Решение № 381 от 29.10.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 434/2024 г.

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК. С решение №67/27.06.2024г., постановено по т.д. №210/2023г. по описа на окръжен съд Пазарджик, е отхвърлен предявеният от „Ф.“ ООД с ЕИК••••••••• против ТП-Д.л.с. "Б.", булстат ••••••••••••• иск за заплащане на сумата от 28 773, 79лв., представляваща гаранция по догово𠹕•/04.04.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. „Ф.“ ООД е осъдено да заплати на ТП-Д.л.с. "Б." направените разноски по делото - 2 951, 90лв. Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – „Ф.“ ООД. Твърди се, че решението е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения. Въведено е оплакване, че окръжният съд е допуснал нарушение на задължението си да обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност. Твърди се, че мотивите на решението преповтарят отговора на исковата молба и на допълнителната искова молба, като е допуснал нарушение на нормата на чл.154 от ГПК. Иска се решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което искът да бъде уважен. В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемата страна – ТП-Д.л.с. "Б.", се оспорва въззивната жалба. Страните претендират сторените по делото разноски. Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание. Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл.318 от ТЗ. Ищецът в първоинстанционното производство - „Ф.“ ООД, основава предявения си осъдителен иск срещу ТП-Д.л.с. "Б." на следните обстоятелства: Между страните /ищецът – купувач, а ответникът – продавач/ е сключен догово𠹕•/04.04.2022г. за обект 2227 за покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен. Като гаранция за изпълнение на договора дружеството - ищец е внесло сумата 28 773.79лв. Още в началото на действие на договора възникнали пречки за неговото точно и пълно изпълнение, които са извън дейността и възможностите на „Ф.“ ООД. До обекта, предмет на договора (обект 2227, отдел 1126), не бил осигурен своевременно достъп. За тази пречка ищцовото дружество уведомило ответника с писмо изх. №39/29.08.2022г. Последвалите лоши метеорологични условия направили отново отделът недостъпен с необходимата за дейността техника. Вследствие на войната в У. се изменили драстично и икономическите условия - обща рецесия, инфлация и внос на евтин дървен материал от У. и Р.. Със заповед ответникът е забранил достъпа до този отдел за периода 01.09.2022г. - 15.11.2022г. През следващата 2023г. отново със заповед №3-30- 570/12.09.2023г. ответникът забранил достъпа до този отдел за периода 01.09.2023г. - 15.11.2023г. По тези причини „Ф.” ООД с покана вх. №В-30- 1650/21.09.2023г. предложило прекратяване на договора по взаимно съгласие. Ответното стопанство не приело този начин на уреждане на отношенията между страните. Това наложило ищцовото дружество да прекрати договора с писмо вх. №В-30-1688/28.09.2023г. В това писмо са посочени две основания за прекратяване на договора: обективни причини (форсмажорни метеорологични обстоятелства, довели до недостъпност на обекта и невъзможност за реално изпълнение на договора) и виновно неизпълнение на задължения на ответника (неосигуряване на проходимост на горските пътища, което е негово задължение по чл.14 ал.1 т.3 от договора). По силата на чл.33 ал.7, т.7.2. от договора в този случай внесената гаранция подлежи на възстановяване в 5- дневен срок. Вместо ответникът да изпълни задълженията си по договора във връзка с прекратяването му от страна на ищеца, той е изпратил писмо изх. №В-30-1711/29.09.2023г., с което уведомява „Ф.” ООД, че не са налице основания за прекратяване на договора и задържа гаранцията в полза на стопанството. До този момент ответникът не е правил изявление за прекратяване на договора. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което да се осъди ТП „Д.л.с.-Б.” - с. Ф. да заплати на „Ф.” ООД - Б. сумата от 28 773.79лв., представляваща внесената от ищеца гаранция по догово𠹕•/04.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Обстоятелствата, изложени в исковата молба, се поддържат и доразвиват в допълнителна искова молба, поддържа се заявеното искане. С депозирания отговор на исковата молба и отговор на допълнителната искова молба ответникът е оспорил исковата претенция. Възраженията по основателността на иска се свеждат като цяло до липса на поведение от страна на ответника, възпрепятстващо изпълнението на договора, насрещни твърдения, свеждащи се до бездействие на купувача за изпълнение договорното задължение/да осъществи договорното си право за извозване на дървесината, липса на предпоставки за прекратяване на договора, поради неизпълнение задълженията на продавача, съответно – основание за задържане на внесената гаранция. Позовава се на двустранно подписан Приемо-предавателен протокол от 11.04.2022г., с който страните писмено изразяват съгласието си по приемане и предаване на обекта и направен оглед за достъп до обекта. Позовава се и на изпратено в по-късен етап до ищцовото дружество уведомително писмо с изх. № -30-79/04.07.2022г., в което писмо същото е уведомено, че изостава с изпълнение на графика по тримесечия, заложен в Глава IV - чл.16. т.14 от Догово𠹕•/04.04.2022г., с указания за предприемане на действия за започване на дърводобива в отделите, за да може в следващите месеци от тримесечието да се навакса с изоставането, като от страна на „Ф.“ ООД не са предприети действия по изпълнение на поетите с договора задължения, с което нарушава клаузите на чл.2., чл.4., чл.16 от договора. Посочени са други писмени изявления, изходящи от страните. Отричат се наличието на предпоставки са прекратяване на договора от страна на купувача, като с отговора на исковата молба е представено писмо/уведомление изх.№13-30-1711 от 29.09.2023г., получено на 29.09.2023г., което съдържа изявление за задържане на внесената гаранция на основание чл.21, т.4, във вр.с чл.16, т.14 от договора. При така наведените твърдения и възражения от страните, след като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба, съдът прие за установено следното: Доколкото нормата на чл.269 от ГПК вменява в задължение на въззивния съд да се произнесе по допустимостта на обжалваното решение, в тази връзка – допустимостта на исковата молба, на първо място следва да се посочи, че, според нормите на специалните закони – чл.163, чл.164 от Закона за горите, както и чл.9 от Закона за лова и опазване на дивеча, Териториално поделение „Държавно ловно стопанство“ не е юридическо лице /а такова е Държавното предприятие, чието поделение е Държавното ловно стопанство/, но по смисъла на чл.165 ал.4 от ЗГ ТП разполага с възможност да извършват самостоятелно дейности от предмета на дейност на съответното държавно предприятие. Съгласно чл.174 ал.1, т.5 от ЗГ, Териториалните поделения на Държавните предприятия водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела. Няма спор, че правоотношенията между страните произтичат от догово𠹕•/04.04.2022г., по който договор ищецът е купувач, а ответникът – продавач. Предмет на договора е покупко-продажба на прогнозни количества стояща дървесина на корен за обект 2227 съставляващ отдели/подотдели 112 „б“ – за общ добив 1054, 18 куб.м. В чл.1 от този договор е посочено количеството дървесина – предмет на продажбата. Съгласно чл.2 от договора, продавачът предава дървесината в стоящо съС.ие, а купувачът приема да извърши за своя сметка и на свой риск дейността – добив на дървесината….., като отсече, извози до временен склад, рамкира маркираната на корен стояща дървесина, както и да заплати и транспортира приетата с приемо- предавателен протокол дървесина. В чл.5 от договора е регламентирано, че крайният срок за продажба и транспортиране на дървесината е 30.11.2022г., а срокът на договора е 30.12.2022г., като ал.2 от чл.5 предвижда възможност срокът на договора да бъде удължен по взаимно писмено съгласие на страните. В чл.16, т.14 от договора като задължение на купувача е вменено изпълнение на договора по тримесечия и минимални количества, като първото тримесечие е второто от календарната година – или м. април – м. юни 2022г., а последното тримесечие е четвъртото от 2022г. /или м.октомври – м. декември 2022г./. В чл.17 от договора е предвидена гаранция за изпълнение от страна на купувача – купувачът гарантира качествено изпълнение на договора към момента на подписването му в размер на 10% от стойността или 28 773, 79лв. във вид на парична сума или банкова гаранция. По смисъла на чл.18 от договора е предвидено връщане на гаранцията след изпълнение на всички задължения по договора. Не се спори /според изразените от страните защитни тези/, че гаранцията, предвидена в чл.17 от договора е предоставена от купувача. Не се спори и че договорът не е реализиран - дейността по добив на дървесината - отсичане, извозване на маркираната на корен стояща дървесина на обекта не е осъществена от купувача. Не се спори и че предоставената от купувача гаранция не е върната. От значение за спорното право и подлежи на връщане дадената гаранция, е причината за нереализиране на договорната обвързаност и по- конкретно – причината за неизпълнение от страна на купувача на дейността по добив на дървесина. Ищецът се позовава на неизпълнение от страна на продавача на задълженията му по чл.14 ал.1, т.3 от договора – продавачът се задължава да осигури на купувача проходимост на горските пътища в държавните горски територии, осигуряваща достъп до насажденията и временните складове, включени в обекта. В тази връзка твърди упражнено право от негова страна за прекратяване на договора, като в исковата молба се позовава само на основанието за прекратяване на договора, предвидено в чл.33 ал.7, т.7.2 – по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма. Но като писмено волеизявление, обективиращо волята му да прекрати договорната връзка, се позовава на писмо вх.№В-30-1688 при ответника от 28.09.2023г./л.23/. В това писмо-уведомление ищецът се е позовал на основанието за прекратяване на договора по чл.33, т.5 от договора, предвиждащо възможност за едностранно прекратяване на договора от всяка една от страните с писмено уведомление, поради обективни причини – форсмажорни обстоятелства по смисъла на пар.1, т.23 от на Наредбата /има се предвид о т Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти/. Като обективни причини - форсмажорни обстоятелства, в писмото се сочат лоши метеорологични условия /продължителни влажни и дъждовни периоди/, довели до недостъпност до обекта. В уведомлението се съдържа и позоваване на чл.33, ал.7 от договора, която клауза предвижда възможност за прекратяване на договора от страна на купувача при два вида неизпълнение на задълженията от страна на продавача, като с оглед диспозитивното начало и посоченото в исковата молба „чл.14 ал.1, т.3 от договора“, касае се за изявление за прекратяване на договора по реда на чл.33, ал.7, т.7.2 - ако продавачът виновно не изпълни задълженията си по чл. чл.14 ал.1, т.3 от договора в срок от 30 дни от датата на издаване на първото позволително за сеч на насажденията в обекта. И в двете хипотези – на чл.33, т.5 и чл.33, ал.7, т.7.2, е предвидено връщане на внесената от купувача гаранция. На свой ред ответникът – продавач се позовава на основания за задържане на внесената гаранция, предвидени в чл.21, т.4, във вр.с чл.16, т.14 от договора. Клаузата на чл.21, т.4 от договора предвижда възможност за продавача да задържи внесената гаранция, „при виновно неизпълнение на други задължения от страна на купувача“. Неизпълнението по чл.16, т.14 от договора се изразява в неизпълнение дейността по добив на дървесината по тримесечния план - период м.април – м. декември 2022г., продължаван с подписани между страните допълнителни споразумения. Депозираните по делото гласни доказателства не внасят яснота относно причините за неосъществяване дейността по добив на дървесина. Както свидетелите от групата на ищеца – К. и Н. /служител и бивш служител при иищцовото дружество, така и свидетелите от групата на ответника – И. и Ю. /служители при ответника/ депозират показания за валежи и снеготопене в района на обекта през месеците април и май от годината /поради голямата надморска височина/, както и за спиране на работата, поради размножителен период на горския дивеч /елени/, като свидетелите И. и Ю. депозират показания, че спиране на работата през календарната 2022г. не е осъществено, а това се е случило през 2023г. И четиримата свидетели обаче – включително и свидетелите К. и Н., депозират показания, че все пак дейност по добив на дървесина е осъществена, както след подписване на договора, макар и при неблагоприятни, влажни условия, така и „след средата на лятото“. Съпоставимо с тези показания, анализът на разменената между страните кореспонденция, подписани помежду им протоколи и споразумения, в хронологична последователност е следният: Помежду им са подписани приемателно-предавателни протоколи за приемане и предаване на обекта от 11.04.2022г.; 24.10.2022г.; 31.10.2022г.; 02.11.2022г.; 10.11.2022г.; 22.11.2022г.; 21.06.2023г.; 06.07.2022г.; 21.07.2023г. Тези приемоателно-придавателни протоколи са двустранно подписани, не са оспорени от ищеца и са за преминаване собствеността върху добитата дървесина от обекта – предмет на процесния