Решение № 363 от 4.6.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 417/2024 г.

Производството е по чл.538 от ГПК. Делото е образувано по частна въззивна жалба от Е. Д. Х. от гр.Кюстендил против решение №3/14.02.24г. по т.д.№2/24г. на ОС-Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на Е. Д. Х., ЕГН ••••••••••, с посочен адрес: гр.•••, ул.“•••“ №•, в качеството му на съдружник в „Аптечно“ ООД, ЕИК 109501871, в ликвидация, със седалище гр. Кюстендил, за освобождаване на основание чл.266, ал. 4 от ТЗ на назначения ликвидатор а. а. в., определен с Акт за назначаване на ликвидатор № 20240104170504 от 04.01.2024г., като вместо него за ликвидатор на дружеството бъде назначен С. К. С..В жалбата са развити съображения относно незаконосъобразността на решението. От ликвидатора на въззиваемото дружество е постъпил отговор, с който се оспорва подадената жалба. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по молба от Е. Д. Х. в качеството му на съдружник в „Аптечно“ ООД, ЕИК 109501871, в ликвидация, със седалище гр. Кюстендил, за назначаване на ликвидатор – С. К. С. – с посочени данни. Подържа се в молбата, че дружеството е обявено в ликвидация, като същото е прекратено на основание чл. 155, ал. 3 от ТЗ и тъй като другите двама съдружници са починали, Х. – в качеството си на съдружник с „близо 85% от капитала на ТД или над ¾“, с оглед защитата на законния си интерес желае да бъде назначено като ликвидатор посоченото лице, тъй като имуществото на търговското дружество и към момента не се управлява с грижата на добър стопанин от лица, назначени, според молителя, от вече починалия управител на същото търговско дружество, а молителят трябва да има доверие в ликвидатора, вместо което е длъжен да търпи въпреки волята си наложеното управление на ТД. Препис от молбата е връчен на вписания в ТР ликвидатор на „Аптечно“ ООД, ЕИК 109501871 – а. а. в., при което е депозиран писмен отговор, с който молбата се оспорва. За да постанови обжалваното решение съдът е установил от вписванията по партидата на дружеството в Търговския регистър и от извършената от съда служебна справка, че с влязло в сила решение № 681/09.11.2023ч.по в.т.д.№ 517/2023г. на САС дружеството „Аптечно“ ООД, ЕИК 109501871, е прекратено на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ и по отношение на същото е открито производство по ликвидация, на основание чл. 156 от ТЗ. След влизане в сила на решението, препис от него е изпратен на Агенцията по вписванията за вписване и за назначаване на ликвидатор. Въз основа на посоченото решение от Агенция по вписванията е назначен ликвидатор на „Аптечно“ ООД, ЕИК 109501871, с Акт № 20240104170504 от 04.01.2024г. и е определен шестмесечен срок от обявяване на поканата до кредиторите в ТР. По заявление на ликвидатора № 20240126143846 са били обявени покана до кредиторите на дружеството по чл.267 ТЗ да предявят вземанията си, респ.обявен е начален ликвидационен баланс, както и доклад към ликвидационния баланс.В последния се сочи, че дружеството няма наложени запори върху дружествени дялове, както и искови молби от кредитори, а предявените вземания са от наследниците на мажоритарния собственик Л. Я. – И. С.( дъщеря) и Б. Я. ( преживяла съпруга). За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че макар молителя да е посочил правно основание на искането си чл. 156, ал. 3 от ТЗ същото е по чл. 266, ал. 4 от ТЗ, поради това, че хипотезата на чл. 156, ал. 3 от ТЗ се отнася само до първоначалното назначаване на ликвидатор. Съдът е приел, че назначаването на ликвидатора в случая, е извършено съгласно на чл. 266, ал. 2 ТЗ, която дава право на длъжностното лице по регистрация да назначи ликвидатор във всяка хипотеза, освен когато прекратяването е по инициатива на съдружниците – а в случая дружеството е прекратено с цитирания по-горе съдебен акт. Ангажиментът на съда в ликвидационното производство и в частност за определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266, ал. 4 ТЗ. За да бъде уважена молбата за освобождаване на вписания по партидата на дружеството ликвидатор по реда на чл. 266, ал. 4 от ТЗ, е необходимо по делото да бъде установено наличието на "важни причини" за замяната му.Съдът е приел, че текста на закона не дава дефиниция на понятието "важни причини", но съдът намира, че същите следва да са в пряка и непосредствена връзка с целите на ликвидационното производство, както и да са съществени и непреодолими, като създават пречки за провеждането, респ. довършване на същото. Такива биха били заболяване на ликвидатора, действия във вреда на дружеството, неоправдано бездействие при осъществяване на ликвидационната процедура и др. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че ликвидатора а. в. не е бездействал, същият е изпълнил процедурата по чл. 267 от ТЗ, като до настоящия момент не са заявени от молителя претенции, по които ликвидаторът да не е предприел действия. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в жалбата. В жалбата са наведени съображения относно поведението на назначения ликвидатор и на съдията-докладчик по делото, които съдът не обсъжда, поради това, че същите са несъотносими към предмета на делото. Съдът изцяло споделя съображенията на първоинстанционния съд за постановяване на обжалваното решение.Следва да се има предвид, че след влизане в сила на ЗТР, сега ЗТРРЮЛНЦ, производството по ликвидация е извън компетентността на съда, който по изключение разполага с компетентност в хипотезата на чл. 266, ал. 4 ТЗ да освободи или назначи ликвидатор, когато вече е открито производство по ликвидация.Съгласно цитираната разпоредба съдът по седалището може по важни причини да назначи или освободи ликвидатори по искане на съдружниците, съответно акционерите, които имат 1/20 част от капитала. За да бъде уважена молбата за освобождаване на вписания по партидата на дружеството ликвидатор по реда на чл. 266, ал. 4 ТЗ е необходимо да бъде установено наличието на "важни причини" за замяната му. Текстът на закона не дава дефиниция на понятието "важни причини", но съдебната практика приема, че същите следва да са в пряка и непосредствена връзка с целите на ликвидационното производство, както и да са съществени и непреодолими, като създават пречки за провеждането, респ. довършване на същото. Такива биха били заболяване на ликвидатора, действия във вреда на дружеството, неоправдано бездействие при осъществяване на ликвидационната процедура и др. Нормата на чл. 266, ал. 4 от ТЗ обуславя замяна на назначен ликвидатор от наличие на важни причини, който критерий предполага обективно съществуващи обстоятелства, водещи до реална опасност за интересите на дружеството, провокирана от действията и/или бездействията на ликвидатора. В настоящия случай от страна на жалбоподателя не се навеждат каквито и да било твърдения за наличието на „важни причини“ по смисъла цитиран по-горе.Липсата на доверие у жалбоподателя по отношение на назначения ликвидатор не може да се разглежда като такава причина без да са посочени фактически действия на ликвидатора, които да поставят в опасност интересите на съдружниците. С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното Софийският апелативен съд