Решение № 125 от 10.4.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 67/2024 г.

Производството е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Д. против решение № 823/29.09.2023г., постановено по гр.д. № 1068/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлен предявения от Д. Д. Д. иск срещу „Е.Ю.” ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът Д. Д. Д. не дължи на ответника „Е.Ю.” ЕАД сумата от 3245, 38лв. по фактура №8290351769/14.02.2023г. за отчетен период 07.01.2023г. - 17.01.2023г., представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия за имот с ИТН ••••• в с.Б., общ.С.З.. Излагат се съображения защо решението е неправилно. Посочена е съдебна практика с искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважен предявения отрицателен установителен иск. Няма искания за събиране на доказателства. В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба. Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното: От приетите като писмени доказателства копия на: Фактура №8290351769/14.02.2023г.; Справка за коригиране на сметка за електроенергия към Констативен протокол №24/25.01.2023г.; Писмо изх. №10276824/14.02.2023г.; Констативен протокол №708120/17.01.2023г., се установява, че на 17.01.2023г. служители на ответника са извършили проверка на електромера, който отчита доставената ел.енергия до обекта на ищеца в с.Б., общ.С.З.. При проверката било установено, че електромерът е с изгаснал дисплей и не отчита изразходваната електроенергия, поради което е бил подменен с друг. На проверката не е присъствал ищецът или негов представител, поради което протоколът е бил съставен в присъствието на свидетел - Н.К. Н.. В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично заяви, че не оспорва констатациите в констативния протокол, поради което съдът остави без уважение искането на ответника за събиране на гласни доказателства относно фактите, описани в констативния протокол. Едва в писмената си защита процесуалният представител на ищеца е изложил аргументи, че не било ясно подписаният в протокола свидетел дали бил служител на ответника или не, поради което оспорва неговата материална доказателствена сила. Съдът намира, че Констативен протокол №708120/17.01.2023г. е съставен по законоустановения ред, има всички необходими реквизити, съдържа имена и подпис на свидетел на проверката. Противно на твърденията на ищеца, че същият му е изпратен след регламентирания седемдневен срок, от представеното от ответника копие на известие за доставяне И Д PS 6100 D0K0LO H е видно, че протоколът е изпратен и получен лично от ищеца на 19.01.2023г. Същият протокол е бил приложен и към Писмо изх. №10276824/14.02.2023г., но той вече е бил получен от ищеца в установения в ПИКЕЕ срок. Демонтираният електромер от обекта на ищеца е бил изпратен за експертиза в БИМ, където е съставен Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №24/25.01.2023г. Установено е при експертизата, че метрологичните и техническите характеристики на електромера не съответстват на изискванията за одобрения тип. Ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца като е начислил допълнителна сума по фактура в размер на 3245, 38лв. Действително в Писмо изх. №10276824/14.02.2023г. е посочено, че периодът на корекцията е 07.01.2022-17.01.2022г., но очевидно се касае за техническа грешка при изписването на годината, тъй като от всички други документи е видно, че корекцията е извършена за периода 07.01.2023-17.01.2023г. От заключението на съдебно - техническата експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че процесният електромер с фабричен №58752171 е неизправен. Дисплеят на електромера е тъмен. Консумирана електроенергия не се измерва, визуализира и остойностява. Електромерът не съответства на техническите и метрологични изисквания. Неотчетената от електромера ел.енергия е изчислена за период от 10 дни назад от датата на констатиране на несъответствието му, съгласно чл.50, ал.1, б.“б“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), ДВ бр.35/30.04.2019г. Този процесен период е от 07.01.2023г. до 17.01.2023г. Началната му дата е датата, на която за пръв път липсват показания за консумирана ел.енергия. Крайната му дата е датата на установяване неизправността и демонтажа на електромера. Съгласно чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. Тъй като не може да бъде установена консумираната електроенергия от процесния обект, на основание чл.50, ал.1, б.“б“ от ПИКЕЕ се определя неотчетената електрическа мощност за процесния период - общо 62, 100 kW. Тази неотчетена ел.мощност е умножена по 8 часа на ден и по броя на дните - 10 дни за посочения период, за да се получи изчислено прогнозно количество потребена ел.енергия - 4968 kWh. Остойностяването на неизмерената ел.енергия от процесния електромер е направено съгласно чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. Изчислените количества ел.енерт.гия за процесния период са умножени по прогнозна пазарна цена, утвърдена от КЕВР, по които операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и към нея се прибавят дължимите цени за мрежови услуги - цена за пренос и достъп до електропреносната мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа, както и цената за „Задължения към обществото“, към които се начислява и ДДС. Тези компоненти сумарно правят 0, 653256лв./ kWh, за да се получи общо сумата от 3245, 38лв. начислена прогнозна ел.енергия, която е фактурирана на ищеца. Извадката от паметта на процесния електромер и товаровия профил показват, че неизправността на електромера е настъпила на 07.01.2023г. и след тази дата липсват показания за консумирана ел.енергия. Процесният електромер е от вид, който подлежи на задължителна последваща /периодична/ проверка на всеки четири години. В случая срокът по Заповед №А-616 на Председателя на ДАМТН от 11.09.2018г. за изискуемата периодичност между последващите проверки на процесния електромер е спазен. Методът за изчисляване на прогнозната неизмерена ел.енергия и методиката за остойностяване й в конкретния случай са приложени правилно в съответствие с чл.50, ал.1, б.“б“, и чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че цената, по която е изчислена ел.енергията е цена, която се определя веднъж годишно от КЕВР за целия сектор Енергетика и не зависи от вида на потребителя - дали е за битови или промишлени потребители. Изчислението на прогнозната цена е направено за десет дни назад от датата на демонтажа, т.е. от 07.01. до 16.01., включително, като датата на демонтажа и монтажът на новия електромер не се включва в този период. Вещото лице е направило справка на товария профил и електронното досие на електромера, от което е установило, че на 07.01.2023г. електромерът е отчел 13 kW. На практика електромерът е отчитал от 00, 00ч. до 01.00ч. и след това е спрял да отчита. Тези 13 kW са били включени в редовната фактура за потреблението на ел.енергия от абоната. Въпреки, че на 07.01. има отчетено потребление, тъй като това е първата дата, на която електромерът е спрял да отчита, то според правилата е начислена допълнителна сума и за тази дата. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: При гореустановеното въззивният съд приема, че начисленото по процесните фактури количество електрическа енергия е вследствие извършена корекция, без същото да е реално измерено и отчетено, както и без да се изисква доказването на виновно поведение на абоната. Такава възможност е предвидена съгласно нормата на чл. 83, ал. 6, вр. чл. 21 и чл. 98а от Закона за енергетиката, а именно да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР – чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. По аргумент от чл. 98а, т. 6, б. "а" и б. "б" от ЗЕ е установено разграничение между хипотезите при които има неправомерно въздействие върху сертифицираното средство за търговско измерване и случаите на неправилно или неточно измерена ел. енергия поради повреда на уреда. Това разграничение продължава и в нормите на ПИККЕ, съответно чл. 50 от ПИККЕ и чл. 52 от ПИККЕ. От изводите по констативен протокол на БИМ и заключението на СТЕ се установява, че процесният електромер е дефектирал. Съставеният за извършената метрологична експертиза по чл. 57 - 58 ЗИ протокол представлява официален документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице от БИМ, който е овластен със специализирани правомощия в областта на метрологията /чл. 10 и сл., и чл. 58 ЗИ/, поради което отразеното в този протокол се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно състоянието и годността на провереното измервателното средство /електромер/, която не е оборена по делото, а самият документ не е оспорен по реда на чл. 193 ГПК. С оглед характера на установената причина за неотчитане на потребената ел. енергия е приложима разпоредбата на чл. 52 от ПИКЕЕ, която урежда начинът за коригиране на дължимата сума в случаите на техническа неизправност на средствата за търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, като преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. От доказателствата по делото се установява, че енергийният оператор е изчислил корекцията в процесните фактури по реда на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ. В случая не е установено по безспорен и несъмнен начин, че е осъществено неправомерно въздействие върху СТИ, наличието