Решение № 1544 от 5.7.2013 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 133/2013 г.

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по жалба на Н. В.Д., ЕГН •••••••••• в качеството си на ЕТ „Н. Д.“, с ЕИК •••, с адрес на управление: •••, против ревизионен акт /РА/ № 211203544/ 03.10.2012 г. издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с решение № 1554 от 19.12.2012 г. на директора на Дирекция “ОУИ” гр. Пловдив, с който акт на жалбоподателя е отказан данъчен кредит в размер на 42620, 40 лв. и са начислени лихви в размер на 23110, 79 лв. Жалбоподателят счита, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен поради неспазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му. Счита, че издадените фактури отговарят на всички изисквания на чл.114 от ЗДДС, както и че ревизиращият екип е подходил неправилно и едностранно при събирането на доказателствата и установяване на фактите. В тази връзка посочва, че не е извършена проверка на счетоводните записвания и движението по банковите сметки и каса на търговеца „Н. Д.”; не са били проверени хронологичните записвания и не е констатирано дали в счетоводните регистри са заведени на синтетично и аналитично ниво; не са били установени размерите на действително извършените от търговеца разходи и приходи от стопанска дейност, размера на разходите за материали и външни услуги; не е извършена съпоставка на данните от оборотната ведомост с тези в годишния финансов отчет. Позовава се на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ДОПК. Намира прилагането на нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС за неправилно. Позовава се на решения на Съда на ЕС по съединени дела С-80/11 и дело С-142/ 11 във връзка с приложението на чл.167 от ЗДДС. Претендира ревизионният акт да бъде отменен и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата – директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”– Пловдив при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Л. счита жалбата за неоснователна. Пре­тендира присъж­дане на юрисконсултско възнаграждение. Пловдивският административен съд, ХІV състав след като прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства, намира за установено следното: Началото на ревизионното производство е поставено с издаването на заповед за възлагане на ревизия № 1200886/ 15.02.2012 г. / л.230 по делото/ издадена от началник сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП – Пловдив. Ревизията е с предмет ус­тановяване на публични задълже­ния за данък добавена стойност за периода 01.03.2008 г. – 31.08.2008 г., със срок на приключване до 2 месеца, считано от връч­ва­нето й на ревизирано­то лице, което е сторено по електронен път на 16.03.2012 г. Ревизията е удължена съгласно ЗВР № 1202686/ 15.05.2012 г. до 16.06.2012 г., както и ЗВР № 1203144/ 15.06.2012 г. и ЗВР № 1203544/ 16.07.2012 г. със срок до 16.08.2012 г. В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад № 1203544 от 30.08.2012 г. /л.107 и сл./, против който в указания срок е постъпило възражение от лицето. Със Заповед № К 1203544/ 03.09.2012 г. /л.88/ органът, възложил ревизията, е оп­­ределил съгласно чл.119 ал.2 ДОПК компетентния да издаде ревизионния акт ор­ган, а именно един от органите по приходите, съставил ревизионния доклад – ст. ин­­спектор по приходите Н.Ч.. Съгласно представените заповеди № РД-09-1/04.01.2010 г., № РД-09-1-139/17.02.2010 г. и заповед № РД-09-1#3/ 10.03.2011 г., ведно с приложения № 1 и 2 към нея, издадени от директора на ТД на НАП гр. Пловдив на органите издали ЗВР и Заповед за определяне на компетентен, са били делегирани правомощия по на чл.112 ал. 1 и чл.119 ал.2 от ДОПК. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, определеният за това ор­ган издал и процесния ревизионен акт. В срока по чл.152 ал.1 ДОПК ревизионния акт, бил обжалван изцяло пред директора на Дирекция “ОУИ” – Пловдив /сега Дирекция „ОДОП“ – Пловдив/ при ЦУ на НАП, кой­то с решение № 1554/19.12.2012 г. го е потвърдил РА в обжалваната пред настоящата инстанция част. При така постановения от административния орган резултат от административното обжалване, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в предвидения за това срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред. Въз основа на събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: На жалбоподателя е отказан данъчен кредит в сочение по-горе размер по фактури, издадени от дружества както следва: I. По четири броя фактури за м.03 и м.04.2008 г., издадени от „Венис трейд“ ЕООД с ДДС в размер на 21425, 48 лв. Установено е при извършена насрещна проверка, при която не е открито лице за контакт или упълномощен представител, документирано с протокол № 160930-1200886-01/ 22.05.2012 г. и № 160930-1200886-05/ 02.08.2012 г. за връчване на искането по реда на чл.32 от ДОПК. След връчването на ИПДПОЗЛ, от страна на дружеството не са представени доказателства. При извършена служебна проверка в информационната система на НАП е устаноено, че за периода, през който са издавани фактурите, „Венис трейд“ ЕООД няма лица, назначени на трудов договор; от дружеството не е подавана ГДД за 2008 г. и няма данни за наличие на амортизируеми активи. Констатирано е, че на дружеството е извършена ревизия, при която са му опредлени задължения в особено големи размери. II. По две фактури за м.07. и м.08.2008 г., издадени от „Ники фор ник мениджмънт“ ЕООД с ДДС в размер на 14491, 08 лв. При извършената насрещна проверка на дружеството и съставен протокол № 160930-1200886-02/ 28.05.2012 г. е установено, че искането за представяне на доказателстав и обяснения е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при посещение на адреса за кореспонденция на дружеството не е бил открит представител или друго упълномощено да получава съобщения лице. След връчването на искането в указания срок не са представени доказателства по повод доставките – счетоводни документи, данни за обекти и работници, място на доставка и транспорт. При проверка в информационната система на НАП е установено, че за периода на издадените фактури дружеството няма назначени работници по трудов договор. В подадената ГДД по ЗКПО няма данни за наличие на амортизируеми активи. III. По фактура № 10/ 23.05.2008 г., издадена от „Супрема трейд“ ЕООД с ДДс в размер на 6703, 84 лв. При извършената насрещна проверка на дружеството и съставен протокол е установено, че са искането за представяне на доказателстав и обяснения е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, за което са били съставени протоколи № 160930-1200886-03/ 17.04.2012 г. и № 160930-1200886-04/25.07.2012 г., с които е констатирано, че при посещение на адреса за кореспонденция на дружеството не е бил открит представител или друго упълномощено да получава съобщения лице. Изпратените писма с обратна разписка са връщани с отбелязване „Получателят непознат на посочения адрес“. След връчването на искането в указания срок не са представени доказателства по повод доставките – фактури, счетоводни документи, данни за обекти и работници, място на доставка и транспорт на арматурно желязо, данни за плащания. При проверка в информационната система на НАП е установено, че основната дейност на дружеството за 2008 г. е търговия с текстилни и галантерийни изделия и е различен от предмета на доставка по процесната фактура; няма назначени лица по трудови договори и са установени задължения в особено големи размери. В хода на ревизията от ревизираното лице са изискани доказателства за реалността на доставките и за доказване правомерното ползване на данъчен кредит. В тази връзка е представено писмено обяснение, в което е посочено лице, явяващо се представител на трите дружества, и което заявява, че внася арматурно желязо от РГърция. Твърди се, че плащането е било уговорено да се извърши след доставката на желязото в цеха на ревизираното лице с транспорт на доставчиците, а разтоварването на желязото е извършено от работещи при едноличния търговец лица. Плащането от своя страна е станало по банков път. В обяснението е посочено още, че най-вероятно фирмите, извършили транспорта на желязото са били наети и че ревизираното лице е успяло да се снабди с придружаващи доставките документи, които са били представени с възражението против ревизионния доклад – кантарни бележки, товарителници, ЧМР, сертификат за качество. Във връзка с представените доказателства е установено, че част от кантарните бележки са от м.03.2012 г., а процесните фактурите са от различни данъчни периоди през 2008 г.; част от бележките са на чужд език, без превод на български език, а тези, които са преведени, не е видно нито кой ги е издал, нито кой е получател на стоките, липсат данни за превозните средства и фирмите-превозвачи, както и мястото на претегляне на желязото; в част от ЧМР-та са видни номера на транспортни средства и фирми превозвачи, както и гръцки дружества – доставчици, чиито номера са валидни в информационната система VIES, като обаче в част от тях са посочени като получатели на стоките „Ило И“ ЕООД, „Мек строй“ ЕООД, но не фигурират доставчиците на жалбоподателя или самият жалбоподател. При направена служебна проверка в информационната база на НАП е установено, че през съответния данъчен период тези доставчици не са декларирали получени стоки от „Ило И“ ЕООД и „Мек строй“ ЕООД или ВОД от посочените в ЧМР гръцки дружества. Така предвид събраните и обсъдени в хода на ревизията доказателства, е направен извод, че издадените от трите дружества фактури, за които е приспаднат от жалбоподателя данъчен кредит, не документират реално извършени доставки на арматурно желязо, тъй като събраните по време на ревизията документи не го доказват. Поради това и на основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.25, ал.1 от ЗДДС на търговеца е отказан данъчен кредит в размер на 42620, 40 лв. В настоящото производство от страна на жалбоподателя се ангажира съдебно- счетоводна експертиза с в.л. М.М., преставени бяха писмени доказателства подробно описани в молбата на л.253 по делото, представляващи счетоводни регистри и отчети, сметки и справки от счетоводството на жалбоподателя. Изслуша се свидетелят Д.Д.