Решение № 339 от 18.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 462/2023 г.

Предявен е иск от „Т.К. 2010“ ЕООД срещу Р. М. Л., за унищожаване на извършеният от Р. М. Л. отказ от наследство по заявление с вх. № 22022307/17.11.2020г. до СРС, по което е образувано гр.д. № 56947/2020г. на СРС, вписан в специалната книга на съда под № 1653/18.11.2020г. по реда на чл. 49 ЗН, с който ответникът се отказал от наследството останало след смъртта на баща му М.Р. Л., поч. на 01.11.2020г., акт за смърт № 634/02.11.2020г., като нарушаващо съществено правото на ищеца, като кредитор да се удовлетвори от имуществото на ответника. В исковата молба ищеца твърди, че е кредитор на ответника, с ликвидно и изискуемо вземане. С влязла в сила на 25.06.2021г. присъда № 26003/14.01.2021г. по НОХД № 3284/2020г. на ПРС, изменена с Решение № 41/25.06.2021г. по ВНОХД № 20215300601013/2021г. на ПОС, Р. М. Л. бил признат за виновен за извършване на престъпление – кражба през периода от 12.12.2018г. до 31.05.2019г. в землището на с. Радиново, област Пловдив, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи, собственост на "Т.К. 2010" ЕООД, и осъден да заплати на "Т.К. 2010" ЕООД сума в размер на 192 048.31 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението. За вземането в размер на 192 048.31 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението бил издаден изпълнителен лист № 260354/06.07.2021г. от РС – Пловдив, въз основа който било образувано изп. д. № 8492/2021г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. С молба вх. № 56934/04.08.2021г. по изпълнителното дело длъжникът Р. М. Л. представил отказ от наследството на покойния си баща - М.Р. Л., вписан в специалната книга на СРС под № 1653/18.11.2020г., за установяването на което обстоятелство било издадено съдебно удостоверение от 18.11.2020г. от СРС, по гр. д. № 56947/2020г. От извършената по изпълнителното дело справка се установило, че е починал М.Р. Л., на 01.11.2020г., акт за смърт № 634/02.11.2020г. – баща на длъжника, който оставил за наследници – низходящи - длъжника Р. М. Л. и сестра му Л. М.а Л.а, и преживяла съпруга - Е.Б. Л.а. Твърди, че ответникът - Р. М. Л. не разполага с имущество, което да удовлетвори вземането му, а отказът от наследство нарушава съществено възможността му да се удовлетвори от имуществото му, поради което претендира унищожение на отказа. Ответникът Р. М. Л. не оспорва, че с влязла в сила на 25.06.2021г. присъда № 26003/14.01.2021г. по НОХД № 3284/2020г. на ПРС, изменена с Решение № 41/25.06.2021г. по ВНОХД № 20215300601013/2021г. на ПОС, е признат за виновен за извършване на престъпление и осъден да заплати на "Т.К. 2010" ЕООД сума в размер на 192 048.31 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, че за вземането е издаден изпълнителен лист и образувано изп. дело, по което като длъжник представил отказ от наследството на покойния си баща - М.Р. Л., вписан в специалната книга на СРС под № 1653/18.11.2020г. Възразява, че ищецът няма качеството кредитор към момента на вписване на отказът му от наследство - под № 1653/18.11.2020г., т.к. присъдата по НОХД, с която е присъдено процесното вземане е влязла в сила едва на 25.06.2021г. Възразява, че разполага с достатъчно имущество извън наследството на починалият си родител, от което ищецът може да удовлетвори вземането си. Възразява и, че отказът от наследство е извършил не за да възпрепятства удовлетворението на кредитора, а за за изпълни последната воля на баща си, който искал двамата със сестра му да се окажат от наследството му в полза на майка си - негова съпруга. Претендира искът да бъде отхвърлен. Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби регламентиращи процесните отношения, прие за установено следното: Не е спорно между страните и от събраните доказателства се установява, че с влязла в сила на 25.06.2021г. присъда № 26003/14.01.2021г. по НОХД № 3284/2020г. на ПРС, изменена с Решение № 41/25.06.2021г. по ВНОХД № 20215300601013/2021г. на ПОС, Р. М. Л. е признат за виновен за извършване на престъпление – кражба през периода от 12.12.2018г. до 31.05.2019г. в землището на с. Радиново, област Пловдив, изразяващо се в отнемане на чужди движими вещи, собственост на "Т.К. 2010" ЕООД, и осъден да заплати на "Т.К. 2010" ЕООД сума в размер на 192 048.31 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението. За вземането в размер на 192 048.31лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди е издаден изпълнителен лист № 260354/06.07.2021г. от РС – Пловдив, въз основа който е образувано изп. д. № 8492/2021г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. С молба вх. № 56934/04.08.2021г. по изпълнителното дело длъжникът Р. М. Л. представил отказ от наследството на покойния си баща - М.Р. Л., вписан в специалната книга на СРС под № 1653/18.11.2020г. Видно от съдебно удостоверение от 18.11.2020г. на СРС, по гр. д. № 56947/2020г., Р. М. Л. е подал молба с вх. № 22022307/17.11.2020г., с която се отказва от наследството на покойният си наследодател – низходящ, М.Р. Л., починал на 01.11.2020г., акт за смърт № 634/02.11.2020г., вписан в специалната книга на СРС под № 1653/18.11.2020г. Не е спорно и от доказателствата се установява и, че М.Р. Л., починал на 01.11.2020г., акт за смърт № 634/02.11.2020г., е оставил наследници по закон – низходящи длъжника Р. М. Л. и сестра му Л. М.а Л.а, и преживяла съпруга - Е.Б. Л.а. Безспорно е и от събраните доказателства се установява и, че М.Р. Л., починал на 01.11.2020г., е притежавал недвижими имоти: в режим на СИО - УПИ I-101 в м-ст „Малинова долина“ гр.София, заедно с вилна сграда; 1/3ид.ч. от ПИ в гр.Гоце Делчев, ведно с еднофамилна жилищна сграда. При така установеното съдът намира следното: Предявеният е иск с е правно основание чл. 56 ЗН, съгласно който кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожение на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът е допустим. Същият е предявен в преклузивния срок по чл. 56, ал.2 ЗН, а именно в едногодишния срок от узнаване за извършения отказ от наследство. Ищецът е узнал, че ответникът е извършил отказ от наследство от покойния си баща от молбата му вх. № 56934/04.08.2021г., депозирана по изп. д. № 8492/2021г. на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ. Исковата молба е предявена на 11.10.2021г. Съгласно чл. 56, ал. 1 и 2 ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Искът за това може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Тълкуването на посочената разпоредба налага извод, че в нея се съдържат два вида срокове - едногодишен и тригодишен. Те се намират в определено съотношение помежду си, обусловено от разликата в началните моменти на броенето им. Така тригодишният срок започва да тече от деня на извършване на отказа от наследство, а едногодишния - от деня на узнаването от кредитора за това. Узнаването е свързано с фактическо достигане до знанието на определено лице на факти и обстоятелства, осъществили се вече /преди това/ в действителността. Искът с правно основание чл. 56 ЗН е специален отменителен иск, разновидност на иска по чл. 135 ЗЗД, предоставен на разположен на кредитора за отмяна на правните действия на длъжника, които го увреждат и имащ за цел запазване имуществото на длъжника, а оттам предоставяне възможност на кредитора да се удовлетвори от него. За разлика от отменителния иск по чл. 135 ЗЗД обаче, при искът по чл. 56 ЗН въпросът по изследване знанието на длъжника, че с така направения отказ, той уврежда кредиторите си, не стои. Съобразно фактическия състав на претенцията очертана в нормата на чл. 56 ЗН, за да се приеме, че предявеният иск е основателен, в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, следното: че е кредитор на ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника, размер на вземането си и, че единственото притежавано от ответника имущество е това включено в наследството на починалият му родител. В тежест на ответникът е да установи главно и пълно, че притежава имущество, от което ищецът би могъл да се удовлетвори, независимо от направения от него отказ от наследството на починалият му родител. В настоящото производство е установено, че ответникът е извършил отказ от наследството на починалият си родител, вписан в специалната книга при СРС на 18.11.2020г. Установено е и, че присъдата по НОХД, с която ответникът е признат за виновен и осъден да заплати в полза на ищеца процесното вземане е влязла в сила на 25.06.2021г. Съгласно чл. 56, ал. 1 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че с оглед употребеният израз "доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника", предпоставка за искането е невъзможност вземането на кредитора да бъде покрито, удовлетворено, от личното имущество на наследника. Преценката за наличието или не на тази предпоставка налага съпоставяне между стойностите на имуществото на длъжника-наследник и на задължението му към кредитора. Следователно задължението трябва да бъде установено безспорно по основание и по размер, т. е. да е ликвидно. С оглед на това непредявените и неустановени по този начин вземания не се включва в задължението на наследника - те може въобще да не бъдат поискани или срещу тях да се заявят правопогасяващи го възражения, т. е. те не са безспорни. Качеството кредитор обаче в случая, възниква с възникването на вземането, т. е. от деня на увреждането, от когато се дължи и обезщетение за забава. Видно от решението по НОХД увреждането е настъпило през периода от 12.12.2018г. до 31.05.2019г., когато е извършено престъплението. Следователно в случая ищецът има качеството кредитор, т.к. вземането му е възникнало преди извършване на отказа от наследство, вписан на 18.11.2020г., а към датата на предявяване на иска – 11.10.2021г., то е безспорно – ликвидно и изискуемо, съгласно влязлата в сила на 25.06.2021г. присъда, и за събирането му ищеца е образувал изпълнително производство. Ответникът не е установил главно и пълно, с допустимите доказателствени средства, че има лично имущество, което е достатъчно за удовлетворяване на кредитора, в който смисъл са били дадени и указанията на съда. Мотивите за отказа, включително изложените във връзка с последната воля на починалия, са без правно значение съобразно предмета на спора. Поради изложеното съдът намира, че наличието на горните предпоставки за основателност на иска е установено. Затова искът следва да бъде уважен, с което ищецът ще получи възможност да събере вземането си от наследственото имущество. Съобразно изхода от спора и направеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в претендираният размер от 6604.85лв., формирани от възнаграждение за защита от адвокат и платена държавна такса. Мотивиран от горното, съдът