Решение № 248 от 2.12.2021 г. на Районен съд - Перник по дело № 876/2021 г.

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Обжалвано е наказателно постановление № 111 от 23.04.2021г. (НП), издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)-София, с което на СТ. ИВ. ВЛ., в качеството на ••••• на Община П. е наложена глоба в размер на 4000 лв (четири хиляди лева) на основание чл.151, ал.1, т.4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) за нарушение на чл.112, ал.2 от същия закон. Жалбоподателят моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изтъкнати в жалбата и изложени от процесуалния му представител в хода на съдебното заседание доводи, като се лансира теза и за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Административнонаказващият орган (АНО) РИОСВ-София, не изпраща представител за участие в съдебното производство. Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното: По допустимостта: Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. От фактическа страна: Във връзка с §4, ал.2 от Преходните и заключителни разпордеби на Наредба № 6 за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци и Национален план за управление на отпадъците до 2020г., приет с Решение № 831 на Министерски съвет от 22.12.2014г., със заповед № РД-19 от 03.02.2016г. на директора на РИОСВ-П. е била преустановена експлоатацията на стопанисваното от Община П. депо за неопасни отпадъци, находящо се в землището на с. Люлин, местността „Маркови егреци”, считано от 15.01.2016г. С писмо с изх. № 05-08-2119 от 15.10.2019г. Министерството на околната среда и водите (МОСВ) уведомило директорите на РИОСВ за неизпълнение на поетите от страна на Република България ангажименти към Европейската Комисия по отношение на изпълнение на Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015г. по дело С-145/14, съгласно което максималният срок за изпълнение на техническата рекултивация на депа, предмет на процедурата по нарушението на правото на ЕС е пет години след решението, т.е. до 16.07.2020г. Били определени конкретни общини, на които да бъдат предоставени средства от ОПОС 2014-2020г. за рекултивация на депата, предмет на наказателната процедура. Сред поименно посочените е и Община П.. С горепосоченото писмо, което било входирано в РИОСВ П. с № 04- 01-336 от 15.10.2019г., било указано, че инспекцията следва да предприеме стъпки по отношение засилване на осъществявания контрол и да изготви предписания за изпълнение на проектите за рекултивация на съответното депо, съобразно тяхната готовност. На 08.04.2021г. експерти на РИОСВ-София извършили проверка на общинското депо с прекратена експлоатация в с. Люлин, местността „Маркови егреци”. Констатирали, че въпреки преустановената експлоатация, на него се извършвало депониране на строителни отпадъци, едрогабаритни отпадъци, излезли от употреба гуми, земни маси, смесени битови и други производствени и непроизводствени отпадъци, като не били започнати рекултивационни дейности. Установили, че Община П. няма одобрен и съгласуван проект за рекултивация с МОСВ. Констатациите били отразени в констативен протокол № ККФОС-ЛГ-14 от 08.04.2021г. и в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 72/2021г. от 16.04.2021г. Въз основа на акта е издадено и обжалвано НП, с което на СТ. ИВ. ВЛ., в качеството на ••••• на Община П. е наложена глоба в размер на 4000 лв (четири хиляди лева) на основание чл.151, ал.1, т.4 от ЗУО за нарушение на чл.112, ал.2 от същия закон. Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 28.04.2021г. По доказателствата: Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид констативен протокол № ККФОС-ЛГ-14 от 08.04.2021г., кантарна бележка № 3941 от 08.04.2021г., издадена от ДЗЗД „Регионално депо-П. 2020”, удостоверяваща извършено измерване на едрогабаритни отпадъци, извлечение от дневник, в който са описани превозни средства, извършващи депониране на отпадъци в процесното депо, писмо изх. № 3287 от 13.04.2021г.на РИОСВ-София, пълномощно с изх. № П- 23 от 05.04.2021г., АУАН 72/2021г. от 16.04.2021г., акт № 12450 за публична общинска собственост, заповед № 67 от 17.06.2020г. на РИОСВ-София, писмо изх. № 05-08-2119 от 15.10.2019г. на Министерството на околната среда и водите, заповед № РД-19 от 03.02.2016г. на РИОСВ-П., които писмени доказателства кореспондират със свидетелските показания на Л. В. Г. и Г. СТ. В.. Последните, разпитани в хода на съдебното следствие, поддържат констатираните в АУАН обстоятелства. От страна на жалбоподателя по делото са ангажирани като писмени доказателства писма с изх. №№ ИС-932/687 от 09.09.2021г., ИС- 913/КЗК/685/2021 от 02.09.2021г., ИС-952/КЗК-708/2021 от 14.09.2021г., ИС- 973/725 от 16.09.2021г. и ИС-970/721/21 от 15.09.2021г. на Комисията за защита на конкуренцията, които кореспондират със свидетелските показания на М.И.