Решение № 743 от 31.5.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 16/2024 г.

Производството е по реда на чл. 284 и сл., във вр. с чл. 276 и сл. от ЗИНЗС, във вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 203 и сл. от АПК. Образувано е по искова молба на л/св Ц. Ч. Е., понастоящем в ЗОЗТ Враца, гр. Бойчиновци против ГДИН, гр. София, с която моли да му бъде заплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди считано от 30 10 2023 г. до датата на предаване на електронния кантар – 26 01 2024 г. (уточнението е направено със заявление от 28 02 2024 г. и 11 03 2024 г.), в размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Вредите търпи от това, че поради незаконосъобразно бездействие от страна на ГДИН, гр. София, не му е предаден електронен кантар, който по здравословни причини му е разрешен на 26 10 2023 г. В с.з. поддържа иска. Ответникът – ГДИН София, чрез ст.юрк Х. в писмен отговор /л. 41/ оспорва иска. Счита в производството не се установява ищецът да е претърпял вреди, а именно твърдяното от него неблагоприятно въздействие върху физическото и психическото му състояние като пряка последица от изложените в исковата молба обстоятелства. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Окръжна прокуратура Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба подадена на основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК, е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, в който е посочено кои действия или бездействия се смятат за изтезания и жестоко или нечовешко отношение, а именно: 1. всяко умишлено действие или бездействие, което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Отнасянето е “нечовешко” когато е умишлено, непрекъснато в продължение на часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или психическо страдание. Отнасянето е “унизително”, когато предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност, които да ги унижат и подтиснат. Преценявайки дали конкретна форма на третиране е “унизителна”, трябва да определи дали целта й е да унижи и потисне съответното лице и дали, що се отнася до последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим със закона начин. Понесеното страдание и унижение трябва да надхвърля неизбежния елемент на страдание или унижение, свързан с законното отнасяне или наказване. Разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС урежда оборимата презумпция за настъпването на неимуществените вреди като по този начин възлага върху ответника доказателствената тежест, при условията на пълно и обратно доказване – арг. от чл. 154, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, да установи, че забраната за жестоко и унизително третиране по чл. 3 от ЗИНЗС не е нарушена и поради това за ищеца не са настъпили неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване. На 04.01.2024 година е подадена от Ц. Ч. Е. до Административен съд Монтана молба, в която по същество заявява искане за прекратяване бездействията на органа по изпълнение на наказанията, свързани с неполучаване на ел. кантар по медицинско предписание, което нарушава основните му човешки права и го подлага на нечовешко и унизително отношение и представлява нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. По това искане е образувано административно дело № 19/2024 година, приключило с влязло в сила Разпореждане № 114 от 25.01.2024 година, с което Административен съд Монтана е задължил Началника на затвора Враца да прекрати твърдяното бездействие и да предаде незабавно на лишения от свобода Ц. Ч. Е. ел.кантар „РН-2015В“, разрешен и внесен на 28.10.2023 г., предвид предписание на медицински специалист и съгласно становище на инспектор от „ЗОЗТ“ към затвора Враца, находящо се в гр.Бойчиновци. Разпореждането е обжалвано пред тричленен състав на Административен съд Монтана, който с Определение № 250 от 15.02.2024 година по КАД № 87/2024 година по описа на същия съд е оставил в сила Разпореждане № 114/25.01.2024 година по адм. дело № 19/2024 година по описа на Административен съд Монтана. Mfodoekdjd искова молба е с предмет, част от предмета на адм.дело № 19/2024 година по описа на Административен съд Монтана, именно – бездействие от страна на ГДИН, част от който орган е администрацията на ЗОЗТ „Враца“, за бездействие и непредаване на получен при свиждане на лишения от свобода ел. кантар, по което дело с влязло в законна сила Разпореждане е установено, че е налице такова бездействие, т.е. налице е силата на присъдено нещо на съдебните актове и непререшаемост на същия въпрос. С оглед на това, счита, че е налице първият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, според който държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. В настоящия случай от страна на ответника не е проявена никаква процесуална активност и по никакъв начин не е и направен опит за опровергаване настъпването на неимуществени вреди за лишения от свобода Е., поради което и исковата молба на Ц. Ч. Е., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Бойчиновци“, гр. срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ град София намира за основателна, като размерът на обезщетението следва да бъда определен съгласно ЗЗД по справедливост. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Искът за обезщетение е предявен срещу юридическото лице, представлявано от органа, за което се твърдят незаконосъобразни бездействия, което в случая е ГД „ИН“, гр. София, съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК. С Определения от 14 02; 21 02 и 29 02 2024 г. сьдът е конституирал страните, давал е указания и е изисквал относими за спора доказателства. Приложено е адм.д. № 19/2024 г. по описа на Административен съд Монтана. Страните не спорят, че ищецът е депозирал до началника на ЗОЗТ „Бойчиновци“ молба /вх. № 9106/26.10.2023 година/ с искане за получаване на изброените в същата вещи, които да му бъдат предоставени от негови близки при предстоящото свиждане на 28-29.10.2023 година: лекарства, лещи за очи и всичко за тях, както и електронен кантар, който да бъде на съхранение в медицинския център и да се използва само и единствено там. На същата дата върху молбата е поставено „Да“, а на гърба й инсп. Ц. - ИСДВР е отбелязала, че л/св Ц. Е. има право да получи посочената вещ. /л. 57 на приложеното адм.д. № 19/2024 г./ Няма спор и по влязлото в сила Разпореждане № 114/25.01.2024 г. по адм. дело № 19 по описа за 2024 г. на Административен съд Монтана, с което съдът, при условията на чл. 276 от ЗИНЗС, е задължил Началникът на Затвора Враца, да прекрати твърдяното в това производство незаконосъобразно бездействие и да предаде незабавно на л/св. Ц. Ч. Е. ел. кантар „РН-2015В“, стъклен, разрешен и внесен на 28.10.2023 г., видно от представената на л. 58 от приложеното адм.дело, служебна бележка. Няма спор и по обстоятелството, че на дата 26 01 2024 г. кантарът е предаден на лицето, видно от представената докладна записка /л. 33/ и изявлението на ищеца /л. 38/ По делото са разпитани свидетелите В. А. Т. и М. В. С. и М. Н. Е. (майка на ищеца), които дават показания, че са разговаряли с ищеца за въпросния ел.кантар. Установяват, че за този период същият е разпитвал служители на затвора кога ще му бъде предаден кантара и се е ядосвал и притеснявал, че не му го дават. Нервността си е показвал като се затваря в себе си, движи се нагоре-надолу, не говори с никой или седи неподвижно на леглото си. Не е могъл да спи нощем и е започнал да приема и лекарства за успокоение. От както кантара е при него не се ядосва за това, но в затвора все си има за какво да се нервират. Освен от непредадения кантар, ищецът се е оплаквал от храната, от отношението на служителите, от условията, в които е настанен. П ри така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното: Съгласно чл. 284, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. В случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора. В случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Втората алинея от чл. 3 гласи, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 285, ал. 1, изр. първо и ал. 3 от ЗИНЗС - Искът за обезщетение се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс За исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително. Съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК - Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Съгласно чл. 203 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно член 3 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи - Забрана на изтезанията - Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Предвид действащата правна уредба, основната цел преследвана от закона е да не се допуска лишените от свобода да бъдат подлагани на нечовешко или унизително отнасяне. Наличието на такова отнасяне следва да се преценява за всеки отделен случай съобразно всички относими факти и обстоятелства, ведно с тяхното кумулативно въздействие върху физическото и психическото състояние на л/св, което по своята същност надхвърля целите на ограничителния режим по изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“. Унижението е накърняване и оскърбяване на човешката гордост и достойнство, което води до огорчение и примирение, или с други думи принизява гордостта до смиреност или покорност. Човек може да бъде доведен до състояние на унижение чрез побой, заплахи, изнудване, мошеничество или други форми на физическо и душевно малтретиране. В случая за периода 30 10 2023 г. – 26 01 2024 г., предвид влязлото в сила Разпореждане № 114/25.01.2024 г. по адм. дело № 19 по описа за 2024 г. на Административен съд Монтана, безспорно се установява, че Началникът на Затвора Враца, е извършил незаконосъобразно бездействие като не е предоставил за ползване на л/св. Ц. Ч. Е. ел.