Решение № 5870 от 27.6.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 742/2025 г.

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба от А. Т. А. от [населено място], [улица], ••, против отказ на директор на дирекция УТ, община Бургас, за издаване на заповед по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, обективиран в писмо изх.№ 94-01-25752/7/ от 04.03.2025 г. Жалбоподателят намира постановения отказ за незаконосъобразен, поради наличие на несъответствие в площта на собствения му имот в регулационния план и кадастралната карта. Сочи, че предвиденото с одобрения план за регулация изграждане на улица е отпаднало, доколкото не е реализирано в срока по чл.208, ал.1 от ЗУТ. Иска постановеният отказ да бъде отменен, а преписката върната за издаване на заповед по чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен представител, който поддържа жалбата, иска отмяна на административния акт и присъждане на разноски. Ответникът директор на дирекция УТ, община Бургас не се явява и не се представлява. Представя административната преписка. Не изразява становище по жалбата. Факти Със заповед №136/21.02.1991 г. (л.9) са одобрени кадастралните, застроителните и регулационни планове на вилна зона „Росенец“, общ. Бургас. С договор за продажба на недвижим имот от 05.09.1995 г. (л.11), жалбоподателят придобива от Община Бургас дворно място от 925 кв.м., образуващо парцел 3-94 в кв. 11 по плана на в.з. „Росенец“. Съгласно нотариален акт за собственост върху недвижим [имот номер], том II, рег. №4507, дело №273 от 29.06.2017 г. А. се легитимира като собственик на поземлен имот с [идентификатор], с площ 1 010 кв.м. В нотариалния акт е посочено, че имотът е идентичен с [УПИ], парцел трети, отреден за имот с планоснимачен № 94, урегулиран с площ от 985 кв.м., в кв. 11 по ПУП на в.з. „Росенец“. Със заявление с вх. №94-01-25752/02.08.2019 г. (л.14) А. иска да бъде променен планът за регулация на собствения й имот, като площта от 940 кв.м., бъде отразена като 1010 кв.м., съгласно горецитирания нотариален акт и скица на [ПИ]-481802/03.10.2017 г. (л.13). Главният архитект на община Бургас, в отговор на заявлението, посочва, че следва да се проведе процедура по изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър за отстраняване на непълнота или грешка, като липсват основания за стартиране на процедура по изменение на плана за регулация (л.15). Следват поредица от искания от страна на А. до общинската администрация с идентично съдържание (л.16 - л.21). В писмо с изх.№ 94-01-25752/5/09.06.2022 г. (л.22) заместник кметът по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ информира жалбоподателят, че искането за промяна на регулацията по имотните граници на ПИ с [идентификатор], засяга публична общинска собственост и ще намали габарита на уличната регулация, одобрена с № 136/21.02.1991 г., което ще препятства бъдещото изграждане на инфраструктурни мрежи и няма да бъдат изпълнени нормативните изисквания, поради което не може да се процедира исканото изменение на регулационния план. Със заявление с вх.№ 94-01-25752/6/10.01.2025 г. (л.24) А. отново иска от кмета на община Бургас на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ да бъде направено изменение на ПУП-ПЗР за ПИ с [идентификатор], с площ 1010 кв.м. В отговор на това заявление, с писмо с изх.№ 94-01-25752/7/ от 04.03.2025 г. ответникът постановява отказ за издаване на заповед по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ. В акта се сочи, че [УПИ] е съответен, но не идентичен на ПИ с [идентификатор], с площ 1010 кв.м. по действащата кадастрална карта. Направен е извод, че правото на собственост на А. не обхваща цялата площ на ПИ с [идентификатор] - 1010 кв.м., като остатъкът до пълната му площ са публична общинска собственост - улица. Посочено е, че имотите и вещите публична собственост имат специален режим на управление и разпореждане, като не могат да се отчуждават и прехвърлят в собственост на трети лица, не се придобиват по давност, а обременяването им с ограничени вещни права става само в случаите, определени със закон - чл.7, ал.1 и ал.2 от Закона за общинската собственост. В заключение е направен отказ да бъде издадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ. Жалбата срещу отказа на директор на дирекция УТ, община Бургас, за издаване на заповед по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, обективиран в писмо изх.№ 94-01-25752/7/ от 04.03.2025 г. е подадена на 27.03.2025 г. (л.3). Правни изводи Предмет на настоящото производство е отказ на директор на дирекция УТ, община Бургас, за издаване на заповед по чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ, обективиран в писмо изх.№ 94-01-25752/7/ от 04.03.2025 г., който засяга права и законни интереси на жалбоподателя и тъй като за него не е налице изрична законова забрана за оспорване по съдебен ред, същият подлежи на съдебен контрол. По делото не е представено доказателство за датата на връчване на процесния акт, но доколкото липсват възражения в тази насока, съдът приема, че жалба е подадена в срок. Същата е подадена от надлежна страна – адресат. Поради което жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Съгласно чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал.1, и когато в съответния срок по чл.208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Според нормата на чл.135 от ЗУТ лицата по чл.131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл.124а, ал.3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му. Компетентният орган по ал.1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението разрешава или отказва със заповед да се изработи проект за изменение на плана (ал.3). Заповедите се издават въз основа на становище на: главния архитект на общината - когато актът се издава от кмета на общината; кмета на общината - когато актът се издава от областния управител (ал.4). В конкретния случай е налице сезиране на кмета на община Бургас с искане да бъде издадено разрешение за изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ на основание чл.134, ал.2, т.1 от ЗУТ. Доколкото в случая не се касае за изработване на проект на ПУП за изграждане на обекти с регионално значение или разположени на територията на повече от една община, нито за обекти с обхват повече от една област, обекти с национално значение и/или национални обекти или републиканските пътища, железопътни магистрали и железопътни линии и имотът се намира на територията на община Бургас, издаването на заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ по заявлението на жалбоподателя е от компетентността на кмета на общината. Оспореният отказ обаче е издаден от директор на дирекция УТ, община Бургас. В Определение №3939/28.04.2025 г. съдът е разпределил доказателствената тежест и изрично е указал на ответника, че следва да докаже компетентността на издателя на акта. Съдът следи служебно за нищожността на акта и я обявява, дори да липсва искане за това. Видно от доказателствата по делото, административният орган не е проявил активност, въпреки указанията на съда и не е доказал компетентност по ЗУТ на лицето, което е подписало отказа. Един от съществените пороци, който води до нищожност на акта, е издаване от некомпетентен орган. Предвид изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган, поради което същият следва да бъде обявен за нищожен, а административната преписка да се изпрати на компетентния да се произнесе по искането орган – кмет на Община Бургас. Предвид установената нищожност безпредметно се явява разглеждането както на доводите, наведени в жалбата, така и останалите основания за законосъобразност на акта. Въпреки това с оглед изпращането на преписката на компетентния орган следва да се посочи, че органът е пропуснал да обсъди и да провери дали са налице релевантните обстоятелства по чл.135 от ЗУТ: 1. дали искането е направено от заинтересовано лице по чл.131 от ЗУТ; 2. приложена ли е скица с мотивирано предложение за изменение на ПУП-ПЗР; 3. има ли становище на главния архитект на общината по чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ. При този изход на спора разноски се дължат на жалбоподателя, както следва 10 лв. – за държавна такса и 300 лв. – за адвокатско възнаграждение. Разноските по делото следва да се възложат върху община Бургас. В производствата по АПК за разноски се осъжда не органът, а юридическото лице, в чиято структура се намира органът. Директорът на дирекция „Устройство на територията“ не е юридическо лице и няма собствен бюджет. Юридическо лице е общината и именно тя разполага с бюджет – чл.136, ал.3 и чл.141, ал.1 от КРБ, както и чл.14 от Закона да местното самоуправление и местната администрация. Предвид изложеното, Административен съд – Бургас, ІІ-ри състав