Решение № 162 от 14.7.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по дело № 174/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от А ПК във вр. с чл. 63 в от ЗАНН. Делото е образувано по касационна жалба от „Т.- Б.д.” АД, с ЕИК •••••••••, представлявано отЛ.С.– Изпълнителен директор, чрез процесуалния представител юк. Е. Д., срещу Решение № 99/09.05.2022 г., постановено по АНД № 1166/2021 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е изменено НП № 254/18.10.2021 г., издадено от директора на РИОСВ – София, като размерът на наложената на „Т.- Б.д.” АД на основание чл. 150 ал. 4 пр. 1 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ имуществена санкция е намален от 1 0 000.00 лв. на 5 000.00 лв. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Касаторът е редовно призован, представлява се от юр. Д., като поддържа касационната жалба. Ответникът РИОСВ – София не се представлява в съдебното заседание по делото. Прокурор ът дава заключение за не основателност на жалбата и моли решението на въззивния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210 ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на въззивно обжалване е НП № 254/18.10.2021 г., издадено от Д иректора на РИОСВ – София. От фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 29. 07.202 1 г., в с. Големо село „Т.- Б.д.” АД не е спазило принудителна та административна мярка, наложена със Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на Д иректора на РИОСВ – София, а именно – да извърши екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12, собственост на „Т.- Б.д.” АД в общо количество 995, 16 т она, намиращи се на площадката на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл. 35 ал. 1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия”. Отпадъците с код 19 12 12 са предмет на трансграничен превоз, като съгласно нотификация IT 010862, изпращач е VIBECO SRL, Италия, а получател по чл. 2, § 14 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 е „Т.- Б.д.” АД. Отпадъците са приети от „Т.- Б.д.” АД за извършване на дейност по оползотворяване чрез изгаряне, обозначена с код R1, и същите са съхранявани на площадка на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга №42Б/02.05.2019 г. При извършената на 29. 07.202 1 г. проверка на място, резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № ККФОС- ЛГ - 26 / 29. 07.202 1 г., е установено, че на площадката на „Хийт Енерджи” ЕООД се намират 210, 14 тона отпадъци от нотификация IT 010862 с код 19 12 12. Срещу „Т.- Б.д.” АД е съставен АУАН № 147 / 29.07. 202 1 г. за нарушение по чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО. Въз основа на акта е издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е п риел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е доказано, но цЕ.те на наказанието биха били постигнати и със санкция, определена в минимален размер, и е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 5 000, 00 лева. В предЕ.те на касационната проверка по чл. 218 ал. 2 от АПК и във връзка с наведен ото от „Т.- Б.д.” АД касационн о основани е настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно. Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Процесният АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия за това, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган, актът и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити съответно по чл. 42 и чл. 57 ал. 1 от ЗАНН, спазени са изискванията за предявяване и връчване на акта, както и за връчване на наказателното постановление. Фактическите обстоятелства, относими към процесното деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО, са посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд, че „Т.- Б.д.” АД е осъществило състава на процесното административно нарушение, са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав. От събраните по делото доказателства се установяват по безспорен начин всички елементи от обективната страна на процесното деяние. Съгласно разпоредбата на чл. 150 ал. 4 пр. 1 от ЗУО за неспазване на принудителните административни мерки по чл. 127 т. 2 на юридическите лица и еднолични търговци се налага имуществена санкция в размер от 5 000, 00 лв. до 10 000, 00 лв. Видно от съдържанието на Заповед № Д-01/03.07.2020 г. на Д иректора на РИОСВ – София, с нея на дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО, изразяваща се в извършване от същото на екологосъобразно третиране на неопасни отпадъци с код 19 12 12 в общо количество 995, 16 тона, намиращи се на площадка на „Хийт Енерджи” ЕООД съгласно Договор за услуга № 42Б/02.05.2019 г., чрез предаването им на дружество, притежаващо действащ разрешителен документ по чл. 35 ал. 1 от ЗУО за извършване на дейност с код R1 „Използване на отпадъци предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия”. В заповедта е посочено, че на основание чл. 129 ал. 6 от ЗУО в срок до седем работни дни от получаването ѝ „Т.- Б.д.” АД следва да представи удостоверение, че отпадъците са приети за екологично третиране, а в съответствие с чл. 16 б. „д ” от Регламент (ЕО) № 1013/2006 следва да бъде издаден сертификат за окончателно оползотворяване на отпадъците с код 19 12 12 в 30-дневния срок по чл. 24 § 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, след което същият да бъде представен в РИОСВ – София. Заповедта е връчена на дружеството на 03.07.2020 г. Налице е и вторият елемент от фактическия състав на отговорността – от съдържанието на КП № ККФОС -ЛГ-26 / 29. 07.202 1 г. се установява неизпълнение на предписанието в указания срок / протоколът, като официален свидетелстващ документ, е с необорена в рамките на съдебното производство материална доказателствена сила /. Ирелевантен е фактът на осъществено частично третиране на отпадъци. В случая са осъществени материалноправни те предпоставки за ангажиране на отговорността на „Т.- Б.д.” АД по чл. 150, ал. 4, пр. 1 от ЗУО. Отговорността на дружеството е обективна / безвиновна /, поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянието. При намаляване на размера на имуществената санкция до предвидения в закона минимум са съобразени критериите по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. От доказателствата по делото не се установява към датата на извършване на процесното деяние „Т.- Б.д.” АД да е санкционирано в друго административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление, на основание чл. 150 ал. 4 пр. 1 във вр. с чл. 127 т. 2 б. „а” от ЗУО. Налагането на имуществена санкция над предвидения минимален размер от 5000, 00 лева е прекомерно с оглед постигане на цЕ.те, установени с разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Изложените съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Размерът на юк. възнаграждение се определя по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в границите от 80 до 150 лв. Тъй като делото не е с висока фактическа и правна сложност, дължимото възнаграждение за производството пред ДРС, като основа следва да се опредЕ. на минимума от 80 лева. С оглед изхода на спора пред КнАдмС разноски за касационното производство не са дължими. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът