Решение № 1182 от 29.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 2978/2023 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 20068872 от 24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 6613/2019 г. на Софийски районен съд, е допуснато да се извърши съдебна делба между Д. И. А. и А. И. А. на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № 68134.1386.2664.1.20, притежаващ стар идентификатор № 68134.1386.2443.1.20, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••, със застроена площ 65, 12 кв.м., заедно с мазе № 13 и 1, 024% ид.ч. от общите части на сградата, разположен в сграда № 1, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № 68134.1386.2664, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж 68134.1386.2664.1.41 и 68134.1386.2664.1.19; под обекта 68134.1386.2664.1.17 и над обекта 68134.1386.2664.1.23; както и на следните движими вещи: тримодулна мебелна секция за всекидневна, четирикрилен гардероб, ъглошлайф, ударно-пробивна бормашина, фурна за вграждане, керамични котлони за вграждане, автоматична пералня, комбиниран хладилник с фризер, ПРИ КВОТИ: 1/2 идеална част за Д. И. А. и 1/2 идеална част за А. И. А.. С решението е отхвърлен е предявения от Д. И. А. срещу Д. И. А. и А. И. А. иск за делба на недвижим имот с идентификатор № 68134.1386.2664.1.20, съставляващ апартамент № 20 в гр. София, ж.к. •••••••, със застроена площ 65, 12 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 68134.1386.2664.1.41 и 68134.1386.2664.1.19; под обекта 68134.1386.2664.1.17 и над обекта 68134.1386.2664.1.23, заедно с мазе № 13 и 1, 024% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. Решението е обжалвано от съделителката Д. И. А. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за делба на описания недвижим имот, както и в частта, с която е допусната делба на движимите вещи, като неправилно и незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено в тези му части и постановено друго, с което делбата на недвижимия имот се допусне между посочените в исковата молба страни и се отхвърли изцяло иска за делба на движими вещи. Излага се възражение, че районният съд неправилно е отхвърлил направеното своевременно възражение за погасяване по давност на предявеното от ищеца възражение по чл. 76 от ЗН. Излага се аргумент, че участието на конкретен съделител и свързаното с това противопоставяне на дадена сделка е съвсем друг вид искане, тъй като такава сделка няма как да засегне квотата на този, който я оспорва. Правото да я оспори обаче било от различен вид и спрямо него нямало никаква пречка за прилагане на института на погасителната давност. Показателно за отделния и различен характер на това право било, че относителната недействителност може да се предяви в самостоятелен исков процес, извън делбения такъв. С оглед на това жалбоподателката счита, че неправилно районният съд е приел, че възражението по чл. 76 от ЗН е иманентна част от иска за делба и го е приел за безсрочно право. Този извод не кореспондирал с логиката на разпоредбата на чл. 76 от ЗН, която била насочена към това собствеността да не бъде разпределяна с външни за нея лица без съгласието на останалите. Аналогична била разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗС. По отношение на допусната делба на движими вещи жалбоподателката навежда оплакване, че същите неправилно са били включени в делбената маса, тъй като повечето от тях са без каквато и да било стойност. Отделно от това било вън от съмнение, че претенцията за включването на движимите вещи в делбената маса било направено изцяло в опит а се обоснове възражението по чл. 76 от ЗН. Съделителката А. И. А. с писмена молба е заявила, че се присъединява към въззивната жалба на Д. А. и поддържа изложените от последната аргументи. Отделно изразява оплакване, че част от допуснатите до делба движими вещи /фурна и керамични котлони/ са трайно прикрепени към жилището мебели и независимо от възможността за демонтирането им, те не представляват отделни движими вещи от наследството, а са подобрения в недвижимия имот. Такива подобрения представлявали и допуснатите до делба тримодулната мебелна секция и трикрилен гардероб, с оглед конкретното им място в жилището. Поддържа се, че съдът е следвало да отчете също, че всички оставени в наследството движими вещи са загубили напълно стойността си поради тяхната амортизация към момента на смъртта на втората наследодателка. С писмения си отговор въззиваемият Д. И. А. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение. За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното: Производството пред районния съд е образувано по искова молба от Д. И. А., с която срещу Д. И. А. е предявен иск за делба на недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1386.2443.1.20, съставляващ апартамент № 20 в гр. София, ж.к. ••••••• с площ 65, 12 кв.м., състоящ се от две стои, кухня и сервизно помещение, заедно с мазе № 13 и 1, 024% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото. Ищцата твърди, че е придобила ½ ид. част от имота по силата на нотариален акт № 91, т.1, д. № 71/2013 г. на нотариус с рег. № 536 при НК, а ответникът притежава останалата ½ ид.част по наследство от родителите си И.Д. А. и Е.Н. А.. Твърди се, че страните не могат да постигнат съгласие за доброволно прекратяване на възникналата съсобственост, поради което се иска от съда да допусне делбата на описания недвижим имот при равни квоти между страните. С отговора на исковата молба ответникът Д. А. оспорва иска. Излага възражение, че договорът за дарение, сключен с нот. акт № 91, т.1, дело № 71/2013 г., с който сестра му А. А. е дарила на ищцата ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, е относително недействителен на основание чл. 76 от ЗН. Поради това счита, че ищцата Д. А. не е активно легитимирана да иска делба на този имот, а в делбата следва да участва А. А.. Ответникът твърди, че родителите му И. и Е. А.и са оставили в наследство освен процесния недвижим имот, също и движими вещи, закупени през 1978-1979 г., описани по вид, модел, година на придобИ.е и стойност. Отправя искане тези движими вещи да бъдат включени в делбата, предмет на настоящото производство. Ответникът излага довод, че с извършеното разпореждане на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот сънаследничката А. И. А. цели да превърне съсобствеността им от възникнала от наследяване в обикновена съсобственост с трето лице. Заявява, че желае делбата да се извърши между наследниците на И. и Е. А.и, тъй като е живял в процесния имот приживе на двамата наследодатели и при извъшване на делбата този имот може да му бъде възложен, с което ще запази наследството на родителите си. С определение от 10.06.2020 г. като страна в производството е конституирана А. И. А.. В подадения от назначения й от съда при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК писмен отговор се оспорва направеното от ответника възражение за относителна недействителност на договора за дарение. Твърди се, че наследодателите не са оставили в наследство посочените движими вещи. Всичките тези вещи, видно от годината на закупуване, нямали никаква стойност към момента на смъртта на наследодателите. В първото по делото съдебно заседаниe съделителите Д. А. и А. А. са направили възражение за погасяване по давност на направеното от съделителя Д. А. възражение за недействителност по чл. 76 от ЗН на договора за дарение. Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата оплаквания, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Предявени са искове с правно основание чл. 69, ал. 1 от ЗН. Предмет на делбата са недвижим имот – апартамент и движими вещи. Съделителите Д. И. А. и А. И. А. са наследници по закон на И.Д. А. и Е.Н. А. - и двамата починали през 2009 г. Установено е безспорно, че наследодателите на Д. А. и А. А. са придобили през 1978 г. по време на брака си процесния апартамент № 20, находящ се в гр. София, ж.к. „•••••••, който апартамент съгласно действащата кадастрална карта представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1386.2664.1.20. Страните не спорят, а се установява и от свидетелските показания и от заключението на СТЕ, че в процесния апартамент се намират движими вещи, а именно: тримодулна секция от ПДЧ с размер на всеки модул 0, 60х0, 92х2, 10 м.; четирикрилен гардероб от ПДЧ с размери 0, 60х2, 60х2, 40 м.; четирикрилен гардероб от ПДЧ с размери 1, 73х0, 60х2, 00 м.; ъглошлайф, произведен от „Елпром Ловеч” с размери на диска 180 мм, модел Ш1-178; ударно-пробивна, произведена от „Елпром Ловеч”, модел УПМ 2-16; фурна за вграждане марка „BOSH”, модел HEV 230 250; керамични котлони за вграждане, модел NHM 306 CEU, марка „BOSH”; автоматична пералня марка „WFF 1401” модел „BOSH”; комбиниран хладилник с фризер, модел 21 727.554.2, марка „LIEBHERR”. Страните не спорят, се установява и от гласните доказателства, че тези вещи са били закупени от наследодателите И. и Е. А.и. Описаните движими вещи съществуват в момента и са в държане на ответника Д. А., който ползва процесния апартамент. В приетото заключение на СТЕ, извършено след оглед на процесните вещи, вещото лице е изготвило пазарна оценка, базирана на техния вид, година на производство и стойност към момента на придобИ.ето им, състоянието им към момента, след приспадане на процент за амортизация и овехтяване. Със смъртта на И. и Е. А.и през 2009 г. правото им на собственост върху придобитите от тях недвижим имот и движими вещи, описани по-горе, е наследено от децата им – съделителите Д. И. А. и А. И. А., при равни квоти съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН. С нотариален акт № 91, т. І, рег. № 4297, дело № 71/2013 г. на нотариус Н. Л. сънаследничката А. И. А. е дарила на ищцата – Д. И. А. собствената си придобита по наследство ½ ид. част от процесния недвижим имот. Въпросът за това между кои лица следва да се допусне делбата на процесния недвижим имот е обусловен от установяването дали горепосоченото разпореждане, извършено от сънаследничката А. А. в полза на ищцата Д. А., е относително недействително на основание чл. 76 от ЗН, възражение за което е направено от ответника Д. А. с отговора на исковата молба. Съгласно чл. 76 от ЗН актове на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Съгласно приетото в ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС актът на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен. Това разпореждане валидно обвързва страните по сделката и поражда целените от тях правни последици, както и в отношенията са трети лица. То е непротивопоставимо на останалите наследници, които не са се разпоредили с дела си, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотезата на чл. 212 от ЗЗД, или са налице разпореждания от всички наследници с наследствения им дял, или разпореждането е между тях. Разпоредбата има защитна функция по отношение на определен кръг лица при определени условия – само сънаследниците в спора относно ликвидиране на съсобствеността, породена от наследяване. В съдебния процес по ликвидиране на съсобствеността, възникнала от наследяване, сделката може да се обяви за недействителна по чл. 76 от ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателят по нея. Правото по чл. 76 от ЗН може да се упражни в първата фаза на делбения процес под формата на инцидентен установителен иск или възражение. Спорът по чл. 76 от ЗН се явява преюдициален по отношение на спора за собствеността в делбения процес, с оглед предмета на решението по чл. 344 от ГПК. Под страх от нищожност на делбата – чл. 75, ал. 2 от ЗН при релевирана от съделител относителна недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследникът – прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката. Упражнилият правото по чл. 76 от ЗН сънаследник цели по отношение на него да бъде обявен за недействителен актът на разпореждане със сънаследствената вещ и връщане на същата в делбената маса. Ако във втората фаза на делбата вещта не се падне в дял на разпоредилия се сънаследник, в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права, и прехвърлителят ще отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. от ЗЗД. С оглед на така дадените разяснения с ТР № 1/2004 г. предпоставките за уважаване на направеното в делбата възражение по чл. 76 от ЗН са: наличие на съсобственост, възникнала от наследяване; извършено разпореждане от сънаследник с имота или части от него в полза на трето на наследството лице; наследството да не се изчерпва с разпоредената от наследника вещ, респ. да не се касае за акт на разпореждане с наследството като съвкупност от права. В случая тези предпоставки са налице. Собствеността върху процесния имот е придобита от Д. А. и А. А. по наследяване. Сънаследничката А. А. се е разпоредила с наследствения си дял от имота в полза на ищцата Д. А., която няма качеството на наследник. Наследството, оставено от И. и Е. А., не се изчерпва с процесния недвижим имот. В него се включват още и движимите вещи, придобити от наследодателите, индивидуализирани от направилия искането по чл. 76 от НК съделител Д. А.. Както бе посочено, по делото е установено, че тези вещи съществуват във вида, в който са описани, и са оценени в приетото заключение на СТЕ. Без правно значение е обстоятелството кога тези вещи са произведени, колко са амортизирани, каква е пазарната им стойност и пр., в каквато насока са направените в жалбата възражения. Упражняването на правото по чл. 76 от ЗН е предпоставено единствено от наличието на други наследствени предмети извън разпореденото имущество, които могат да бъдат самостоятелен предмет на делба. Без значение е естеството на тези предмети, нито конкретната им пазарна стойност, ако те представляват годен предмет на делба. Предвид естеството и предназначението на процесните вещи /мебели, бяла техника и пр./ не може да се приеме, че която и да е от тях представлява принадлежност към имота. Всички те са движимости, които макар да служат за използването на имота съобразно неговото предназначение, могат да се отделят от него без това да доведе до същественото им повреждане или невъзможност за използване, поради което не представляват подобрения към недвижимия имот, а са самостоятелни обекти от наследството, които могат да обособят реален дял от него при делбата. Неоснователно е направеното от съделителите Д. А. и А. А. възражение за погасяване по давност на заявеното от съделителя Д. А. право по чл. 76 от ЗН. Както е посочил първоинстанционният съд, доколкото правото на сънаследника да атакува разпоредителните сделки по чл. 76 от ЗН може да се предяви само чрез инцидентен установителен иск или като възражение в делбеното производство или в производството по иск за собственост /ТР № 1/2004 г./, същото не се погасява по давност. Направената от жалбоподателката аналогия с установените в чл. 33 от ЗС срокове в подкрепа на тезата й, че правото по чл. 76 от ЗН се погасява по давност, е несъстоятелна. В чл. 33 от ЗС е уредено упражняването от съсобственика на конститутивното му право на изкупуване, което може да бъде предявено само чрез иск и в посочения в ал. 2 преклузивен срок. Общото между правото по чл. 76 от ЗН и иска за изкупуване по чл. 33 от ЗС се изчерпва в това, че и двете права касаят отношенията между съсобствениците. Правото по чл. 76 от ЗН възниква при съвсем различни предпоставки и има различно предназначение – да се обезпечи оставането на съсобствения придобит от наследяване имот в наследството с оглед бъдещата делба между сънаследниците. Невъзможна е каквато и да било аналогия с разпоредбата на чл. 33 от ЗС /както и с други разпоредби, регламентиращи отношенията по повод съсобствени вещи/, която да обуслови извод за погасяване по давност на правото на сънаследника по чл. 76 от ЗН. С оглед на гореизложеното дарението, извършено с нотариален акт № 91, т. І, рег. № 4297, дело № 71/2013 г., с което А. А. и дарила наследствената си част от процесния делбен имот на ищцата Д. А., е относително недействително по отношение на наследника Д. А.. С оглед на това делбата на недвижимия имот следва да се допусне между сънаследниците А. А. и Д. А. съобразно наследствените им дялове – по ½ ид. част. По отношение на съделителката – приобретателка по относително недействителния договор за дарение Д. А., искът за делба следва да се отхвърли, тъй като дарственото разпореждане, макар и действително в отношенията между страните по сделката, е непротивопоставимо по отношение на съделителя Д. А.. Процесните движими вещи са съсобствени по наследство между А. А. и Д. А. и делбата им следва да се допусне между тях при равни квоти. Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанциония съд, обжалванато решение следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия Д. А. искане, въззивниците Д. А. и А. А. следва да бъдат осъдени да му заплатят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. Воден от горното, Софийски градски съд