Решение № 641 от 28.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 746/2024 г.

Производството е по реда на гл. 21 от НПК. Образувано е по частен протест на прокурора срещу определение от 21.11.2023 г. по н.а.х.д. № 15668/2022 год. на Софийски районен съд, НК, 11-ти с–в., с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1, т. 8а от НПК. В протеста се твърди, че предхождащото определение на съда по същото дело, с което производството по делото било спряно на основание чл. 290, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК, не било връчено на СРП, което довело до лишаване на прокуратурата от възможността за упражняване на правото по чл. 290, ал. 2 от НПК. Иска се от съда да отмени атакуваното определение като неправилно. В съдебно заседание, прокурорът поддържа протеста и моли да бъде уважен, а определението отменено като неправилно. Обв. М. Д. и нейния процесуален представител – адв. Д. К., редовно призовани не се явяват в съдебна зала и не вземат становище по поставените въпроси. Въззивният съд, след като се запозна с атакувания съдебен акт и доводите в частния протест, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Протестът е подаден в законоустановения преклузивен срок от легитимирана страна в наказателното производство, поради което се явява процесуално допустим. Разгледан по същество, частният протест е неоснователен, като съображенията са следните: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по внесено мотивирано постановление от прокурор при СРП с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, с което обв. М. Д. е била предадена на съд за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. По делото са били насрочени и проведени няколко съдебни заседания. С определение от 11.05.2023 г., постановено в проведеното на същата дата открито съдебно заседание, първостепенният съд е спрял на основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК производството по настоящото дело, във връзка с издадени наказателно постановление № 21-4332-020266 от 06.10.2021 г., на началник сектор към СДВР – ОПП и Определение от 28.03.2023 г., постановено по НАХД № 13717/2022 г. на СРС, НК, 97-ми състав. Проверяваният съд е приел, че за идентично на инкриминираното от държавното обвинение деяние, което е престъпление, има приключило административно-наказателно производство, по силата на влезли в сила съдебен акт и наказателно постановление. В проведеното съдебно заседание, въпреки че е била надлежно уведомена СРП, не е присъствал нейн представител. Районният съд е посочил, че определението за спиране на наказателното производство подлежи на обжалване и протестиране по реда на гл. 22 от НПК в седмодневен срок от датата на провеждане на о.с.з. С определение от 21.11.2023 г., постановено по делото, съставът на СРС е прекратил на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 4, вр., ал. 1, т. 8а от НПК наказателното производство по НОХД № 15668/2022 г. по описа на същия съд. Прието е, че в рамките на определения от закона срок за депозиране на предложение за възобновяване на административно-наказателното производство, дори към 16.11.2023 г. (далеч след изтичането на предвидения в закона едномесечен преклузивен срок), прокурорът не е сторил това, поради което производството подлежи на прекратяване на основание вр. чл. 24, ал. 4, вр., ал. 1, т. 8а от НПК. Със съобщение, получено в СРП на 23.11.2023 г., изготвилият постановлението с предложение за освобождаване от наказателна отговорност прокурор, след като се е запознал с определението за прекратяване на наказателното производство на СРС, е подал частен протест срещу него на 24.11.2023 г., по повод на който е образувано настоящето въззивно наказателно дело. При тези данни относно процесуалното развитие на производството пред първостепенния съд, правилно и законосъобразно решаващият съдебен състав е намерил наличието на основанията по чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 4, вр., ал. 1, т. 8а от НПК, за прекратяването му. Видно от материалите по делото СРП е била редовно уведомена за о.с.з., проведено на 11.05.2023 г, в каквато насока по делото е налична призовка, но в резултат на лична преценка или служебна ангажираност, не е изпратила свой представител. Съгласно чл. 378, ал. 1 от НПК неявяването на страните /вкл. и на прокурора/ не е пречка за разглеждане на делото, тъй като са редовно призовани. В хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие са събрани писмени доказателства по делото, въз основа на които проверяваната инстанция правилно и законосъобразно е стигнала до извод, че са налице основания за спиране на наказателното производство на основание чл. 290, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 5 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 342, ал. 1 НПК, срокът за обжалване на горното определение е седемдневен от постановяването му, а когато е постановено в закрито заседание - в седемдневен срок от връчването на преписа. В настоящия случай определението за спиране на наказателното производство е било постановено в о.с.з., проведено на 11.05.2023 г., за която дата страните по делото са били редовно призовани, поради което и на основание чл. 342, ал. 1 НПК, правилно районният съд е постановил, че определението подлежи на обжалване и протест, считано от момента на обявяването му. Съотносимо към казуса, това означава, че прокурорът следва при условие, че сам е избрал процесуална позиция да не се яви в о.с.з., да проследи развитието на производството, и ако съдът е постановил неблагоприятен за СРП акт - да съблюдава срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, подобно на всяка друга страна. Аналогична би била ситуацията при неявяване на подсъдимия и неговия защитник, в който случай същите следва сами да проследят изхода на делото, за да разберат дали предаденото на съд лице е признато за виновно и наказано или е оправдано. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционния съд не е допуснал процесуални нарушения, свързани с администрирането на делото, доколкото за съдът е липсвало законово задължение да изпрати съобщение или препис от определението от 11.05.2024 г., по н.а.х.д. № 15668/2022 год. на Софийски районен съд, НК, 11-ти с–в, постановено в о.с.з., за което страните са били редовно призовани. Следва да се отбележи, че районният съд е проявил и нужната процесуалната активност, който след като е спрял съдебното производство по делото е изискал и събрал данни, от които е видно, че наблюдаващият прокурор по досъдебно производство № ЗМ 11307/2021 г. по описа на СРТП - София, пр.пр. № 35687/2021 г. по описа на СРП не е изпълнил предоставената му от законодателя процесуална възможност, визирана в разпоредбата на чл. 24, ал. 4 НПК. Видно от приложената от СРП справка, прокуратурата за значително по-дълъг период от предвидения в закона едномесечен срок не е проявила дължимата от нея процесуална активност да се запознае с хода на делото, доколкото и към дата 16.11.2023 г., не са предприети действия по възобновяване на АНП във връзка с НП № 21-4332-020266/06.10.2021 г., поради което правилно първият съд е приел, че действията на органите на държавното обвинение следва да се тълкуват като дезинтересиране от наказателното производство и десезиране на съда. По изложените по-горе съображения, настоящият състав намира обжалваното определение от 21.11.2023 г. по н.а.х.д. № 15668/2022 год. на Софийски районен съд, НК, 11-ти с–в., с което наказателното производство по делото е било прекратено на основание чл. 289, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 4, вр. ал. 1, т. 8а от НПК, за правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II -ри въззивен състав