договор, след заплащането й. Освен това, ако не пряко, те са косвено доказателство, че купувачът по договора е извършил оглед на обекта, запознат е бил с терена и условията за добив на дървесина, включително и с проходимостта до обекта. Аргумент в тази насока е и съдържанието на доклад до директора на ТП ДЛС Б. /л.51/, в който се съдържат данни и за предходни договорни отношения между страните – от 2018г. до 2021г. Представени са месечни доклади, в които е цитирано Позволително за сеч от 05.04.2022г. и срок за сеч до 31.12.2022г., както и позволително за сеч от 10.01.2023г. до 30.09.2023г. В хронологичен ред кореспонденцията между страните е следната: С уведомително писмо от продавача до купувача, с изх.дата 04.07.2022г. /т.е. – третото тримесечие от годината и второ за изпълнение на договора/, последният е уведомен, че има изоставане в графика по чл.16, т.4 от договора, като писмото съдържа и изявление, че до момента не са предприети действия за започване на дърводобив в обекта. Продавачът се е позовал на чл.27 ал.1 от договора, съгласно който, при неизпълнение на предписания, дадени от продавача на купувача, се задържа внесената гаранция за неизпълнение. Последвало е заявление от ищцовото дружество, с вх.дата при ответника 22.08.2022г. – за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Като причина е посочено: „Появилата се инфлация в страната на стоки и горива не позволява финансово да се изпълни договора“. В отговор на това заявление продавачът е изпратил до купувача писмо с изх.дата 25.08.2022г. с несъгласие договорът да бъде прекратен, сочейки, че договорът не може да бъде прекратен едностранно от купувача с оглед клаузата на чл.33, т.8 от договора /продавачът може едностранно да прекрати договора в случай че купувачът не добива определените количества дървесина в графика по чл.16, ал.1, т.14 от договора/. Отново ответното ТП ДЛС „Б.“ се е позовало на правото си по чл.27 от договора. Последвало е заявление от ищеца, с вх.дата при ответника – 30.11.2022г. „Моля да ми удължите срока на договор…., поради организационни причини до 30.12.2022г.“. Между страните е подписано Допълнително споразумение на 30.11.2022г., с което срокът за добиване на дървесина се продължава до 30.12.2022г. за общ добив дървесина - 862, 28куб.м. На дата 16.12.2022г. при ответника е входирано заявление от ищцовото дружество за удължаване срока на договора /както и на още два договора/ до 30.09.2023г. Между страните е подписано Допълнително споразумение на 19.12.2022г., с което срокът на договора е продължен до 30.09.2023г., като отново е изготвен график по тримесечия – от първо до трето тримесечие на календарната година за останали прогнозни количества дървесина, които са 862, 28куб.м. На 29.03.2023г. е входирано поредно заявление от ищцовото дружество – да „бъдат преместени количествата дървесина от първото тримесечие във второто тримесечие“, като причина е посочено „организационни причини“. Между страните е сключено трето допълнително споразумение – на 29.03.2023г., като количеството дървесина, предвидено за добив през първото тримесечие от календарната 2023г. /с Допълнително споразумение от 19.12.2022г./ е предвидено да се добие през второто тримесечие, като общото количество е 862, 28куб.м. Последвало е ново заявление с вх.дата 23.06.2023г., което съдържа позоваване на лоши метеорологични условия и се иска да бъде удължен срокът за добив на дървесина от обекта /и от посочен втори обект/. Между страните е подписано поредното допълнително споразумение – на 29.06.2023г., с което е постигнато съгласие остатъчните прогнозни количества дървесина 828, 31куб.м. да бъде добито през третото тримесечие от календарната година /м.юли-м.септември/. На 21.09.2023г. при ответника е входирана „Покана“ от ищеца – на основание чл.33, т.2 от договора, същият да бъде прекратен по взаимно съгласие. Като основание за това е посочено: „Форсмажорни обстоятелства – лоши метеорологични условия – продължителни валежи и дъждовни периоди, довели до недостъпност до обекта“; „Икономическата ситуация в Европа през последната година – рецесия, инфлация и внос на евтин дървен материал от У. и Р., които повлияха на цените на нашия дървен материал, което ни прави неконкурентно способни“. С писмо с изх.дата 26.09.2023г., адресирано до ищеца и изходящо от ответника, последният е изразил несъгласие за прекратяване на договора, поради липсата на основанията, посочени в „поканата“ от 21.09.2023г. Последвало е цитираното по-горе уведомление, изходящо от „Ф.“ ООД, с вх. при ответника №В-30-1688/28.09.2023г., съдържащо изявление за прекратяване на договора, според клаузата на чл.33, т.5 от договора, предвиждаща възможност за едностранно прекратяване на договора от всяка една от страните с писмено уведомление, поради обективни причини – форсмажорни обстоятелства - лоши метеорологични условия /продължителни влажни и дъждовни периоди/, довели до недостъпност до обекта. В уведомлението се съдържа и позоваване на чл.33, ал.7 от договора. Както се посочи, тази клауза предвижда възможност за прекратяване на договора от страна на купувача при два вида неизпълнение на задълженията от страна на продавача, като с оглед диспозитивното начало и посоченото в исковата молба „чл.14 ал.1, т.3 от договора“, на преценка следва да подлежат предпоставките за прекратяване на договора по реда на чл.33, ал.7, т.7.2 - ако продавачът виновно не изпълни задълженията си по чл.14 ал.1, т.3 от договора в срок от 30 дни от датата на издаване на първото позволително за сеч на насажденията в обекта. Уведомление №В-30-1688/28.09.2023г. съдържа и искане за връщане на внесената гаранция. В отговор на това уведомление продавачът – ответното ТП ДЛС, е изпратил писмо с изх.дата 29.09.2023г. /в което е обективирана и защитната му позиция по спора/. В него се съдържа позоваване на основания за задържане на внесената гаранция, предвидени в чл.21, т.4, във вр.с чл.16, т.14 от договора. Клаузата на чл.21, т.4 от договора предвижда възможност за продавача да задържи внесената гаранция, „при неизпълнение на други задължения от страна на купувача“. Неизпълнението по чл.16, т.14 от договора се изразява в неизпълнение дейността по добив на дървесината по тримесечния план - период м.април – м. декември 2022г. – по договора, продължаван с допълнителните споразумения. /Пълнотата на тази кореспонденция и допълнителните споразумения се извежда от приложени от ответника към отговора на исковата молба писмени доказателства, докато с исковата молба е приложена избирателно част от нея/. Към така изброената хронология на писмените изявления на страните и развитие на правоотношението им следва да се допълни заповед №30-30- 570/12.09.2023г. на директора на ТП ДЛС Б., с която е забранен достъпът и провеждането на дърводобив за период 01.09.2023г. до 15.11.2023г., на основание чл.70 ал.5, във вр. с ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча и създаване на спокойствието на благороден елен през брачния сезон. Посоченото в исковата молба за заповед на ответника /без цитиран номер и дата/, с която е спрян достъпът за периода 01.09.2022г. – 15.11.2022г., е останало недоказано и е само в сферата на твърденията. /Като, според показанията на свидетелите И. и Ю., спиране на добива на дървесина на посоченото основание не е осъществено през календарната 2022г./ С исковата молба е приложена само заповед №30-30-570/12.09.2023г. на директора на ТП ДЛС Б. /представена и от ответника/. Цитираната заповед №30-30- 570/12.09.2023г. на директора на ТП ДЛС Б. е в съответствие със законовите изисквания. Съгласно чл.70 ал.5, във вр. с ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча, през брачния сезон на благородния елен в района на трайно установените места за размножаване се преустановяват горскостопански, строителни, ремонтни и други работи, нарушаващи спокойствието на дивеча, включително преминаването на камиони и друга горскостопанска и селскостопанска техника, като за тази цел директорът на съответната регионална дирекция по горите ежегодно със заповед определя обхвата и периода на действие на посоченото ограничение. Това изрично е предвидено и в чл.13 „Права на продавача“ – т.3 от договора – да спре временно изпълнението на договора по време на брачния период на определени със ЗЛОД видове дивеч и насаждения на обекта. При така изложените данни, на първо място, за да се даде отговор на спорния по делото въпрос, следва да се подложи на преценка наличието на основанието по чл.33, т.5 от договора, предвиждащо възможност за едностранно прекратяване на договора от всяка една от страните, в случая от купувача, с писмено уведомление, поради обективни причини – форсмажорни обстоятелства. В клаузата на договора е казано „по смисъла на пар.1, т.23 на Наредбата“. Този подзаконов нормативен акт е Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти. В пар.1, т.23 от ДР към тази наредба се съдържа дефиниция на понятието „Форсмажорно обстоятелство“ - обстоятелство от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора, което не е могло да бъде предвидено и не зависи от волята от страните, като: природни бедствия, производствени аварии, военни действия, ембарго, правителствени забрани, стачки, бунтове, безредици и др. Вярно е, че в подзаконовия нормативен акт признаците на „Форсмажорно обстоятелство“ не са изчерпателно изброени. Но лоши метеорологични условия - продължителни влажни и дъждовни периоди, на каквито се позовава ищецът, не изпълват фактическия състав на обстоятелство от извънреден характер, което е възникнало след сключване на договора. Влажни и дъждовни периоди, в значително висока планинска област, в каквато, няма спор, се намира процесният обект, са очаквано явление през началото, а и през времетраенето на пролетта, което е първото тримесечие за изпълнение, според графика, предвиден в договора, като впоследствие този график е променян с допълнителните споразумения по начина, посочен по-горе. А и, както се посочи, между страните са съществували и други, предходни договорни правоотношения, при което за ищцовото дружество „влажни и дъждовни периоди“ няма как да е извънредно и неочаквано обстоятелство. Тук следва да се посочи, че в началната кореспонденция, изходяща от ищеца, същият не се позовава на лоши метеорологични условия, а на причини от различен характер - в писмо от 22.08.2022г., с което се иска прекратяване на договора по взаимно съгласие, се сочи финансова невъзможност за изпълнение на договора; в писмо от 30.11.2022г., с което се иска продължаване срока на договора, като причини за неосъществения добив на дървесина се „организационни причини“. Едва в писмо от 23.06.2023г. /след многократното продължаване на срока на договора с описаните по-горе допълнителни споразумения/, се съдържа позоваване на лоши метеорологични условия. Ако през първото посочено в чл.16, т.4 от договора тримесечие – второто на календарната 2022г., а именно м.април – м.юни, периодът е бил влажен, поради топене на снежна покривка или дъждовен, то не би имало пречка дърводобивът да се осъществи през втория период – третото тримесечие на 2022г. – м.юли, м. август. Но вместо това купувачът е отправил изявление до продавача за прекратяване на договора по взаимно съгласие със заявлението от 22.08.2022г. А с Допълнителното споразумение от 30.11.2022г. срокът за добиване на дървесина е продължен до 30.12.2022г., като е предвидено остатъчните прогнозни количества дървесина - 862, 28куб.м., да се добиват през четвъртото тримесечие на годината – м.октомври – м.декември. С допълнително споразумение на 19.12.2022г., срокът на договора е продължен до 30.09.2023г., като отново е изготвен график по тримесечия – от първо до трето тримесечие на календарната година з а останали прогнозни количества дървесина, които са 862, 28куб.м.; С допълнителното споразумение от 29.03.2023г. е предвидено количеството дървесина, предвидено за добив през първото тримесечие от календарната 2023г., да се добие през второто тримесечие, като общото количество отново е 862, 28куб.м. С допълнително споразумение от 29.06.2023г. е постигнато съгласие остатъчните прогнозни количества дървесина 828, 31куб.м. да бъдат добити през третото тримесечие от календарната година /м.юли-м.септември/. Не би имало пречка, предвид ноторно известните топлинни температури, през този период от годината купувачът по договора да осъществи вмененото му с договора задължение, а едновременно с това и право по реализация на договора – да добие дървесина. А и общото количество дървесина, предмет на договора – 1 054, 18 куб.м., съпоставимо с остатъчното такова, посочено в последното допълнително споразумение - 862, 28куб.м., сочи, че все пак купувачът е осъществил дейност по добиване на дървесина. А със заповед №30-30-570/12.09.2023г. на директора на ТП ДЛС Б. е забранен достъпът и провеждането на дърводобив само за период 01.09.2023г. до 15.11.2023г. Следва да се посочи и че с договорна клауза – чл.13.2.5 и т.4, и т.10 е предвидена възможност за продавача да издаде разпореждане за временно спиране или цялостно прекратяване на дейностите при форсмажорни обстоятелства по смисъла на пар.1, т.23 на Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии, като т.4 - при лоши метеорологични условия, преовлажнени почви, с оглед опазване и предотвратяване на повреди на горските пътища. Предпоставки за констатирани форсмажорни обстоятелства и лоши метеорологични условия, преовлажнени почви през срока на договора и продължения такъв с допълнителните споразумения, не са били налични. А и при посочените хипотези, според клаузите на договора, е предвидено само временно спиране изпълнение на дейностите и продължаване срока на договора. Следва да се акцентира на клаузата на чл.16, т.15 от договора, съгласно която, при обективна невъзможност за изпълнение на договореното по т.14 количество дървесина, поради форсмажорни обстоятелства, по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на Наредбата, водещи до невъзможност на работата, купувачът е длъжен да уведоми продавача, писмено в тридневен срок от настъпване на събитието и да приложи доказателства за това, като обстоятелствата се установяват на място с двустранен протокол и в тези случаи страните подписват допълнително споразумение, с което уреждат настъпилите промени. По делото липсват доказателства, като не са наведени и доводи конкретно в насока за упражнено от страна на купувача право по чл.16, т.15 от договора, за съставяне на предвидените в клаузата двустранни протоколи. Вместо да упражни това си право, купувачът единствено е настоявал за прекратяване на договорната връзка, което пък е индиция за нежелание от негова страна да реализира в пълен обем правата и задълженията си, произтичащи от договора и което поведение е причината за нереализиране на договорните задължения, а такава причина не е виновно поведение от страна на продавача. Тук следва да се посочи, че според клаузите на договора – чл.16, именно в задължение на купувача е вменено да направи за своя сметка предвидените в технологичен план извозни пътища, в случаите, в които продавачът не е предвидил средства за това, да поддържа за своя сметка извозните пътища /т.7 и т.8/. Казаното до тук изключва наличието на хипотезата по чл.33 т.5 от договора за едностранното му прекратяване от страна на купувача. Не е налице и втората хипотеза, на която се позовава ищецът – чл.33, т.7.2 във вр. с чл.14 ал.1, т.3 - ако продавачът виновно не изпълни задълженията си по чл.14 ал.1, т.3 от договора в срок от 30 дни от датата на издаване на първото позволително за сеч на насажденията в обекта. Задължението на продавача, вменено с клаузата на чл.14 ал.1, т.3 от договора е да осигури проходимост на горските пътища, а във вр. с чл.33, т.7.2 – в срок от 30 дни от датата на издаване на първото позволително за сеч на насажденията в обекта. Както се посочи, налице са данни за позволителни за сеч с дата 05.04.2022г. и 10.01.2023г. до 30.09.2023г. Не е установено, че в указания от клаузата на чл.33, т.7.2 от договора 30-дневен срок продавачът е възпрепятствал или не е осигурил на купувача проходимост на горските пътища. Преди всичко клаузата изисква виновно неизпълнение на задълженията по чл.14 ал.1, т.3 от договора, а вината предпоставя субективно действие – умисъл за неосигуряване/възпрепятстване достъпа до обекта. Самото друго, сочено основание – лоши метеорологични условия само по себе си изключва субективизъм в поведението на продавача, насочено към неизпълнение на договорната връзка. Или не са налице предпоставките за прекратяване на тази договорна връзка, както при хипотезата на чл.33 т.5, така и при хипотезата на чл.33, т.7.2, във вр. с чл. 14 ал.1, т.3 от договора. Това изключва и правото на купувача, съответно – задължението на продавача, за връщане на внесената по чл.17 от договора гаранция за изпълнение. Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилен краен резултат, отхвърляйки предявения иск. Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна, при което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските, сторени във въззивното производство: При този изход на спора и на основание чл.78 ал.3, във вр. с чл.273 от ГПК, жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сторените във въззивното производство разноски. С отговора на въззивната жалба се поддържа искане за разноски, сторени в производството по отговор на въззивната жалба. С договор за правна защита и съдействие /л.20/ е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2 951, 90лв., платимо по банков път, като са представени доказателства за извършено пращане – платежно нареждане /л.31/. Тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя. Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд