Решение № 520 от 7.4.2021 г. на Административен съд - Бургас по дело № 192/2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба „Агровел 1990“ ЕООД, ЕИК 202491660, със седалище и адрес на управление: с.Оризаре, представлявано от управителя П.В.Т.против Решение №260030/07.12.2019 г. (при действителна година на постановяване 2020г.), постановено по АНД №422/2020 г. по описа на Районен съд -Айтос, с което е потвърдено наказателно постановление №57/18.06.2020 г. на директора на ОДБХ Бургас, с което на касатора за нарушение на чл.101, т.1 от ЗЗР е наложена "имуществена санкция" в размер на 2000 /два хиляди/ лева Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН– неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът по касация, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Административен съд - Бургас, ХV-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните: „Агровел 1990“ ЕООД е санкциониран за това, че при извършена проверка на 04.06.2020г. в 11.30 часа в обект - селскостопанска аптека, находяща се в с.Просеник, ул.“Васил Левски“, е установено, че в търговската част на обекта, на рафтовете с обявени цени, се предлагат следните препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, както следва: сулфо 80В – 3 бр. по 1 кг. (година на производство 2016г, срок на годност три години), фалкон -6 бр. по 50 гр. (годни до януари 2020г.), фюрм 10 ЕК -8 бр. по 20 мл.(годни до февруари 2020г.), систан екозом ЕВ – 1бр. по 500 мл.(годен до февруари 2020г.), нисофан 5 ЕК (годен до януари 2020г.) За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, на соченото основание, с налагане на наказание, предвидено в съответната санкционна разпоредба. Изложил е подробни мотиви за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно. Възраженията на касатора са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.101, т.1 от Закона за защита на растенията забраняват се съхранението с цел продажба, търговия и преопаковане на неразрешени и/или негодни продукти за растителна защита. Разпоредбата на чл.155, ал.2 от Закона за защита на растенията предвижда, когато нарушенията по ал.1, сред които е и това по чл.101, т.1, са извършени от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 2 000 лв. до 5 000 лв. От доказателствата по делото безспорно се установява, че санкционираният търговец е осъществил вмененото му нарушение по чл. 101, т.1 от Закона за защита на растенията, тъй като към момента на проверката е съхранявал с цел продажба негодни продукти за растителна защита, които са били с изтекъл срок на годност. Съвсем ясно в НП и АУАН е посочено, че нарушението е било констатирано при извършена проверка на 04.06.2020 г., като са описани и другите белези от обективна страна на нарушението. Съдът не споделя възражението на касатора за приложение на чл.28 от ЗАНН предвид характера на обществените отношения, които се засягат. Очевидно в случая се касае за типично нарушение по чл. 101, т.1 от ЗЗР и не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят квалификация по чл. 28 от ЗАНН. Не може да бъде споделена тезата на касатора и за липсата на констативен протокол. Напротив, такъв е приложен по делото. Същият е в четлив вариант, като непосочване на констативния протокол в НП не е съществено процесуално нарушение. Наказателното постановление се издава на базата на АУАН, а не въз основа на констативен протокол. Освен това, с оглед възраженията, изложени в жалбата, дружеството не е ангажирало каквито и да било доказателства. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че релевантните за обективната истина факти са безспорно установени и налагат извода за доказаност на описаното в наказателното постановление нарушение и правилното му санкциониране. При издаването на наказателното постановление са спазени всички процесуални правила и норми. АУАН и НП са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната компетентност (в каквато връзка има ангажирани доказателства), при спазване на изискванията за форма и съдържание. Установените факти и обстоятелства са описани надлежно в акта и наказателното постановление, безспорно е установено в хода на съдебното следствие и от разпита на актосъставителя, че същите отговарят на обективната истина. Правилно са определени вида и размера на наложеното наказание в рамките на определения в закона минимален размер. По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХV състав,