РЕШЕНИЕ

№ 2408

Стара Загора, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III състав, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ИРЕНА ЯНКОВА При секретар СТЕФКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 20257240700391 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Е. Ю. Е. с [ЕГН] с адрес [населено място], община Казанлък, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000127, издадена на 25.02.2025 г. от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, с която на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Прави искане да се отмени заповедта като незаконосъобразна, тъй като е наложена при липса на компетентност, при нарушение на законовите норми, при неспазване на установената форма, при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона Ответникът – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, редовно уведомен, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Административен съд – Стара Загора намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, е неоснователна.

Със заповед № 25-1228-000127, издадена на 25.02.2025 г. от Началник сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя.

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления, с което е загубил правоспособността си и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП.

Заповедта е връчена на 20.03.2025 г. и е обжалвана с жалба вх. № 00-12604/02.04.2025 г., подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. "б", чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2 вр. ал. 1, б. "а" от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от ПУДМВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП. Със заповед № 349з-4467/23.12.2021 г. на директора на ОД на МВР гр. Стара Загора (л. 13 от делото), са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на началник сектор „Пътна Полиция“, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговата правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК, да уведоми жалбоподателят за неговото започване. По силата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен сам да върне свидетелството си за управление на МПС и неизпълнението на това задължение води до налагане на принудителната административна мярка, предвидена в чл. 171, т. 4 от ЗДвП. В този случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за извършени нарушения.

Съгласно чл. 171, т. 4 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „изземване на свидетелството за управление“ на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 от същия закон. Правилото на последно цитираната правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Обжалваната заповед е мотивирана с отнемането на контролни точки по два броя наказателни постановления, издадени в периода от 30.05.2023 г. до 10.08.2023 г., като в заповедта са посочени и конкретният брой отнети контролни точки на водача.

Съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. Новият водач получава две трети от максималния брой контролни точки, а оставащите една трета контролни точки получава след придобиване на 24 месеца стаж като водач на МПС. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водач на МПС. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въведен максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения.

Съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДвП министърът на вътрешните работи с наредба определя максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

През периода на спорното правоотношение действаща е Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата при първоначално издаване на свидетелство за управление на МПС притежателят му получава 26 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. След придобиване на 24 месеца стаж като водач на моторно превозно средство притежателят на свидетелството за управление на МПС получава допълнително 13 контролни точки за отчет на извършваните от него нарушения на ЗДвП. Съгласно ал. 4 на нормата стажът по ал. 2 се определя съгласно чл. 154а от ЗДвП, съгласно която стажът като водач се зачита от датата на връчване на свидетелство за управление на МПС от съответната категория, която е необходима за придобиване на по-висока категория. Времето, през което водачът е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство, не се зачита за стаж.

Видно от справка картон на водача, Е. Е. е правоспособен водач от м. юни 2022 г., като неговото СУМПС е издадено на 20.06.2022 г. По делото липсват данни за датата на връчване на свидетелството за правоуправление, но доколкото към моментна на издаване на процесната заповед безспорно жалбоподателят не е придобил 24 месеца стаж като водач на МПС, то към този момент той е разполагал само с първоначалните 26 контролни точки.

От ответника са представени наказателните постановления, с които се твърди, че са отнети контролните точки на жалбоподателя, а именно:

• наказателно постановление № 23-0284-000901/30.05.2023 г. с което са отнети 10 контролни точки, влязло в сила на 07.07.2023 г. (л. 7 от делото);

• наказателно постановление № 23-0804-003833/10.08.2023 г. с което са отнети 18 контролни точки, влязло в сила на 27.02.2024 г. (л.8 от делото);

С така представените наказателни постановления от жалбоподателя са отнети общо 28 контролни точки.

По делото не са представени доказателства за отнемане на контролни точки от лицето преди влизане в сила на 07.07.2023 г. на първото цитирано наказателно постановление, поради което следва да се приеме, че към тази дата Е. Е. е разполагал с 26 контролни точки.

В периода от влизане в сила на първото наказателно постановление до 27.02.2024 г., когато е влязло в сила второто наказателно постановление, са отнети общо 28 контролни точки, като от тази дата, жалбоподателят е загубил правоспособността си и на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП е бил длъжен да върне свидетелството си за управление.

С първото наказателното постановление са отнети 10 контролни точки и то е влязло в сила на 07.07.2023 г. и към този момент жалбоподателят разполага с 16 контролни точки. Това са били и контролните точки, които той е притежавал към датите на издаване и на второто наказателно постановление, което е влязло в сила на 27.02.2024 г. Едва с влизането в сила на едно наказателно постановление се отнемат посочените в него контролни точки.

Редът и условията за възстановяване на контролните точки е предвиден в нормата на чл. 158, ал. 1 от ЗДвП, а именно: 1. чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи и 2. служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

По делото не се твърди и не се установява жалбоподателят да е преминал допълнително обучение през периода от 07.07.2023 г. до 27.02.2024 г. (датите на влизане в сила на първото и второто наказателно постановление, въз основа на които са отнети всички контролни точки на лицето), поради което не са били налице основанията по чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП да му бъдат възстановени контролни точки. Съответно този период е по-малък от две години, поради което не са били налице основанията и по чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за служебно възстановяване на точки.

Съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството си за управление, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството.

След като жалбоподателят е загубил правоспособност да управлява МПС, на основание чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, за да придобие отново правоспособност, е необходимо да бъде допуснат до изпит, съответно този изпит да бъде взет, едва след което той ще разполага отново с контролни точки.

С оглед на изложеното, след като на жалбоподателя са изчерпани всички контролни точки след влизане в сила на 27.02.2024 г. на второто наказателно постановление, той е загубил своята правоспособност и връщането на свидетелството за управление на МПС е последица от тази загуба. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на процесната ПАМ, чрез която административният орган цели да преустанови едно противоправно поведение.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че отнемането на контролни точки е вид регистрационен режим, пряка последица от установеното с НП нарушение, но само по себе си не е наказание. Изчерпването на броя контролни точки на лицето води по силата на закона до загуба на правоспособност, която се възстановява, както бе посочено по-горе, единствено чрез полагане на нов изпит за правоспособност. Отнемането на СУМПС по силата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП е мярка за преустановяване на поведението на водача, свързана с неизпълнение на задължението му да върне СУМПС, задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Единствената възможност да не бъде издадена такава заповед е лицето да е възстановило своята правоспособност, след като са му отнети всички контролни точки, което не се установява по делото.

В случая не е налице и отменителното основание по чл. 146, т. 5 от АПК, тъй като обжалваната заповед не противоречи на целта на закона. Ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, съответно оправомощените от тях лица, се явяват административните органи, които следят за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Ето защо, при правилно установеното наличие на основания по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за изземване на свидетелството за правоуправление на жалбоподателя заповедта е издадена в съответствие с целите на закона - да не се допуска управлението на МПС от лица, които са загубили правоспособност.

С оглед на изложеното жалбата на Е. Ю. Е.. с [ЕГН], с адрес [населено място], община Казанлък, [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1228-000127, издадена на 25.02.2025 г. от началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, Старозагорски административен съд