Решение № 3838 от 11.12.2024 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 808/2024 г.

Производството е по реда на чл. 40, ал.1 от ЗДОИ. Жалбоподателят К. И. И. от •••, е обжалвал като незаконосъобразно решение, изх.№94КК-7240-1#2 от 11.10.2024 година Заместник кмета на Община Велико Търново в частите му, с които се предоставя обществена информация по точка 3 от заявлението му за достъп до такава информация. В жалбата се поддържа, че това решение е незаконосъобразно, тъй като противоречи на законовата цел и не съответства на материалния закон. Твърди, че по т.3 от подаденото заявление за достъп до обществена информация, административният орган не е предоставил информация. В открито заседание се поддържат оплакванията, като се иска отмяната му и връщане на преписката на ответника за предоставяне на достоверна обществена информация. Подробни аргументи за незаконосъобразността на оспореното решение се развиват в представената писмена защита. Ответникът по делото, Заместник кметът на Община Велико Търново, чрез представителя си отрича допустимостта и основателността на жалбата. Поддържа, че решението е законосъобразно и с него е удовлетворено искането на жалбоподателя. Подробни съображения за този търсен резултат се излагат в представената по делото писмена защита на процесуалните представители на ответника. Претендират се разноски по делото. Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателят и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: На 04.10.2024 година по електронен път, жалбоподателят подава заявление до Кмета на Община Велико Търново, като в него сочи, че във връзка със законосъобразното разходване на обществени средства и на основание ЗДОИ иска да му бъде предоставен достъп до следната обществена информация: 1. Договор № 02029/2024 г., по който договор страни са Дирекция „Образование“ към Община Велико Търново и адвокат И. С. К. от ВТАК; 2. По какви критерии от Община Велико Търново е избран точно този адвокат от ВТАК по цитирания договор; 3. С какво правно основание е ангажиран адвокат К., да представлява друго юридическо лице, различно от Община Велико Търново пред Административен съд – Велико Търново и е изплатена на 12.09.2024 г. горепосочената сума по банков път от общинския бюджет на Община Велико Търново, противно на чл. 4, ал.2 от ЗОБ; 4. Кой е наредил и кой е подписал платежното нареждане за изплащането на сумата от 1100 лева по сметка на адвокат К. с посочена банкова сметка. Ответникът издава оспореното решение № 94КК-7240-1#2/11.10.2024 г., като в диспозитива му разпорежда, че предоставя пълен достъп до обществена информация, като приема че информацията, която интересува заявителя е именно такава и отговаря по същество, че: по т.1 Предоставя сканирано и заверено копие на Договор № 02029/2024 г.; по т.2 Предложение да сключи договор за правна помощ е постъпило от М. Т. – директор на ДГ „Мечо Пух“, с. Беляковец, гр. Велико Търново, тоест лицето е избрано по предложение на директора на детската градина; по т. 3 ДГ „Мечо Пух“, с. Беляковец, община Велико Търново е самостоятелно ЮЛ, но е на делегиран бюджет и счетоводното обстлужване на образователната институция се извършва от Дирекция „Образование“ към Община Велико Търново. Уточнява, че съгл. чл. 37, т.7, буква а/ и буква б/ от Глава трета „Изключения във вр. с пар. 2 от ДР на ЗОП, юридическите услуги са освободени от процедура по ЗОП относно договорите за правна помощ, с оглед на което директора на образователната институция е в правото си да избере лице, което представлява детската градина, която ръководи; по т. 4 общинската администрация е дала отговор, че след входирано писмо от М. Т. – директор на ДГ „Мечо Пух“, с. Беляковец и след одобрение от проф. Г. К. – зам. кмет „Социални политики и образование“, който е определен със Заповед № РД 22-1373/03.07.2024 г. на кмета на Община Велико Търново за представляващ Дирекция „Образование“, Община Велико Търново, платежното нареждане е подписано от П. И. – директор дирекция „Образование“ и Ю. А. – гл. експерт в дирекция „Образование“. Това Решение е изпратено на жалбоподателя, чрез Системата за сигурно електронно връчване 11.10.2024 г. Какви са изводите на съда? В представеното по делото писмено становище от ответника /лист 48 от делото/ се поддържа, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. Обратно на това съдът приема, че жалбата е допустима, като за жалбоподателя е налице правен интерес за оспорването на решението. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗДОИ „Решенията за предоставяне на достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред съответния административен съд, по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От самата разпоредба е видно, че на обжалване подлежат както актовете с които се отказва достъп до информация, така и тези, с които такъв се предоставя. В процесният случай легитимацията на оспорващият произтича от твърдението, че не му е предоставената исканата информация по т. 3 от подаденото заявление. Решението е издадено от компетентен орган по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, в кръга на предоставените му правомощия. Решението обаче е материално – правно незаконосъобразно, което е неотстранимо понастоящем. Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени в Закона за достъп до обществена информация (Обн. ДВ, бр. 55 от 2000 г.). Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти - чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. За да е налице обществена информация е необходимо информацията да има връзка с общественият живот и същността и да дава обективна възможност за съставяне на мнение за функционирането на задължените по закона органи. В този смисъл заявлението на жалбоподателя в частта по т.3 е за информация, касаеща правното основание по силата на което е ангажирана адвокат К., да представлява друго юридическо лице, различно от Община Велико Търново пред Административен съд – Велико Търново и е изплатена на 12.09.2024 г. определена сума по банков път от бюджета на Община Велико Търново, като мотивът за исканият достъп е получаване на информация, чрез която заявителят да си състави мнение за разходване на бюджетни средства. Процедурата по предоставянето на достъп до информация, преценена от заявителя като обществена, е разписана в нормите на чл.28-36 от ЗДОИ. Няма съмнение, че първата задължителна предпоставка за наличието на обществена информация е налична. Налице и втората, доколкото въпросната информация се създава и/или съхранява от задължения субект – кмета на Община Велико Търново, представляващ общината, по повод осъществяване на предоставените му по закон функции на орган на изпълнителната власт в общината, ръководещ цялата изпълнителна дейност на общината, и в частност във връзка с предоставените му по чл. 44, ал. 1, т. 5 от ЗМСМА правомощия да организира изпълнението на общинския бюджет. Горното безспорно квалифицира заявената информация като обществена по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. Исканата информация е конкретна и касае предоставяне на данни касателно относими към правното основание по силата на което конкретен адвокат е ангажиран да представлява юридическо лице различно от Община Велико Търново. Фактически решението на органа не дава конкретен отговор на поисканата информация, а така даденият е неотносим към същата, т. е. поисканата информация реално не е предоставена на жалбоподателя от задължения субект. За да изгради собствено мнение за дейността на задължения субект, той желае да се осведоми на какво основание са разходвани конкретните средства, изразяващи се в предоставяне на юридическа услуга за посоченото юридическо лице, което е различно от Община Велико Търново, а не защо и на какво право основание не е направена процедура по ЗОП от Общината досежно разходването на средства по договор за правна помощ. Посочването, че директора е в правото си да избере лице, което да представлява детската градина, която ръководи, поради обстоятелството, че съгл. чл. 13, т.7, буква а/ и буква б/ от Глава трета „Изключения“ във вр. с пар. 2 от ДР на ЗОП по същество представлява изводи за непровеждане на обществена поръчка от общинската администрация, базирани на ЗОП, но не и информация за конкретното правно основание, съдържащо се в нормативен акт, по силата на който са предоставени общински средства за правна защита на директора на ДГ „Мечо Пух“. Даденият в т.3 от оспореното решение отговор е уклончив и не внася яснота по поставения въпрос, въпреки че, административният орган привидно се е произнесъл и по този въпрос в заявлението и е счел, че е задължен субект по смисъла на ЗДОИ. От друга страна, ако задълженият субект е имал съмнения относно яснотата на търсената информация е следвало да проведе процедурата по чл. 29 от ЗДОИ, уреждаща редовността на заявлението за достъп до обществена информация „В случай, че не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, заявителят се уведомява за това и има право да уточни предмета на исканата обществена информация“. Следва оспореното решение да се отмени, като преписката по заявлението на жалбоподателя да се изпрати на ответника по делото за изпълнение на процедурата по чл.29 от ЗДОИ и издаване на решение, с което съответно се предостави или откаже да бъде предоставена исканата от жалбоподателя обществена информация. Жалбата е основателна. При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят сторените от него разноски, които представляват разноски за държавна такса от 10 лв. Същите следва да се поемат от Община Велико Търново с оглед разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК. Водим от изложеното, Административният съд – В. Търново, шести състав,