Решение № 203 от 8.8.2023 г. на Административен съд - Смолян по дело № 162/2023 г.

Производството е образувано по жалба на С. Е. Б., [ЕГН], [населено място] община М. срещу Заповед №345з-628/ 15.05.2023г. на директора на О. М.-[област]. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобраза, постановена е в противоречие с материалния и процесуалния закон. Акцентира се на това, че жалбоподателят, на процесната дата е бил наряд заедно с колегата му Х., като двамата се намирали от двете страни на пешеходната пътека, която е пред хотел „К.“ в [населено място], като не е пропуснал да премине автомобил със замръзнало предно стъкло; дисциплинарният орган е направил извода на база запис от камера, която не е било възможно да заснеме патрулния автомобил. Твърди се, че правото на изслушване по чл. 206 ал.1 ЗМВР и по чл.59 от Инструкция 8121з-877/06.07.21г. е нарушено, тъй като лицето не е поканено на изслушване преди издаване на заповедта.Претендират се разноски. В с.з. пълномощникът на жалбоподателя пледира за уважаване на жалбата и присъждане на разноски.Твърди се, че нарушението е квалифицирано неправилно; не е реализирано; няма доказателства за извършването му, в т.ч. снимковият материал е опорочен, тъй като е от частна камера; нарушена е процедурата по издаване на акта, като не е спазен чл. 206 и чл. 207 ЗМВР; процесуалният представител на ответната страна е участвал в дисциплинарното производство, което е недопустимо. Ответникът – директор на О. М.- [област] се представлява от пълномощник, който оспорва жалбата, пледира да се отхвърли и да се присъдят разноски. Излага подробни писмени съображения, свързани с издаване на заповедта съобразно процесуалния и материалния закон. Акцентира се на това, че нарушението е извършено в хода на специализирана полицейска операция /СПО/ по контрол на движението на МПС в зимния сезон; налице са достатъчно доказателства за това, че деянието е извършено. Твърди се, че производството е по чл. 205 ал.2 ЗМР и са спазени чл. 206 и чл. 207 ЗМВР; за извършеното нарушение се предвижда наказание „писмено предупреждение“, което е по –тежко от наложеното наказание. Представят се подробни писмени бележки. Претендират се разноски. Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях: С атакуваната Заповед на Б. е наложено наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец за извършено от него нарушение на чл. 194 ал.2 т. 2 ЗМВР – неизпълнение на служебни задължения, а именно за това, че на 09.02.2023г. е пропуснал преминаване на лек автомобил със замръзнало предно стъкло, непочистено в преобладаващата част, което е опасно за движението и е предпоставка за настъпване на ПТП. Заповедта е връчена на 25.05.2023г. и е обжалвана на 07.06.2023г., поради което жалбата е подадена в законоустановения срок, от активно-легимирано лице, което е адресат на акта, пред родово и местно-компетентния съд и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. С писмо от 08.02.2023г. /л.34/ на ГДНП до директорите на ОД -МВР е указано да се разпоредят проверки по републиканската пътна мрежа за ограничаване предпоставките за настъпване на ПТП в зимния сезон, свързани с намалени видимост, мъгли, дъждове, снеговалежи, поледици и ниски температури. Същия ден, на 08.02.23г. от началника на РУ-М. е утвърден План за провеждане на специализирана полицейска проверка за периода от 09-12.02.23г. за нарушения по ЗДвП. По- конкретно проверките са за правоспособност на водачите, за „ГО“, за спазване на дистанция, ползване на колани и каски, и за маневри, създаващи опасности по пътя /лист 33 от делото/. Със заповед от 09.02.2023г. /л.36/ на директора на О. М.