Решение № 720 от 29.5.2023 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 3192/2022 г.

Производството е въззивно по чл.258 от ГПК. Подадена е въззивна жалба от П. К. Х. с ЕГН: •••••••••• от гр.С., чрез адв.П. Х. от АК- Пазарджик против решение №197/27.06.2022 г. на Карловски районен съд, 3 гражд.състав по гр.дело №376/2021 г., с което е допуснато да се извърши съдебна на дворно място с площ 1660 кв.м., находящ се в село М., община Карлово, ведно с жилищна сграда със застроена площ от 70 кв. метра, и изба към нея с площ от 30 кв. м, ведно с лятна кухня с площ от 16 кв.м и второстепенна постройка с площ от 40 кв.м, ведно с всички подобрения и трайни насаждения, при квоти 5/6 идеални части за Д. К. И. и 1/6 идеална част за П. К. Х.. Решението се обжалва в частта за квотите, иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което се допусне делба на недвижимия имот при равни квоти. Претендира за разноски. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение по отношение на квотите исчита, че съдът не е съобразил, че незаконосъобразно нотариус С. Р. е допуснала продавачката П. В. да положи под текста на нотариалния акт, с който е прехвърлила идеалните части от имота, отпечатък от палец, вместо подпис и саморъчно изписване на трите си имена. Счита се, че полагането на отпечатък от палеца на дясната ръка се полага в определени от закона случаи, които в случая не са налице; че е недопустимо разширително тълкуване на чл.579, ал.1 ГПК, която е изключение от въведеното в закона правило на чл.579, ал.2 ГПК, в която полагането на отпечатък от палеца на дясната ръка е допустимо само при неграмотност или недъгавост, което в случая не било налице. Позовава се на сделка, сключена от същата продавачка в по-късен момент, където тя се е подписала и е изписала своите имена.Поради това счита, че нотариалното удостоверяване в НА №39/2014 г. на нотариус Р. е нищожно съгл.чл.576 ГПК. Счита, че в решението е неправилно е приложен чл.76 ЗН по отношение на хипотезата, при която сънаследник се разпорежда с ид.ч. от обща вещ в полза на друг сънаследник. Ответницата по въззивната жалба Д. К. И. чрез адв. М. Г. моли да се остави без уважение подадената жалба като неоснователна. Иска се потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно и че не се споделят аргументите, изложени във възражението за нищожност на нотариално удостоверяване в нотариален акт № 39/2014 г. на нотариус С. Р.. Тезата на ответниците, че тълкуването на хипотезата „недъгавост“ по смисъла на чл. 579, ал. 2 ГПК, не включва напреднала възраст на лицето, е изцяло формална и не е в съответствие с действителния смисъл на законовата разпоредба. В правомощията на нотариуса е да прецени дали се налага полагането на заместващ подписа отпечатък от палеца на лицето, както и че преценката за възможността на едно лице да изпише имената се прави към момента на изповядване на сделката. Претендира за разноски. По направените оплаквания и доводи, от събраните по делото доказателства съдът намира следното: Не се спори по делото, че страните са съсобственици на процесния имот в с.М., община Карлово, представляващ дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 1660 кв.м. ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, второстепенна постройка и др. подобрения по наследство от общия си наследодател К. С. В., поч.•••• г., който се легитимира като собственик въз основа на НА №66, т.2, д.581/1984 г. по обстоятелствена проверка.Не се спори, че имотът е придобит въз основа на давностно владение, текло по време на брака на родителите на страните. След смъртта на К. В., съпругата му П. П. В. прехвърлила на дъщеря си Д. своите 4/6ид.ч. от имота с НА №39, т.1, д.34/30.01.2014 г., поради което ищцата претендира, че има квота 5/6 ид.ч., ответницата -1/6 ид.ч. Ответницата оспорва иска за делба по отношение на квотите; счита, че Счита, че делбата следва да се допусне при равни квоти. По възражението за нищожност на нотариалното удостоверяване в НА №39/30.01.2014 г.: В НА №39/30.01.2014 г. прехвърлителаката П. В. е положила вместо подпис и изписване на трите си имена, отпечатък от десния си палец. Нотариусът е отбелязала, че прехвърлителката е грамотна и дееспособна, но в напреднала възраст и не може да изпише добре трите си имена. По делото са разпитани свидетелите – С. Р.-К. – нотариус -б.р., К. М. И. – син на ищцата, •• г., С. А. –дъщеря на ответницата, •• г. Разпитана по делото нотариус Р. свидетелства, че е допуснала подписването на акта по този начин след като предварително е проверила дали лицето може да положи подпис след като е изготвен акта; в случая продавачката е била на 94 години и нотариусът първо се е уверила, че тя не може да подпише /като тя е трябвало да подпише минимум 10 листа и да си изпише трите имена/ и тогава е преминала към пръстов отпечатък. От приетата по делото епикриза /л.83 от д.РС/ е видно, че прехвърлителката е постъпила на 26.11.2014 г. за оперативно лечение на катаракта на дясно око с диагноза – ••• око; от анамнезата е видно, че тя е имала намелено зрение на двете очи, като при прегледа е установено •• •• на двете очи, по силно на дясното око; след операцията е изписана здрава. От показанията на св. К. И.- внук на прехвърлителкат, се установява, че е присъствал на сделката от 30.01.2014 г. при нотариус Р.; нотариусът прочел акта, попитала дали страните разбират съдържанието на акта и те казали, че го разбират и го приемат; баба П. се опитала да се подпише, но не успяла, поради това, че не виждала добре тъй като страдала от старческо перде-катаракта; по-късно в края на 2014 г. на баба му направили операция на окото и тя започнала да вижда сравнително добре; самата операция лично свидетелят я организирал; преди и след прехвърляне на имота баба му била в добро умствено състояние, не е губила раздсъдака си. Според показанията на св.С.А. баба й била будна и грамотна жена, можела да пише и да се подписва; през 2015 г. баба й била при нотариуса за прехвърляне на част от семейните ниви и се подписала без проблем. Съдът кредитира показанията на свидетеля И., които намира за обективни и убедителни, тъй като същият възпроизвежда непосредствените си лични възприятия за казаните обстоятелства, както и че те се подкрепят от събраните писмени доказателства. От претата по делото епикриза, е видно, че П. В. преди операцията от 26.11.2014 г. на дясното око не е виждала и с двете очи поради заболяване от старческа катаракта. Следователно, към момента на изповядване на сделката - 30.01.2014 г. П. В. не е виждала добре, поради което за нея е било невъзможно да положи 10 подписа и 10 пъти да изпише името си, което е било констатирано от нотариуса и той е пристъпил към полагането на палец от дясната й ръка. През 2015 г. същата е била вече оперирана и е могла да положи подписа си под акта на нотариуса. Съгласно чл.579, ал.1 ГПК участниците в НА изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а когато някое от тях не може да подпише поради неграмотност или недъгавост се прилага член 189 ГПК като актът не се приподписва от свидетели, според който вместо подпис лицето полага отпечатък от десния си палец. Спорен е въпрос по делото е дали в понятието „недъгъвост“, законодателят включва и невъзможността на лицето да вижда добре. ПОС намира, че заглавието на чл.189 ГПК е „документ, издаден от неграмотно или незрящо лице“, поради което съдът намира, че нотариусът правилно е приложил закона, като е преценил, че прехвърлителката е незрящо лице, поради което съдът намира, че нотариалното удостоверяване в НА №39/30.01.2014 г. не е нищожно. По отношение на възражението за относителна недействителност на разпореждането на осн.чл.76 ЗН: Съгласно задължителните разяснения на ВКС в ТР №1/19.05.2004 г., т.1 по т.д. №1/2004 г. на ОСГК на ВКС, актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е относително недействителна с изключение на хипотезите, при които 1./наследството съставлява или се изчерпва само с 1 вещ/имот /т.е. е налице акт на разпореждане с наследството по чл.212 ЗЗД/ или 2./е извършено разпореждане между сънаследници, т.е. приобретателят не е външно лице за наследството. А в ТР№72/9.04.1986 по гр.д.№36/85, т.2 /без предл.последно/ е казано, че Чл.76ЗН няма приложение при съсобственост поради прекратяване на СИО при смърт на единия от съпрузите. В случая е налице изключението при втората хипотеза - акт на разпореждане на сънаследник /преживяла съпруга/ в полза на друг сънаследник /низходящ/. Горното налага извода, че разпореждането на преживялата съпруга по НА №39/2014 г. не е относително недействителен на осн.чл.76 ГПК, поради което делбата следва да се допусне при квоти 5/6 за въззиваемата и 1/6 за въззивницата. Ето защо следва да се допусне делбата на процесния недвижим между посочените по-горе страни при посочените по-горе квоти. Като е достигнал до същите изводи, РС е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.Тъй като се касае за делба, 1 фаза, където страните са едновременно и ищци и ответници, разноски не се присъждат, а остават така, както са направени. Водим от горното съдът: