основания за обжалване са по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН- допуснато нарушение на закона и съществено нарушаване на процесуалните правила. Погрешни за изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление с довод, че присъединяването на процесната фотоволтаична централа не отговоря на изключението по чл. 18, ал.3 от ЗЕВИ предвид втория национален доклад за напредъка на България в насърчаването и използването на енергията от възобновяеми източници и по-специално постигането на задължителната национална цел за 2020г. Според касатора постигането на тази цел, съобразено с предписанието на чл. 18, ал.2 от ЗЕВИ, предполага прекратяване прилагането на насърченията за енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Като допълнителен довод в подкрепа на своята правна теза жалбоподателят изтъква разпоредбата на §20 от ПЗР на ЗЕ. Погрешен е подходът на районния съд по изследване съществуването на по-благоприятен закон за дееца, анализирайки единствено старата и нова редакция на чл. 60а, ал.1 от ЗЕВИ, без да проверка на изложеното в мотивите на обжалваното НП за по-благоприятен закон между новата редакция на чл. 60а, ал.2 от ЗЕВИ и чл. 206 от ЗЕ. Отправеното искане към касационната инстанция е за отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него да се постанови потвърждаване на издаденото НП. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.. В съдебно заседание касаторът, представляван от гл.юриск. Т. Б., поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът по касация – „Електроразпределение север“ АД, се представлява от адв. Н. Б., който в хода на устните състезания, както и в депозиран по делото писмен отговор излага правно становище за неоснователност на подадената жалба. Претендира се присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представен списък. Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият тричленен състав на Административен съд – Варна преценява постъпилата касационна жалба за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211 от АПК, изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от обжалването. При разглеждане на нейната основателност се установи следното: Предмет на съдебен контрол за обоснованост и законосъобразност пред Районен съд – Варна е било НП № НП-19/17.04.2024 г. на председателя на КЕВР, [населено място], с което на „Електроразпределение Север“ АД на основание чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ, ред. ДВ бр.86/2023г. е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ от 10 000 лв. С обжалваният съдебен акт ВРС е отменил цитираното наказателно постановление, като юридически непрецизно в диспозитива на съдебното решение е вписано, че на „Електроразпределение Север „ АД е наложено административно наказание „ имуществена санкция“. Имуществената санкция не фигурира след изброените в чл 13 ЗАНН видове административни наказания, тъй като представлява административнонаказателна санкция спрямо юридически лица и еднолични търговци / арг. глава ІV ЗАНН/. От фактическа страна решаващият съд е приел, че „Електроразпределение Север" АД е с издадена лицензия № Л-138-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия". На 19.07.2022г. дружеството „КГ-Енерджи 03" ЕООД е подало искане № 2202005641 за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 4999, 5 kW, неотговарящи на чл. 24, ал.1 ЗЕВИ. В искането на „КГ-Енерджи 03" ЕООД за проучване на условията и начина на присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ, предвидена за изграждане в УПИ XXV-1109, кв.37, [населено място] чифлик, обл. Варна, изрично е било отбелязано, че няма да използва произведената електроенергия за собствено ползване. Във връзка с издадена заповед за проверка служители на КЕВВР извършили проверка на "Електроразпределение Север"АД, в хода на която констатирали, че „Електроразпределение Север" АД не е издало в срок до 18.08.2022 г. становище, с което да определи условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ) с мощност 4999, 5 kW, предвидена за изграждане в УПИ XXV-1109, кв.37, [населено място] чифлик, обл. Варна. На 23.01.2024г.е бил издаден АУАН, надлежно предявен на същата дата, а на 17.04.2024г.е било издадено процесното НП. От правна страна районният съд е счел, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Според предходната съдебна инстанция е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до отмяна на обжалваното НП, тъй като „Електроразпределение север“ АД е наказано заради неспазване на чл. 56, ал.1 от Наредба № 6/24.02.201г., който текст касае реда по присъединяване на електрически централи към електрическите мрежи извън тези, уредени по ЗЕВИ“, вместо да се приложи реда на чл. 80 и сл. от същия подзаконов нормативен акт, които се отнасят за реда по присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Изложени са мотиви, че дадената правна квилификация на деянието е по редакцията на чл.60а, ал.1 ЗЕВИ с ДВ бр.86 от 2023г. в сила от 13.10.2023г., въпреки че нарушението е било извършено на 19.08.2022г. Старата редакция на тази правна норма предвижда „имуществена санкция“ от 10 000 лева до 50 000 лева и се явява по- благоприятен закон за нарушителя, понеже с новата редакция се увеличава максималният размер на санкцията до 1 000 000 лева. Касационната инстанция счита обжалваното съдебно решение за валидно, допустимо, но неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения. Първо, в административнонаказателното производството защитата на нарушителя е срещу фактите, а не спрямо дадената им правна квалификация. В случая наказващият орган твърди, че „Електроразпределение Север“ АД е следвало в срок до 18.08.2022г. т.е. до 30 дни от подаване на искане за присъединяване, да издаде становище за определяне условията за присъединяване на ФЕЦ с мощност 4999, 5 kW. Второ, срокът по чл. 56, ал.1 от глава ІV на Наредба № 6/24.02.201г. за присъединяване на производител и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, извън тези по ЗЕВИ, е еднакъв със срока по чл. 80, ал. 13 от глава V на същата наредба, приложим според ВРС, а именно 30 дни за оператора на разпределителната мрежа / в случая „Електроразпределение Север“ АД, което има издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия/. В обжалваното съдебно решение няма мотиви в насока съществуване на правно задължение за „Електоразпределение Север“ АД да издаде становище за присъединяване в 30-дневен срок от подаване на искането, както и няма мотиви на решаващия съд за неговото спазване от адресата на НП. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, тъй като не само ограничава страните във възможността ефективно да упражнят своите процесуални права, но и препятства касационния съд при проверка правилността на правните изводи на решаващия съд. На следващо място, в мотивите на обжалваното НП е изложена правна теза за приложимостта на чл. 60а, ал.1 ЗЕВИ в редакцията с ДВ, бр. 86/2023г., защото е по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗАНН спрямо чл. 206 от ЗЕ, но тази правна позиция на касационния жалбоподател не е била обект на проверка от районния съд. Освен това предходната съдебна инстанция е изложила лаконичен извод, че старата редакция на чл. 60а от ЗЕВИ е по-благоприятен закон за дееца спрямо новата редакция на същата разпоредба, приета с ДВ бр. 86/2023г., без да се съпоставят съставомерните признаци на административното нарушение по двете редакции на закона. Лаконичните мотиви се приравняват на липсата на такива, което предполага съждение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал.3, т.2 НПК от РС-Варна. В обобщение подадената касационна жалба е основателна и съдът следва да я уважи, като постанови отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Касационната инстанция при този изход на делото не следва да се произнася по присъждане на съдебно-деловодни разноски на основание чл. 226, ал.3 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна