Решение № 121 от 17.6.2024 г. на Районен съд - Оряхово по дело № 781/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.82 от ЗЗД. Предявеният иск е допустим, тъй като легитимацията на страните, съответства на твърдението за наличието на облигационно отношение между тях. Разгледан по същество искът е основателен. В тежест на ищеца „Б....“ ЕООД, с ЕИК: •••••••• бе да докаже, твърденията в исковата молба, а именно, че между него и Община Мизия с Булстат: ••••••••, е сключено Споразумение за партньорство от 20.08.2019г., по силата на което е встъпил в облигационно правоотношение с нея. Фактическият състав на договорната отговорност за обезщетение за вреди включва следните елементи: 1. Наличието на действително правоотношение по Споразумение за партньорство от 20.08.2019г.; 2. Виновно неизпълнение на договорно задължение, съгласно посоченото в Споразумение за партньорство от 20.08.2019г.; 3. Вреди, настъпили от неизпълнението, предвидими към момента на пораждане на задължението; 4.Пряка причинна връзка между неизпълнението и настъпилите вреди. Установяването им е не в тежест на ищеца, а в тежест на ответника е да докаже настъпването на вредите, в резултат от причина, за която не отговоря. В тежест на ищеца е да докаже, че е изпълнил задължението си по Споразумение за партньорство от 20.08.2019г. - подготовка на цялостната документация за кандидатстване и самото кандидатстване, както и че е направил разходи за администриране на проекта за периода, в който е действал административния договор, считано от 04.10.2020г. до 12.04.2021г. и техния размер. Ответникът от своя страна е длъжен да докаже онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай при евентуално доказване твърденията на ищеца носи тежестта да докаже, че е изпълнил задължението си за заплащане на претендираните суми по Споразумение за партньорство от 20.08.2019г., както и че го е изпълнил точно. С доклада по делото, приет за окончателен с Протоколно определение №156 от 10.04.2024г., съдът прие за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключено Споразумение за партньорство от 20.08.2019г., както и че въз основа на него впоследствие с Министерството на околната среда и водите е сключен Административен договор №Д-34-123/24.08.2020г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие в Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез подбор BG16M1OP002-2.009 „Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на отпадъците“ с бенефициент Община Мизия и „Б....“ ЕООД, прекратен с Допълнително споразумение №1 от 13.04.2021г., по желание на ответника. Не се установи обаче, сключеното между страните по делото Споразумение за партньорство от 20.08.2019г. да е прекратено, доколкото наличие на прекратяване се констатира единствено на Административен договор №Д-34-123/24.08.2020г.. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът неизпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава или да иска обезщетение за неизпълнение. В чл.82 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. По делото от представените и приети писмени доказателства се установи, че ищецът „Б....” ЕООД е предприел действия по изпълнение на задълженията му, вменени в чл.1, ал.2 от Споразумението за партньорство „Подготовка”, включително извършване на експертни анализи, изследвания, обосновки и други, с цел прилагане и разпространение на нови мерки или управленски подходи в областта на управлението на битовите отпадъци, във връзка с подготовката и изпълнението на проект по Процедура №BG 16М1ОР002-2.009 „Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на отпадъците“, Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020г.“ /ОПОС 2014-2020 г./, като е сключил на 15.05.2019г. три граждански договора с лицата А.Н.С., И.П.И. и П.Т.П.. Също така ищецът е сключил и два трудови договора с лицата Х.Л.П. и Ц.А.С., назначени на длъжност „Експерт, програми и проекти”, на които е възложена дейност по администриране на проекта в периода от 04.10.2020г. до 12.04.2021г.. На 03.11.2020г. Община Мизия е получила сумата в размер на 38 111, 47 лева, като авансово плащане по АДБФП рег.№Д-34-123/24.08.2020г.. Във връзка с това и в съответствие с посоченото в чл.4, ал.1 от Споразумението за партньорство от 20.08.2019г. за ответника Община Мизия възниква задължение, да заплати направените от „Б....“ ЕООД разходи, свързани с предприетите от последния действия по неговото изпълнение, доколкото те са били реално извършени, свързани с подготовката на документите за кандидатстване и класиране, както и администрирането на проекта, за която цел е наел съответните специалисти, на които е изплатил вписаните в приложените по делото договори възнаграждения. По делото не бяха ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че ответникът Община Мизия е заплатила на ищеца „Б....” ЕООД каквито и да е суми по сключеното между тях Споразумението за партньорство от 20.08.2019г., включително и за осъществените дейности по подготовката на документите за кандидатстване и класиране, както и администрирането на проекта, уредени в чл.4, ал.1. Такива дейности реално са били извършени от „Б....” ЕООД, чрез наетите от него лица и именно въз основа на осъществената от последните работа е сключен Административен договор №Д-34-123/24.08.2020г.. За тази работа на наетите лица се дължи съответното възнаграждение, уредено в сключените с ищеца граждански договори, където в чл.19 във всеки един от договорите, изрично е отбелязано, че договореното възнаграждение в размер на 6344 лева се изплаща „при одобряване на проектното предложение /включването му в списъка на проекти за финансиране/, сключване на Административен договор между Възложителя и Управляващия орган на оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.” по процедурата и получаване на авансово плащане”. По делото безспорно се установи сключването на Административен договор №Д-34-123/24.08.2020г., както и получаване на авансово плащане по него, което от своя страна доказва осъществените дейности от наетите от ищеца на граждански договори като консултанти лица, обосноваващи изплащането на същите на дължимите им по тях възнаграждения. В резултат на това по делото чрез приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че доколкото ищецът „Б....” ЕООД е направил разходи в размер на 24459, 81 лева в периода от 04.10.2020г. до 12.04.2021г. за осъществените от него, посочени по-горе дейности, то същият е претърпял вреди от неизпълнението на ответника Община Мизия, които са били предвидими към момента на пораждане на задължението. Тези вреди са в пряка причинна връзка от неизпълнението на ответната Община Мизия по сключеното с ищеца „Б....” ЕООД Споразумението за партньорство от 20.08.2019г., доколкото инициативата за прекратяване на Административен договор №Д-34-123/24.08.2020г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Околна среда 2014-2020г.“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие в Кохезионния фонд на Европейския съюз по процедура чрез подбор BG16M1OP002-2.009 „Изпълнение на демонстрационни проекти в областта на управлението на отпадъците“ е била нейна. Това е така, тъй като ищецът е изразил в писмо вх. №08-00-266 от 05.04.2021г. желанието си дейността по проекта да продължи и да бъде финализиран при желание на Община Мизия, като е приел, че мотивите на последната за прекратяване на административния договор са неоснователни. Без значение е, че гражданските договори, сключени от „Б....” ЕООД с наетите лица са от 15.05.2019г., а осчетоводяването им е осъществено чак на 14.02.2021г.. Заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е категорично, че са спазени всички правила и срокове за осчетоводяването на договорите, тъй като същите са били сключени са извършване на определена работа. Фактът, че гражданските договори са сключени на 15.05.2019г., доказва, че това е станало преди предприемането на дейностите по сключването на административния договор. Т.е. бил е необходим срок, в който наетите лица са осъществили и положили труд по подготовката на документите, необходими за кандидатстването и впоследствие сключването на административния договор. Съгласно чл.4, ал.2 от Споразумението за партньорство от 20.08.2019г., възстановяването на сумите на партньора ще се извършва след подаване на заявка за плащане с посочен размер на исканата сума, както и всички необходимо отчетни документи във връзка с изпълняваните от партньора дейности. Ищецът „Б....” ЕООД е падал заявка до ответника Община Мизия, като към нея са представени и съответните отчетни документи, а именно сключените договори граждански и трудови, аналитичен регистър и разчетно- платежни ведомости. В действителност с писмо изх. №5300-42 кметът на Община Мизия уведомява „Б....” ЕООД, че последният не е представил разработени процедури за провеждане на обществени поръчки, които е следвало да бъдат представени пред УО за предварителен контрол през м. януари 2021г. и в тази връзка предложил предприемането на съвместни действия за разтрогване на административния договор. Това обаче, не променя факта, че ищцовото дружество е изпълнило поетите ангажименти по подготовката на документите за кандидатстване и класиране, както и администрирането на проекта, като е наела съответните специалисти и е реализирало съответните разходи по заплащане на възнаграждения, включително заплащането на осигуровки, данъци и т.н. Това се потвърждава и от предвиденото в т.5.1 от Административен договор №Д-34-123/24.08.2020г., че за дейностите - Дейност 1 “Подготовка“, Дейност 2 - „Изпълнение на демонстрационен проект“, Дейност 3- „Кампании за популяризиране на резултатите от проекта“, Дейност 4 - „Организация и управление на проекта“ и Дейност 5 - „Информация и комуникация“ безвъзмездната финансова помощ се предоставя на „Б....“ ЕООД, под формата на минимална помощ, която съгласно т.5.10 се счита за предоставена от датата на влизане в сила на договора, съответно за ищеца възниква правото да получи направените разходи по подготовка на документацията за кандидатстване и самото кандидатстване. И доколкото прекратяването на административния договор се дължи единствено на волята на ответника Община Мизия, то съдът приема, че вината е нейна и поради факта, че последната не е възстановила на партньора „Б....” ЕООД гр. София направените разходи по подготовката на документите за кандидатстване и класиране, както и администрирането на проекта, то е налице и виновно неизпълнение на поетото договорно задължение по Споразумение за партньорство от 20.08.2019г.. Както беше посочено по-горе, от заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза се установи, че направените от ищеца „Б....” ЕООД за осъществените от него дейности в периода от 04.10.2020г. до 12.04.2021г. са в размер на 24459, 81 лева. Именно това е и размерът на вредата, която е претърпяло ищцовото дружество. Да, тези вреди реално са настъпили с плащането на съответните дължими суми по сключените граждански и трудови договори на 15.05.2024г., но същите са били предвидими и задълженията на ищеца са съществували към датата на прекратяване на административния договор и към датата на завеждане на исковата молба. Извършеното плащане на 15.05.2024г. съдът следва приеме на основание чл.235, ал.3 от ГПК като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право. Налице е причинно-следствена връзка между настъпилата вреда за ищеца „Б....” ЕООД и неизпълнението на Споразумение за партньорство от 20.08.2019г., произтичащо от прекратяването по инициатива на ответника Община Мизия на Административен договор №Д- 34-123/24.08.2020г.. Предвид горното, съдът намира, че предявената искова претенция се явява основателна и доказана, като ответникът Община Мизия с Булстат: •••••••• с адрес: гр. Мизия ул. „Георги Димитров“ №25-27, представлявана от Кмета на Общината В.Т.Б. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „Б....“ ЕООД, с ЕИК: •••••••• със седалище гр. София ул. „Д. Хаджикоцев“ №110, ап.7, представлявано от Х.Л.П. – Управител сумата от 23216, 53 лева, представляваща вреда от прекратяване на Административен договор № Д-34- 123/24.08.2020г. и неизпълнение на Споразумение за партньорство от 20.08.2019г., както следва - разходи, извършени преди сключване на договора, по подготовка на цялостната документация за кандидатстване и кандидатстването в размер на 19032 лева и 4184.53 лева за администриране на проекта за периода, в който е действал административния договор считано от 04.10.2020г. до 12.04.2021г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното им изплащане. По разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство. Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 8716, 17 лв., от които /960, 00 лв. държавна такса, 200 лв. депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение в размер на 3068, 78 лв. пред настоящата инстанция, както и в размер на 1500 лв. пред АС-София и 2987, 39 лв. пред ВАС/. Така, мотивиран съдът