на причинна връзка, довела до неизмерена, неправилно и/или неточно отчитане на действителното потребление на преминаващата ел. енергия, в следствие на което неотчетените количества ел. енергия преминават в патримониума на ищеца-потребител и същият следва да отговаря финансово за неизмерената енергия. В тази хипотеза (липса на външна намеса) приложение намира правилото на чл. 52 от ПИКЕЕ, което урежда начин на изчисляване на количеството ел. енергия при техническа неизправност на СТИ, при което използваната ел. енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет. Редът по чл. 52 от ПИКЕЕ се различава от този по чл. 50, ал. 1, б. "б" от ПИКЕЕ, тъй като се касае за различни хипотези. Не на последно място, по делото не се установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя. Категорично установен от доказателствата - констативен протокол и заключение на техническата експертиза - е само фактът на неточно отчитане на електроенергия, но не и че въздействие върху СТИ е осъществено от или със знанието на потребителя. Нещо повече – от изслушаната пред първостепенния съд СТИ се установява, че преизчисляването на процесните количества енергия от ответника е извършено, съгласно чл. 50, ал. 1, б., , б‘‘ от ПИККЕ като неотчетената електрическа мощност за процесния период като 1/3 от максималния базов ток, умножен по напрежение 230 V и по cosf=0, 9 за обектa на ищеца или общо 62, 100 kW. Тази неотчетена електрическа мощност е умножена по 8 часа на ден и по броя на дните – 10 дни за процесния период, за да се получи изчисленото прогнозно количество потребена електрическа енергия – 4 968 kWh. Така изчислено процесното количество енергия по реда на чл. чл. 50, ал. 1, б., , б‘‘ от ПИККЕ, а именно в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка е неправилно и неточно. Това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен. В случая, че не бъде установен, това би дало право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е доказано, че за този период е била доставена или ползвана. По реда на чл. 52 от ПИККЕ, който е приложим в случая е видно, че базата за преизчисление на неотчетената енергия касае не само различна стойност, но и различен ред, свързан с началния период - по реда на чл. 39, ал. 4 и 5; средноаритметичното количество от потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период от предходната година; на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т. 1. При това положение въззивният съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 52 от ПИККЕ и за енергийния оператор не е съществувало законово основание за коригиране на сметката за електрическа енергия по реда, предвиден в чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ и процесната сума незаконосъобразно е изчислена по реда на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ. Доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 52 от ПИКЕЕ, но е приложен редът за преизчисление на ел. енергията по чл. 50, ал. 1, б. "б" от ПИКЕЕ, то въззивният съдът намира, че сумата за коригиране на сметката за електрическа енергия, определена за плащане е начислена незаконосъобразно, поради което и искът като основателен и доказан следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника процесната сума. Предвид гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, като предявеният иск следва да бъде уважен като основателен. По разноските: По гр. д. № 1068/2023 г. по описа на РС – С.З.: Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 10 000 – 400 лв. +10 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение е в размер на 624, 54 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П. К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна адвокатска помощ е в размер на 749, 45 лева с ДДС. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 850 лева, от които сумата от 130 лева заплатена държавна такса и сумата от 720 лева с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно. По в.т.д № 67/2024 г. по описа на ОС – С.З.: Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 10 000 – 400 лв. +10 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение е в размер на 624, 54 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П. К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при спазване на посочените правила дължимото адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна адвокатска помощ е в размер на 749, 45 лева с ДДС. Въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски в размер на 814, 36 лева, от които сумата от 64, 91 лева заплатена държавна такса и сумата от 749, 45 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горните мотиви, съдът