Решение № 2101 от 10.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 13039/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗАД „•••“ срещу •••, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2221, 75 лв., с включени 10 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № •••/••• г. за настъпило на 13.01.2020 г. ПТП от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 07.03.2024 г., до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 743, 52 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 2221, 75 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 05.03.2024 г. Ищецът твърди, че на 13.01.2020 г. в гр. •••, на „•••“, в близост до № ••• лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № •••, попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който момента на процесното ПТП имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ••• /••• г. По заведената пред ищеца преписка по щета № •••/••• г. и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 2217, 75 лв., която сума била изплатена, както следва: на 23.04.2020 г. за сумата от 2016, 67 лв. на автосервиза, извършил ремонт на увредения лек автомобил, и на 22.06.2020 г. за сумата от 201, 08 лв. на застрахованото МПС. Поддържа, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 10 лв. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът ••• е подал отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва материалноправната си легитимиция, като твърди, че посоченият пътен участък – „•••“ № ••• е част от републикански път •••, същият не е общински, а се поддържа от Агенция „•••“ съгласно чл. 30, ал. 1 ЗП. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП. Релевира възражение за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № •••, като се позовава на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска по чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ. множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответната страна в забава, както и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответната страна е да докаже възраженията си, в това число и възражението за съпричиняване по чл. 51, ал.2 ЗЗД, като следва да докаже в условията на пълно доказване противоправно поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № •••, което е в причинна връзка с уврежданията на този автомобил. С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) следните обстоятелства: наличие на валидно сключено застрахователно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на настъпване на събитието; заплащане от страна на ищеца в полза на автосервиза, извършил ремонт на увредения лек автомобил на сума в размер на 2016, 67 лв. на 23.04.2020 г., респ. в полза на собственика на увредения автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № ••• на сумата от 201, 08 лв. на 22.06.2020 г., по предявената извънсъдебно регресна претенция. Така отделените за безспорни факти се подкрепят и от данните, съдържащи се в приетите като писмени доказателства по делото – комбинирана застрахователна полица № ••• за застраховка „Каско“ и „Злополука“, 2 бр. квитанции за платена сума по полица № •••/••• г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 13.01.2020 г., протокол за ПТП № •••/••• г., съставен от мл. автоконтрольор при отдел „•••“ – •••, 2 броя платежни нареждания съответно от 23.04.2020 г. и от 22.06.2020 г. за сумата от 201, 08 лв. и др. От приетия протокол за ПТП № ••• от 13.01.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор при •••-•••, след посещение на местопроизшествието, се установява, че на 13.01.2020 г. около 17: 50 часа в гр. •••, лек автомобил „Мерцедес А 200“, с рег. № ••• се движел по ул. „•••“ с посока от „бул. „•••“ към с. ••• и пред № ••• попада в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение. Последният, на основание чл. 179 ГПК обвързва съда да приеме, че на конкретната дата и час на мястото на произшествието се е намирал описания в протокола лек автомобил, с описаните видими щети, както и че на пътното платно се е намирала необезопасена и несигнализирана дупка. Част от протокола съставлява схема на ПТП, в която е отразено наличието на дупка. Протоколът е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на място на местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа – местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, наличието на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, има характер на официален свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС, II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.; решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). Не се спори, а и се установява от представеното заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС от 13.01.2020 г. по полица № •••, подадено от Г. К. П., че при ищеца е образувана щета № •••/••• г. В уведомлението са посочени идентични на отразените в протокол за ПТП обстоятелства относно настъпването на застрахователното събитие. Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола кореспондира изцяло и с показанията на разпитания свидетел Г. К. П.. От тях се установява, че свидетелката към 2020 г. е управлявала застрахования от ищеца лек автомобил. Свидетелства, че пътувайки по ••• около „••• •••“ попаднала в дупка на пътното платно, вследствие на което се спукала предна дясна гума. За произшествието уведомила органите на КАТ, които пристигнали на местопроизшествието и съставили протокол за ПТП. Посочва, че първоначално видимо увредена била само предната дясна гума, но като я свалили установили, че джантата била сцепена на две. Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаната свидетелка, тъй като са основани на преки и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства. В синхрон с така описаните доказателства е и експертното заключение по съдебно- автотехническата експертиза, неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че по време на движение по ул. „•••“ с посока на движение от бул. „•••“ към с. •••, в района пред № •••, лек автомобил „Мерцедес А 200“ с рег. № ••• попада в необезопасена и несигнализирана неравност (дупка), намираща се на пътното платно. Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес А 200“ с рег. № •••, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че се установява по безспорен начин настъпването на застрахователното събитие в описания в исковата молба механизъм, а именно – поради наличието на неравност (дупка), необозначена по начин, позволяващ избягването, като следва да се посочи, че по делото не са ангажирани доказателства, сочещи на различен механизъм на настъпване на произшествието. В същото време обаче, от съдържанието на Списък на републиканските пътища в Република България, Приложение № 1 към Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за приемане на списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища, в сила от 08.01.2019 г. /Обн. ДВ. бр. 3 от 8 Януари 2019 г. /, съдът приема, че пътният участък, на който е настъпилото процесното ПТП, е част от път •••, който е част от републиканската пътна мрежа. Нещо повече, в този смисъл са и данните, удостоверени в писмо с изх. № •••/••• г. на третото за спора лице – Агенция „•••“, в което е отразено, че ••• № ••• е част от републиканската пътна мрежа – път ••• •••, км. 36+370 и не попада в населено място, като участъкът се поддържа от Областно пътно управление •••. Според чл. 30 от ЗП Агенция „•••“ осъществява изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища, съответно именно тя е задължена по закон регулярно да обследва пътищата и да взема мерки с оглед избягване на произшествия и осъществяване на съответните ремонти. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, поддържането и текущият ремонт на пътищата се организират и осъществяват от собствениците или администрацията, съответно юридическите лица, управляващи пътища, като за републиканските пътища това е Агенция „•••“. Видно чл. 10, ал. 3, т. 9 от Наредбата, поддържането и текущият ремонт на пътищата включват и почистване на пътното платно и ремонт на отделни разрушения - дупки, пукнатини и др. Изложеното обосновава извод, че дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на процесния пътен участък, представляващ част от републиканската пътна мрежа, следва да се извършват именно от Агенция „•••“ – арг. ч. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП, а не от ответника •••. Именно бездействието на •••, респ. – на служители или други лица, на които е възложила изпълнението във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП от страна на •••, поради което •••, а не ••• на основание чл. 49 ЗЗД носи отговорност за причинените вреди при процесното ПТП. С оглед липсата на пасивна материалноправна легитимация на ответника ••• да отговаря за процесното вземане, съдът намира, че не са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната му отговорност по смисъла на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, което от своя страна обуславя извод, че предявеният срещу него иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, чл. 45, ал. 1 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. Предвид липсата на главен дълг, неоснователна се явява и заявената претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 743, 52 лв. за периода от 05.03.2021 г. до 05.03.2024 г. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника ••• следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., което съдът определи в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните му представители, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Така мотивиран, Софийски районен съд,