Решение № 25 от 17.2.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 420/2024 г.

Производството е по реда на чл.341, ал.1 във връзка с чл.313 и следващите от НПК.

Окръжен съд гр.Варна, по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК, с определение №1184 от 04.12.2024г., постановено по ЧНД №1683/2024г. по описа на същия съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК е групирал наложените на осъдения Н. В. В. наказания по влезли в сила съдебни актове както следва: НОХД№873/2024г. на ВОС, НОХД№3904/2024г. на ВРС и НОХД№1542/2024г. на ВОС и е определил най-тежкото от тях- една година и три месеца „лишаване от свобода“. На осн. чл.24 от НК е увеличил определеното общо най- тежко наказание с шест месеца. На осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединил наложеното с Присъда по НОХД№3904/2024г. наказание „глоба“, в размер на 1000лв., а на осн. чл.25, ал.2 от НК е приспаднал изцяло изтърпяното до момента наказание „лишаване от свобода“.

Срещу така постановеното определение, в частта му относно приложението на чл.24 от НК е постъпила жалба от осъдения В., чрез неговия процесуален представител-адв.А.. Считайки, че определеното общо наказание е достатъчно високо по своя размер, същият моли съда да отмени определеното по чл.24 от НК, алтернативно да намали неговия размер. Прави се искане и за зачитане на времето, през което осъдения е търпял мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ по ДП№1824/2021г., с обвинение по чл.198, ал.1 от НК, по което производството е прекратено с Постановление от 23.08.2024г.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от осъдения и неговия защитник на изложените основания.

Представителят на АП-Варна счита жалбата за неоснователна, а определението за правилно и законосъобразно.

В своя защита и последна дума осъдения В. заявява, че съжалява за това, което е извършил. Моли за намаляване размера на увеличеното общо наказание и зачитане на времето, през което е бил задържан по прекратеното дело.

След преценка на изложените в жалбата доводи и изразените становища на страните в хода на въззивното производство пред АС-Варна, както и след цялостна служебна проверка на определението, съставът на Апелативен съд - Варна намира следното:

Жалбата е допустима, подадена е от страна, притежаваща процесуално призната възможност за това и в предвидения от закона срок, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Осъжданията на В., имащи отношение към допусната кумулация са следните:

1. С определение №47 от 26.06.2024г. по НОХД№873/2024г. на Окръжен съд-Варна, В. е признат за виновен в извършени три престъпления по чл.354а, ал.1 от НК на 13.03.2023г., като на осн. чл.23 от НК му е наложено общо наказание от една година и два месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „строг“ режим.

2. С Определение №757 от 16.10.2024г. по НОХД№3904/2024г. на РС- Варна, В. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК на 04.03.2024г, за което му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода“, при първоначален „общ“ режим и „глоба“, в размер на 1000лв.

3. С Определение №88 от 11.11.2024г. по НОХД№1542/2024г. поописа на Окръжен съд- Варна, В. е признат за виновен в извършени три престъпления по чл.354а от НК на 06.03.2024г., за които на осн. чл.23 от НК е определено общо наказание една година и три месеца “лишаване от свобода“, при „строг“ режим.

Изводът на първоинстанционния съд, че престъпленията по посочените дела са били извършени преди деецът да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да е от тях е правилен и съответен на наличните по делото писмени доказателства - справка за съдимост. Това обуславя приложението на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Съдът е определил общо наказание, като е наложил най-тежкото от тях - една година и три месеца „лишаване от свобода“. Законосъобразно към определеното общо наказание е присъединено и наложеното по НОХД№3904/2024г. наказание „глоба“, в размер на 1000лв.

Окръжният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на чл.24 от НК и е завишил определеното общо наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА. За да стигне до този извод, съдът е съобразил, че трите осъждания са за идeнтични деяния, извършени в изключително кратък период от време и с близки наказания.

Въззивният съд се солидализира с достигнатия правен извод.

За приложението на чл.24 от НК, значение има не само броят на осъжданията, но и размерите на наложените по тях наказания, които осъденият е търпял до групирането им и съотношението между наказанията и периодът на извършване на престъпленията. Възможността за увеличаване на определената най-тежка санкция, която "поглъща" по-леките наказания в рамките на съвкупността, е насочена към постигане на справедливо наказание, което да изпълнява целите на наказанието по чл.36 от НК. Тя се прилага по преценка на съда и не е обвързана с изрично искане за това от страна на обвинението и с неговата процесуална позиция.

На първо място настоящият състав намира, че са налице формалните предпоставки за приложението на чл.24 от НК, доколкото наложените наказания са от един и същи вид „лишаване от свобода“. За да бъде увеличено наказанието, следва определеното общо наказание да е несправедливо и несъответно на съвкупността от престъпните деяния и със същото да не могат да се постигнат целите на наказанието по чл.36 от НК.

Обстоятелството, че в съвкупността са включени три осъждания не е единствения критерий за приложението на чл.24 от НК. Следва да се отчетат преди всичко размерите на наложените наказания с отделните присъди, включени в съвкупността и начина на тяхното изтърпяване.

В конкретния случай, включените в съвкупността престъпления са санкционирани с наказание до една година и три месеца “лишаване от свобода“, което е било определено да бъде търпяно реално. Това обстоятелство сочи на направена преценка от съда за наличие на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанията с цел поправянето и превъзпитанието на дееца. И трите осъждания са за еднородни престъпления по чл.354а от НК. Съгласно съдебната практика е необходима по-строга наказателна репресия по отношение на лица, извършили многократно еднородни престъпления, което е проява на „престъпна упоритост и изразено нежелание да спазват законите и добрите нрави“/вж Решение № 104 от 23.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 1/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав А./.

На следващо място следва да бъде съобразено, че в съвкупността са включени престъпления, сериозно накърняващи защитените обществени отношения /две от осъжданията, са за осъществени три деяния с многообразие на наркотични вещества, прекурсори, съоръжения и множество лица/; извършени при условията на престъпна упоритост, в абсолютно кратък период от време /една година /, очертаващи и дееца като личност с висока степен на обществена опасност. Осъденият е лице с трайно изградена престъпна нагласа, за коригирането на която е наложително престоят му в местата за "лишаване от свобода" да бъде по-продължителен, през време на който, чрез последователно провеждане на превантивна и превъзпитателна работа, да бъде приучен към спазване на законите и добрите нрави. Ето защо, определеното от първата инстанция общо наказание от една година и три месеца "лишаване от свобода" законосъобразно е увеличено с шест месеца, на основание чл.24 от НК, а преценката на съда, че наказанието от една година и девет месеца "лишаване от свобода" ще изпълни целите по чл.36 от НК, е вярна и се споделя от настоящата инстанция. При това положение, не възниква процесуално основание за ревизия на решението чрез отмяна на чл.24 от НК, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено.

В заключение по направеното искане на основание чл.59 от НК да се зачете времето, през което осъденият е бил задържан, с мерки за неотклонение задържане под стража и домашен арест по ДП№1824/2021г., настоящият състав намира, че с оглед цялостното приложение на чл.25, ал.2 вр. чл.59 от НК, няма пречка на основание чл.417 от НПК вр. чл.59 от НК това да бъде направено с Постановление от съответния прокурор, при изпълнението на наказанието.

Предвид изложеното и на основание чл.388 от НПК Варненският апелативен съд