Решение № 375 от 5.11.2024 г. на Софийски окръжен съд по дело № 818/2024 г.

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 – 438 ГПК. Образувано е по подадена жалба с вх. № 06062 от 03.09.2024 г. на В. Д. К., длъжник по изпълнително дело № 20237930400008 на ЧСИ Наталия Дангова, с рег. № 793 в КЧСИ срещу разпореждане от 28.08.2024 г., обективирано в уведомление № 06840/29.08.2024 г., с което е отказано намаляване на определените разноски по посоченото изпълнително дело, представляващи заплатено възнаграждение за особен представител на длъжника, както и определените в полза на взискателя разноски за процесуално представителство по изпълнителното дело. В жалбата се посочва, че възнаграждението определено от съдебния изпълнител за особен представител е недължимо, тъй като длъжника е ангажирал упълномощен от него адвокат, считано от октомври 2023 г., а особения представител не е извършвал никакъв опит да осъществи контакт с длъжника. Счита, че ако съдът приеме за дължимо възнаграждението за особен представител, то последното следва да бъде определено по реда на чл. 27, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На следващо място излага, че и двете определени възнаграждения, а именно за особен представител на длъжника и за адвокатско възнаграждение, определено в полза на взискателя, са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото. Определянето на двете възнаграждения по реда на чл. 10 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в случая не би било съобразено за постигането на легитимна цел. Позовава се на Решение от 23.11.2017г. на съда на ЕС, постановено по съединени дела С 427/16 и С-428/2016г., като посочва, че последното е задължително съгласно чл. 633 от ГПК за всички съдилища и учреждения в Република България. Взискателите Р. О. С. и К. М. С. оспорват жалбата като неоснователна. Излагат, че назначаването на особен представител в настоящото изпълнително производство било задължително и извършено при наличието на съответните предпоставки, а именно в съответствие с разпоредбите на чл. 430 ГПК, вр. чл. 47, ал. 6 ГПК. Намира, че възнаграждението за особен представител е законосъобразно определено по реда на чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По отношение на определеното в полза на взискателите адвокатско възнаграждение за процесуално представителство се излагат подробно обстоятелствата във връзка с извършваните процесуални действия в изпълнителното производство. Намира, че в случая цитираното решение на СЕС е неприложимо, с оглед завеждане на изпълнителното дело преди неговото постановяване, а именно 10.01.2023 г. Назначения в изпълнителното производство особен представител на длъжника също изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК също намира жалбата за неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателите. Потвърждават се присъдените разноски за особен представител и за адвокат в изпълнителното производство като минимални. Съдът, след като се запозна с материалите по делото и взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното от фактическа страна: Изпълнителното производство по изпълнително дело № 20237930400008 по описа на ЧСИ Наталия Дангова, рег. № 793 на КЧСИ, е било образувано по молба вх. № 00147/12.01.2023 г. на Р. О. С. и К. М. С., чрез адвокат Л. Д., като пълномощник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.12.2022г. от Софийския окръжен съд, въз основа на влязло в сила решение № 260282/03.09.2021 г. по гр.д. № 22/2020 г., изцяло потвърдено с Решение № 639/03.05.2022 г. по гр.д. № 3948/2021 г. на Апелативен съд – София. Съгласно изпълнителния лист В. Д. К. – жалбоподател е била осъдена да заплати на Р. О. С. и К. М. С. следните суми: 13 750 евро, дължима на К. М. С. на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД, представляваща получена и неотчетена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с Нотариален акт № 82, т. 1, рег. № 913, дело № 80/2018 г.; сумата от 13 750 евро, дължима на Р. О. С. на същото основание; сумата от 3 376.00 лева, дължима на Р. О. С. и К. М. С., представляваща направените в производството по гр.д. № 22/2020 г. на Софийски окръжен съд разноски; сумата от общо 1200 лева (на всеки един от двамата по 600 лева), дължима на Р. О. С. и К. М. С., представляваща направените в производството по гр.д. № 3948/2021 г. по описа на Апелативен съд – София разноски. С молбата от 12.01.2023 г. за образуване на изпълнителното производство взискателите са поискали да бъдат извършени конкретни изпълнителни действия, като едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника са наложени запор на всички дружествени дялове на длъжника в „З.“ БГ ООД, които притежава; запор на банковите сметки на длъжника; възбрана върху следния недвижим имот, собственост на В. К., а именно: ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 42676.1.86. Наложената възбрана е вписана с вх. рег. № 476/24.02.2024 г., акт. № 25, том I в регистрите на Служба по вписванията при Районен съд – Самоков. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника В. К. е изпратена с приложено копие от ИЛ, с препоръчано писмо с обратна разписка, като писмото се е върнало не връчено с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. По силата на чл. 503 ГПК е изпратено уведомление и до съпруга на длъжника – А. Л. К., поради насочване на изпълнението върху имот, представляващ СИО. Изпратеното уведомление се върнало с отбелязване „пратката непотърсена“. Поканата за доброволно изпълнение до В. К. и уведомлението до нейния съпруг по реда на чл. 503 ГПК е изпратена за връчване, чрез ЧСИ Анелия В.а, с район на действие Окръжен съд – П., на осн. чл. 6 ЗЧСИ и съобразно направената от съдебния изпълнител справка в НБД „Население“ /л. 62 от изп. дело/, съобразно която постоянния и настоящ адрес на длъжника и съпруга не длъжник са в гр. П., ул. „П.“ № 72, област П.. Призовкар от кантората на ЧСИ Анелия В.а е търсила длъжника и съпруга не длъжник на посочения адрес, спазвайки разпоредбата на чл.47 ГПК. Направени са посещения, както следва: 31.03.2023 г., 08.04.2023 г., 12.04.2023 г., 22.04.2023 г. и 26.04.2023 г. При посещенията си призовкарят не е открил длъжника, нито нейни близки или роднини, живущи на адреса, които да са съгласни да получат книжка. В призовките е посочено, че имотът е видимо необитаем. На 26.04.2023 г. призовкарят е залепил уведомление по реда на чл. 47 от ГПК по постоянния и настоящ адрес на длъжника, но в дадения срок по чл. 47, ал. 5 и 6 от ГПК длъжникът и съпругът или техен пълномощник не са се явили да получат книжата, подлежащи на връчване. След изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК, ЧСИ е направила е справка в НАП за регистриран трудов договор с цел връчване на поканата за доброволно изпълнение чрез съответния работодател на длъжника, но е установила, че длъжникът няма регистриран трудов договор. Взискателят е бил уведомен за необходимостта за назначаване на особен представител на длъжника, с цел продължаване на изпълнителните действия по делото и насочване на изпълнението към възбранения недвижим имот (опис, оценка и публична продан). Взискателят е бил уведомен да внесе по специалната сметка на ЧСИ 2 660 лева за възнаграждение на особения представител, определена съобразно на чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2024 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сумата е била внесена от взискателите авансово по специалната сметка на ЧСИ Наталия Дангова на 24.07.2023 г. С постановление от 12.09.2023 г. ЧСИ Наталия Дангова е назначила адв. Владимир Стефанов Велевски за особен представител на длъжника В. Д. К. и на А. Л. К. при посоченото възнаграждение. По изпълнителното дело е бил насрочен опис на възбранения недвижим имот, за който са били уведомени страните. Описът на имота е бил извършен по неговото местонахождение в с. М.Ц., обл. С., местност „К.“ на 26.09.2023 г. в 11: 00 часа. Предявяването на оценката на имота е извършено на 03.10.2024 г. След което е била насрочена публична продан, която да продължи от 23.10.2023 г. до 23.11.2023 г. Протоколът за редовно разгласяване на публичната продан е регистриран в Районен съд – Самоков на 19.10.2023 г. По електронната поща на 16.10.2023 г. на съдебния изпълнител е получено съобщение от длъжника В. Д. К., с което последната уведомява съдебния изпълнител, че тя и съпругът й живеят в чужбина, като е посочила упълномощен адвокат, който да я представлява и е представила пълномощно за представителство по изпълнителното дело. С молба с вх. № 07632 от 21.11.2023 г. от длъжника, чрез упълномощения адв. Янко Стоянов е сторено искане за спиране на изпълнителното производство на осн. чл. 432, ал. 1 ГПК. С разпореждане от 22.11.2023 г. изпълнителното производство е било спряно на осн. чл. 432, ал. 1 вр. с чл. 309, ал. 1 ГПК и по силата на Определение № 3632 от 20.11.2023 г., постановено по гр.д. № 3845/2023 г., с което на осн. чл. 282, ал. 2 във вр. с чл. 309, ал. 1 ГПК е спряно изпълнението на Решение № 260282/03.09.2021 г. по гр.д. № 22/2020 г., изцяло потвърдено с Решение № 639/03.05.2022 г. по гр.д. № 3948/2021 г. на Апелативен съд – София. На осн. чл. 282, ал. 1 ГПК по сметката за обезпечения на ВКС, във връзка с молбата на В. К. за отмяна на влязло в сила решение е внесено обезпечение в размер на 53 785.32 лева. С молба на взискателите с вх. № 01924/18.03.2024 г., чрез пълномощника им адв. Л. Д., с приложен заверен препис от влязло в сила Решение № 92 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 3845/2023 г. на ВКС е поискано производството по изпълнителното дело да бъде възобновено, тъй като молбата за отмяна на влязлото в сила решение е била оставена без уважение, като неоснователна. Със същата молба е представен и изпълнителен лист от 15.03.2024 г., издаден от Софийски окръжен съд, въз основа на влязлото в сила решение на ВКС, с искане същия да бъде присъединен по изпълнителното дело. На осн. 456 ГПК съдебния изпълнител е удовлетворил молбата, като е конституирал като присъединени взискатели Р. О. С. и К. М. С. за посочените в представения изпълнителен лист суми. В същата е молба е сторено искане за освобождаване на сумата от 53 785.32 лева, внесена като гаранция, чрез превеждането й по специалната сметка на ВКС за удовлетворяване на паричното вземане, като сумата е преведена от ВКС по сметка на съдебния изпълнител на 24.07.2024 г. На В. Д. К. е била изпратена нова покана за доброволно изпълнение за посочените в изпълнителния лист от 15.03.2024 г. суми. Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима. Съгласно т. 2 от ТР от 10.07.2017 г. по ТД № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че законовият израз "постановление за разноски" следва да се тълкува като всеки акт на съдебния изпълнител, в който той се произнася по задължението на длъжника за разноски в изпълнението, включително посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски, която покана представлява произнасяне по разноските, които не са установени в изпълнителното основание. В случая съдебния изпълнител се е произнесъл с изричен акт, с който е отказал да намали определените разноски, който акт е предмет на обжалване с подадената в настоящото производство жалба. По отношение на жалбата в частта й насочена против отказа на съдебния изпълнител да намали присъдените разноски за особен представител, намира следното: Съдът приема, че предмет на изпълнителното производство по процесното изпълнително дело е удовлетворяването на парични вземания, поради което приложимата разпоредба за определяне размера на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие на длъжника е тази по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочена за приложима и от съдебния изпълнител. В съответствие с посочената разпоредба на чл. 10, т. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, както и съобразявайки материалния интерес по изпълнителното производство по първия изпълнителен лист, който е в размер на 58 361.33 лева, то в действителност минималния размер на възнаграждението за особен представител възлиза на 2660.00 лева, както е било определено и от самия съдебен изпълнител. От друга страна след постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 о т 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед характер на даденото тълкуване от СЕС, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/09.01.2004 г. при определяне на отговорността за разноски в изпълнителното производство. Следователно с оглед на незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г., и при съобразяване на правната и фактическа сложност на процесното изпълнително дело, както и извършените от особения представител процесуални действия, настоящият състав намира, че възнаграждението е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. За да формира този извод съдът съобразява фактическата и правна сложност на настоящото дело, както и извършените действия от особения представител, който е бил назначен по реда на чл. 430 вр. с чл. 47, ал. 6 ГПК да представлява длъжника, които се свеждат до получаване на покана за доброволно изпълнение. Следва да се съобрази още, че особеният представител е бил назначен с постановление на съдебния изпълнител на 12.09.2023 г., а длъжникът е упълномощил процесуален представител на негови разноски на 16.10.2023 г. Още повече следва да се обърне внимание, че единственото изпълнително действие извършено в този период от назначаване на особения представител до упълномощаване на страна на длъжника на избран от последния представител, е било извършване на опис на възбранения недвижим имот, на който опис особения представител дори не се е явил. С оглед размера на възнаграждението, което се заплаща за осъществена правна защита по дела, като настоящото, определената степен на правна и фактическа сложност и извършените от адвоката действия, СОС приема, че възнаграждението, заплатено авансово от взискателя за особен представител на длъжника адвокат, е прекомерно, поради което в тежест на длъжника следва да се възложат разноски за това възнаграждение в по-нисък размер, а именно в размер на 600.00 лв., който размер се явява съответен на характера и обема на защитата на длъжника. Ето защо разпореждането, с което ЧСИ е отказал да намали тези разноски, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено, че тези разноски възлизат в определения от съда размер. По отношение на жалбата в частта й насочена против отказа на съдебния изпълнител да намали присъдените разноски в полза на взискателя за процесуално представителство по изпълнителното дело, настоящият състав намира следното: Съобразно разпоредбата на чл. 10 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е: т.1 за образуване на изпълнително дело - 200 лв.; т. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2. В случая възнаграждението по чл. 7, ал. 2 се определя в размер на 58 361.33 по първия изпълнителен лист, както и 4952.00 лв. или общо 63 313.33 лв. При интерес от 50 000 лв. до 100 000 лв. – 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 20 000 лв., т.е. 2650+ 3065, 10 лв.= 5715, 10: 2=2857, 53 лв. дължимо адвокатско възнаграждение по т. 2. Т.е. общо дължимо възнаграждение по т. 1 и по т. 2 от Наредбата е 3057, 53 лв. В случая в полза на взискателите са определени разноски от съдебния изпълнител за адвокатско възнаграждение в размер на 3560.00 лева. По изпълнителното производство са представени два договора за правна защита и съдействие /л. 269 – 270 от изп. дело/, от които се удостоверява плащането на сумите, с оглед стореното отбелязване. Съдът намира, че претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение е в размер, близък до законоустановения минимум, като при отчитане на активността на взискателя за събиране на вземането: подаване на молба за образуване на изпълнителното производство, с посочени конкретни изпълнителни способи, които да бъдат приложени от съдебния изпълнител, подаване на молба за възобновяване на изпълнителното производство, придружена с искания за присъединяване на вземания по издаден впоследствие изпълнителен лист, както и искане за освобождаване на гаранция, няма основание за намаляване на възнаграждението. Водим от горното Софийски окръжен съд