кантар „РН-2015В“, стъклен, разрешен му и предаден от неговата майка на 28.10.2023 г. При тази безспорна установеност, този състав приема, че по делото ищецът доказва наличието незаконосъобразно бездействие от страна на органите на ГДИН, в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие по презумпция причинява неимуществени вреди. Същевременно такива се установяват и от показанията на разпитаните свидетели, поради което искът за присъждане на обезщетение се явява основателен и доказан. С оглед на установената основателност на исковата претенция, съдът следва да определи размерът на дължимото обезщетение. Въпросът за това е комплексен, тъй като правно значение към него имат различни обстоятелства, за които няма точно приложима мярка и/или измерими параметри. Самият факт на презумиране на вредите, което освобождава ищецът от задължението да обосновава какво точно е търпял като характер, тежест и интензитет на причиненото му/изживяно отношение/обстоятелства, навежда на извода, че самото нарушение изначално от закона е прието за достатъчно съществено и правно укоримо, което е в съответствие с високо цененият и защитаван обществен интерес на това право. При определяне конкретният размер на обезщетение съдът следва да намери справедлив баланс между вида/характера/естеството и тежестта на нарушението и /степента/интензитета и периода на причиняваните вреди, респ. съответните на нарушението други последици. Значение за размера има и установената икономическа конюнктура в страната, като в случая като съответна база за сравнение може да се ползва диференцираният доход по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ППЗСП – (Диференцираният доход се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за групата, към която принадлежи лицето), който за процесния период 2023 и 2024 г. е в среден размер на 154, 50 лева (151, 20 лв. за 2023 г. и 157, 80 за 2024 г.), съгласно Постановление № 286 на МС от 21.09.2022 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2023 г. и Постановление № 212 на МС от 2.11.2023 г. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2024 г. Аналогията с този доход се прави поради сходното положение на л/св с положението, в което се намират отделни физически лица, имащи право да получават месечна социална помощ, съгласно реда и условията на ЗСП. Жизненото положение и на двете групи лица остава под определен минимален стандарт, като за лишените от свобода този стандарт следва да бъде осигурен от администрацията на затвора, съответно общежитието. Тук следва да бъде отчетено и обстоятелството, че получаването на месечни социални помощи е обвързано със съответно задължение на самите физически лица, а именно с необходимостта от полагане на общественополезен труд - за безработни лица в трудоспособна възраст; участие в обучение за ограмотяване и/или повишаване на квалификацията, освен в случаите на майчинство или когато здравословното състояние на лицето не позволява това, което на плоскостта на лишените от свобода се свързва с налагането на наказания, респ. получаването на награди, установени желания за работа, различни форми на участия и други. С оглед на това, според чл. 11, ал. 1 от ЗСП - Социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Според чл. 12, ал. 3 от ЗСП, Министерският съвет определя месечен размер на гарантирания минимален доход, който служи като база за определяне на предвидените със закона социални помощи. Така установената минимална дневна база за социална помощ, с оглед на изложеното по-горе, този състав приема като основа при определяне паричното обезщетение на претърпените неимуществени вреди от л/св., а всяко обосноваване на евентуално по-висок размер обезщетение, спрямо минимално установен такъв, следва да бъде установено от лицето, което го претендира, тъй като обстоятелствата, обосноваващи този по-висок размер са такива, които са известни на самото лице и поради това, в негова тежест е да ги установи. При тази основна база и в конкретния случай и установеното нарушение за периода от време три месеца и горе посочените критерии, обезщетение в поискания размер от 500 лв. се явява съразмерно и съответно, както на тежестта на нарушението, така и спрямо тежестта и интензитета на претърпените вреди, който размер е в съответствие и с практиката на ЕСПЧ. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на Административен съд Монтана дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 73, ал. 3 от ГПК. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът