Решение № 155 от 11.6.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 87/2024 г.

Производството по делото е инициирано с протест / ведно с допълнението му/на РП Благоевград срещу Присъда № 75/16.11.2023г. 1по НОХД № 1600/2022г. по описа на БлРС, с която съдът е признал подсъдимия Р. Е. Г. – роден на ••• година в град Б. д., •••, ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН за това, че на дата 15.09.2021г., за времето от около 12, 00 часа до около 13, 00 часа, в жилище, находящо се на административен адрес град Благоевград, ж.к.“З.“ № 20, ет.7, ап.20 унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на Е. И. Г.а, а именно – един брой тъмносиньо на цвят сако, размер 46, с етикет с надпис „Un 1 deux 2 trois 3 “ и под него надпис „Paris“ на стойност 60, 00 лева /шестдесет лева/, като скъсал плата на същото през средата в областта на гърба и разкъсал вътрешната страна на подплатата на сакото; един брой черна на цвят риза, размер „М“, с етикет с надписи „Zagato, Made in Turkey“ на стойност 72, 00 лева /седемдесет и два лева/, като скъсал същата в областта на гърба; един брой синьо – бяла рокля на райета с етикет с надпис „New Collection“, без размер, на стойност 30, 00 лева /тридесет лева/, като скъсал същата в областта на гърба; един брой черен на цвят кожен панталон с поставен на него един брой черен на цвят кожен колан, като черният на цвят кожен панталон е с етикет с надписи „Zabaione, Size XXL“, на стойност 15, 00 лева /петнадесет лева/, като разкъсал десния крачол на панталона в предната и задната горна част на същия; един брой блуза цвят бордо с етикет с надписи „Lilia, М“ на стойност 20, 00 лева /двадесет лева/, като скъсал предницата и гърба на блузата; един брой черно на цвят кожено яке с подплата и цип, размер „М“, с етикет от вътрешната страна с надписи „Wilson, Vintage USA, Minneapolis, MN since 1899“ на стойност 288, 00 лева /двеста осемдесет и осем лева/, като скъсал левия ръкав на якето по цялата му дължина; един брой черно – бяла на цвят блуза, размер 38, с етикет с надписи „Shugaa, Made in Turkey“ на стойност 30, 00 лева /тридесет лева/, като скъсал предницата и задницата на блузата; един брой червено на цвят сако, размер 40, с етикет с надпис „Street One“ на стойност 45, 00 лева /четиридесет и пет лева/, като скъсал сакото в областта на гърба; един брой черен на цвят спортен панталон, размер 40, с етикет с надписи „Shugaa, Made in Turkey“ на стойност 27, 00 лева /двадесет и седем лева/, като скъсал левия крачол на панталона отпред и отзад; един брой черна на цвят рокля с цип на гърба, размер 44, с етикет с надпис „Verda“ на стойност 96, 00 лева /деветдесет и шест лева/, като разкъсал роклята през средата, отпред и отзад; един брой шарена рокля на цветчета, с преобладаващ розов цвят, без етикет, на стойност 28, 50 лева /двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, като скъсал роклята отпред и отзад; един брой шарена рокля на цветчета, с преобладаващ син цвят, размер 40, с етикет с надпис „Ashilda“ на стойност 28, 50 лева /двадесет и осем лева и петдесет стотинки/, като скъсал роклята в задната й част, приблизително през средата; един брой сива рокля на цветчета, без етикет, на стойност 27, 00 лева /двадесет и седем лева/, като разкъсал роклята в горната й част; един брой черно – зелена рокля с цип с етикет с надпис „Triangle“ на стойност 22, 50 лева /двадесет и два лева и петдесет стотинки/, като скъсал роклята отпред и отзад; един брой синя, спортна рокля, размер 44, с етикет с надпис „LC Waikiki“ на стойност 22, 50 лева /двадесет и два лева и петдесет стотинки/, като направил дупки в предната и задната част на роклята, приблизително в нейния център; един брой сив на цвят панталон тип „потур“, размер „М“, с етикет с надпис „Sweet style“ на стойност 40, 00 лева /четиридесет лева/, като скъсал изцяло, отпред и отзад, от левия до десния крачол, частта на „потура“; един брой черно – бяла на цвят рокля с презрамки, размер 42, с етикет с надпис „Н&M“ на стойност 27, 00 лева /двадесет и седем лева/, като скъсал роклята отпред и отзад по средата; един брой розова на цвят жилетка с копчета и по един джоб от лявата и дясната страна, без размер, с етикет с надпис „Made in Italy“, на стойност 96, 00 лева /деветдесет и шест лева/, като скъсал жилетката от лявата страна, в близост до копчетата за закопчаване; един брой черно на цвят сако, с черни копчета, размер „L“, с етикет с надписи „Enjoy, womanswear“ на стойност 16, 00 лева /шестнадесет лева/, като скъсал същото на гърба, в горната му дясна част; един брой черна на цвят грейка, размер „L“, с етикет с надписи „U.S.Polo ASSN., Authenticgoods, Superion Quality“, на стойност 80, 00 лева /осемдесет лева/, като скъсал гърба на грейката изцяло по дължина; един брой черна на цвят дълга грейка, размер „L“, с подплата, без етикет, на стойност 70, 00 лева /седемдесет лева/, като скъсал вътрешната част на подплатата, както и самата грейка отдясно, в областта на ципа и в областта на гърба на същата, в средата; един брой черен на цвят елек, тип „грейка“, с етикет с надпис „Karakas“, на стойност 50, 00 лева /петдесет лева/, като скъсал елека на гърба, по средата на дрехата; един брой черно на цвят грейка – яке с качулка и с етикет с надписи „Guess, Est.1981, Superion Quality“ на стойност 180, 00 лева /сто и осемдесет лева/, като скъсал якето на гърба, по цялата дължина; един брой кафява чанта с етикет с надпис „Pablo Boticelli“ на стойност 30, 00 лева /тридесет лева/, като откъснал и изцяло отделил горната част от долната част на чантата; един чифт маратонки, бели на цвят отвън и жълто – зелени отвътре, номер 36, като всяка маратонка от чифта е с надписи на подметката, стелката и езика „Guess“, на стойност 225, 00 лева /двеста двадесет и пет лева/, като отрязал задната част на лявата маратонка и скъсал дясната маратонка от лявата й страна по продължение на подметката; един чифт кобинки, черни на цвят, 37 номер, на стойност 72, 00 лева /седемдесет и два лева/, като скъсал лявата обувка от чифта по подметката в задната й част и в лявата й част; един чифт маратонки, цвят бордо, със златисти на цвят кантове, 37 номер, на стойност 36, 00 лева /тридесет и шест лева/, като скъсал лявата маратонка от чифта от дясната и от лявата й страна, като общата стойност на всички нанесени щети на движимите вещи, собственост на Е. И. Г.а, възлиза на сумата от 1734, 00 лева /хиляда седемстотин тридесет и четири лева/, като случаят е маловажен - престъпление по член 216, ал.4 във връзка с ал.1 от НК, като на основание същият законов текст във връзка с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева, като го е оправдал по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.216 ал.1 от НК. Подсъдимият бил осъден да заплати разноските по делото. В протестът се излагат подробни съображения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на сочената присъда, като се иска нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, заради допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения свързани с немотивираност на постановените мотиви. Алтернативно се иска отмяна на присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде осъден по първоначално повдигнатото обвинение. Сочат се подробни съображения за превратно тълкуване на информацията съдържаща се в приетите писмени и гласни доказателства, както и за незаконосъобразно противоречие в мотивите на съда по отношение на съществени за обвинението факти и обстоятелства, а именно свързани с размера на вредата, нейното възстановяване съобразно мотивите, а от друга осъждането на подсъдимия по параметрите на повдигнатото обвинение, но с приложение на неприложим институт свързан с маловажност на случая и прилагане на привилегирован състав. Подсъдимият се явява без защитник и при прениите настоява за потвърждаване на присъдата, тъй като деянието му не е с голяма обществена опасност. Въззивният съд в пределите на правомощията си намира протеста за допустим, доколкото е подаден в законния им срок, а разгледан по същество приема и за основателен в частта, с която иска присъдата да се отмени, а делото върне на РС Благоевград, за ново разглеждане от друг състав на съда. Въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства и с оглед правомощията си по чл. 335 ал. 2 вр. с чл. 348 ал.3 т.1 и т.2 от НПК, въззивният съд излага следните доводи за отмяна на присъдата, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, отстраними само във фазата, в която са допуснати-съдебната, които налагат връщане на делото на първата инстанция за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, които не са отстраними в настоящата инстанция, а само в първоинстанционното производство, както и че същите са довели от една страна до ограничаване на процесуалните права на страните, а от друга са свързани с липсата на мотиви- поради вътрешното им противоречие. Основният порок в присъдата е свързан с вътрешната противоречивост на мотивите на първостепенния съд и необоснованото приложение на привилегирован състав при описание на деятелността по първоначално повдигнатото обвинение. Така например в мотивирането на конкретното произнасяне по отношение на вината, първоинстанционният съд е приел, че кредитира напълно показанията на разпитаните свидетели, които установяват не само авторството на процесното деяние, но и броя, вида и индивидуализацията на всяка от унищожените вещи, като приема за безспорно и категорично установено, че подсъдимият Р. Е. Г. с действията си е причинил противозаконно унищожаване на чужди движими вещи – лични вещи на съпругата му Е. И. Г.а и ползвани единствено от нея, с което й нанесъл вреда в общ размер до 1734, 00 лева /хиляда седемстотин тридесет и четири лева/, което е престъпление по чл. 216 ал.1 от НК, а от друга заявява че всъщност престъплението е по привилегирования състав на чл. 216 ал.4 от НК. Посочва доводи, че увредените движими вещи, всъщност са на значително по- ниска стойност, посочена от съда тъй като посочената от същия съд стойност от 1734 лв. не била реалната, а значително по-ниска по размер, а именно размер близък до половината, под две минимални заплата към инкриминираният момент (по аргумента на чл.218б ал.1 от НК), следователно случаят бил маловажен. Този аргумент по надолу в мотивите се отрича от съда, като се посочва че всъщност не ниската стойност, а ред други обстоятелства характеризират случая като маловажен, каквито били семейно[1]битови взаимоотношения, засягащи само формално защитаваните с процесното престъпление по чл.216 от НК обществени отношения свързани с опазване на собствеността. Затова приема, че е маловажен случай, не поради стойността, а поради наличните множество смекчаващи вината обстоятелства. Поради изложеното е приел да приложи хипотезата на нормата на чл. 216 ал. 4 от НК, която съобразно чл. 218а от НПК се преследва с тъжба на пострадалия. Мотивите на присъдата са противоречиви и в тази част, тъй като съдът е възприел в една част, че причинените от престъплението вреди са възстановени по показания на пострадалата/ каквито между впрочем липсват/, а в последствие приема, че липсват данни за участието на подсъдимия при обезвредата на причинените вреди. В аспект на изложеното присъдата и мотивите на първостепенния съд си противоречат съществено, както по отношение на вредите и техния размер, така и по отношение тяхното възстановяване и основанията за приложението на чл. 216 ал.4 от НК. Отделно от това за осъждането на подсъдимия за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, не е спазена и процедурата по чл. 287 ал.5 от НПК, което е самостоятелно основание за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като нито прокурорът, нито частен обвинител, са направили изявления пред съда, че искат произнасяне с присъдата за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Такива не се правят и пред настоящия състав на съда. Следователно присъдата е опорочена и от процесуална гледна точка. В аспекта на изложеното с особен акцент се посочва, че посочените противоречия в мотивите на присъдата, както и между мотивите и самата присъдата на първоинстанционния съд във висока степен създават неяснота относно въпросите, какво престъпление е осъществил подсъдимия. Сочените недостатъци са съществени както сами по себе си така и в своята съвкупност и са довели до съществено нарушение на процесуалните права на страните, тъй като са нарушили основните им права да вземат информирано участие по обвинението и да разберат, какви са били съображенията на първоинстанционния съд за да постанови обжалвания съдебен акт. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 335 ал.2 вр. с чл. 348 ал.3 т. 1 и т.2 от НПК, съдът