Т.. От свидетелските показания на св. Т. се установява, че п ознава жалбоподателя, тъй като работил при него от 2007г. до 2009г. в арматурен двор. Понастоящем работи в ТЕЦ Гълъбово. Спомня си, че при жалбоподателя главно режели арматура, огъвали заготовка, разтоварвали с кран когато дойде камион. Посочва, че кранът бил голям, но той не е работил на него, а закачал желязото и кранът го свалял. Посочва, че през периода 2007-2009г. не е работил с документи, но понякога оставяли фактурите и той ги прибирал в офиса, а след това ги давам на собственика. Не е подписвал никъде документи в тази връзка, не може да си спомни имена на фирми, които са доставяли от тези продукти, но помни, че главно от СВЕЛТ получавали доставки, а след това имало период, в който нямало желязо. Спомня си, че началникът му се притеснявал и казал един ден, че ще получават желязо от Гърция. Спомня си също така за стоката от Гърция, че се различавала от останалата, тъй като пачките в палетите били добре наредени. Проблем имало само, че камионите били с брезенти и било трудно да ги разкриват. Спомня си веднъж, когато калари отново желязо, че била оставена една от фактурите с издател фирма Венис или Винис. Не знае дали е гръцка, но имало български документи и бележки, които били на гръцки език. Посочва, че документите по доставките шофьорите на камиони ги предавали на него, а на други хора не са давали такива документи, тъй като началникът му имал доверие. Сочи, че камионите били покрити с брезенти, били влекачи на платформи, а предишната фирма, която доставяла, нямала такова покритие, била с разкрит камион. Понеже разтоварвали на място при жалбоподателя си спомня тези подробности, защото брезентите им пречели да разтоварват по-бързо и трябвало да разкриват, после закриват, а му правело и впечатление, че от пачките лесно излизало желязото. Посочва, че се е случвало един- два пъти да съм получава документи, когато го няма шефа. Посочва, че от Гърция приблизително половин година са получавали желязо, а през тази половин година, в месеца поне веднъж имало такава доставка. Че доставка е от Гърция разбирали по подреждането на желязото и по камионите, тъй като другите не били закрити, а и желязото от там било много запазено, нямало ръжда. Не си спомня с каква регистрация са били камионите, както и лицата, които предавали стоката, но шофьорите били българи. Мисли, че от София не е идвало желязо. Свидетелят твърди, че не е подписвал документи в тази връзка. От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза на в.л. М.М. става ясно, че вещото лице е изградило заключението си на база материалите по делото и представени му счетоводни документи от счетоводството но жалбоподателя. Вещото лице е направила извод, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. В заключението подробно е описан начинът на осчетоводяване на процесните фактури при жалбоподателя, направена е съпоставка на количествата закупено и продадено желязо за ревизирания период, изготвени в табличен вид. Вещото лице не е успяло да извърши проверка в счетоводствата на доставчиците поради ненамирането на адресите на управление на техни упълномощени представители или лица за контакт. При така събраните доказателства по делото, съдът намира за правилни и законосъобразни изводите на приходната администрация досежно правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Законодателството и съдебната практика на ЕС обуславят абсолютния характер на правото на приспадане на платения данък, но предпоставката за признаване на правото да се приспадне платения за доставката данък, т.нар. данъчен кредит, е данъкът за изпълнителя по доставката да е станал изискуем. Според чл.17, ал.1 от Шеста директива и съответстващия чл.167 от Директива 2006/112/ЕО правото на приспадане възниква по времето, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.10, ал.2 от Шеста директива и съответстващия му чл.63 от Директива 2006/112/ЕО данъчното събитие настъпва и ДДС става изискуем, когато стоките или услугите са доставени. Тези разпоредби са транспонирани в ЗДДС съответно в чл.68, ал.2 и чл.25, ал.2 и ал.6. От разпоредбите както на директивите, така и на ЗДДС е видно, че, за да възникне изискуемост на данъка, първо трябва да е налице облагаема доставка. Облагаема доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката. Когато се касае за родово определени вещи, каквито са процесните стоки, съгласно изискванията на чл.24 от ЗЗД, прехвърлянето на собствеността се доказва при доказване на предаването на стоките в собствен склад или при натоварване в транспортно средство. В случая не е установено такова предаване. По делото не се събраха доказателства, от които безспорно да се установи, че е извършено прехвърляне на собствеността на строителните материали, посочени в процесните фактури – транспорт и предаване. Не са представени доказателства за наличието на работници, осъществили товаренето, както и за превоза на стоките. В тази връзка представените ЧМР по никой начин не доказват транспорта на стоките, тъй като на първо място в същите не е отбелязано получаването на сочените стоки с подпис и печат на лицет, а така също посочените дружества, както правилно е отбелязала приходната администрация, не става ясно каква връзка имат с дружествата, издали спорните фактури. Както стана ясно по-горе, сочените в ЧМР дружества изобщо не са издавали фактури със стоки от рода на процесните към доставчиците на жалбоподателя. Съдът не кредитира и представените кантарни бележки. Не се споделят изложените съображения от жалбоподателя за неправилно посочена дата като техническа грешка, като вместо 2008 г. е записано 2012 г. Допустима и логична би била техническа грешката при посоче предходната или следващата на издаването на фактурите година. Недоумение буди записът „2012г.“, което всъщност създава съмнение за изготвяне на тези бележки на един по-късен етап – в хода на ревизията през 2012 г. Съдът споделя изложеното от приходната администрация относно съдържанието на представените кантарни бележки – издател, получател, данни за превозните средства, осъществили превоза, както и на фирмите- превозвачи. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, доколкото от тях става ясно с каква дейност се е занимавал същият при работата си при жалбоподателя, както и че понякога са му оставяли фактурите, които придружават стоката, които след това предава на своя работодател. В тази връзка обаче буди недоумение как същият, при все че е предвал и не един път такива документи и имена на фирми, които са доставяли от тези продукти не може да си спомни, си спомня точното наименование на доставчика, издател на процесната фактура, както и обстоятелството, че точно тогава са разтоварвали материал от Гърция. Стана ясно, че свидетелят няма задължение да подписва, оформя или да преглежда каквито и да било документи. Предвид изложеното съдат не кредитира показанията на свидетеля в посочената част, тъй като намира същите за ангажирани с цел подкрепа на представените ЧМР и кантарни бележки. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, д оставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наличието на действително осъществена доставка е предвидено като изискване за възникване на право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, според която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Според чл. 12, ал. 1 ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Явно е, че наличието на действително осъществена доставка е предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. Установяване на това обстоятелство от своя страна е в тежест на жалбоподателя, който черпи за себе си спорното в процеса право на данъчен кредит именно от тази доставка, указано му в първото по делото заседание. Жалбоподателят следваше да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесната фактура удостоверяват реална доставка на услуга, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване. Тук следва да се посочи, че надлежното осчетоводяване на една стопанска операция не означава автоматично, че тя действително е осъществена. Установените от вещото лице данни за счетоводното начисляване не са спорни по делото, поради което съдът кредитира изготвената ССЕ в тази връзка, тъй като тя не противоречи на установеното с ревизионния акт относно редовното счетоводно отразяване на процесните фактури при жалбоподателя. Съдът не кредитира заключението на вещото лице във връзка с установяване на наличните количества стоки от категорията на процесните. В заключението не е изследвано, нито от жалбоподателя са представени доказателства за реализацията на стоките. В тази връзка заключението на вещото лице не посочва документи, дати и количества към тези дати и получатели. Видно е от заключението по оборотите на дружеството – покупки и продажби, че за процесните периоди количеството закупено желязо, без това от процесните доставчици, е било достатъчно за нуждите на фирмата с оглед последващата му реализация. Освен това ревизираното лице не е представило убедителни доказателства за последващата реализация на процесните стоки, не е представило аналитична отчетност за тяхното изразходване и влагане в извършваните от него дейности, с което да докаже използването на стоките да извършване на облагаеми доставки. Този факт е още едно доказателство, че не е доказано придобиването на стоките. Направеният извод за липса на реални доставки по процесните фактури е следствие, както се каза по-горе, и от липса на дока­за­телства относно тяхното транспортиране. При съобразяване характера и коли­че­ст­вата на фактурираните стоки безспорно е необходимо за предаването им на по­лучателя да е използван транспорт, за което не са представени доказателства. Разбира се транспортът и реалността на доставките сами по-себе си не биха мог­ли да се установят единствено и само от съставените фактури, макар и те да са редовни от външна страна. Обективен критерий, по който може да се ус­та­нови прехвърлянето на правото на собственост по отношение на спорните стоки, е именно техният транспорт. Казаното дотук определя ревизионният акт да бъде оставен в сила като законосъобразен. От двете страни се претендират разноски. Съобразно изхода от делото на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съгласно чл.161, ал.1 от ДОПК във връзка с чл.7, ал.2, т.4 вр.с чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. и доп., бр. 2 от 9.01.2009 г./ се изчисли в размер на 1765 лв. Мотивиран от гореизложеното, Административен съд- гр. Пловдив, І отделение, ХІ V състав,