Решение № 490 от 24.7.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 241/2024 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№15394 от 09.02.2024г. по описа на Софийски градски съд на Национална агенция по приходите, против решение № 136 от 24.01.2024г., постановено по търговско дело № 20231100901240 по описа за 2023 година на Софийски градски съд, ТО, VI-14 състав, с което е отхвърлен предявеният от Национална агенция за приходите - гр. София, бул. „Княз Дондуков“ № 52, против „ЕС Мизия“ ЕООД /н./ с ЕИК 201821518, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 Търговския закон, за признаване за установено съществуването на публични вземания с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ в общ размер на 1 270 684, 42 лв., от които главници - 664 188, 12 лв. и лихви към 06.02.2023г. - 606 496, 30 лв., предявени е молба изх.№ М - 24-28-2149/22#26/23.02.2023г. и включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД с поредност чл.722, ал.1, т.6 и т.9 ТЗ, обявен в ТРРЮЛНЦ с рег.№ 202305051312811 в производството по несъстоятелност по т.дело № 1811/2022 г. по описа на Софийски градски съд, TO VI-20 състав, като неоснователен. Решението е постановено на основание чл.694, ал.4 ТЗ при участието на синдика на „ЕС Мизия“ ЕООД (н.) с ЕИК 201821518. Жалбоподателят обжалва решението изцяло, като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, поради следните съображения: Оспорва извода на първоинстанционния съд, че привилегировани вземания в производство по несъстоятелност са единствено вземания, обезпечени с реални обезпечения, каквито са учреден залог и ипотека, като тази привилегия не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност, като неправилен и не съответен на смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. Посочената разпоредба е императивна и не подлежи на стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбите на ГПК регламентират общия ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени активи по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а не по реда на универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност, като развива подробни съображения в подкрепа на възраженията си. Като е отказал да предвиди поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на процесните публични вземания, първоинстанционният съд не е тълкувал корективно разпоредбата, а е отказал да се съобрази с нея и да я приложи, въпреки нейната безспорна приложимост. Действително чл.638, ал.4, изр.3-то ТЗ въвежда забрана на налагане на обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност. В конкретния случай обезпечителните мерки по реда на кодекса са наложени преди датата на постановяване на Решение № 94 от 23.01.2023г., постановено по т.д.№1811/2022 г. по описа на Софийски градски съд, но част от тях /Постановление изх. №С180022-022-0055265/07.08.2018г. и Постановление изх.№С190003-022- 0119710/16.12.2019 г./ са вписани в ЦРОЗ след тази дата. Както в разпоредбата на чл.638, ал.4, изр.3-то от ТЗ, така и в останалите разпоредби на ТЗ не е регламентирана пречка за вписване в съответния регистър на обезпечителна мярка, наложена преди откриването на производството по несъстоятелност. В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК Е. Т. - синдик на „ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, е представила отговор, в който поддържа становището за допустимост, но неоснователност на подадената въззивна жалба, съответно за правилност, обоснованост и законосъобразност на постановеното решение. Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното: С искова молба вх. № 63516 от 04.07.2023г. по описа на Софийски градски съд, изпратена по пощата на 03.07.2023г., Национална агенция за приходите е предявила искове с правно основание чл.694, ал.2, т.1, във вр. с чл.722, ал.1, т.1 ТЗ срещу „ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, за признаване за установено поредност на удовлетворяване на вземания на публични вземания в общ размер на 1 270 684, 42 лв., от които главници - 664 188, 12 лв. и лихви към 06.02.2023г. - 606 496, 30 лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, като обезпечени с индивидуализираните в исковата молба постановления за налагане на обезпечителни мерки, вписани в ЦРОЗ. „ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, не е подал отговор на исковата молба и не взима становище по иска. Синдикът на „ЕС Мизия“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК 201821518, е оспорил предявеният иск, като допустим, но неоснователен, по подробно изложени съображения в отговора на исковата молба. С обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал доказателствата по делото доказателства и установената фактическа обстановка, е приел предявения иск за допустим, но неоснователен по следните съображения: С Решение № 94 от 23.01.2023г., по т.д.№1811/2022г. на СГС, TO, VI 20 състав, е обявена на основание чл.632, ал.1 ТЗ неплатежоспособността на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД, ЕИК201821518, открито е производство по несъстоятелност срещу търговеца и е спряно. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20230123152424. С молба изх. №М-24-28-2149/22#26/23.02.2023г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания към „ЕС Мизия“ ЕООД (н.) в размер на 1 270 684, 42 лв., от които главници - 664 188, 12лв. и лихви към 06.02.2023г.- 606 496, 30лв., включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД обявен в ТРРЮЛНЦ с рег.№202305051312811, с определена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.9 и т.9 от ТЗ. В срока по чл.690 ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение срещу списъка, с който е предвидена поредността на удовлетворяване като въпросните вземания бъдат включени в списък на приети вземания, като обезпечени с: Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С 180022-022- 0055265/07.08.2018г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под №2023020901528; Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №С170003-022- 0006689/14.02.2017г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2019111100220; Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170003-022- 0034563/15.06.2017г.; и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190003-022- 0119710/16.12.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901528, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901535; даващи право на привилегировано удовлетворяване на публичните вземания по реда на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ. С Определение от №2082 от 19.06.2023г., по т.д.№ 1811/2022г. на СГС, TO, VI-20 състав, на основание чл.692, ал.2 ТЗ, обявено в ТРРЮЛНЦ под №20230620135138, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението в тази му част, като е отказал да им определи поредност на удовлетворяване по т.1 на чл.722, ал. 1 от ТЗ. От доказателствата е видно, а и не се спори, че кредитора Национална агенция за приходите е предявил публични вземания за корпоративен данък, данък ДДС, местни данъци и такси и осигурителни вноски, по п.1, т.1-т.47, п.2, т.2.1, -2.50, както и за държавни такси - т.3.1. и т.3.2, и на основание имуществени санкции по наказателни постановления - 2 бр., описани в п.4, т.4.1 и т.4.2 от молбата по чл.685 ТЗ, за които са представени доказателства, че за обезпечаването на вземанията е наложен запор по реда на ДОПК. Удостоверения № 156324/09.02.2023г. и № 1569331/09.02.2023г. на ЦРОЗ установяват, че по името на длъжника „Евробилд София“ АД, въз основа на цитираните Постановления за налагане на обезпечителни мерки и извършено служебно вписване на запор на имущество по чл.4 ЗОЗ, с период на действие на вписването до 09.02.2028г. При така установеното съдът е приел, че е предявен допустим установителен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ - налице са специалните процесуални предпоставки/спрямо ответника е открито производство по несъстоятелност; вземанията на ищеца са включени в съставен от синдика списък на приетите вземания, но с различна поредност на удовлетворяване; подаденото в срок възражение на кредитора е оставено без уважение с определение по чл.692, ал.4 ТЗ; искът е предявен в срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ/. Разяснен е предметния обхват на производството по чл.692 ТЗ за разглеждане на възражения срещу съставените от синдика списъци, както и възможността при развило се и приключило производство по чл.692, ал.2 и ал.3 ТЗ по възражение по чл.690, ал.1 ТЗ, спорът относно вземането, съответно неговото обезпечение/привилегия, предмет на възражението, може да бъде продължен от участвалия в него кредитор, за който резултатът от определението по чл.692, ал.4 ТЗ е негативен, чрез предявяване на установителен иск по чл.694 ТЗ в преклузивния срок от обявяване на определението на съда по несъстоятелността по чл.692, ал.4 ТЗ в търговския регистър, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност с оглед нуждите на същото. При предявяване на вземането си кредиторът следва да посочи и неговата привилегия/обезпечение /чл.685, ал.2 ТЗ/, съответно синдикът, съгласно чл.686, ал.1 ТЗ. отбелязва в списъка на приетите вземания не само вземането на кредитора по основание и размер, но и привилегията/обезпечението му, чието установяване е релевантно за поредността на удовлетворяване на кредитора по чл.722, ал.1 ТЗ. Така обезпеченията и привилегиите могат да бъдат самостоятелен предмет на възражението по чл.690, ал.1 ТЗ, по което съдът по несъстоятелността се произнася с определение по чл.692, ал.4 ТЗ, и могат да бъдат предмет на иска по чл.694 ТЗ включително в хипотеза, когато не се оспорва съществуването на вземането, а само неговото обезпечение/привилегия. В чл.722, ал.1 ТЗ е предвиден редът за удовлетворяване на приетите вземания в производството по несъстоятелността, като първи по ред на погасяване са тези, обезпечени със съответната обезпечителна мярка и подлежащи на удовлетворяване с получената сума при реализацията на обезпечението. Спорен е въпросът дали вземанията на кредитора Държавата чрез НАП, по отношение на които са наложени обезпечителни запори, вписани в ЦРОЗ, се ползват от привилегията по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като за неоснователни са приети доводите на ищеца, че вписването на наложен запор по реда на ДОПК осигурява посочената привилегия. Съдът е приел, че доктрината и съдебната практика е възприето становище за необходимостта от корективно тълкуване на разпоредба на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ - приема се, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл. 4 ЗОЗ/, а вписването на запор има за последица противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество /чл.12, ал.2 и чл.30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудително изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не за обезпечен. В този смисъл вписването на запора не дава право на взискателя да се удовлетвори предпочтително от имуществото, върху което е учреден залога, като такова право не може да има и кредиторът с прието вземане в производството по несъстоятелност. При това тълкуване се отчита, че целта на вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение от страна на заложния кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. Съгласно чл.638, ал.4 ТЗ, наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. В същата норма е установена изрична забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност. Ето защо, от значение е и дали датата на налагане на обезпечителните мерки предхожда откриването на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника или фактическия състав на налагането им е завършен след постановяването на решението по чл.630, ал.1 ТЗ, в която хипотеза те попадат в предметния обхват на забраната по чл.638, ал.4 ТЗ. От чл.200 ДОПК и чл.202, ал.1 и ал.3 ДОПК следва, че в ДОПК еднозначно е определен релевантният момент на налагането на изпълнителния и обезпечителния запор - денят на получаване на запорното съобщение от банката или от третото задължено лице. От наложения по реда на чл.202 ДОПК обезпечителен запор, обаче не произтича привилегия на кредитора за предпочтително удовлетворяване на вземанията, за чието обезпечаване е наложен запорът, от сумите по запорираните банкови сметки. Релевантен за класа на вземането е не моментът на налагането на запора по реда на ДОПК е издаването на постановление на публичния изпълнител по чл.200 ДОПК и връчването на запорните съобщения на банките, при които са разкрити запорираните банкови сметки, а от датата на вписването му в Централния регистър на особените залози по реда на ЗОЗ - съгласно чл.12, ал.2 ЗОЗ, от този момент той става противопоставим както на третите лица, от кръга на тези, посочени в цитираната норма - кредитори на същия длъжник в полза на които при условията и по реда на този закон се учредява залог върху вземане или върху продадено, отдадено на лизинг или запорирано имущество. Вписването на запора в Централния регистър на особените залози/ЦРОЗ/ поражда действието си занапред - ех nunc, поради което от този момент възниква и привилегията на обезпеченото е него вземане. Вписването на запора в ЦРОЗ не е елемент от фактическия състав на налагането му, а е от значение единствено за неговата противопоставимост на трети лица при конкуренция с правата на други кредитори от кръга на тези по чл.12, ал.2 ЗОЗ. Привилегията на вземането следва да е налице към датата на откриване на производството по несъстоятелност, тъй като е недопустимо след тази дата чрез действия на кредитора или на длъжника да се променя редът за удовлетворяване на вземанията в универсалното принудително изпълнение, каквото представлява производството по несъстоятелност. Нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ свързва привилегията на вземането не с налагането на запора, а с вписването му по реда на ЗОЗ, което следва да е било извършено преди откриването на производството по несъстоятелност, за да има действие по отношение на останалите кредитори на несъстоятелността. Вземанията с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ трябва да са възникнали и обезпечени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, което се отнася и за вписания по реда на ЗОЗ запор, като вписването му трябва да предхожда датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. В случая един от запорите по ЗОЗ-наложеният с постановление от 16.12.2029г., е вписан след датата на откриване на производството по несъстоятелност, поради което и с на това основание от него в полза на кредитора, не възниква привилегия по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, от сумите по запорираните банкови сметки на длъжника. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК. Във въззивното производство не са представени нови доказателства, които да водят до промяна на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от въззивника основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното: Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна. Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение. Предвид възраженията във въззивната жалба следва да се има в предвид следното: Страните не спорят, а и от доказателствата по делото и от вписванията по партидата на длъжника в търговския регистър - „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК201821518, се установяват следните факти и обстоятелства: С Решение № 94 от 23.01.2023г., по т.д.