Решение № 24058 от 11.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 3012/2025 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр.2 ЗАНН, вр. с чл.208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на „АБАКС“ ЕООД, ЕИК, чрез адв. М. К., срещу Решение № 4014/03.09.2024г. по НАХД № 15561/2023г., по описа на СРС, НО, 6-ти състав. С решението е изцяло потвърдено наказателно постановление №003440/25.09.2023г., издадено от А. Г. Д. като член на Комисията за защита на потребителите, с което на жалбоподателя: 1/ За нарушение по чл.4, ал.1, т.3 ЗЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл. 23, ал.2 вр.чл.4, ал.1, т.3 ЗЕТ; 2/ За нарушение по чл.4, ал.1, т.4 от ЗЕТ - имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.23, ал.2 вр.чл.4, ал.1, т.4 ЗЕТ. В касационната жалба се изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеното от СРС решение. Твърди се, че констатираните нарушения нито са изчерпателно описани, нито са съответни на фактическите обстоятелства. Излагат се подробни съображения, че дружеството не предоставя услуги и оперираният от него сайт не предоставя възможност за директна покупка. Счита се, че СРС не е установил от фактическа страна по безспорен начин каква услуга на информационното общество се предоставя на електронната страница за да приеме, че жалбоподателят е доставчик на услуги. Иска се отмяна на атакуваното решение, както и на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. Ответникът – Член на Комисия за защита на потребителите, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Софийска градска прокуратура - прокурор К. счита касационната жалба за неоснователна и недоказана. Административен съд София - град, VІI касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. Пред настоящата инстанция не са представени нови писмени доказателства. С обжалваното решение Решение № 4014/03.09.2024г. по НАХД № 15561/2023г., по описа на СРС, НО, 6-ти състав СРС е изцяло потвърдено наказателно постановление №003440/25.09.2023г., издадено от А. Г. Д., като член на Комисията за защита на потребителите, с което на „АБАКС“ ЕООД: 1/ За нарушение по чл.4, ал.1, т.3 ЗЕТ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв., на основание чл.23, ал.2 вр.чл.4, ал.1, т.3 ЗЕТ; 2/ За нарушение по чл.4, ал.1, т.4 от ЗЕТ - имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл.23, ал.2 вр.чл.4, ал.1, т.4 ЗЕТ. В решението си СРС е възприел следната фактическа обстановка: По време на извършена проверка на 18.05.2023г. във връзка с постъпил сигнал в КЗП за липсващи идентификационни данни за доставчика на услуги на информационното общество, експерти от КЗП установили, че чрез сайта [Наименование]: //[Наименование]/, регистриран от „АБАКС” ЕООД, се предоставят услуги на информационното общество, като за тази цел на началната страница била посочена следната информация: ”Уважаеми клиенти, информацията, публикувана на този сайт, е с информационна и рекламна цел, и е възможно да са допуснати грешки. Съгласно чл.80 ЗТ за достоверна и вярна се счита информацията, предоставена в офисите на „АБАКС” ЕООД”. Липсвала информация за адресите на офисите на доставчика на услуги на информационното общество „АБАКС” ЕООД. В сайта не бил обявен и телефонен номер за осъществяване на пряка и навременна връзка с доставчика на услуги на информационното общество. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 0001565/18.05.2023г., ведно с разпечатка на информационния сайт на „АБАКС” ЕООД. Проверяващите приели, че са извършени нарушения по чл.4, ал.1, т.3 и т.4 ЗЕТ, свидетелката М. С. М. съставила акт за установяване на административно нарушение № 003440/12.06.2023г., като субсумирала вменените административни нарушения под разпоредбите на чл.4, ал. 1, т.3 и т.4 ЗЕТ. Въз основа на АУАН било издадено наказателно постановление № К-003440/25.09.2023г., с което за всяко едно от нарушенията по чл.4, ал.1, т.3 и т.4 ЗЕТ била наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. Тази фактическа обстановка е установена въз основа на събраните и кредитирани от СРС доказателства, които са оценени като непротиворечиви и взаимно-допълващи се. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че не са допуснати процесуални нарушения и е спазена процедурата по издаването му, както и че от представените доказателства по делото, а именно административната преписка, се установяват по безспорен начин фактите от обективната страна на нарушението, за което на лицето, е наложено предвиденото в закона наказание. При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на решението, но правните изводи на районния съд са в противоречие с приетата фактическа обстановка по делото и с приложимите материалноправни разпоредби. Налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. с чл. 63, ал. 2 от ЗАНН - нарушение на закона. Настоящата инстанция счита, че в случая НП е издаден при неправилно установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗЕТ електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на информационното общество. Съобразно ал. 3 от същата разпоредба услуги на информационното общество са такива услуги, включително предоставяне на търговски съобщения, които обикновено са възмездни и се предоставят от разстояние чрез използването на електронни средства след изрично изявление от страна на получателя на услугата. Според нормата на чл. 3 от ЗЕТ доставчик на услуги е физическо или юридическо лице, което предоставя услуги на информационното общество. Посочените по-горе определения съответстват на определенията, установени в Директива 2000/31/ЕО за някои правни аспекти на услугите на информационното общество и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар. За да попадне под действието на правилата за електронна търговия, дадено дружество следва да предоставя възмездни услуги чрез електронни средства, за приемането на които е необходимо изрично изявление от страна на получателя на услугата. Доказателствата по делото установяват, че „АБАКС“ ЕООД не предоставя такива услуги и оперирания от дружеството сайт не представлява инструмент за сравнение на цени на организирани екскурзии и почивки с възможност за директна покупка. Както писмените доказателства – констативен протокол, включително представените разпечатки от интернет страницата, така и заключението на съдебно-техническата експертиза, установяват, че „АБАКС„ ЕООД, единствено предоставя достъп до информация, като не продава организирани екскурзии и почивки, респективно не получава плащания от крайни потребители. Видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, към 18.05.2023 г. - датата на установяване на нарушението, от сайта не е било възможно осъществяването на електронна търговия, като същият е представлявал платформа, с достъп до пълна информация за определена оферта, като не е имало функционалност, която да дава възможност на потребителите да правят директна заявка за почивка/екскурзия през сайта. Електронната страница не съдържа функционалност с бутон за линк за заявка на определена услуга, а пренасочва потребителя към офис на туристическа агенция, в която да се извърши това действие. В случая дейността на сайта не представлява електронна търговия, тъй като чрез него и от него е невъзможно да се получат каквито и да е услуги срещу заплащане. Следователно, всяко изрично изявление от страна на получател на услуга по повод сравнение на цени и продажба на почивка/екскурзия, би било насочено не към сайта, а към друг, външен за спора сайт. В случая наказаното лице се явява посредник на други дружества. С оглед обстоятелството, че съставът на нарушението по чл. 4, ал. 1, т. 3 и от ЗЕТ не е бил изпълнен съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция". По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че съдебното решение на Софийски районен съд е неправилно, и като такова следва да бъде отменено, като бъде постановено решение по същество, с което издаденото наказателно постановление бъде отменено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, Административен съд София-град, VII касационен състав,