-[област] е заповядано да се проведе специализирана полицейска проверка за времето от 09 до 12.02.2023г. с цел ограничаване нарушенията на ЗДвП и настъпване на ПТП, като проверките се насочат към правоспособността на водачите, спазване на раздел 25 от ЗДвП, опасни за движението маневри, спазване на дистанция и др. За времето от 7ч. до 19ч. на 09.02.2023г. Б. и Х. са назначени наряд по КПД и ППД в [населено място] с патрулен автомобил №[рег. номер]. На стр. 33 от делото е приложено Разпореждане, според което на 09.02.2023г. мястото за осъществяване на специализирана полицейска операция обхваща и [улица]. С. И. карта за дейността на наряда /л.49/ за времето от 7ч. до 7, 15ч. оперативният дежурен е запознал Б. и Х. с документите от специализираната полицейска проверка. В Информационната карта е посочено, че [улица]и специално пешеходните пътеки, следва да са обект на контрол на 09.02.2023г. за времето от 8, 00 ч. до 8, 30 ч. /л.49/. На л. 45-л.46 от делото е приложен инструктаж на служители от РУ- М. за 09.02.2023г., ведно със списък на задачите и списък на наряда. Видно е, че разпореждане №3286р-7312/08.02.23г. на ГДНП, с което се указва на директорите на ОДМВР да разпоредят специализирани полицейски операции, е сред една от задачите на наряда, който наряд, за участък У1 включва Б. и Х., за времето от 7ч. до 19ч. - т.5 от задачите на л.45 гръб и л. 46. Според Книгата за констатации от проверките /л.37/ началникът на РУ- [община], П. Д. е направил проверката на Б. и Х.; посочено е в книгата, че Б. не изпълнява служебните си задължения. Според Докладна записка от 10.02.2023г. /л.23/ началникът на РУ- М. проверил наряда по маршрут 1 в [населено място], като двамата служители били в района на пешеходна пътека на [улица]; покрай тях преминал л.а. № [рег. номер], който бил със заледено предно обзорно стъкло, който автомобил бил следван преди това в продължение на 2-3 км. от началника, на когото му направило впечатление, че колата управлява бавно - с 30 км.ч. и криволичил по пътя, като периодично навлизал в двете платна. Посочено е в докладната до директора на О. М. /л.23/, че преминавайки покрай Б., който бил от страната на автомобила със заледено стъкло, служителят не реагирал; след като началника спрял и попитал служителя защо не е спрял водача на автомобила, Б. отговорил, че е видял автомобила, но преминават и други такива автомобили. Видно от графика за работа на л.44 от делото, на 09.02.23г. Б. и Х. са били на смяна от 7 ч. до 19 ч. Според Ежедневната форма на отчет от смяната на двамата служители /л.47/ същият ден не е взето отношение спрямо водача на лек автомобил [рег. номер]. В последствие, на 27 март 2023г. /л.79/ на водача С. В. е съставен АУАН за нарушение по чл. 100 ал.4 т.3 ЗДвП и е издадено НП, глобата по която е платена /л.80/ - нарушението е за управление с непочистено предно обзорно стъкло /заскрежено/. По делото е разпитан водача на лекия автомобил – свидетелката С. В. /л.88 и сл./, която заявява, че по път за работа на 09.02.2023г. от [населено място] за [населено място], три пъти спирала, за да почисти стъклото на автомобила си, като последно спряла да почисти предното обзорно стъкло на 30-40 преди полицейския наряд, който бил на пешеходната пътека до хотел „К.“. Свидетелката твърди, че е чистила част от стъклото. Разгледани в съвкупност показанията на тази свидетелка с АУАН, НП и квитанцията за плащане на глобата, обуславят извод, че тя е била водач на л.а. „Ш.“ с рег. № [рег. номер], че действително е управлявала с непочистено предно стъкло, преминала е през наряда на пешеходната пътека и в последствие и е съставен АУАН, срещу констатациите по който не е възразила и е платила глобата. Тоест, по делото се установи, че през пешеходната пътека, която е контролирана от наряд в състав Б. и Х., е преминала св.В. като водач на л.а. Ш. с рег. № [рег. номер], като от страната на водача, бил служителят Б., който не е спрял автомобила за проверка. Фактът, че автомобилът, управляван от В. не е проверен от служителя, се установява от показанията на свидетелката, от Докладна записка на началника на РУ –[община], според която той следвал автомобила 2-3 км. преди мястото на наряда и косвено от Книгата за проверки /л.37/, според която Б. не изпълнява в пълен обем служебните си задължения. Относно видеозаписите от 09.02.2023г., ползвани от административния орган за установяване на нарушението, съдът съобрази следното: Снимките на л. 54-л.58 от делото са неразделна част от Протокол № 345р-2924/08.03.2023г. /л.53/. С този протокол комисия, назначена от административния орган е направила оглед на видеозаписи, които са от няколко камери: от камера до моста за [населено място] /снимка 1 от фотоалбума/, от камера на бензиностанцията до хотел „К.“ /снимка №2/, а снимки 3 и 4 са от патрулния автомобил /л.58 гръб/, който е бил разположен на пешеходната пътека. От фотоалбума е видно, че половината от предното обзорно стъкла на автомобила [рег. номер] е заскрежен /вж. най-вече лист 54 от делото/. Снимките са били на разположение в хода на административното производство на жалбоподателя и не са оспорени от него. В хода на съдебното дирене снимковият материал също не е оспорен. В с.з. водачът на автомобил с рег. № [рег. номер] – св. В. /л.89/ описва маршрута, по който е минала и той е идентичен с местата, посочени на снимките. Тя описва и състоянието на предното обзорно стъкло – почистено било само в частта му пред водача. Съдът кредитира снимковия материал по две съображения: На първо място поради това, че снимките са от видеокамери, които са разположени на обществени места /това не се оспорва от страните/. На второ място, поради това, че снимките онагледяват състоянието на МПС, което състояние е потвърдено и от самия водач на автомобила, а и се потвърждава от писмените доказателства /вж.Докладна записка № 298р-2477/10.02.23г./. Според практиката на ВКС, актуалната, няма пречка такива снимки да се приемат към доказателствения материал. Критерий за тяхното приобщаване е начинът на създаването им, като само факта, че не са създадени по реда на ГПК, не може a priori да доведе до изключването им от доказателствената съвкупност. Според Върховната съдебна инстанция, въпреки, че не са събрани по предвидения в Кодекса ред, тяхното приобщаване за целите на гражданското производство не винаги води до нарушение на конституционното изискване по чл. 32, ал. 2 КРБ и правото по чл. 8 § 1 от ЕКЗПЧОС. Необходима е преценка дали сниманото лице е знаело за ограничаване на правата му. В случая, свидетелката В. заяви, че преминава през този участък всеки ден, тъй като ходи на работа с автомобила си. Най –важното от правна страна обаче е, че камерите са разположени на обществени места. В актуалната си съдебна практика ВКС се приема, че записите от обществени места могат да служат за доказване в процеса, ако допринасят за разкриване на обективната истина, тъй като не се нарушава чл. 32, ал. 2 КРБ и лицето е знаело за създадените записи, като не се е противопоставило на тяхното изготвяне. Ето защо настоящата инстанция приема, че снимки от камери на обществени места, могат да се ползват за доказателства. Горното, с оглед конкретиката на казуса означава, че фотоалбумът на л.58 от делото е надлежно доказателство. От него се виждат релевантни за предмета на делото факти – не кое лице управлява автомобила, а какво е състоянието на МПС № [рег. номер] по време на наряда на жалбоподателя Б.. След като тези снимки онагледяват казаното от свидетелката В. и потвърждават удостовереното в писмените доказателства, според които началникът на РУ е управлявал след В., която криволичила по пътя поради намалената видимост от непочистеното предно стъкло, то снимките от обществени места следва да се приемат за годно доказателство. На 10.02.2023г. е издадена Докладна записка на началника на РУ-Мадан с рег. № 298р-2447/10.02.23г./л.23/, според която на 09.02.2023г. той направил проверка на наряда по маршрут №1 в [населено място] като в 8, 20ч. му направило впечатление, че през наряда – Б. и Х. преминал л.а Ш. № [рег. номер] със заледено предно стъкло; този автомобил бил следван 2-3 км. преди това от началника на РУ- [община], П. Д. и не е бил спрян от служителя, който бил на пешеходната пътека от страната на автомобила. На 20.02.2023г., със Заповед №345з-232/20.02.23г. на директора на О. М.-[област] /л.24/ е разпоредена проверка за изясняване на обективната истина по посочената по– горе Докладна записка на началника на РУ-[община]. С тази заповед е назначена комисия– П., Ш., Г.; даден е срок до 20.03.2023г. да се изготви справка за резултата от проверката. Заповедта е връчена на Б. на 24.02.23г. /л.24 гръб/. На 08.03.2023г. са взети сведения от следните лица: от началника на РУ -[община] /л.60/, от Б. /л.61/, от Х. /л.62/ и от М. /л.63/. Според обясненията на Б., на 09.02.2023г. преди да излезнат по указания им маршрут, им бил проведен инструктаж от мл.оперативен дежурен М.; във времевия период от 8, 10 ч. до 8, 30 ч. по разпореждане на М. в осигурявали контрол за безопасно пресичане на пешеходна пътека на [улица]и съблюдаване на пътния контрол; Б. застанал от страната на хотел „К.“; към 8, 20ч. минал с личната си кола началника на РУ – [община], Д., който го попитал дали е видял колата със замръзнали стъкла, а той му отговорил, че не е забелязал да минава такъв автомобил. Според Докладната записка на П.Д. /л.23/ обясненията на Б. пред началика на РУ, са други – че е видял автомобила, но минавали и други такива автомобили. Според обясненията на малши оперативния дежурен, М. /л.63/ сутринта той запознал наряда със специализираната полицейска операция, връчил им таблицата с показателите, по които трябва да работят и разпоредил на Х. и Б. да работят на пешеходната пътека до хотел „К.“ на [улица]. На 08.03.2023г./л.30/ е съставен Протокол, с който материалите от проверката се описват и прилагат към Заповедта от 20.02.2023г., с която е разпоредена проверката. На 20.03.23г. /л.17/ служителят е поканен да даде обяснения на 24.03.2023г., като поканата е получена на 20.03.2023г. На 20.03.2023г. е изготвена Справка /л.19/ от комисията по дисциплинарното производство, в която се прави анализ на фактическата обстановка, на документите, събрани в хода на проверката, изгледани са видео-записите, изслушани са свидетелите и е направен извод, че Б. е следвало да спре за проверка автомобила със заледено стъкло за нарушение на чл. 100 ал.4 т.3 ЗДвП /“Водачът на моторното превозно средство е длъжен да поддържа: стъклата и огледалата чисти“/. Предлага се, на осн.чл. 198 ал.1 вр. ал.3 ЗМВР да се наложи наказание за нарушение по чл. 194 ал.2 т. 2 ЗМВР. Жалбоподателят Б. е запознат със Справката на 20.03.2023г. /л.22/. В нея са описани всички документи по преписката. На 24.03.2023г. /л.16/ служителят не се явил и не е дал обяснения, което е удостоверено с Протокол на директора на О. М. и двама свидетели. На 15.05.2023г. е издадена процесната заповед, с която е наложено наказание „мъмрене“ за срок от 1 месец за неизпълнение на служебни задължения по чл. 194 ал.2 т. 2 ЗМВР. Според Длъжностната х-ка /л.27/, Кадровата справка /л.26/ и Акт за встъпване в длъжност /л.31/, Б. е полицай в група „Охранителна полиция“; работи в системата на МВР от 2019г.; няма наложени дисциплинарни наказания; през 2021г. е награден с парична награда /л.26/. Правни изводи. Заповедта е издадена от компетентен по чл.204 т.3 ЗМВР орган и съдържа изискуемите реквизити по чл. 210 ал.1 ЗМВР. В нея е направен анализ на фактическата обстановка, описани са доказателствата, квалифицирано е нарушението, като е направено и позованане на Справка № 1058р-1439/ 20 март 2023г., която от своя страна е подробна и неоспорена от към материална и формална доказателствена сила по делото. Тя е издадена по реда на чл. 33 от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-877 от 6.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Със заповедта от 20.02.2023г. /л.24/ е разпоредена проверка по чл. 205 ал.2 ЗМВР, като това е проверка за изясняване на постъпилите данни и за установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение /чл. 205 ал.2 ЗМВР/. Дисциплинарно-наказващият орган е изпълнил задължението си по чл. 206 от ЗМВР като преди издаване на заповедта е поканил жалбоподателя да бъде изслушан и даде писмени обяснения във връзка с образуваното срещу него дисциплинарно производство. Поканата е връчена на датата 20 март 2023г. На 24 март 2023г., с протокол е удостоверено /л.16/, че лицето не се е явило на датата, на която е поканено. Обясненията му са приети на 08.03.2023г. /л.61/. С това, правото на защита на дисциплинарно наказаното лице е гарантирано и спазено от дисциплинарния орган. Що се отнася до позоваването от страна на жалбоподателя на нормата на чл. 207 ал.10 и ал.11 ЗМВР /л.94/, за която се твърди, че е нарушена, съдът счита, че тя е неотносима. Разпоредбата на чл.207 от закона касае само нарушенията, за които се налага наказание уволнение. Това произтича от стриктното тълкуване (stricto sensu) на тази норма, а то не може да бъде и друго, по аргумент от чл. 46 ал.3 ЗНА. Последната норма от ЗНА въвежда изрична забрана да се носи дисциплинарна отговорност по пътя на тълкуването. На свой ред, на 20 март 2023г. /л.22/, когато на г-н Б. е връчена справката /л.19/, според св. Г., на Б. му било разяснено, че може да се запознава и да снима материалите по преписката, но той не дал обяснения и не ги снимал. Според показанията на св. Г., също така при връчване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство /на датата 24.02.2023г., вж.л.24 гръб/, на Б. му били разяснени правата да се запознава с материалите, да депозира обяснения и доказателства. Или, като резултат от съдебния контрол относно спазването на чл. 206 ЗМВР, съдът счита, че тази разпоредба е изпълнена от дисциплинарно-наказващия орган. Дисциплинарното производство е образувано със Заповедта от 20.02.2023г. /л.24/, с която е назначена комисия за извършване на проверката, като следва да се отбележи, че това изискване не е абсолютно при налагане на дисциплинарно наказание от процесния вид – мъмрене, съгласно нормата на чл. 208 ЗМВР. Спазени са преклузивните срокове за налагане на дисциплинарното наказание, установени с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Нарушението се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя ( чл. 196, ал. 1 ЗМВР ). Такова установяване съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 2 ЗМВР е възможно, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В случая това е моментът на запознаване със Справка рег. № 1058р-1439/20.03.2023г. /л.19/, а именно 20 март 2023г. Заповедта е издадена на 15.05.2023г. Като резултат от контрола по спазване на процесуалния закон, съдът счита, че при издаване на заповедта той е спазен. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Съдът счита, че това в конкретният случай е спазено. Съобразявайки всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав счита, че е доказано по несъмнен начин, че Б. е извършил нарушение по чл. 199 ал.1, т. 3 ЗМВР, а именно небрежност в служебната дейност. Установи се, че той не е изпълнил задачи, вменени му от служебното ръководство в рамките на правомощията му. Според длъжностна характеристика, той трябва да изпълнява и други задачи, възлагани му от ръководството, в рамките на предоставените му правомощия /л.28/. Установи се, че той е запознат с длъжностната характеристика. Също така се установи по делото, че на 09.02.2023г. сутринта, преди излизане наряд, той е запознат със специализираната полицейска проверка, за която е издаден предходния ден План за организирането и провеждане и /л.33/. Запознат е със задачите на плана /писани на л.33/; запознат е и с писмото на ГДНП /л.34/ за провеждане на специализирана полицейска операция; запознат е и със заповедта на директора на О. М. за проверка и задачите по нея; същият ден от оперативния дежурен Моллов са му дадени указания да осъществява контрол на пешеходната пътека на [улица]. Според длъжностната х-ка, той трябва да познава нормативната уредба, дейността и функциите на полицията, да познава нормативната уредба в частта относно задачите на органите на МВР относно опазване на обществения ред /л.28/. Това означава, че трябва да е запознат и с ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Спред чл. 51 от тази Инструкция, при изпълнение на дейността по контрол на пътното движение полицейските наряди осъществяват превенция на правонарушенията чрез видимо присъствие, осъществяване на контрол и регулиране на движението в съответната територия. Според чл. 52 ал.4, при осъществяване на дейности по контрол на пътното движение служителите изпълняват дадените конкретни задачи, възложени на инструктажа. Или, установи се, че освен задълженията по длъжностна характеристика, на Б. е възложена конкретна задача – да се позиционира на пешеходната пътека на [улица]и да следи за нарушения по ЗДвП /л.63 гръб/. Фактът на управление на МПС със заскрежено предно обзорно стъкло, което е нарушение по чл. 100 ал.4 т.3 ЗДвП се установи от показанията на Велинова и от АУАН и НП /л.78, л. 79/. Обстоятелството, че този автомобил не е спрян за проверка от Б. се установи от обясненията на П.Д. /л.60/, от Докладна записка на същото лице от 10.02.23г. /л.23/, както и косвено от самопризнанията на служителя, обективирани в обясненията му от 8.03.2023г. /л.61/. Задължението на служителя да направи проверка на този автомобил произтича от длъжностната му характеристика, от точка 5 на Заповед на директора /л.36/ от 09.02.2023г., според която по време на СПО трябва да се завиши контрола относно техническата изправност на автомобили с ограничена видимост. Произтича и от конкретно възложеното му сутринта указание от оперативния дежурен, къде точно да се позиционира и да следи за нарушения по ЗДвП. Това се субсумира в нарушение, изразяващо се в „неизпълнение на служебни задължения“ по см. на чл. 194 ал.2 т.2 ЗМВР. По отношение на вида и тежестта на наложеното наказание съдът съобрази следното: За небрежност в служебната дейност се налага наказание писмено предупреждение – чл. 199 ал.1 т. 3 ЗМВР. Жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да съобрази поведението си с длъжностната характеристика, със заповедта на директора на ОДМВР-[област] за СПО от 09.02.2023г, с Плана за СПО от 08.02.2023г., с писмото от ГДНП и останалите документи за СПО, както и с инструктажа на оперативния дежурен.Вредни последици обаче от нарушението му и от това по чл. 100 ал.4 т. 3 ЗДвП не са настъпили. Служителят няма дисциплинарни наказания, има награждаване през 2021г. Дисциплинарният орган обосновано е счел, че следва да се наложи наказание мъмрене за минималния срок от един месец, като е отправил предупреждение на служителя по чл. 198 ал.3 ЗМВР. Принципа за пропорционалност е спазен, целта на закона също. Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че юрисконсултът на ответника е участвал в дисциплинарното производство, съдът следва да отбележи, че липсва законова пречка за това. Като има предвид изложеното, съдът счита, че оспорването следва да се отхвърли. В полза на О. М. - [област] следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв., на осн.чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Административен съд - [област]