№1811/2022г. на СГС, TO, VI 20 състав, е обявена неплатежоспособността на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД, ЕИК201821518, определена е начална дата на неплатежоспособността 04.06.2015г, открито е производство по несъстоятелност срещу търговеца, постановено е прекратяване дейността на предприятието, обявено на основание чл. 272а, ал.1, изр.3 ТЗ е „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД, ЕИК201821518, в несъстоятелност, и е спряно производството по делото. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20230123152424. С Решение № 100 от 24.01.2023г., по т.д.№1811/2022г. на СГС, TO, VI 20 състав, възобновено производството по несъстоятелност на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК201821518. Решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20230124164527. С молба изх. № М-24-28-2149/22#26/23.02.2023г. Националната агенция за приходите е предявила публични вземания към „ЕС Мизия“ ЕООД - в несъстоятелност в размер на 1 298 451, 20лв., от които главници – 683 881, 44лв. и лихви 614 569, 76, както следва: публични вземания в общ размер на 1 297 315, 25лв., от които главници 682 745, 49лв. и лихви 614 569, 76, възникнали на посочени в молбата основание – влезли в сила ревизионни актове, актове за установяване на публични общински вземания, декларации, подадени от дружеството по реда на ЗДДС, ЗКПО и ЗМДТ и декларации – образец 6 за ДДФЛ, подадени по реда на КСО, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на кредитори на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД – в несъстоятелност, обявен в ТРРЮЛНЦ с рег.№202305051312811, с определена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.6 и т.9 от ТЗ. В срока по чл.690 ТЗ, Националната агенция за приходите е депозирала възражение срещу списъка, с който е предвидена поредността на удовлетворяване на предявените публични вземания, обезпечени с: Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С 180022-022- 0055265/07.08.2018г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под №2023020901528; Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки №С170003-022- 0006689/14.02.2017г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2019111100220; Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С170003-022- 0034563/15.06.2017г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, вписано в ЦРОЗ под № 2020070601240; и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190003-022- 0119710/16.12.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901528, издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - София, вписано в ЦРОЗ под № 2023020901535, с искане да бъде изменен списъка, като за публичните вземания за данъци и такси, задължителни осигурителни вноски, държавни такси и имуществени санкции в общ размер на 1 270 684, 42лв., от които главници – 664 188, 12лв. и лихви, начислени до 06.02.2023г. – 606 496, 30лв., както и лихви до окончателното плащане на главниците, бъде предвидена поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, като обезпечени с посочените във възражението запори, наложени по реда на ДОПК, вписани в Централния регистър на особените залози. С Определение №2082 от 19.06.2023г., по т.д.№ 1811/2022г. на СГС, TO, VI-20 състав, на основание чл.692, ал.2 ТЗ, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението на Националната агенция за приходите с вх. № 47350/18.05.2023г. срещу обявения на 05.05.2023г. в търговския регистър списък на приетите вземания на кредиторите на „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК201821518, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, в частта, относно реда за удовлетворяване на приетите вземания за главници в общ размер на 664 188, 12лв. и за лихви в общ размер от 606 496, 30лв., ведно с лихви до окончателното погасяване. Определението е обявено по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20230620135138. Удостоверения № 156324/09.02.2023г. и № 1569331/09.02.2023г. на ЦРОЗ установяват, че по името на длъжника „ЕС МИЗИЯ“ ЕООД, са извършени вписвания на запори на имущество по чл.4 ЗОЗ на 11.11.2019г., 06.07.2020г. и 09.02.2023г. При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи: Допустим е иск за установяване на поредност на удовлетворяване на вземане, различна от приетата с определението по чл.692, ал.4 ТЗ, като в тази хипотеза предмет на иска по чл.694, ал.1 ТЗ е съществуването на привилегията на приетото с определението по чл.692, ал.4 ТЗ вземане/ в този смисъл Определение № 519 от 15.11.2019 г. на ВКС по т.д.№ 515/2019 г., I т. о., ТК/. В случая са налице процесуалните предпоставки за надлежно упражняване на иск по чл.694, ал.1 ТЗ: кредиторът е предявил вземането си пред синдика по реда и в срока по чл.685, ал.1 ТЗ; има произнасяне на синдика по отношение на предявеното вземане; има депозирано в срока по чл.690, ал.1 ТЗ възражение срещу реда за удовлетворяване на приетите вземания; по повод това възражение да има произнасяне на съда с определение по чл. 692 от ТЗ; спазен срокът по чл.694, ал.1 ТЗ. Съгласно чл.722, ал.1, т.1 ТЗ на предпочтително удовлетворение подлежат вземанията, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози - от получената сума при реализацията на обезпечението. В доктрината и практиката се възприема становището за корективно тълкуване на нормата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, отричащо привилегирования характер на вземанията, обезпечени със запор или възбрана, вписани по реда на ЗОЗ. Поддържа се, че е недопустимо вписване на възбрани по реда на ЗОЗ, тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечение по ЗОЗ /чл.4 ЗОЗ/, а вписването на запор цели той да се противопостави на кредитора, в полза на когото е учреден особен залог върху запорираното имущество - учреденият залог не може да се противопостави на кредитора, който е вписал в съответния регистър по ЗОЗ запор върху заложеното имущество преди вписването на залога / чл.12, ал.2 и чл. 30, ал.1 ЗОЗ/, като при принудителното изпълнение заложният кредитор ще има качеството на хирографарен, а не на обезпечен. Изхожда се от целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ, която не е насочена към възникване на право на предпочтително удовлетворяване, а към разрешаване на конкуренцията между различните способи на принудително реализиране на заложното право, тъй като насочването на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпването към изпълнение от страна на заложния кредитор, ако то не е вписано от заложния кредитор преди това/чл. 32а от ЗОЗ/. От изложеното следва, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, от него не възниква такова право на кредитора и в производството по несъстоятелност. Съгласно специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, взискателят, ползващ се от тези мерки, няма предимство при удовлетворяването си спрямо конкуриращи кредитори /чл.459, ал.1, вр.чл.457, ал.1 и чл.460 ГПК; т.7 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г., на ОСГТК на ВКС; чл.217, ал.1 и 3 и чл.194, ал.5 ДОПК; чл.724 ТЗ/. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, която настоящият състав на съда споделя, обективирана в Определение № 519 от 15.11.2019г. на ВКС по т.д.№515/2019г., I т.о., ТК, Определение № 1163 от 8.05.2024г. на ВКС по т.д.№1277/2023г., II т. о., ТК, Решение № 50112 от 15.03.2024г. на ВКС по т.д.№1602/2022г., II т.о., ТК, и Решение № 50002 от 28.03.2024г. на ВКС по т.д. №1729/2022г., I т.о., ТК, с която е даден отговор, че разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху имуществото - предмет на запора. При съобразяване на горното, след като ищецът е основал исковете си на твърдения, че вписването в ЦРОЗ на наложен запор по реда на ДОПК осигурява привилегия по смисъла на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, настоящият състав на съда приема предявените искове за неоснователни. Предвид изложеното, неоснователни са възраженията във въззивната жалба, основани на: оспорване на изводите на първоинстанционния съд, че привилегировани вземания в производство по несъстоятелност са единствено вземания, обезпечени с реални обезпечения, каквито са учреден залог и ипотека, като тази привилегия не следва да бъде призната в производството по несъстоятелност, като несъответни на смисъла и съдържанието на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ; императивния характер на разпоредбата на чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, който не позволява стеснително тълкуване, като същата регламентира привилегията на вземания при реализация на активи в самото производство по несъстоятелност, докато разпоредбите на ГПК регламентират общия ред, по който ще се реализират запорираните и/или възбранени активи по реда на индивидуалното принудително изпълнение, а не по реда на универсалното принудително изпълнение, каквото е производството по несъстоятелност; налагането на част от обезпечителните мерки, преди датата на постановяване на Решение № 94 от 23.01.2023г., по т.д.№1811/2022г. на СГС, TO, VI 20 състав; чл.638, ал.4, изр.3 ТЗ и останалите разпоредби на ТЗ не регламентират пречка за вписване в съответен регистър на обезпечителни мерки, преди откриване на производството по несъстоятелност. Това така, тъй като преценката на същите не обосновава извод различен от направения, а именно, че след като от вписания по реда на ЗОЗ запор не произтича привилегия за удовлетворяване вземането на кредитора, в чиято полза е вписан, а се разрешава конкуренцията между различните способи на принудително реализиране на заложното право, от него не може да възникне такова право за кредитора в производството по несъстоятелност, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, а и разпоредбата на чл.618, ал.1 ТЗ. Цитираното във въззивната жалба решение № 235 от 21.06.2023г., по в.т.д.№ 179/2023г. по описа на Апелативен съд Пловдив, в подкрепа на възраженията, не е задължително за съдилищата по смисъла на чл.130, ал.2 ЗСВ и не е влязло в сила, доколкото с Определение № 827 от 3.04.2024г. на ВКС по т.д.№1804/2023г., II т. о., ТК, е допуснато до касационно обжалване, поради което не може да обоснове промяна в направените изводи, след като не е съобразено с цитираната трайна и непротиворечива съдебната практика на ВКС по спорния въпрос. Поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. По тези съображения и на основание чл. 271, ал.1, изр.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд