Решение № 107 от 27.3.2019 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 95/2019 г.

Производството е по реда на чл. 437 от ГПК. Делото е образувано по жалба на Ц.Д.Г., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• – длъжник по изпълнително дело № 20188330400563, срещу действията на ЧСИ В. М., рег. № 833, с район на действие Русенски окръжен съд, изразяващи се в насрочване на публична продан на недвижим имот – 54/1010 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 63427.2.4869, находящ се в •••••••, с площ 1010 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от построената в него сграда с идентификатор 63427.2.4869.2, със застроена площ 60 кв.м., брой етажи 1, предназначение – друг вид сграда за обитаване, при съседи: 63427.2.2762, 63427.2.2826, 63427.2.2827, 63427.2.3044, 63427.2.400. В жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразността на обжалваното действие, тъй като изпълнението е насочено срещу единственото жилище на длъжника, което по смисъла на чл. 444, т.7 от ГПК представлява несеквестируема вещ. Твърди се, че застроената площ на жилището е 30 кв.м., която не надхвърля жилищните нужди на длъжника, определени в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му. Сочи се, че въпреки предназначението на имота да е друго, същият го ползва като жилище, действително живее там и е предприел необходимите действия за промяна на предназначението. Иска се отмяна на обжалваното действие на съдебния изпълнител. В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е постъпило възражение от взискателя „ Спийд кредит“ ООД, с което се изразява становище за недопустимост и неоснователност на жалбата. Твърди се, че процесният имот не е жилище по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК, а друг вид сграда за обитаване. По отношение на представения от длъжника констативен акт за установяване годността за приемане на строежа се твърди, че същият е издаден на 10.01.2019 г. – след извършването на описа, поради което това действие е непротивопоставимо на взискателя. ЧСИ В. М. е изготвил мотиви по повод на подадената жалба, в които се излагат съображения за неоснователност на същата. Твърди се, че към момента на вписване на възбраната имотът е бил с предназначение „друг вид сграда за обитаване“. В този смисъл се сочи, че последваща промяна на предназначението е непротивопоставимо на взискателя, съобразно разпоредбата на чл. 452, ал. 2 от ГПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване действие на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по същество. По основателността на жалбата Русенски окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Изпълнително дело № 20188330400563 по описа на ЧСИ В. М., рег. № 833, с район на действие Русенски окръжен съд, е образувано по молба на взискателя „ Спийд кредит“ ООД, ЕИК 201823558, въз основа на изпълнителен лист срещу длъжника Ц.Д.Г., за сумите 2960 лева главница, заедно със законната лихва върху главницата от 02.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски 59.20 лева за държавна такса. По искане на взискателя на 10.07.2018 г. върху процесния имот е наложена възбрана, вписана в Служба по вписванията – Русе. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том І, рег. № 276, дело № 34 от 2018 г., както и от копие от кадастрална карта с данни от КРНИ, към момента на налагането на възбраната сградата е била с предназначение „друг вид сграда за обитаване“. По отношение на имота, съдебният изпълнител е пристъпил към извършване на опис, след уведомяването за което на длъжника, същият е направил възражение за несеквестируемост, като е представил скица – проект за промяна на предназначението на имота в жилище. Описът е извършен на 30.10.2018 г. и е изготвено експертно заключение. В приложеното експертно заключение, в част описание на сгради е посочено, че сградата се състои от спалня (с под мокет), кухненски бокс ( с под теракот ), сервизно помещение (баня с тоалетна). По изпълнителното дело е изготвено обявление № 91/09.01.2019 г. за провеждане на публична продан по отношение на процесния имот за периода от 21.01.2019 г. до 21.02.2019 г., при начална цена 26440 лева. Видно от намиращата се в кориците на изпълнителното дело справка от Имотен регистър, към момента на налагане на възбраната, жалбоподателят не е притежавал други имоти, освен възбранения. По делото са представени нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 35, том І, рег. № 276, дело № 35 от 2018 г. на нотариус К. К., Констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа от 10.01.2019 г., Удостоверение с изх. № 25-9974-17.01.2019 г. на Агенция по геодезия, картография и кадастър. В съдебно заседание жалбоподателят е представил Удостоверение № 14/22.01.2019 г. на Община Русе за въвеждане в експлоатация на строеж, Класификатор за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях (Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри), както и копие от личната карта на жалбоподателя. При така установените факти, настоящият въззивен състав намира жалбата за неоснователна, като съобрази следното: От представените по делото писмени доказателства за промяна на предназначението на изнесения на публична продан недвижим имот бе установено, че същият е с променено предназначение – „жилище“, като удостоверението за това е издадено на 22.01.2019 г. От представения към жалбата констативен акт за установяване годността за приемане на строежа е видно, че промяната на предназначението не е наложило извършването на реконструкции, като в същото е посочено, че не са извършвани никакви промени в съществуващото разпределение на помещенията, респективно в конструкцията на обекта, не са прибавяни нови отвори и промяната е само в обзавеждането. Същевременно от изготвеното експертно заключение по повод на насрочената публична продан, бе установено, че сградата е притежавала характеристиките на жилище и преди инициирането на производство по промяната на предназначението му – към момента на изготвянето на оценката същото се е състяло от спалня, кухня и санитарен възел. От представеното по делото копие на лична карта на жалбоподателя е видно, че същият е с регистриран постоянен адрес в същия имот, което е индиция, че той пребивава в него от 2013 г. Този извод на съда се подкрепя и от обстоятелството, че всички съобщения по изпълнителното дело са му редовно връчвани на същия адрес. В този смисъл, настоящият въззивен състав не споделя възражението на взискателя, както и изложеното в същия смисъл в мотивите на съдебния изпълнител, че промяната на предназначението на имота е инициирано единствено за да осуети публичната продан. В разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК не е дадена легална дефиниция на „жилище“, но житейската логика предполага, че същото е сграда, която има основните характеристики на жилище, респективно притежава съответните стаи за обитаване и санитарен възел ( процесният имот се състои от спалня, кухня и санитарен възел) и се ползва като жилище от обитателите му. Охарактеризирането на процесната сграда като жилище още към момента на налагането на възбраната и преди фактическата промяна на предназначението следва и от представените от жалбоподателя документи във връзка с инициираната от него процедура, видно от които в него не са извършвани никакви реконструкции за да бъде пригодено като жилище. Същото е имало характеристиките на жилище от преди това и това е констатирано и от вещото лице при изготвянето на експертната оценка. По отношение на приложимостта на разпоредбата на чл.452 от ГПК, изложено в мотивите на съдебния изпълнител, настоящият състав намира, че извършената промяна на предназначението на имота не представлява разпореждане по смисъла на същата разпоредба и даденото разрешение на въпроса в ТР № 91 от 01.10.1974 г. на ОСГК на ВС. С промяната на предназначението фактически не е извършен акт на разпореждане – прехвърляне, видоизменяне, ограничаване или прекратяване. Както бе изложено и по-горе, имотът е бил в едно и също фактическо състояние, и към момента на налагане на възбраната, и към момента на издаване на разрешението за промяна на предназначението. В този смисъл разпоредбата на чл. 452 от ГПК е неприложима в настоящата хипотеза. Ето защо и доколкото не са налични доказателства за притежаването на други имоти от страна на длъжника освен спорния такъв, то това жилище се явява единствено негово. Ето защо същото се явява несеквестируемо по смисъла на чл. 444, т. 7 от ГПК и на основание същата разпоредба, изпълнението не може да бъде насочено върху него. Предвид изложеното по-горе, жалбата на Ц.Д.Г. се явява основателна, поради което следва да бъде уважена а действието на съдебния изпълнител отменено. Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд