Решение № 4318 от 13.12.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 454/2024 г.

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от АПК вр. чл.285 от ЗИНЗС и чл.86 ЗЗД. Образувано е въз основа на искова молба от Д. М. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, против на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) – София. Посочва се в исковата молба, че със заповед № 139/10.01.2024г. на главния директор на ГДИН е преместен от затвора гр.София в затвора гр.Плевен. Твърди се, че от постъпването си в затвора гр.Плевен не му е предоставяна диетична храна съгласно диета № 10 за сърдечно-съдови заболявания. Посочва се, че в резултат на бездействието на служителите на затвора гр.Плевен да бъде поставен на диета и предоставянето му на храна, която се приготвя за всички лишени от свобода, съдържаща сол, подправки и мазнини, са му причинени неимуществени вреди - влошаване на здравословното му състояние при боледуване от есенциална (първична) хипертония в периода от 19.01.2024г. до датата на подаване на исковата молба – 27.05.2024г. Иска се от съда да осъди ГДИН да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване в затвора. По делото е депозиран отговор от ГДИН, в който се се взема становище за неоснователност на исковете. Посочва се, че не са налице предпоставките на чл.284 от ЗИНЗС, като не са налице доказателства за кумулативно предвидените елементи, а именно: акт (действие или бездействие) на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС, настъпила в резултат на нарушението вреда в правната сфера на ищеца, и причинна връзка между тях. Твърди се, че не е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС вр. чл.84, ал.3 изр.последно вр. чл.68, ал.3 от ЗИНЗС. Посочва се, че не е индивидуализиран диетичен режим на ищеца, поради което за ГДИН не съществува задължение да осигурява на лишения от свобода диетична храна. Твърди се, че ищецът е пазарувал сам с картата си в затвора гр.Плевен, като е закупувал хранителни продукти, изключващи диета, която твърди, че следва да спазва. Посочва се още, че липсва медицинско предписание за спазване на определен диетичен режим, поради което няма нарушение от страна на ответника. Иска се от съда да отхвърли предявените от Д. М. А. искове, като неоснователни и недоказани. Претендира се сумата от 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание Наредбата за заплащането на правната помощ. В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с пълномощник от адв. М. И., който поддържа исковете и моли съда да ги уважи изцяло като основателни и доказани. Ответникът – ГДИН, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П. П., която моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Окръжна прокуратура – Плевен, се представлява от прокурор И. Ш., който излага становище за неоснователност на иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Безспорно е по делото, че ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в гр.Плевен на основание заповед № Л 139/10.01.2024г., превод от затвора гр.София, като постъпва в мястото за изтърпяване на наказанието на 18.01.2024г. Видно от справка от 06.06.2024г., издадена от Медицински център при затвора гр.Плевен, се установява, че лишеният от свобода е постъпил на 18.01.2024г. като превод от затвора гр. София. При прегледа му не са открити отклонения от нормалните физиологични показатели. Постъпил е в затвора гр. Плевен без здравен картон, като е представил амбулаторен лист от 06.07.21г. с диагноза есенциална (първична) хипертония. Изпратен е на консултация с кардиолог на 29.02.2024г. с амбулаторен лист № 24060В0465D1, диагноза – „хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност“, като са направени лабораторни изследвания и е изписана терапия. Лишеният от свобода е консултиран с невролог с амбулаторен лист № 24060В0531СD с диагноза увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия, като е изписана терапия. На 17.04.24г. е консултиран с УНГ-специалист, диагноза: други външни отити, като консултацията е повторена на 29.05.2024г. От справката се установява още, че в периода от 18.01.2024г. до 04.06.2024г. лишеният от свобода е преглеждан в медицинския център на затвора 20 пъти. В тази насока са и представените заверени копия на здравен картони амбулаторни листове – л. 22- 51 от делото. Видно от справка рег.№ 4633/18.06.2024г. медицинското обслужване на лишените от свобода в затвора гр.Плевен, се осъществява от следните медицински специалисти - д-р В. Ч. В. – общопрактикуващ лекар, д-р Т. П., медицинските фелдшери М. М. и К. И., като лишеният от свобода Д. А. е преглеждан и от четиримата. А. е преглеждан от постъпването си редовно, извеждан е и на специалисти в гр.Плевен. Установява се още от здравния картон, че на 28.02.2024г. е насочен към специалист с основна диагноза хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност с код по МКБ I 11.9; на 29.02.2024г е изследван при д-р М. Б. – констатации запазен коронарен резерв, добър физически капацитет, нормална реакция на АН и СЧ. Изписани са Dehidratin Neo Blokbis Candersartan и Moxotens; на 29.06.2024г. е изследван от д-р М. Ц., като е изписана терапия с Бизостад и Телмимед; на 29.02.2024г. е извършен преглед с д-р В. Т. и е констатирана диагноза увреждания на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия код М 50.1. Изписана е терапия с Flexistad, Roticox, Nolpaza и Fenaxon. На 17.04.2024г. е обследван от д-р М. П. УНГ с основна диагноза Н 60.8 и терапия У. Д., а на 29.05.2024г. д-р М. П. УНГ – други външни отити код Н 60.8 и назначена терапия с Аугментин. Установява от справки от 07.08.2024г. (л. 110-111) и с вх.№ 7461/09.10.2024г. по описа на Затвора Плевен ( л. 194), че лишеният от свобода е на диета №10 за сърдечно съдови заболявания, считано от 07.08.2024г. въз основа на разпореждане на доктор П.. След консултация с гастроспециалист – д-р Н. и поставяне на диагноза гастродуоденит – неуточнен (хронично възпаление на дванадесетопръстника) е поставен от 01.09.2024г. на диета № 1, като лишеният от свобода отказал да приема храна по диета № 1 и от 09.10.2024г. д-р П. издала бележка да премине отново на диета № 10 с указание за закуска да не му се дават конфитюр или мармалад и същите да се заменят със сирене. От справка извлечение за извършени покупки по личната партида на лишения от свобода Д. М. А. за периода 18.01.2024г.-14.06.2024г. – л.68 -74 от делото, се установяват закупените от лишения от свобода храни и продукти, като сред тях фигурират солети, инстантни спагети и др., съдържащи сол. Видно от справка с рег.№ 11538/07.10.2024г. съставът на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на лишените от свобода е утвърден по реда на чл. 84, ал.1 т.1 от ЗИНЗС, от Министерството на здравеопазването, министъра на финансите и министъра на правосъдието и се съдържат в Таблица № 1 – Препоръчителен среднодневен продуктов набор при целодневно хранене на лишен от свобода възрастен – неизвършващ труд и надбавки към нея в т.1-до т.7, Таблица №2 – Препоръчителен среднодневен продуктов набор при целодневно седмично хранене на непълнолетни с умерено активен начин на живот и Заменителна таблица. Видно от справката таблиците са били изпратени на всички териториални служби на ГДИН, като са получени от затвора Плевен и затвора София на 11.12.2023г. Установява се още от документа, че диетичният режим на хранене на лишените от свобода и задържаните под стража лице са определя от медицинските специалисти в медицинските центрове в местата за лишаване от свобода. За нуждаещите се от диетично хранене са изготвени „Указания на ГДИН за организацията на диетичното хранене в местата за лишаване от свобода“ в рамките на стойността на таблицата, към която принадлежат. На дидетично хранене подлежат болни от хронични възпаления на стомаха и дванайсетопръстника, чернодробно-жлъчни и бъбречни заболявания, захарна болест и болести на сърдечно-съдовата система. Указанията за диетично хранене са изпратени на всички места за лишаване от свобода, като от затвора Плевен е получено на 29.05.2015г. Видно от приобщената по делото диета № 1, последната е приложима при хронични възпаления на стомаха и дванадесетопръстника, а диета №10 се прилага при болести на сърдечно съдовата система, като храната в последната диета се приготвя с ограничение на солта и течностите. Установява се от Списък на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, утвърден с Решение РД-НС-04-12 от 10.02.2016г. изм. и допълнен с решение № РД-НС-04-40/28.03.2024г. на надзорния съвет на НЗОК, че е включена диагнозата „есенциална (първична) хипертония“ с код I 10 – л. 138 от делото, но съгласно т.8 от забележките към списъка диетични храни за медицински цели се заплащат от НЗОК само за заболяванията с кодовете по МКБ Е 43 и Е44.0. По делото са приобщени и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели на ответника - Т. П. П. и В. В. Ч., лекари към Медицински център към затвора гр.Плевен. Установява се от показанията на св. П., че Д. А. е бил поставен на диета № 10 за сърдечни заболявания, която диета е безсолна и без мазнини. Искания от лишения от свобода да премине към диета №1 не са били отправени, но е имал оплаквания от киселини в стомаха. От показанията на св. Ч. се установява, че при постъпване в затвора е бил проведен първоначален преглед, на който били утвърдени същите лекарства, като тези изписани от затвора София. Впоследствие през месец февруари 24г. били назначен преглед с кардиолог, който потвърдил диагнозата есенциална (първична) хипертомия, но липсвала препоръка са спазване на особен диетичен режим. Поради появили се парене и киселини в стомаха на ищеца, на последният бил изпратен на гастроентеролог, който му назначил лечение, но не предписал специална диета. От показанията н двете свидетелки се установява, че всеки лекар има право да предпише диета на пациент при необходимост, като най-често в затвора се касае за лишени от свобода с поставени диагнози гастрит, язва, диабет. Съдът кредитира с доверие показанията на двете свидетелки, като обективни и безпристрастни, съответни на писмените доказателства по делото вкл. здравния картон на ищеца в затвора гр.Плевен и приложените амбулаторни листове и др.медицински документи. Въз основа на така приетото от фактическа страна и въз основа на описаните по – горе доказателства, съдът направи следните правни изводи: Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни действия и бездействия на служители на ответника, в периода 19.01.2024г. до датата на подаване на исковата молба – 27.05.2024г, като не му е предоставяна диетична храна по диета № 10 за сърдечно-съдови заболявания Понастоящем лишеният от свобода е настанен в затвора гр.Плевен, поради което на основание чл.133, ал.1 АПК и съобразно утвърдената практика на ВАС (Определение № 10251 от 14.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8887/2022 г., III о., Определение № 8794 от 25.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2023 г., III о. и др.) искът е предявен пред компетентния съд – АС-Плевен, при спазване правилата за родова и местна подсъдност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 от същия нормативен акт се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според правилото на чл. 205 от АПК са юридическите лица, представлявани от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съобразно горното, ГДИН се явява пасивно легитимирана страна, тъй като упражнява общо ръководство и контрол на местата за лишаване от свобода и арестите, в който смисъл има правосубектност да бъде надлежен ответник по делото. Ответникът ГДИН със седалище град София съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, и затворът в Плевен е нейна териториална служба. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. Ето защо съдът приема, че ГДИН има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск. Следователно исковата молба е подадена и срещу пасивно легитимирания ответник по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 284 от ЗИНЗС. Разгледан по същество предявеният осъдителен иск е неоснователен по следните съображения: Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. За да бъде приет за основателен искът за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че по отношение на ищеца не се доказват твърдените в исковата молба действия и/или бездействия на затворническата администрация, по своя интензитет да се квалифицират като нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което да са настъпили неимуществени вреди. Нормативния акт, уреждащ детайлно медицинското обслужване на лишените от свобода, е ЗИНЗС и Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС визира общото задължение при изпълнение на наказанието лишаване от свобода да се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица. Посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи това наказание. В конкретния случай тези изисквания са били осъществени. между страните не е спорно, че в Затвора – гр. Плевен, където пребивава ищецът има медицински център, който ищецът е имал възможност и многократно е посещавал. За задоволяване на здравните потребности на едно лице, то следва в плана за здравни грижи действително да се включва не само медицинската история, необходимите превантивни мерки, наличие на алергии, потребности от зъболечение, потребности от лечение или оздравителни програми, имунизации и наблюдение, но и подходящо хранене и диети. Тук следва да се разграничи диетологията, която представлява наука за здравословното хранене, от диететиката, която се занимава с храненето на хора, страдащи от определени заболявания. За да се пристъпи към прилагането на диета и двете науки изискват това да става по указания и под контрол на медицински специалист. В конкретния случай по делото не се установи лишеният от свобода по време на престоя си в затвора Плевен да е подавал молби за получаване на диетични храни. Действително поради различни здравни, религиозни, политически, природосъобразни, културни, естетични или икономически съображения като течение в диетологията хранителният режим може да бъде изграден от едно лице по различен начин - чрез прием само на плодове и зеленчуци, със или без млечни продукти и яйца, без месо и т.н. В случая обаче няма заявено желание от Д. М. А. до затворническата администрация в писмена форма какъв точно режим следва да спазва. Общо известен фактът, че средната дневна енергийна нужда на човек е около две хиляди калории на ден, а от представените по делото менюта се установява, че в повечето дни, дневният прием на калории за лишените от свобода е над 2600, а понякога и до 3000 калории, като храната е разнообразна, присъстват месо, риба, млечни продукти, както и ястия с яйца. Не е установено по делото липса на храна. Лишените от свобода са получавали закуска, обяд и вечеря, приготвяни по рецептурник, като има и определени диети. Същевременно по делото не се доказа до поставянето на лишения от свобода под диета № 10 след консултация с гастроспециалист, вкл. в процесния период 19.01.2024г. – 27.05.2024г., на Д. М. А. да е издавано предписание от медицински специалист за прилагане на каквато и да е диета. От доказателствата по делото е установено, че при постъпването на ищеца в Затвора Плевен е извършен медицински преглед и му е осигурено нужното медицинско обслужване спрямо резултати от този преглед. Ищецът не е заявил при проведения му първоначален преглед да му е предписан специален хранителен режим с оглед заболяванията му, поради което ГДИН не е била обвързана със задължение да осигури такъв режим. В. А. е посещавал редовно лечебното заведение в затвора и по време на престоя му не е установено влошаване на здравословното му състояние. Същевременно ГДИН не може да носи отговорност за качеството на медицинското обслужване и бездействие от страна на медицинските специалисти да изпишат определена диета на лишения от свобода. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Ефикасността, резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гледна точка на утвърдените медицински стандарти ( чл. 80 от Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения ) и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и качество ( чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето ), не могат да бъдат контролирани от затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност, а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните органи, посочени в Закона за лечебните заведения, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване (арг. чл. 6, ал. 6 ). Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ищеца ГДИН не може да носи отговорност. В тази насока е и практиката на ВАС - Решение № 3890 от 18.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12909/2017 г., Решение № 17331 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2018 г. и др. Неоснователно е и възражението на процесуалният представител на ищеца, че включването на диагнозата есенциална (първична) хипертония, поставена на Д. М. А., в Списъка на заболяванията, за чието домашно лечение на територията на страната НЗОК заплаща напълно или частично лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, задължава съответните длъжностни лица в ГДИН да го поставят на диета № 10, предвид обстоятелството, че диетичните храни за медицински цели се заплащат от НЗОК. Последното е валидно обаче само за заболяванията с кодовете по МКБ Е 43 и Е44.0, каквито не са поставени на ищеца. Видно от писмените доказателства по делото – амбулаторни листове, здравен картон и справки от МЦ при затвора гр.Плевен, поставените диагнози на лишения от свобода са с кодове I 11.9, М 50.1 и Н 60.8. Видно от показанията на свидетелите Т. П. П. и В. В. Ч. се установява, че кодовете по МКБ Е 43 и Е44.0 касаят ендокринни заболявания т.е. различни от кодовете на заболяванията, установени у А.. Следва да се отбележи обстоятелството, че от представената справка извлечение от ДПФЗД за закупени стоки в процесния период се установи от съда, че Д. М. А. е закупувал като артикули от лавката и продукти, съдържащи сол в разрез с диета №10. В този смисъл е основателно възражението на ответника, че А. пазарувал сам с картата си в затвора гр.Плевен, като е закупувал хранителни продукти, изключващи диета, която лишеният от свобода твърди, че следва да спазва, поради което твърденията му за необходимост от спазване на диета № 10 са недоказани. В подкрепа на последното е и обстоятелството, че през м.10.24г. след поставянето му на диета № 10 се е отказал от нея и е поискал да бъде на диета № 1. С оглед на горното, съдът приема, че искът с правно основание чл.284 от ЗИНЗС е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло. С оглед изхода по главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв. По отношение на разноските: Искането на пълномощника на ответника в писмения отговор на за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 300 лева и съобразно Наредбата за правна помощ, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, предвид разпоредбата на чл. 286, ал. 2 ЗИНЗС, която предвижда изрично, че при отхвърляне на иска изцяло, какъвто е настоящият случай, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът