Решение № 4364 от 10.2.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9884/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на „КАПМАН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК, чрез процесуален представител адв. Т. Г. от САК, срещу Решение №3886/26.08.2024 г. по НАХД № 3712/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 134-ти състав, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № Р-10-53/21.02.2024 г., издадено от заместник – председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на „КАПМАН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, на основание чл.273, ал.5, т.1 от ЗДКИСДПКИ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.66, ал.7, т.9 и 11 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове, алтернативните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове /Наредба № 44 от 20.10.2011 г., Наредбата/. В касационната жалба решението е оспорено като постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон. Изтъкват се доводи, че клиентът е своевременно уведомен за стойността на обратното изкупуване, както и за датите, на които е извършена оценката, посредством качена на уеб страницата на УД информация. Касателно липсата на информация за разходите и комисионните, които клиентът дължи, касаторът сочи, че такава информация за клиента е налична в Основен информационен документ, Правила и Проспект за публично предлагане, с което било изпълнено задължението за уведомление на съпътстващите сделката разходи. Твърди се, че при съставянето на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато и нарушение по чл. 18 от ЗАНН. Моли съдът да отмени въззивното решение, като постанови решение, с което отмени издаденото НП. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание ответникът - заместник – председателят на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, редовно призован се представлява от юрисконсулт Г., която моли да бъде потвърдено решението на СРС. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Софийска градска прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а решението на СРС за правилно и законосъобразно. Административен съд София – град, VI касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, приложим по силата на чл.63в от ЗАНН, срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С Решение №3886/26.08.2024 г. по НАХД № 3712/2024 г. на Софийски районен съд, НО, 134-ти състав е потвърдено НП № Р-10-53/21.02.2024 г., издадено от заместник – председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, с което на „КАПМАН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, на основание чл.273, ал.5, т.1 от ЗДКИСДПКИ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1000 лева за нарушение на чл.66, ал.7, т.9 и 11 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото показанията на свидетелите К. Ч. и Й. Л., както и писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. СРС е приел за установено от фактическа страна, че във връзка с инициирана със Заповед №3-136/17.05.2023 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, проверка спрямо дейността на дружеството „КАПМАН АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК, контролните органи изискали от жалбоподателя да предостави копия от 10 броя произволно избрани поръчки по чл. 65, ал. 1 от Наредба № 44, ведно с всички приложени към тях документи, в т. ч. и потвържденията по чл. 66, ал. 7 от Наредбата. Сред представените поръчки била и поръчка № 1999934229 от 01.02.2022 г. между УД „Капман асет мениджмънт“ АД и свидетелят Й. Л., за която на 07.02.2022 г. УД „Капман асет мениджмънт“ АД издало в писмен вид потвърждение за сключена сделка № 299163066. В хода на проверката било установено, че УД „Капман асет мениджмънт“ АД не е посочило в потвърждението от 07.02.2022 г. информация за датата, на която е определена цената на обратно изкупуване, както и данни относно общата сума на начислените комисионни и разходи, в нарушение на разпоредбата на чл. 66, ал. 7, т. 9 и т. 11 от Наредба № 44, за което от К. Ч., заемащ длъжността „старши експерт“ в отдел „Надзор на предприятията за колективно инвестиране“, дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН съставил на 12.09.2023 г. акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него било издадено и обжалваното пред СРС наказателно постановление. При така установеното от фактическа страна, от правна страна СРС е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са отразени коректно датата и мястото на извършване на нарушението, и описание на същото в достатъчна степен да се осигури възможност на жалбоподателя да разбере конкретното нарушение, което му е вменено. Въззивният съд е отговорил на възраженията на жалбоподателя, изнесени в жалбата, които изцяло се преповтарят в касационната жалба. Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани изводи досежно приложението на закона, като правилно е приел, че е безспорно установено вмененото на санкционирания субект административно нарушение по смисъла на чл. 66, ал. 7, т. 9 и т. 11 от Наредба № 44. В разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 44 е предвиден ред за изпълняване на поръчките за покупка на дялове. Изведен е минималният размер на поръчката за покупка на дялове и на поръчката за обратно изкупуване на дялове на борсово търгуван фонд, както и задължението на управляващото дружество да уведомява притежателя на дялове за изпълнението на поръчката. В алинея 7 е посочена информацията, която управляващото дружеството е длъжно да въведе в потвърждението за изпълнение на поръчката. Тази информация не случайно е изчерпателно изброена от законодателя в 11 отделни точки, за да може клиентът да бъде запознат с цялата информация, съпътстваща сделката. Целта е да се гарантира, че клиентът е наясно какво се случва с инвестицията, която е направил. Правилно СРС е посочил, че наличната информация на уеб сайта на УД, както и в Основния информационен документ, Правилата и Проспекта за публично предлагане не изпълват по смисъл вмененото с Наредба на УД задължение да инкорпорира в издаденото от него потвърждение информация за датата, на която е определена цената на обратно изкупуване, както и данни относно общата сума на начислените комисионни и разходи. Предоставянето на тази информация с различни от утвърдените от подзаконовия нормативен акт начини и способи е ирелевантно за ангажирането на административнонаказателната отговорност и не изключва същата. Съдът намира за неоснователни и направените в касационната жалба възражения за неправилно приложение на чл.18 ЗАНН, тъй като вмененото нарушение касаело липсата на два реквизита на потвърждението, като за липсата на всеки един от тях е следвало да се наложи отделно административно наказание. Санкционната разпоредба на чл.273 от ЗДКИСДПКИ не предвижда отделно наказание за липсата на всеки един от реквизитите на потвърждението при продажба или обратно изкупуване на дялове, а едно общо – за неспазване на нормативните актове по прилагането на закона. В този смисъл липсата на два или повече реквизита изпълва от обективна страна състава на едно административно нарушение, при което чл.18 от ЗАНН не намира приложение. С оглед изложеното, обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба, както и от такива, за които касационната инстанция следи служебно. Предвид това, то следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена. Същото следва да бъде определено в размер на 80 лева, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 5 ЗАНН. Водим от горното, Административен съд София-град, VI-ти касационен състав