Решение № 11173 от 10.12.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 2502/2025 г.

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.208 - чл.228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Б. Б., чрез адв.А. Д. против Решение №966 от 25.08.2025 г. по н.ах.д. дело № 20255330201135 по описа на Районен съд- [област] за 2025 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030- 006886/27.08.2024 г. на Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [област], с което на Н. Б. Б. с [ЕГН] от [населено място] [жк] бл.145 вх.б ет.5 ап.15 са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.137а ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДВП и глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 2 /два/ месец за нарушение по чл.103 от ЗДВП на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП, както и е постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд, като се сочи, че не същото е бланкетно и не са обсъдени всички доводи във въззивната жалба. Аргументира се неправилност на решението, постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В съдебно заседание жалбоподателят и процесуалния му представител не се явяват, в писмено становище претендират отмяна на оспореното решение на РС [област] и на оспореното НП, претендират разноски по делото. Ответната страна не се явява, не се представлява, не взема становище. Прокурорът излага становище за неоснователност на касационната жалба, като сочи, че оспорваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок, допустима е, разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Районен съд [област] е посочил в решението си следната фактическа обстановка: Жалбоподателят Н. Б. Б. от [населено място] е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории В, С, М, ВЕ, АМ и ТКТ и собственик на моторно превозно средство от категория М1 – лек автомобил „•••• с рег. № [рег. номер]. До м. август 2024 г. спрямо Б. били издадени 3 /три/ наказателни постановления и 8 /осем/ фиша, с които бил наказван за извършени като водач на пътни превозни средства нарушения на правилата за движение по пътищата. Сутринта на 02.08.2024 г. жалбоподателят Н. Б. Б. управлявал в [населено място] собствения си лек автомобил „•••• с рег. № [рег. номер] – моторно превозно средство от категория М1 /чл.149 ал.1 т.2 б.а от ЗДВП/. В 09: 35 ч. при преминаване през кръстовището на [улица]и [улица]и излизайки от кръстовището, движейки се в посока изток, водачът Б. бил без поставен предпазен колан, с който превозното средство е оборудвано, въпреки задължението за използването на колана, въведено в чл.137а ал.1 от ЗДВП. Наблизо след изхода на кръстовището на [улица]по това време имало разположен полицейски автомобил със служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [област], сред които свидетелят А. Г. – мл. автоконтрольор, изпълняващи задълженията си по осъществяване на контрол на движението. Полицейските служители възприели липсата на поставен предпазен колан на водача на лекия автомобил „•••• с рег. № [рег. номер], поради което и предприели действия по спирането му и за извършване на проверка, като бил подаден ясен сигнал за спиране с полицейска палка. Вместо да спре в дясната част на пътното платно на указаното му място при подадения му сигнал жалбоподателят Б. извърнал глава в насрещната на контролните полицейски органи посока и продължил движението с управлявания от него собствен автомобил. Заради това поведение на водача Б., свидетелят Гьондров и колегата му тръгнали след него с полицейския автомобил и след 300-400 метра го спрели. На жалбоподателя Н. Б. бил съставен от свидетеля Гьондров акт – АУАН серия G A № 1327950/02.08.2024 г., за приетите за извършени две нарушения на правилата за движение по ЗДВП – по чл.137а ал.1 от ЗДВП, състоящо се в неизпълнение на задължението за използване на обезопасителен колан при управлението на моторното превозно средство, което е оборудвано с такъв, и по чл.103 от ЗДВП, състоящо се в неизпълнение на задължението да спре с управлявания от него автомобил при подаден сигнал за спиране от контролен орган. При предявяване на АУАН нарушителят вписал, че има възражения, без да конкретизира какви са. В срока по чл.44 ал.1 от ЗДВП жалбоподателят Б. подал писмени възражения, чрез които заявявал общо, че описаното в АУАН не отговаря на обективната истина. По подаденото възражение била възложена проверка, за резултата от която възразилия Б. бил уведомен с нарочно писмо. Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното НП № 24-1030-006886/27.08.2024 г., в което обстоятелствата на нарушенията по чл.137а ал.1 и чл.103 от ЗДВП били изписани по сходен като в акта начин. Районният съд е приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил нарушенията, за които е бил санкциониран. В мотивите на решението му са изложени подробни мотиви защо се счита, че не са налице съществени процесуални нарушения, както и защо се приема че случаят не е маловажен. Аргументирано е и защо се приема, че не е налице хипотезата на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП с оглед физическото състояние на жалбоподателят. Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС [област] са неоснователни. Не може да се сподели довода на касатора, че в решението на РС [област] не са обсъдени всички възражения. Съдът е положил всички процесуални усилия за изясняване на фактическата обстановка, приобщени са по делото всички писмени и гласни доказателства, които са съотносими по казуса. Изложените подробни мотиви от първата инстанция се споделят изцяло и няма да бъдат преповтаряни, като съдът препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК. Изрично следва да се отбележи обаче, че приложеното Експертно решение на ТЕЛК не води автоматично до извод, че жалбоподателят се освобождава от задължението си да ползва обезопасителен колан при управление на МПС. Правилно е констатирано от въззивния съд, че в самото експертно решение се сочи, че здравословното състояние на Н. Б. му позволява да изпълнява заеманата длъжност, т.е. шофьор. Ето защо и това писмено доказателство не е достатъчно, за да се приеме, че лицето по медицински причини не следва да ползва обезопасителен колан при управление на МПС. Що се касае до липсата на конкретно посочена категория на управляваното МПС, настоящата съдебна инстанция също не приема това за съществено процесуално нарушение и се солидаризира изцяло с мотивите на въззивната инстанция, поради което и същите няма да бъдат преповтаряни. Що се касае до другото нарушение – това по чл.103 от ЗДвП, настоящата съдебна инстанция приема за безспорно доказано и това нарушение. Обстоятелството, че АУАН е предявен на актосъставителя в съдебно заседание в РС [област] и едва след това св.Гьондров е дал подробности за случая не е нарушение на процесуалните правила. Следва от една страна да се посочи, че с оглед множеството проверки по ЗДвП, които св.Гьондров извършва е съвсем обяснимо посоченото от него, че няма спомен за случая и такива спомени са налични едва след предявяването на съставения АУАН. От друга страна показанията на св.Гьондров неправилно се интерпретират в касационната жалба, доколкото в показанията си този свидетел не е заявявал, че е са подали знак със стоп палка към касатора докато същият е излизал от кръстовището (т.е. на разстояние 20-30 метра). В показанията си св.Гьондров сочи, че са възприели управление на МПС от водача без обезопасителен колан и едва след това са подали сигнал за спиране на водача за проверка. Соченото в показанията разстояние от 20-30 метра е това, на което е бил разположен патрулния автомобил след кръстовището. Ето защо и с оглед доказателствата по делото, съдът счита че водачът Н. Б. ясно е възприел, че подаденият сигнал със стоп палка се отнася за него и след като е продължил движението си без да спре е осъществил нарушението по чл.103 от ЗДвП. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Предвид изложеното дотук, съдът счита че изложените в касационната жалба аргументи са неоснователни и решението на Районен съд - [област] ще следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд [област]