С. – •••. ••••• на Община П., относно предприети действия за изпълнение на проект за рекултивация на процесното депо. От правна страна: Приложената по административнонаказателната преписка Заповед № РД-19 от 03.02.2016г. на директора на РИОСВ-П. категорично доказва, че от 15.01.2016г. е било наредено да се преустанови експлоатацията на общинско депо за неопасни отпадъци, намиращо се в местността „Маркови егреци” в с. Люлин, общ. П.. Не е спорно по делото, че при извършената от служителите на РИОСВ-София проверка на 08.04.2021г. е установено, че същото е било в експлоатация, предвид депонирането на строителни отпадъци, земни маси, смесени битови и други производствени и непроизводствени отпадъци, което се е извършвало с пътни превозни средства и за което са издавани кантарни бележки. Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за бездействие свързано с вменената за нарушена разпоредба на чл. 112, ал.2 от ЗУО. Тази норма не предвижда конкретно правило за поведение на •••••а на съответната община, а посочва само общото задължение да организира и контролира закриването, рекултивацията на терените и последващия мониторинг на депата за битови и строителни отпадъци на територията на съответната община. В АУАН и в НП не са конкретизирани съответните действия, които е следвало да бъдат осъществени, както и до коя дата е трябвало да бъдат реализирани, което безспорно ограничава процесуалните права на жалбоподателя и препятства възможността му да разбере какво конкретно действие не е извършил, за да бъде ангажирана отговорността му. Тези пропуски в съдържанието на НП го правят незаконосъобразно като несъответстващо на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е довело до нарушаване правото на защита на В. да разбере в какво точно е обвинен и кои конкретни свои задължения не е изпълнил. Още повече, че от съдържанието на констативния протокол от проверката на 08.04.2021г., който като официален документ е доказателствено средство за вписаните в него други факти и обстоятелства, се установява, че са били предприети редица мерки за рекултивация на процесното депо, а именно: съставен е протокол от комисия по Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи от 03.05.2017г. за определяне на площадка за извършване на рекултивация, Община П. е внесла проектно предложение по ОПОС 2014-2020г. в определения срок (до 13.01.2020г.) с наименование: „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на гр. П.”, за рекултивацията на общинското депо е внесено и инвестиционно предложение „Закриване и рекултивация на съществуващо общинско депо за ТБО в м. „Маркови егреци”, за което е обявена обществена поръчка (от приетите по делото писма с изх. №№ ИС- 932/687 от 09.09.2021г., ИС-913/КЗК/685/2021 от 02.09.2021г., ИС-952/КЗК- 708/2021 от 14.09.2021г., ИС-973/725 от 16.09.2021г. и ИС-970/721/21 от 15.09.2021г. на Комисията за защита на конкуренцията се установява, че същата не е приключила, тъй като се обжалва постановено решение на възложителя за класиране на участниците и определяне на изпълнител на същата), поради което и АНО е следвало до изпълни императивното изискване на чл. 57 ал.1, т.5 от ЗАНН и да опише съответното задължение, което не е изпълнил жалбоподателя, както и началния момент на бездействието, тъй като именно неизпълнението на конкретно вменена контролна функция от страна на •••••а В. води до извършване на административно нарушение. Същевременно в съдържанието на АУАН и НП са изложени еднопосочни данни за това, че на спряното от експлоатация депо продължават да се депонират отпадъци, които са конкретно посочени. Така описаните факти изпълват от обективна страна състава на чл.151, ал.2, т.6 от ЗУО, съгласно който ••••• на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лв, ако не подлежи на по-тежко наказание. Тази санкционна норма е релевантна към неизпълнение на задълженията на жалбоподателя в качеството на ••••• на Общината да предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им, за което са изложени категорични факти, свързани с извършваните дейности по приемане и депониране на отпадъци в депо, което е с преустановена експлоатация. Именно предвид фактическата обстановка в АУАН и в НП, че контролният орган е установил място, на което се депонират отпадъци, след като депото е с преустановена експлоатация от 15.01.2016г. разпоредбата на чл. 151, ал.2, т.6 от ЗУО се явява специална по отношение на чл. 151, ал.1, т.4 от ЗУО и изключва нейното приложение. Ето защо и като съобрази наличието на съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, препятствали правото на защита на нарушителя, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Като допълнение на изложеното следва да бъде посочено, че при разглеждане по същество на казуса съдът би приел, че са основателни наведените съображения, че случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед както на описаните действия в констативния протокол от проверката на 08.04.2021г., които са били предприети за реализиране на реална рекултивация на терена, включително и на финализирана процедура по възлагане на тази дейност чрез обществена поръчка, така и с оглед краткия период в определения петгодишен срок за изпълнение на техническата рекултивация, след постановеното Решение на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2015г. по дело С-145/14, през който жалбоподателят реално е заемал длъжността ••••• на Община П., предвид проведения избор в края на 2019г. Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът