Решение № 673 от 21.11.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 804/2024 г.

Производството е по реда на чл.25, ал.4, изр.2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Образувано е по въззивна жалба на К. С. Т., избран за председател на Сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация- Илинден“, против решение № 125/0509.20024 г., на ОС- Благоевград по т.д. № 177/2024 г. Твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено Агенция по вписванията да извърши вписване по заявление вх. № 20240808115855/08.08.2024 г. С писмения си отговор Агенцията по вписванията твърди, че жалбата е недопустима, а в условията на евентуалност- неоснователна. Софийският апелативен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с атакувания съдебен акт, приема следното: Окръжен съд - Благоевград е сезиран с жалба от К. С. Т., в качеството му на избран за председател на Сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация- Илинден“ против отказ № 20240808115855/09.08.2024 г. на Агенция по вписванията. При проверката по чл.21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е приело, че целените от сдружението резултати са насочени към неограничен брой субекти, което обстоятелство противоречие със самоопределянето на сдружението да осъществява дейност си в частна полза; че от формална гледна точка е налице несъответствие в представените документи- в протокола от учредителното събрание е посочено, че събранието се е състояло на 08.04.2024г., а списъкът с подписите на учредителите е с дата 04.08.2024г., което не съответства на решението за учредяване и не удостоверява, че подписалите се лица са учредители; в устава е посочено, че е приет на 04.08.2024г., което е невъзможно, тъй като учредителното събрание, за което е съставен протокол, е с по- ранна дата- 08.04.24г.; в протокол- решение от 04.08.24 г. на УС, с който се избира председател, не е изрично определен обема на представителната власт на избрания председател, а е дописана на ръка препратка към чл.10 от устава, при липсата на удостоверяване по съответния ред кой е автора на направената поправка, което води до извода, че обемът на представителната власт на председателя на УС не е надлежно определена от компетентния орган. За да потвърди отказа на дл. лице по регистрацията, Окръжният съд- Благоевград е приел, че представения към заявлението протокол от учредителното събрание от 08.04.2024г. съдържа единствено населеното място, в което е проведено - гр.Сандански, но не и адреса и часа. Наред с това е посочил и че видно от датата на този протокол, учредителното събрание е било проведено на 08.04.2024г., а списъкът с подписите на учредителите е с дата 04.08.2024г., която не съответства на датата на решението за учредяване на Сдружението, като удостоверява и че подписалите лица са негови учредители. Ето защо е счел, че не е налице законово изискуемо се едновременно единодушно валидно волеобразуване от необходимия брой учредители на Сдружението по всяка една точка от дневния ред, като представения протокол не обосновава учредяването на сдружението в частна полза. За неоснователни е приел и възраженията на жалбоподателят за недадени от длъжностното лице по регистрация указания, каквито то дължи единствено когато към заявлението не са приложени всички изискуеми от закона документи или не е платена държавна такса. Допълнил е и че учредителите са определили сдружението като обединение в частна полза, но същевременно набелязаните цели и средства за постигането им са отправени към неограничен кръг правни субекти, което го определяло по- скоро като сдружение в обществена полза и което несъответствие противоречи на изискването на чл.2, ал.1 ЗЮЛНЦ. Липсвали и посочен предмет на стопанска дейност съгл. чл.20, т.5 ЗЮЛНЦ, както и ясни правила относно възникването и прекратяването на членствените правоотношения- чл.20, т.10 ЗЮЛНЦ. С жалбата не са представени нови доказателства. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките на чл.22, т.6 ГПК за искания отвод на съдия З.Г. и съдия М. Р.. Изложените в жалбата обстоятелства /за установяването на които не са ангажирани и доказателства/ не съставляват основание за отвод на членовете на съдебния състав по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 6 ГПК, а са израз на субективната преценка на жалбоподателя във връзка със заявената от него позиция по делото. Съдът извършва преценка за валидно учредяване на сдружението при съобразяване със съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствието им с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата на членовете на сдружението. Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, от страна в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от обжалването, срещу подлежащ на обжалване по силата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Към подаденото при спазване на предвидените за това форма и ред заявление с peг. № 20240808115855/08.08.2024 г. са приложени всички необходими документи, които обаче не установяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона, поради което правилно като краен резултат ОС - Благоевград е потвърдил обжалвания отказ за вписване на заявеното с него обстоятелство. Действително, разпоредбата на чл.22, ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя, но само когато към искането му не са приложени всички изисквани от закона документи и/ или когато не е платена дължимата държавна такса, какъвто не е настоящият случай. Твърдяната от жалбоподателят техническа грешка в изписването на действителната дата на съставяне на учредителния протокол, е могла да бъде отстранена с настоящата жалба чрез представянето на надлежен протокол, какъвто обаче не е представен. С заявлението е представен протокол от учредително събрание на Сдружение с нестопанска цел „Обединена македонска организация Илинден“ от 08.04.2024 г. в гр. Сандански, в който не са посочени час и място на провеждане на събранието, необходимостта от посочването на които произтича от дължимата преценка за установяване наличието на едновременно изразена воля от страна на необходимия брой учредители, като изискване за валидно учредяване на сдружението- чл.19 ЗЮЛНЦ. Подписването на протокола от учредителите не санира констатирания пропуск, тъй като не установява тяхното присъствие по едно и също време на едно и също място, съответно единодушното взимане на решения по точките по посочения дневен ред, правната последица от които е валидното учредяване на сдружението. Приложените към заявлението списък на учредителите и устав на сдружението, подписани от учредителите, също не водят до друг извод. Ето защо и настоящият съдебен състав счита, че представеният със заявлението протокол от учредително събрание не доказва валидно учредяване на сдружението, което е достатъчно основание за постановяване на отказ за вписването му. Наред с това, приетият устав на сдружението не отговаря и на изискванията на чл.20, т. 10 ЗЮЛНЦ, като не съдържа ясни правила относно възникването и прекратяването на членството, както и относно реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството, което също е самостоятелно основание за отказ на исканата регистрация. От разпоредбите на устава на сдружението - чл.8, ал.3, т.4, чл.9, ал.2, т.8, пр.1 и чл.11, не става ясно, от кой момент и като последица от решението на кой орган възниква членственото правоотношение между сдружението и лицата, желаещи да станат негови членове: от решението на управителният съвет, което подлежи на утвърждаване от общото събрание, или от решението на общото събрание. От една страна е уредено, че решенията за прием на членове се взимат от управителния съвет, но от друга страна е посочено, че общото събрание приема и изключва членове, което води до неяснота относно компетентният орган, който приема новите членове – управителния съвет, общото събрание или управителния съвет и общото събрание, както и относно правни последици на решенията на двата органа на сдружението в различните хипотези- от една страна е уредено, че решенията за прием на членове се взимат от управителния съвет, но съгласно чл.11 от устава заявлението се подава до общото събрание, като в същата разпоредба са предвидени и двама гаранти членове на сдружението, без да е изяснено в какво се изразяват действията на тези гаранти; желаещите да станат членове на сдружението лица следва да отговарят на определени условия и/или да притежават качества, които не са определени с устава, но за които по някакъв начин гарантират членове на сдружението- гаранти. С чл.12, ал.5 от устава е предвидено, че „Прекратилите членството си и изключените от сдружението нямат право да изискат обратно внесените от тях членски вноски и направени дарения“, без да е определен реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството в хипотезите на чл.12, ал.4, т.2, т.4 и т.5 от устава – при прекратяване на членството със смъртта или поставяне под пълно запрещение; с прекратяването на юридическото лице; при отпадане, ако членът не е плащал членски внос две последователни години или не е участвал в дейността на сдружението в течение две години. В случая липсва и яснота относно обема на представителната власт на избрания от управителния съвет негов председател, като в протокол- решение от 04.08.2024 г. на УС на сдружението, с който е избран председател, не е изрично определен обема на представителната власт на избрания председател съгл. чл.31, т.1 от ЗЮЛНЦ, а само ръкописно и без надлежното удостоверяване на авторството на извършената добавка е дописано „с правата по чл.10 от Устава“. Така изложеното изключва необходимостта от преценка за законосъобразност на целите на сдружението, тъй като разрешението по този въпрос не може да обоснове промяна в направените изводи. Констатираните нарушения при учредяване на сдружението са самостоятелни основания за отказ на исканата регистрация и не могат да определят отказа, като „дискриминационен“, тъй като не съставляват пряка или непряка дискриминация, основана на етническа принадлежност по смисъла на чл.4, ал.1 от Закона за защита на дискриминацията, а преценка за валидно учредяване на сдружението, предвид съдържанието на съставените и приети от учредителите документи, и съответствието им с императивни разпоредби на закона, приети в защита на правата на членовете на сдружението. При съвпадане с крайните изводи на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, САС, ТО, 5 състав