Решение № 185 от 26.9.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 163/2022 г.

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Община Невестино, представлявана от кмета Д.И.С., чрез процесуалния пълномощник адв. Д.З., оспорва с касационна жалба решение № 79 от 11.04.2022г. на Районен съд - Кюстендил по АНД № 1286/2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 241/01.10.2021г., издадено от директора на РИОСВ - гр.София. Изложени са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва се редовността на съдържанието на АУАН и НП във връзка с яснотата на предявеното обвинение, а по съществото се твърди, че не е извършено релевирното административно нарушение. Сочи се несъответствие с принципа ne bis in idem във връзка с издаденотото срещу касатора НП № 242/01.10.2021г. Претенцията е за отмяната на оспореното решение и за постановяване на друго за отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание, наведените в жалбата оплаквания и предявеното искане се поддържат от пълномощника на касатора адв. З.. Ответникът - Регионална инспекция по околната среда и водите - София, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба. А дминистративният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба се приема за неоснователна. Предмет на въззивно оспорване пред районния съд, е Наказателно постановление № 241/01.10.2021г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на О бщина Невестино, на основание чл.166, т.2 във вр. с чл.165, ал.2 вр. с чл.82, ал.5 от Закона за опазване на околната среда, е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00лв. Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана за това, че при извършен на 14.04.2021г., контрол от длъжностни лица при АНО във връзка с изпълнение на Решение № ПЕ-6-ПР/2020 от 19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник, е констатирано неспазване на условието по т.2 от същото, а именно да не се започват дейности по реализация на инвестиционно предложение (ИП) с предмет “З акриване и рекултивация на депа за неопасни твърди битови отпадъци в с. Четрици и с. Ваксево, община Невестино, област Кюстендил ” преди съгласуване с БДЗБР, тъй като при проверка на място е установено, че на 02.03.2021г. и без съгласуване с БДЗБР, рекултивационните дейности на двете депа са започнали. Въз основа на приобщените по делото доказателства въззивният съд е приел за безспорно установено, че във връзка с инвестиционно предложение (ИП) на Община Невестино с посочения по-горе предмет, на осн. чл.93, ал.1, ал.3 и ал.6 от ЗООС, директорът на РИОСВ – Перник е изда л Решение № ПЕ-6-ПР/2020 от 19.02.2020г. да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда за ИП, но за реализацията на ИП е предвидено спазване на определени условия, вкл. по т.1 – преди реализацията на ИП да се изготви и представи в БДЗБР и РИОСВ – Перник актуална характеристика на хидрогеоложките условия и фактори в районите на ИП, с което да се изясни влиянието на сметищата върху водите и да се докаже, че дейностите по рекултивация на двете сметища няма да доведат до въздействие върху качеството на водите в района и по т.2 - да не се започват дейности по реализация на ИП, преди съгласуване с БДЗБР съгласно горното условие. Цитираните условия в решението са в съответствие със становище с писмо изх. № П-01-140 (12)/11.02.2020г. на директора на БДЗБР, в което са налице указания за необходимостта от изготвяне на актуална характеристика на хидрогеоложките условия и фактори в районите на ИП от страна на възложителя община Невестино. Не е спорно по делото, че решението не е обжалвано и е влязло в сила, а при проведена на 14.04.2021г. проверка във връзка с планов контрол по изпълнение на условията в същото, длъжностни лица при АНО установяват, че към 02.03.2021г. са започнали рекултивационни дейности на двете депа – предепониране на отпадъци, направа на откоси /хоризонтални и вертикални/, както и на засипка с пръст и подготовка за полагане на дренажна мембрана и геокомпозит въз основа на издадени строителни книжа – разрешение за строеж № 2/09.02.2021г., Протокол, обр. № 2 за откриване на строителна площадка и сключен договор № Д-4/13.01.2021г. с изпълнител на строително-монтажните работи на обекта. Горните констатации са отразени в КП № ККФОС-ГВ-14/14.04.2021г. Предвид установените факти и обстоятелства, е съставен АУАН № 87 / 29.0 4.202 1 г. з а извършено административно нарушение по чл.166, т. 2 от ЗООС вр. с чл. 82, ал. 5 от ЗООС, срещу който акт е подадено възражение от името на кмета на общината, в което се твърди, че на 28.04.2021г. с вх. рег. № РД-11-320-2 в деловодството на БДЗБР е внесен проект с актуална характеристика на хидрогеоложките условия и фактори в районите на ИП с констатации за това, че рекултивацията няма да доведе до въздействие върху качество на водите в района. Във връзка с сочените във възражението обстоятелства, к ъм материалите по делото са приобщени: доклади за инж-геоложко обследване за процесните обекти с възложител Община Невестино, изготвени от инж. В. Николов през м. април 2021г.; писмо на кмета на община Невестино рег. № 828/4 от 28.05.2021г. с адресат РИОСВ – София, в което се сочи, че докладите са внесени в БДЗБР с писмо № 828/24.04.2021г., както и писмо изх. № РД-11-320-(5)/26.05.2021г. на директора на БДЗБР, получено в Община Невестино на 26.05.2021г. с копие до директора на РИОСВ – София, в което се сочи, че представената документация с писмото на Община Невестино с искане за съгласуване е в изпълнение на условие, заложено в решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник и цитат: „…същата следва да бъде предоставена на компетентния орган, постановил цитирания административен акт по съответната процедура.“. С оглед изясняване на релевантите за спора факти, въззивният съд е разпитал длъжностните лица, извършили проверката, ко и то с показанията си потвърждава т обстоятелства та относими към състава на нарушението. На страната на нарушителя е разпитан зам. кмета на общината Й.Г., който заявява, че е внесъл лично хидрогеоложки доклад в БДЗБР, откъдето са изпратили становище за липса на необходимост от хидрогеоложко проучване в района на ИП, а именно цитираното по-горе писмо на директора на БДЗБР от 26.05.2021г. Последното е сочено от нарушителя като съгласувателно такова по см. на условието по т.2 от процесното решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник. С оглед на събраните доказателства и установените въз основа на същите фактически обстоятелства, съдът е формирал правен извод за законосъобразност на НП. Прието е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при липса на съществени нарушения на процедурата, вкл. във връзка с яснотата на предявеното обвинение, при безспорно установено административно нарушение, извършено от привлеченото към административно наказателна отговорност юридическо лице. По подробно изложени в съдебния акт мотиви районният съд е потвърдил наказателното постановление. В касационното производство и във връзка с наведеното оплакване за нарушение на принципа ne bis in idem, жалбоподателят е представил копие от НП № 242/01.10.2021г., издадено от директора на РИОСВ – София за нарушение на чл.14, ал.4 от ЗООС – неизпълнение на задължително предписание № 27/26.03.2021г., с т.2 от което на Община Невестино е определен срок до 29.03.2021г. за представяне на съгласувателно писмо от БДЗБР съгласно условието по т.2 от Решение № ПЕ-6-ПР/2020. За деянието, на осн. чл.166, т.3 вр. с чл.165, ал.2 от ЗООС на Община Невестино е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00лв. Към доказателствата по делото е приложено и цитираното предписание. В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон на оспореното решение, сочи на следното: Решението е правилно. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние. Обосновани от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за отсъствие на нарушения на процедурата по административно наказване. Неоснователно е наведеното в жалбата оплакване за неясно обвинение. Обратно на поддържаната от касатора теза, настоящият касационен състав счита, че съставомерното деяние на нарушителя е описано конкретно и съответства на правната квалификация по чл.82, ал.5 от ЗООС. Според разпоредбата на закона, оценката на инвестиционните предложения завърша с решение на компетентния орган по чл.93, ал.2 или 3 или чл.94, което може да съдържа условия, мерки и ограничения, задължителни за възложителя. В случая, последният не е спазил условието по т.2 от решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник да не се започват дейности по реализация на инвестиционно предложение (ИП) “З акриване и рекултивация на депа за неопасни твърди битови отпадъци в с. Четрици и с. Ваксево, община Невестино, област Кюстендил ” преди съгласуване с БДЗБР. Видно е, че текстът на процесното условие от решението на компетентния орган по чл.93, ал.3 от ЗООС е възпроизведен коректно в акта и НП, а неизпълнението му осъществява хипотезата на нарушение на чл.82, ал.5, предл. първо от ЗООС. Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е и изводът на въззивната инстанция за доказано противоправно деяние. Административното наказание е наложено на основание чл.166, т.2 от ЗООС, според която норма, с наказанията по чл. 165, а именно „глоба“ от 2000 до 20 000 лв., се наказват лицата, които не спазват условия, мерки и ограничения в разрешителни, решения или становища, издадени от компетентните органи по околна среда. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че не е спазил условието по т.2 от Решение № ПЕ-6-ПР/2020 от 19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник, а именно да не се започват дейности по реализация на инвестиционно предложение (ИП) “З акриване и рекултивация на депа за неопасни твърди битови отпадъци в с. Четрици и с. Ваксево, община Невестино, област Кюстендил ” преди съгласуване с БДЗБР. Нарушението се свързва с установения при проверката на място на 14.04.2021г., факт, че преди съгласуване с БДЗБР, са започнали рекултивационните дейности на двете депа, които дейности са надлежно описани по вид и количество. Налице е идентичност на субекта на задължението по процесното условие в решението и на субекта на административното нарушение. Данните за горното, са включени в съдържанието на КП от проверката, който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица. Анализът на данните сочи на изводи за безспорна установеност на релевантния факт - неспазване от страна на общината на условието от решението на компетентни орган по чл.93, ал.3 от ЗООС, а наложен ата за деянието имуществена санкция е в минималния определен от законодателя размер. Неоснователна е защитната теза на нарушителя за наличие на съгласуване на ИП с БДЗБР преди започване на рекултивационните дейности, която теза се свързва с приложеното по делото писмо изх. № РД-11-320-(5)/26.05.2021г. на директора на БДЗБР, получено в Община Невестино на 26.05.2021г. с копие до директора на РИОСВ – София. Анализът на съдържанието на писмото го дисквалифицира като съгласувателен акт по смисъла на условието по т.2 във вр. с условието по т.1 от решението на органа по околна среда, които условия са взаимно свързани. Видно е, че в писмото директорът на БДЗБР признава, че е получил документацията на Община Невестино с искането за съгласуване в изпълнение на условието в решение № ПЕ-6-ПР/19.02.2020г. на директора на РИОСВ – Перник, на когото е разпоредил предоставяне на същата документация. Видно е обаче, че липсва формирано становище на компетентния орган по съществения за ИП на общината, въпрос относно влиянието на сметищата върху водите и за това дали дейностите по рекултивация на двете сметища няма да доведат до въздействие върху качеството на водите в района. Изводът е за отсъствие на съгласуването, предвидено в процесното условие. А д али въведеното условие е законосъобразно, в случая е без значение за отговорността на нарушителя, за който е съществувала правната възможност да оспори издаденото решение, което е ИАА. Не е спорно по делото, че последното не е обжалвано, влязло е в сила и като стабилен административен акт има задължителен за адресата си характер. Неоснователно е и наведеното в касационната жалба оплакване за нарушение на принципа ne bis in idem във връзка с издаденото НП № 242/01.10.2021г. от директора на РИОСВ – София. От съдържанието на последното се установява, че съставомерното деяние е нарушение на чл.14, ал.4 от ЗООС – неизпълнение на задължително предписание на органа по околна среда, с което на Община Невестино е определен срок за представяне на съгласувателно писмо от БДЗБР съгласно условието по т.2 от Решение № ПЕ-6-ПР/2020., което е санкционирано на осн. чл.166, т.3 вр. с чл.165, ал.2 от ЗООС. Съпоставката с процесното НП сочи на изводи за две различни по обективни признаци деяния, които осъществяват съставите на две различни административни нарушения, с оглед на което не е допуснато нарушение на визирания правен принцип. Въз основа на изложеното касационният състав приема, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. С оглед на горното, оспореното въззивно решение се счита за валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Водим от изложеното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд