Решение № 3205 от 4.4.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 38/2025 г.

Производството по чл.145 и сл.АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Образувано е по жалба на „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД, с ЕИК 203588678, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя Р. Д. П., чрез адв.А. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-559-0188879/05.11.2024г. на началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност, необоснованост и несъответствие с целта на закона на наложената ПАМ. Оспорват се фактическите констатации и направените изводи от органа по приходите. Сочи се липса на основания, обосноваващи срока на ПАМ и противоречието ѝ с правото на Европейския съюз. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на съдебни разноски. Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, чрез юрк. З., счита издаденият административен акт за законосъобразен, а жалбата за неоснователна. Сочи, че при прилагане на ПАМ не е налице противоречие с европейското законодателство. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя. Представя писмени бележки. Съдът, след като се запозна с жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическата и правна страна: С обжалваната заповед отетникът е приложил спрямо жалбоподателя като данъчнозадължено лице ПАМ – запечатване на обекта му, находящ се в [населено място], представляващ салон за красота, тъй като на 31.07.2024г. в 12: 00 часа, при извършена проверка в същия е установено, че дружеството не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги, чрез издаване на касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство (ФУ) модел „[Наименование]“ с ИН [рег. номер] и номер на фискалната памет 36710480 за сумите от 90 лева и от 40 лева, платени в брой на О. А. и съответно на Л. Я.. Установено е, че за извършените покупки е следвало да се издадат касови бонове № 000556 [рег. номер] от 31.07.2024г. Нарушението е обосновано от издаден периодичен отчет от проверяващите и установена налична касова разлика в размер на 515 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно съставен от контролните органи опис и маркираните ФУ. За извършената проверка е съставен протокол серия АА № 0188879 от 31.07.2024г. от длъжностни лица при дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ при НАП. Срещу „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД с ЕИК 203588678 е съставен АУАН № [рег. номер]/10.10.2024г. за нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите /Наредба № Н-18/2006г./. За нарушението е издадено Наказателно постановление № 795186-[рег. номер]/04.11.2024г., с което на дружеството е наложена санкция в размер на 2000 лв. С оспорваната заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС на „Р ТРАНС СПЕД“ ЕООД, с ЕИК 203588678 е наложена мярката „запечатване на търговски обект“ – фризьорски салон, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от дружеството и е забранен достъп до обекта за срок от 30 дни. Изводът на органа е, че е извършено деяние по неиздаване на фискална касова бележка в нарушение на чл.3, ал.1 Наредба № Н-18/2006г., във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, което се явява основание за налагането на ПАМ по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС. Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване са свързани с вида на търговския обект извършваните в него козметични и фризьорски услуги, които се предлагат на високи цени, което предполагало по-голям размер на неотчетени приходи, съотв. недекларирани и незаплатени данъци. Взет е предвид фактът, че не е издаден фискален бон за две поредно извършени услуги и е констатирана касова разлика от 515 лв. В допълнение е посочено, че нарушението е повторно извършено, предвид санкционирането на същото дружество за същото по вид нарушение с влязло в сила НП № 722935-[рег. номер]/30.08.2023г. Отчита се фактът, че нарушителят разполага с всички необходими предпоставки за развитие на активна дейност и реализиране на значителни обороти, благоприятстващи нанасянето на вреди за фиска. С извършеното деяние се сочи да се показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина и организация в обекта, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Според административния орган при определяне на срок на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност и целта му е превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта и необходимо време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е да се осигури промяна в начина на извършване на дейността в обект, като прекият резултат, според органа, е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният резултат е недопускане на вреда за фиска. Оспорваната заповед е връчена на представляващия дружеството - адресат на 09.12.2024г., който е подал жалба срещу нея, чрез органа, наложил мярката, до Административен съд-[област]. Жалбата е подадена на 20.12.2024г. С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от лице с правен интерес в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, като съгласно заповед №ЗЦУ-1148/25.08.2020г., изменена със заповед №ЗЦУ-1157/27.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП, издателят на оспорвания акт притежава материална компетентност да издава административни актове от категорията на процесния. Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.186, ал.3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в съответствие с фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС. Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателствени средства. По отношение на дължимата преценка за съответствието на обжалваната заповед с материалния закон, съдът счита, че същата е незаконосъобразна. Трайно установената практика на ВАС по прилагане на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай. При определяне на срока за запечатване на обекта органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, която притежава, тъй като липсва мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства по случая. Безспорно, неиздаването на фискален касов бон е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според личността на дееца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките на определените 30 дни. Липсва описание на приет от органа начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане, и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 30 дни за промяна на същия. Изложените мотиви в оспорваната заповед са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът разполага с предпоставки за развитие на активна и реализиране на значителен оборот. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мярката не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл.22 ЗАНН за мерките по чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 30 дни не изпълнява целите по чл.22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Незаконосъобразността на издадения административен акт произтича и от нарушаване на принципа за съразмерност и пропорционалност. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл.6, ал.2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Съгласно дадените отговори в решение С-97/21 на СЕС не се допуска национална уредба, съгласно която за едно и също данъчно задължение е след провеждане на отделни и самостоятелни производства може да се наложат мерки имуществена санкция и запечатване на обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища. Различният процесуален ред при обжалването на мерките не дава възможност за проверка и гаранции, че при кумулиране на мерките съвместната им тежест би съответствала на тежестта на нарушението. В процесния случай са налице данни за издадени АУАН за същото нарушение, за което се предвижда ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез налагане на имуществена санкция на същото лице Въз основа на същия е издадено НП, с което за същото нарушение му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. Кумулирането на две санкции с наказателно-правен характер /в този смисъл решения на СЕС-С-97/21, С-117/10, С-524/15, С-439/19/ не зачита правото по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС, непропорционално е като не се установява да е необходимо за постигането на легитимни цели /напр. събиране на ДДС/. Преценка за пропорционалност на двете мерки, за която се твърди от ответника, че е извършена е бланкетно посочена в мотивите на акта, без да е обоснована. Въпреки, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 от ЗАНН законови цели. В този контекст, налагането на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е довършено към момента на констатирането му от приходните органи. Прилагането на ПАМ не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска. В тази връзка съдът намира, че преустановяването на дейността на търговския обект, и то за 30 дни, води до пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, от една страна, а от друга - лишава потребителите от предоставяните в този обект услуги. Така се засягат не само права на данъчнозадълженото лице, но и фискалният интерес от извършване на регистрирани продажби, в резултат от които да бъдат генерирани данъчни приходи. Изложеното води до извода на настоящата инстанция за незаконосъобразност на издадената заповед, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ и като такава същата следва да бъде отменена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, на жалбоподателят, на основание чл. 143, ал. 1 АПК, следва да му се присъдят сторените в съдебното производство разноски. Съдът счита, че направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателя е основателно, като предвид характера и фактическата и правна сложността на спора, същото следва да се намали до предвидения размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно - 1000 (хиляда) лева. На жалбоподателя следва да се присъдят и направените разноски за заплатена ДТ в размер на 50 (петдесет) лева. По изложените съображения и на осн.чл.172 ал.2 АПК, Административен съд-[област]-ХХVIII състав