Решение № 215 от 22.12.2025 г. на Районен съд - Нова Загора по дело № 237/2025 г.

Производството е по чл.456 от КЗ. Постъпила е искова молба от В. С. А. ЕГН •••••••••• с адрес •••, чрез адв.Й. А. - ВАК с адрес на дейността ••• срещу ЗК „УНИКА Живот“ АД с ЕИК 831626729, със седалище: гр.София, бул.“Тодор Александров“ № 18, представлявано от Филип Михайлов Михайлов и Албена Александрова Райчева с цена на иска 2 833.86 лева и правно основание чл.456, ал.1 от КЗ. Предявеният иск е допустим. Ищцата твърди, че е наследник на съпруга си А.Д.А., починал на 26.09.2024г., който имал сключен договор за кредит за банков ипотечен кредит с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД от 20.12.2021г.. Договорът бил за сума в размер на 72 000.50 лева, който следвало да връща на равни 120 месечни вноски, всяка в размер на 600.00 лева, с дата на падеж - 5-то число на месеца. Към договора за банков кредит съпругът й сключил с ответното дружество застрахователен договор „Живот плюс”, за което му била издадена застрахователна полица № 186113/20.12.2021г.. При сключване на застрахователния договор му бил предоставен „Формуляр за застраховане”. Срокът на втория договор бил от 00: 00 ч. на датата на усвояване на кредита до 24: 00 ч. на датата на падежа на 120-тата вноска или на датата на падежа на последната погасителна вноска, ако срокът за погасяване бил по- кратък от 120 месеца. Застрахователната премия била в размер на 3 100.50 лв. и била заплатена еднократно при усвояване на кредита. Съгласно застрахователния договор, застрахователят срещу заплащане на застрахователната премия поемал задължението да застрахова кредитополучателя с покрит застрахователен риск „смърт” в резултат на застрахователно събитие, настъпило със застрахования през периода на застрахователното покритие. Съгласно застрахователна полица № 186113/20.12.2021г., при настъпване на покрит застрахователен риск „Смърт” на застрахования кредитополучател, застрахователят изплащал на ползващите се лица застрахователната сума: на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД - застрахователно плащане в размер на непогасената част от кредита, намалена с размера на просрочените погасителни вноски. На 26.09.2024г. настъпило застрахователно събитие по смисъла на чл.4, т.4.1.1. от Условията за застраховане със застраховка „Живот плюс” на кредитополучателите за обезпечаване на кредитни вноски към банка, починал съпругът й поради „ритъмни и проводни нарушения”. Ищцата твърди, че предявила на 14.10.2024г. застрахователна претенция № 22811200141 и получила отказ от извършване на застрахователно плащане. Застрахователят считал, че преди 10.01.2022г. датата на началото на индивидуалното застрахователно покритие, съпругът й страдал от заболяването „Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, за което заболяване провеждал прегледи и медикаментозно лечение. Като причина за смъртта ответникът приел „внезапна сърдечна смърт”, посочена в съобщението за смърт, като предшестваща от заболяването ритъмни и проводни нарушения. От представени амбулаторни листове ставало видно, че застрахованият страдал от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност, но не можело да се установи в момента на настъпване на смъртта, точно кой фактор я е предизвикал. Ищцата сочи, че съпругът й не се оплаквал от проблеми със сърцето или пък от високо кръвно налягане и заболяването му било овладявано. Според нея неоснователно било твърдението на ответника, че имало причинно-следствена връзка между заболяването „ритъмни и проводни нарушения“ и внезапната сърдечна смърт, която довела до смъртта на съпруга й. Смъртта на наследодателя й представлявала покрит от застраховката риск, за който застрахователя дължал плащане на обезщетение в уговорения в застрахователния договор обем, равняващ се на остатъчната стойност по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие. Ищцата счита, че в Общите условия, на които се позовавал ответника в своя отказ, имало неравноправни клаузи, като предварително и едностранно изготвени. Те не можело да предоговарят, противоречали на изискването за добросъвестност и водели до значително неравновесие между правата и задълженията на двете страни. В тази връзка считала, че потребителят бил въведен в заблуждение, което представлявало противоречие на договора със закона и според нея посочените клаузи в ОУ били нищожни по смисъла на чл.9 от ЗЗД и на основание чл.143 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.362 от КЗ изисквала застрахователят, когато предвижда, че едно обстоятелство е съществено за застрахователния риск, писмено да постави пред застрахованото лице въпрос дали това обстоятелство е налице към сключването на договора за застраховка. В случая на съпруга й не му била дадена възможност да посочи едно или няколко заболявания, ако имал такива. От представените му документи при сключване на застраховката било видно, че застрахователят изобщо не поставил въпроси за наличието на заболявания, за които да е бил лекуван, поставена ли му е диагноза или са му били изписвани лекарства. Поради което следва да се приеме, че било налице обстоятелство по ал.4 и „застрахователят не може да се позовава на разкритите обстоятелства, за да откаже плащане ”, защото не е поставил изрично и писмено въпроси, касаещи наличие на някакви заболявания, цитираните от него в отказа обстоятелства не следвало да се считат за „ съществени за риска обстоятелства”, обосноваващи отказа за плащане на застрахователно обезщетение. Ищцата заплащала редовно месечните вноски по ипотечния кредит и до този момент заплатила сума в размер на 2 833.86 лева, представляваща внесени 4 бр. месечни вноски, а именно: 33-та вноска, заплатена на 07.10.2024г. в размер на 710.44 лева; 34-та вноска, заплатена на 06.11.2024г. в размер на 709.19 лева; 35-та, заплатена на 06.12.2024г. в размер на 707.93 лева и 36-та, заплатена на 06.01.2025г. в размер на 706.68 лева. Ищцата моли съда да постановите решение, с което да осъдите ответника ЗК „УНИКА Живот” АД ЕИК 831626729 да й заплати сумата в общ размер на 2 833.86 лева, представляваща внесени 4 бр. месечни вноски, посочени по-горе, представляваща дължимото обезщетение за застрахователно плащане при настъпило покрито застрахователно събитие по договор за застраховка „Живот плюс”, която сума изплатила вместо ответника под формата на месечни вноски, ведно със законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното плащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени направените разноски. В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор и счита предявения иск за неоснователен. Не оспорвал наличието на сключен застрахователен договор по застраховка „Живот плюс" за кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка, сключена във връзка с Договор за банков ипотечен кредит № 186113 от 20.12.2021г., застрахователна полица № 186113/20.12.2021г., със застрахован А.Д.А.. Ответникът твърди, че при сключване на застрахователния договор във връзка с ипотечен кредит № 186113 от 20.12.2021г., лицето попълнило формуляр за застраховане, в който била инкорпорирана здравна декларация. В същата лицето декларирало, че „...съм в добро здраве, не съм диспансеризиран като хронично болен и не провеждам медикаментозно лечение, през последните 3 години не съм боледувал, не съм лекуван и не ми е било известно да съм имал едно от следните заболявания: сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт, сърдечна или мозъчна операция, черепно-мозъчна травма, тежко сърдечно или белодробно заболяване /например: порок на сърцето, исхемична болест, хипертония, силикоза и др./, злокачествени заболявания /например рак, левкимия/, тежки чернодробни и бъбречни заболявания /например цироза, бъбречна недостатъчност/, положителна СПИН инфекция или тежки хронично-инфекциозни заболявания /например хепатит В/С/". С полагането на собственоръчен подпис застрахования декларирал, че всички негови твърдения били пълни и точни, че бил информиран, че ако съзнателно неточно обяви или премълчи обстоятелство, съществено за застрахователя за определяне на риска, Застрахователят имал право да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или сума, само ако обстоятелството е оказало въздействие върху настъпването на събитието. Според него твърденията за неравноправни клаузи на ищцата били абсолютно неоснователни, защото условията на сключване били известни преди подписване на застрахователния договор на съпруга й и били били приети от него, удостоверено с подпис и собственоръчно изписване на трите му имена. По повод настъпилото застрахователно събитие - смъртта на А.Д.А., в ЗК „Уника Живот" АД била регистрирана застрахователна претенция № 22811200141, по която бил постановен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение. Съгласно т.17 от приложими Условия за застраховане със застраховка „Живот плюс" на кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка, в сила от 01.08.2018г., като Общи изключения били посочени събития: „...причинени от заболявания, лекувани и диагностицирани в период до 3 години преди началото на застраховката и причинили смърт на застрахования през срока на застраховката, както следва: сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт, сърдечна или мозъчна операция, черепно-мозъчна травма, тежко сърдечно или белодробно заболяване /например порок на сърцето, исхемична болест, хипертония, силикоза и др./, злокачествени заболявания /например рак, левкимия/, тежки чернодробни и бъбречни заболявания /например цироза, бъбречна недостатъчност/, положителна СПИН инфекция или тежки хронично-инфекциозни заболявания /например хепатит В/С/." Смъртта на застрахования настъпила вследствие на „Ритъмни и проводни нарушения. Внезапна сърдечна смърт описана като такава.", което състояние представлявало изключение по приложимите Условия за застраховане със застраховка „Живот плюс". Според информация на НЗОК и РЗОК-Сливен за период 01.10.2019г. - 26.09.2024г., касаеща здравословното състояние на пациента, следвало да се направи извод за наличие на пряка причинно-следствена връзка между налична „Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност" диагноза и настъпилия летален изход на съпруга й. Съгласно цитираните условия в т.5.1. било записано: „По тези условия се застраховат Кредитополучатели/ Съдлъжници, които към момента на сключване на застраховката отговарят на изискванията за здравословно състояние, посочени в здравната декларация във формуляра за застраховане". По отношение твърденията на ищцата за наличие на неравноправни клаузи, ответникът твърди, че в процесния случай са приложени в съвкупност разпоредбите на чл. 343, чл.344, чл.348, чл. 362 и чл.454 от КЗ. Застрахователният договор изисквал дефиниран набор от елементи, които в конкретния случай бил предоставени на застраховащия и той се бил запознал с тях, положил собственоръчно подписа си, изразил информираност и съгласие. Ответникът оспорва претендираната лихва за забава и моли да бъде отхвърлен иска срещу него като неоснователен и недоказан, като му бъдат присъдени направените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Моли да бъде допуснато изготвяне на съдебномедицинска експертиза, по която вещото лице, след анализ на представената по делото медицинска документация, да отговори на поставените в писмения отговор въпроси. Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред НЗОК за предоставяне на справка относно здравната история на лицето А.Д.А. ЕГН ••••••••••, за периода от 01.01.2014 г. до 26.09.2024 г.. Моли съдебно-медицинска експертиза да бъде изготвена по поставените в писмения отговор въпроси, след прилагане по делото на справката от НЗОК. От изложеното дотук, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: По делото не е спорно, че между страните е налице застрахователно правоотношение, предвид сключена между ЗК“Уника Живот“ и А.Д.А. застраховка „Живот“, съгласно застрахователна полица № 186113/20.12.2021г. Не е спорно и обстоятелството, че е възникнало застрахователно събитие – смъртта на застрахованото лице, предвид което за наследниците му по закон, един от които е настоящата ищца, е възникнало право да предяви искане за изплащане на застрахователно обезщетение спрямо ответното дружество, предвид сключената застраховка и ипотечния кредит на починалия, която застраховката обезпечавала. Ищцата в качеството си на наследник по закон на починалия, е заплатила по процесния банков кредит месечни вноски в размер на 2 833, 86 лв. По делото са приобщени писмени доказателства-Договор за банков кредит № 186113/ 20.12.2021г., Погасителен план към договора, Застрахователна полица № 186113/ 20.12.2021г., Писмо относно претенция № 22811200141, 4 броя вноски бележки в ОББ АД, удостоверение за наследници № 0041/ 30.09.2024г., пълномощно и представените с писмения отговор от ответника-пълномощно, Застрахователна полица № 186113/ 20.12.2021г., формуляр за застраховане, Условия за застраховане със застраховка „Живот плюс", съобщение за смърт, Фиш за спешна медицинска помощ, 4 броя справки на РЗОК Сливен и пълномощно и е приета съдебно-медицинска експертиза От така събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание по чл.456 от КЗ. Съдът намира така предявения иск за основателен, по следните съображения: Спорът между страните е относно, това дали смъртта на застрахования се дължи на обстоятелства, които съгласно условията на застрахователния договор, изключват отговорността на застрахователното дружество в конкретния случай. По делото са приобщени като доказателства, Формуляр за застраховане /л.39 от делото/, от който е видно че застрахованото лице не е посочило че е „хронично болен“ или има „тежко сърдечно заболяване“.В същият формуляр е инкорпорирана и здравна декларация, с която застрахованото лице е обявило, съответно отрекло, пред застрахователя определени факти и обстоятелства, от значения за определяне на здравния му статус. В същото време, в т.17 от приложените Условия за застраховане със застраховка „Живот“ /л.41 и сл. от делото/, е предвидено, че „…не се покриват и събития причинени от заболявания, лекувани и диагностицирани в период от три години преди началото на застраховката и причинили смъртта на застрахования през срока на застраховката, както следва: сърдечен инфаркт…тежко сърдечно заболяване…“. Същите са неделима част от сключената застрахователна полица, с които застрахованият се е запознал при сключване на застраховката. По предявения иск по чл. 456 КЗ в тежест на ищцата е да докаже, че е наследник на лице, което приживе е сключило договор за банков кредит и което лице в качеството си на кредитополучател е застраховано лице по договор за застраховка, сключен от кредитор за обезпечение, че е настъпил застрахователен риск - смърт на застрахованото лице, както и че след настъпване на застрахователния риск ищцата е платила остатъчното задължение по договора за кредит. В тежест на ответника е да докаже наличие на основание за отказ от плащане, на което се е позовал в отговора на исковата молба, а именно, че смъртта на застрахования е настъпила вследствие на обстоятелства, които той съзнателно невярно е обявил пред застрахователя при сключване на застрахователния договор. Страните не спорят, а от приетите доказателства се установява, че на 20.12.2021г. между А.Д.А. и "Райфайзенбанк България" ЕАД е сключен договор за кредит. Размерът на отпуснатия кредит е 72 000, 50 лева и е уговорено да бъде върнат на 120 месечни вноски с краен срок на погасяване 05.01.2032г.. Няма спор също така, а и от приетите доказателства – Застрахователна полица № 186113/20.12.2021г. и Формуляр за застраховане за застраховка "Живот, плюс за кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка", се установява, че кредитополучателят Андон Андонов е застраховано лице по договор за застраховка "Живот“, сключен между "Райфайзенбанк" ЕАД в качеството на застраховащ и ответника "Уника Живот" АД като застраховател, като с изрично писмено съгласие на кредитополучателя Андон Андонов е застрахован неговият живот, здраве и телесна цялост. Сключеният застрахователен договор представлява договор, сключен от кредитор за обезпечение съгласно чл. 382 КЗ с изрично писмено съгласие на длъжника по чл. 382, ал. 2 КЗ. Застрахованото лице е починал на 26.09.2024г. и ищцата В. С. А. е негова съпруга и наследник (видно от приетите като доказателства препис - извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници). Съгласно условията на застрахователния договор (видно от приложените Условия за застраховане със застраховка „Живот плюс“) при настъпване на покрит риск "смърт" на застрахования кредитополучател застрахователят дължи застрахователно плащане в размер на остатъка по кредита. За да обоснове отказ от плащане по застрахователния договор, ответникът се е позовал на клаузата т.1 на приложените Условия за застраховане/УЗ/, съгласно която застрахователят не покрива смърт или трайна загуба на работоспособност, ако са „..причинени от заболявания, лекувани и диагностицирани в период до 3 години преди началото на застраховката и причинили смърт на застрахования през срока на застраховката, както следва: сърдечен инфаркт или мозъчен инсулт, сърдечна или мозъчна операция, черепно-мозъчна травма, тежко сърдечно или белодробно заболяване /например порок на сърцето, исхемична болест, хипертония, силикоза и др./, злокачествени заболявания /например рак, левкимия/, тежки чернодробни и бъбречни заболявания /например цироза, бъбречна недостатъчност/, положителна СПИН инфекция или тежки хронично-инфекциозни заболявания /например хепатит В/С/." Застрахованото лице Андон Андонов е приел УЗ към договора за застраховка "Живот плюс" и е получил екземпляр от същите, видно от попълнената от застрахования декларация в края на приетите по делото Общи условия към застрахователния договор (л. 45 от делото). При това съдът приема, че Общите условия/Условия за застраховане/ валидно обвързват застрахования съгласно чл. 348, ал. 1 КЗ. От заключението на вещото лице по съдебно - медицинската експертиза, което се кредитира от съда като компетентно изготвено и съобразено с останалите доказателства по делото (чл. 202 ГПК), се установява, че причина за смъртта на застрахованото лице е остър миокарден инфаркт с първично камерно мъждене и сърдечен арест, настъпила като пряка и непосредствена последица от сърдечните заболявания на Андон Андонов и възникналите усложнения(остър миокарден инфаркт с малигнена аритмия), които са довели до настъпила внезапна /сърдечна/ смърт. Вещото лице е посочило, че аутопсия не е правена, но всички приживе диагностицирани сърдечно-съдови и други заболявания са доказани от множество лабораторни изследвания и консултации със съответните специалисти. Съобразно приетите по делото писмени доказателства (Фиш от СМП, справка за пролежавания в болница, справка за издадени направления за меД.-диагностична дейност, справка за издадени рецептурни книжки, справка за диспансеризациа и справка НЗОК) вещото лице е направил извод, че застрахованото лице е страдало от следни продължителни (хронични) заболявания на сърцето: 1.Хипертонична болест на сърцето - 10.02.2011г.; 2.Застойна сърдечна недостатъчност - 10.02.2011г.; 3.Камък на пикочните пътища неуточнен - 10.07.2023г.; 4. Първична артроза на други стави - 21.09.2022г.; 5.Радикулопатия - 19.05.2022г.; 6.Пресбиопия; 7. Болести на слуховия нерв - 20.01.2017г.. На база на изследваната медицинска документация по делото вещото лице е заключило, че между заболяванията, свързани със дългогодишна артериална хипертония, усложнена със застойна сърдечна недостатъчност, диагностицирани при застрахованото лице, е най-вероятната причина за смъртта. При така събраните по делото доказателства съдът приема, че причина за настъпване на смъртта е остра сърдечна недостатъчност, която е в пряка връзка със сърдечно-съдови заболявания, с които застрахованият е бил диагностициран преди подаването на съгласието за застраховане по процесния застрахователен договор. За да се освободи ответникът от отговорност по застрахователния договор съгласно клаузата на т.17 ОУ/УЗ/, следва да е налице съзнателно неточно обявено или премълчано обстоятелство от застрахования в декларацията за здравословно състояние. Клаузата на т.17 от УЗ е израз на законоустановеното право на застрахователя да откаже плащане на основание чл. 363, ал. 4 КЗ. Отказът от плащане при настъпил застрахователен риск поради заболявания, налични към датата на сключване на договора, обаче е основателен само при надлежно проведена процедура по чл. 362 КЗ / в този смисъл е и Решение № 60063 от 30. 06. 2021 г. на ВКС по т. д. № 351/2020 г., I т. о., ТК./ В случая ответникът се позовава на декларация за здравословно състояние, обективирана в документа, с който застрахованото лице е дало съгласие за застраховане /формуляр за застраховане/, л.39 от делото. По делото се установява, че в подписания от застрахования документ, озаглавен "Формуляр за застраховане със застраховка „Живот плюс“ за кредитополучатели за обезпечаване на кредитни вноски към банка", е обективирана и декларация, в която е посочено, че застрахованото лице не е боледувало и не боледува от конкретно изброени заболявания, сред които и сърдечно-съдови заболявания, вкл. и тежко сърдечно заболяване, хипертония и т.н (л. 39 от делото). Съдът приема, че декларацията, обективирана в общ документ с даденото съгласие за включване в групата на застрахованите лица, не представлява въпросник по смисъла на чл. 362 КЗ. Съгласно чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ при сключване на застрахователния договор застраховатателят има право писмено да постави въпрос на застрахования относно съществени за риска обстоятелства. Процедурата по чл. 362 КЗ се изразява в даване на възможност на застрахования да потвърди или отрече конкретни посочени от застрахователя обстоятелства, а задължение на застрахования е да обяви точно и изчерпателно съществените обстоятелства, които са му известни. Предварително изготвената здравна декларация, съдържаща отрицание за наличие на дадени заболявания, не представлява въпросник за съществени за риска обстоятелства по смисъла на чл. 362 КЗ, защото не е дадена възможност на застрахования да потвърди или отрече наличието на конкретни заболявания. Редакцията на текста на нормата на чл. 362, ал. 3 КЗ, в която се уреждат последиците при недаден или неясен отговор във въпросника, обосновава извод, че събирането на информация от застрахования относно обстоятелствата по чл. 362 КЗ, следва да се извърши по начин, по който на застрахования да се даде възможност писмено да отговори на конкретни въпроси за всяко едно обстоятелство, предмет на изисканата информация, поотделно. Само в този случай може да става въпрос за недаден или неясен отговор (чл. 362, ал. 3 КЗ) или за премълчано или неточно обявено обстоятелство (чл. 363, ал. 4 КЗ). Освен това събирането на информацията за наличието на обстоятелства от съществено значение за риска, следва да предхожда включването на лицето в застраховката, т. е. да е предварително извършено. В случая няма предварително проучване за обстоятелствата от значение за риска, какъвто е смисълът на процедурата по чл. 362 КЗ, а именно да се даде оценка на риска и едва след това да се изготвят и предложат условията на застраховката спрямо конкретно лице - кандидат за застраховка. Не само в общ документ са обективирани съгласие по чл. 382, ал. 2 КЗ и здравната декларация, но са и договорени задълженията на застрахования - размер на застрахователната премия. Последното сочи, че здравната декларация, включена в общ документ заедно с даденото съгласие по чл. 382, ал. 2 КЗ, не изпълнява функциите, придадени на процедурата по чл. 362 КЗ - реално да се събере информацията за обстоятелства от значение за сключване на застрахователния договор (в случая за включване на кредитополучателя в групата на застраховали лица по договор за групова застраховка) и евентуално - за неговите условия. При това посочената декларация не удовлетворява изискванията на чл. 362 КЗ и по същество води до извод за непроведена процедура по чл. 362 КЗ. В обобщение на горното отказът на застрахователя от плащане съгласно клаузата на т. 17 от УЗ, може да бъде основателен само при надлежно предварително събрана информация по чл. 362 КЗ за значими обстоятелства спрямо риска, което в случая не е направено. Предвид изложеното макар и да е установената причинна връзка между сърдечни заболявания, диагностицирани при застрахования към датата на подписване на здравната декларация, и причината за смъртта, поради опорочената процедура за събиране на информация относно здравословното състояние на застрахования, не могат да бъдат приложени последиците на нормата на чл. 363, ал. 4 КЗ, която норма е намерила израз и в клаузата на т. 17 от ОУ/УЗ/ към застрахователния договор. При това при настъпилия застрахователен риск - смърт, ответникът няма право да откаже плащане по застрахователния договор. От представените платежни документи, неоспорени от страните, което се кредитира от съда, се установява, че ищцата като наследник на застрахованото лице е платила задължение по процесния договор за кредит в размер на 2 833, 86 лева, като плащането представлява частично погасяване на кредита и включва задълженията/месечни вноски/ по договора за кредит след смъртта на застрахованото лице. При това съдът приема, че на основание чл. 456 КЗ, в полза на ищцата е възникнало вземане срещу ответника в размер на 2 833, 86 лева. Предвид изложеното предявеният иск в размер на 2 833, 86 лева е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. По разноските: . На основание чл.78, ал.1 от ГПК, предвид изхода от спора, на ищеца се дължат сторените от него разноски по делото, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заявения от ищцата адв.хонорар, който настоящият съд счита за неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото, а и защото същият не надвишава значително минималният за този вид дела, определен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от НМРВАВ. Следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в общ размер на 813, 50 лв., от които 113, 35 лв.- платена държавна такси и 700, 00 лв. – адв.хонорар. Водим от горното, съдът