Решение № 73 от 12.1.2024 г. на Административен съд - Сливен по дело № 219/2023 г.

Производството е образувано по жалба от „Т. Инвест“ ООД, ЕИК 119612489, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Хаджи Димитър“ № 40, представлявано от у. В. Т. С. срещу Решение № 32-216494/09.06.2023 г. на Директор на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“, с което е прието следното: 1. На основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. е определена митническа стойност в размер на 30 356, 82 лв.; 2. На основание чл. 85 ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. спрямо митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 3 035, 68 лв.; 3. На основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. е определяна дата на възникване на вносното митническо задължение – датата на приемане на митническата декларация 18.02.2021 г.; 4. На основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. в размер на 33 392, 50 лв.; 5. На основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77 § 2 от същия регламент е определено, че на датата на възникване на митническо задължение възниква и задължение за ДДС; 6. На основание чл. 67 ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС при внос по см. на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. в размер на 6 678, 50 лв.; 7. За стоката от МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. на основание чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 2 405, 34 лв. и ДДС в размер на 5 291, 76 лв.; 8. На основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. „Т. Инвест“ ООД е определено като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 2 405, 34 лв. и ДДС в размер на 5 291, 76 лв.; 9. На основание чл. 108 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 19б ал. 3 от ЗМ и чл. 90 ал. 1 от ЗДДС е определен 10-дневен срок от уведомяването на длъжника за заплащане на вносното мито и ДДС; 10. На основание чл. 102 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 19б ал. 1 от ЗМ датата на връчване на решението се счита за дата на уведомяване на длъжника; 11. На основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва за забава върху дължимите вземания, считано от датата на възникване на митническото задължение – 18.02.2021 г.; 12. На основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва за забава за размера на дължимите вземания, който не е платен в срока по т. 9 от решението и 13. Установената сума за досъбиране в размер на 7 697, 10 лв. е постановено да се внесе по конкретно посочена сметка на Агенция „Митници“. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ), като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В жалбата си, чрез законния си представител оспорващото дружество излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на атакувания административен акт. Счита, че административният орган не се е съобразил с разпоредбите на чл. 71 § 1 б. „д“ и чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и с обстоятелството, че превозното средство е претърпяло щета. Възприетата от Директора на ТД Митница Бургас продажна цена на автомобила, обоснована на данни от рекламен сайт за продажба на употребявани автомобили била в сферата на предположенията и нямало как да се приеме като „обосновано предположение“. Ответникът не се задълбочил да установи как се участва в търгове като процесния, не изяснил лицата, които участват и задават т.нар. „пакетна цена“ за определен брой употребявани МПС, една част от които се придобиват на изгодна цена, а други – на по – висока от действителната им. Ответният административен орган се позовавал на фикция – след като предишният купувач е заплатил за този катастрофирал автомобил една цена, то тя автоматично би следвало да е заплатена от следващия. Представената фактура съдържала всички необходими реквизити, обратно на възприетото от ответника. Позовава се на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, в която връзка заявява, че възможността митническите органи да отхвърлят декларираната митническа стойност, не ги освобождава от задължението да изложат нарочни мотиви, обосноваващи основателността на съмненията и разликите в стойността, въз основа на които е определена новата митническа стойност. Основателното съмнение било такова, основаващо се на обективно съществуващ факт, а не на предположения на митнически орган. Оспорва отхвърлянето в обжалваното решение на методите в чл. 74 § 2 б. а), б), в) и г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., както и възможността за прилагане на дедуктивния метод. Оспорва извършената в хода на административното производство оценка, като несъобразена с конкретните данни на автомобила, доколкото същият бил с голяма щета, възстановена на територията на РБългария, т.е. за достигане на цената, определена в тази оценка, след придобиването на автомобила били извършени допълнителни разходи за неговото възстановяване. При подаване на МД бил проведен визуален преглед от митническите органи, без да се посочи, че има разлика между декларираното и установеното от тези органи. Моли съда да отмени атакувания административен акт, с претенция за разноски. В с.з. оспорващото дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява се от надлежно упълномощен адв. С. Е. •••, която поддържа жалбата на посочените в същата отменителни основания и моли съда да я уважи. В писмени бележки излага подробни доводи в тази насока. Моли съда за отмяна на атакуваното административно решение, с претенция за разноски. В с.з. административният орган, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен юрк М. Т. – К., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на адвокатското такова. Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, в т.ч. представената в цялост административна преписка, съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 18.02.2021 г. в МБ Свободна зона при ТД Митница Бургас била приета МД с MRN 21 BG00100 8031311 R 5 с вносител в ел.д. 3/15 и декларатор в ел.д. 3/18 „Т. инвест“ ООД, ЕОРИ: BGА119612489 ZZZZ 4, пряк представител в ел.д. 3/19 „МИРАМАР“ - Бургас, за режим допускане за свободно обращение на стока с описание в ел.д. № 6/8: „НАИМ: УПОТР. ПЪТН. АВТОМОБИЛ – КАТАСТРОФИРАЛ МАРКА: MERCEDES-BENZ; МОДЕЛ: G500; ТИП: G500; ПЪРВА РЕГ.: 01.01.2005 Г.; ЦВЯТ: 0; Р.ОБЕМ: 4998; Д-ТЕЛ: НЯМА ДАННИ; ШАСИ: WDCYR49E95X157839. За стоката било посочено: в ел.д. № 5/14 „Код на държавата на изпращане/износ“ – САЩ; в ел.д. № 4/1 „Условие на доставка“ – „ DAP доставено на място“; в ел.д. № 4/16 „Метод на определяне на стойността“ – „Договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса“; в ел.д. № 4/14 „Цена на стоката“ – 3 900, 00; в ел.д. № 4/10 „Валута“ – USD; в ел.д. 8/6 „Статистическа стойност“ – 6 303, 38, в ел.д. 7/4 „Вид транспорт на границата“ – 1. Морски транспорт, в ел.д. № 8/5 „Вид на сделката“ – Outright purchase/sale. Към МД били приложени търговска фактура ( Invoice ) № 2977/29.10.2020 г. за стока/артикул 2005 MERCEDES-BENZ G500 VIN: WDCYR49E95X157839 с дължимо салдо 3 900, 00 щатски долара, междинна сума 3 900, 00 щ.д. и платена сума 3 900, 00 щ.д. Издател/съставител на фактурата е “GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Longwood, FL 32750, USA, а получател „Т. Инвест“ ООД. Приложение към митническата декларация са документ за прехвърляне на неподлежащо на ремонт моторно превозно средство с продавач Стейт Фарм Иншурънс и купувач Аренсис Ауто Боди, Калифорния, САЩ, дата на продажба 10.07.2020 г.; Морска товарителница № HLCUBSC2011BLZZ6, получател „Фрилайн“ – София, пристанище на товарене Лонг Бийч, Калифорния, пристанище на разтоварване – Бургас; Манифест за внос на товари, Товарителница № IMP/4671/11/20 L2 за комбиниран транспорт или доставка от пристанище до пристанище, с изпращач Глобъл Ауто Ексчейндж ЛЛС, Лонгууд, Флорида, САЩ и получател „Т. Инвест“ ООД, Сертификат за моторно превозно средство, което не подлежи на ремонт с регистриран собственик Стейт Фарм Мючуъл Отомобайл Иншурънс Ко. Съобразно декларираните данни, към датата на приемане на МД (18.02.2021 г.) размерът на митническата стойност за стоката е определен съгласно разпоредбата на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на база договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Декларираното условие на доставка „ DAP – доставен на място в Сливен“ и към митническата декларация е приложена цитираната по – горе фактура (INVOICE) от 29.10.2020 г., издадена от “GLOBAL AUTO EXCHANGE” LLC, 416 Commerce Way Suite 140 Longwood, FL 32750, USA. Митническата стойност за стоката, определена на база декларираните за нея елементи, е 3 900 щатски долара, в т.ч. 3 500, 00 щ.д. – цена на автомобила по приложената фактура и т.ч. 400, 00 щатски долара разходи за международен транспорт, с обща митническа стойност 6 303, 38 лв. Определеното и взето под отчет мито е в размер на 630, 34 лв., а ДДС – 1 386, 74 лв., изчислени съобразно митническата стойност и съответната данъчна основа. С Писмо рег. № 32-127773/18.04.2022 г. на Началника на МБ – Свободна зона при ТД Митница Бургас „Т. Инвест“ ООД било уведомено, че във връзка с извършване на последващ контрол на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ на стоката от МД с MRN: 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. е необходимо да предостави допълнителни документи и информация: доказателства в потвърждение на декларираната цена, документи относно извършените плащания към доставчика, както и други данни, сведения и информация, удостоверяващи цената по сделката, комисионни за посредничество, разходи за контейнери, за транспорт, застраховка, товаро – разтоварни и обработващи операции и пр. В Отговор рег. № 32-139517/29.04.2022 г. представляващ дружеството заявил, че автомобилът е закупен от Глобъл Ауто Ексчейндж, като цената е заплатена на място в брой. Представил фактурата, цитирана по – горе, сертификатът за собственост, както и извлечение от счетоводна отчетност (см. 205 – транспортни средства за периода от м. 01.2021 г. до м. 12.2021 г.), съгласно която на 18.03.2021 г. в активите на дружеството е заведена покупка на автомобил за сума от 6 303, 38 лв. Едновременно с това с писмо рег. № 32-128832/19.04.2022 г. била изискана информация от Економу – Интернешънъл Шипинг Ейджънсиз ЕООД, касаеща разходите за морско навло и терминални разходи и такси, заплатени по коносаменти, в която връзка по процесния коносамент били представени фактури за международен транспорт и терминални разходи в размер на 424, 67 щ.д. Със Съобщение рег. № 32-141426/03.05.2022 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил „Т. Инвест“ ООД, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с M RN 21 BG00100 8031311 R 5/18.02.2021 г. В съобщението били посочени мотивите, на които ще се основава решението, а именно: описание на данните от митническата декларация и приложените към същата документи, определена въз основа на събраните доказателства митническа стойност от на автомобила в размер на 30 182, 93 лв., вносно мито от 3 018, 29 лева, данъчна основа в размер на 33 392, 54 лв. и ДДС в размер на 6 678, 51 лева; данни от извършената последваща проверка, при която е анализирана налична информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като е посочено, че на ел. адрес https: // autoauctions. io / е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 21.10.2020 г. със статус "Продадена" (Sold) за автомобил със същия VIN (номер на шаси) и "odometer 97527 actual miles" в страната на износа - САЩ; публикуваната продажна цена е в размер на 18 250, 00 щатски долара и превишава с повече от четири пъти декларираната пред митническите органи цена в размер на 3 900 щатски долара при допускане за свободно обращение. Съставителят на писмото посочил още, че приложеният към МД сертификат сочи като собственик State Farm Mutual Automobile insurance CO, който е идентифициран като купувач и в наличната информация на ел. адрес https: //autoauctions. io/, касаеща продажба на аукцион, състоял се на 21.10.2020 г., като в представената към МД фактура продавач е Global Auto Exchange с дата на продажба 29.10.2020 г.. Последната не била подписана от двете страни, съдържанието й предполагало, че вероятно е осъществена препродажба, но липсвали доказателства в тази насока и същата не можела да послужи за митнически цели. Във връзка с посочената информация възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, както и елементите, които се прибавят към нея при определяне на митническата стойност. Въз основа на посочените по – горе мотиви, на които ще се основава решението, органът посочил, че фактическата обстановка налага извод, че установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза е в размер на 18 250, 00 щ.д. и същата следва да послужи за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., към която на основание чл. 71 § 1 б. д) i ) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. следва да се прибавят и транспортни разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. Определена била нова митническа стойност на стоката, допусната до свободно обращение с МД с MRN 21 BG00100 8031311 R 5/18.02.2021 г. в размер на 30 182, 93 лв. (18 250 USD х вал. курс 1 USD /1.61625 лв. = 29 496, 56 лв. + 686, 38 лв.), като с оглед този размер на митническата стойност на основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква ново митническо задължение, а на основание чл. 77 § 2 от Регламента същото възниква на датата на приемане на митническата декларация – 18.02.2021 г. с размер на мито – 3 018, 29 лв., определена данъчна основа в размер на 33 392, 54 лв. и ДДС в размер на 6 678, 51 лв. След сравнителен анализ на размера на вземанията, изчислен и заплатен въз основа на данните в МД с гореустановения се определя за вземане под отчет и доплащане вносно мито в размер на 2 387, 95 лв. и ДДС за доплащане в размер на 5 291, 77 лв. В съобщението се съдържа информация още за това, че на основание чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. върху размера на неизплатените вносни мита се начислява лихва за забава, върху и над размера на вносните мита, считано от датата на възникване на митническото задължение – 18.02.2021 г. до датата на уведомяването. На основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС, вр. чл. 114, § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. възниква задължение за заплащане на лихва върху ДДС. Дружеството е уведомено, че в срок от 30 дни от получаване на писмото може да изрази становище, като в случай, че не желае да изрази становище, производството ще продължи с издаването на решение. Съобщение рег. № 32-141426/03.05.2022 г. е връчено на представител на дружеството с известие за доставяне на 11.05.2022 г., като по преписката липсва представено становище по това писмо. От приложена по преписката Регистрационно – контролна карта рег. № 32-201094/17.06.2022 г. се установява, че чрез митническо аташе към Посолството на САЩ до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност е отправено искане за съдействие за предоставяне на информация и документи за автомобили, изнесени от САЩ и допуснати за свободно обращение в РБългария. В отговор на същото искане американските митнически органи предоставят сканирани документи за износ, представляващи електронна информация за износ, като по отношение на процесния автомобил е вписано: Главна заинтересована страна в САЩ: Глобъл Ауто Ексчейндж ЛЛС, Лонгууд, Флорида, САЩ, дата на износ 03.12.2020 г., име и адрес на крайния получател: „Фрилайн“ ООД „Кръстю Сарафов“ 1 етаж 1, София 1164 България, Варна, България, описание на стоката „2005 Mercedes-Benz G class “ – 1 бр. с идентификационен номер на превозното средство WDCYR49E95X157839, номер на свидетелството за правото на собственост на превозното средство NR0630529 (СА), стойност (в щатски долари, без центове) Продажна цена или себестойност, ако не е продадено – 18 250. На 04.08.2022 г. с рег. № 32-260979 Директорът на ТД Митница Бургас изпратил до „Т. Инвест“ ООД повторно Съобщение, с което уведомил дружеството - адресат, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с M R N 21BG001008031311R5/18.02.2021 г. Фактическата обстановка, описана в съобщението и мотивите в същото са идентични с посочените в предходното съобщение, като са допълнени установявания от електронната информация за износ от американски митнически орган. В отговор на съобщението представляващ дружеството представил Фактура № 5143261/09.04.2021 г. за закупени от Heinz Resch & Co. OHG части за автомобил на стойност 13 155, 56 евро. С писмо рег. № 32-40757/31.01.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас възложил на вещо лице извършване на експертна оценка на превозно средство за процесния автомобил. Съгласно същата, средната пазарна стойност на превозното средство към дата 18.02.2021 г. възлиза на 40 071 лв. Със Съобщение рег. № 32-162602/28.04.2023 г. Директорът на ТД Митница Бургас уведомил „Т. Инвест“ ООД, че в изпълнение на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, предстои издаване на Решение на Директора на ТД Митница Бургас, с което се определя нов размер на митническата стойност за стоката по МД с M R N 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. Във фактическата обстановка на това съобщение са описани установяванията в предходните две съобщения, като декларираната в МД митническа стойност на стоката е отхвърлена и е прието, че ще бъде определена нова такава, при съобразяване и с изготвената оценка на независим експерт в размер на 30 356, 82 лв., с размер на мито 3035, 68 лв. и ДДС в размер на 6678, 50 лв., с мито и ДДС за вземане под отчет и досъбиране, както следва: мито в размер на 2405, 34 лв. и ДДС в размер на 5291, 76 лв. При пълно възприемане и възпроизвеждане на фактическите и правни констатации, съдържащи се в Съобщение рег. № 32-162602/28.04.2023 г. Директор на ТД Митница Бургас към Агенция „Митници“ е постановил Решение № 32-216494/09.06.2023 г., с което приел следното: 1. На основание чл. 74 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. е определена митническа стойност в размер на 30 356, 82 лв.; 2. На основание чл. 85 ал. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка от 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. спрямо митническата стойност на стоката е определено вносно митническо задължение в размер на 3 035, 68 лв.; 3. На основание чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. е определяна дата на възникване на вносното митническо задължение – датата на приемане на митническата декларация 18.02.2021 г.; 4. На основание чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е определена данъчна основа при внос по смисъла на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. в размер на 33 392, 50 лв.; 5. На основание чл. 54 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 1 б. а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и с чл. 77 § 2 от същия регламент е определено, че на датата на възникване на митническо задължение възниква и задължение за ДДС; 6. На основание чл. 67 ал. 1 от ЗДДС е определено задължение за ДДС при внос по см. на чл. 16 ал. 1 от ЗДДС на стоката от МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. в размер на 6 678, 50 лв.; 7. За стоката от МД с MRN 21BG001008 0 31311R5/18.02.2021 г. на основание чл. 105 § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определено за вземане под отчет и досъбиране вносно мито в размер на 2 405, 34 лв. и ДДС в размер на 5 291, 76 лв.; 8. На основание чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 77 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. „Т. Инвест“ ООД е определено като длъжник за заплащане на вносно мито в размер на 2 405, 34 лв. и ДДС в размер на 5 291, 76 лв.; 9. На основание чл. 108 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 19б ал. 3 от ЗМ и чл. 90 ал. 1 от ЗДДС е определен 10-дневен срок от уведомяването на длъжника за заплащане на вносното мито и ДДС; 10. На основание чл. 102 § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 19б ал. 1 от ЗМ датата на връчване на решението се счита за дата на уведомяване на длъжника; 11. На основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва за забава върху дължимите вземания, считано от датата на възникване на митническото задължение – 18.02.2021 г.; 12. На основание чл. 114 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., чл. 59 ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 114 § 2 от Регламента е определена дължима лихва за забава за размера на дължимите вземания, който не е платен в срока по т. 9 от решението и 13. Установената сума за досъбиране в размер на 7 697, 10 лв. е постановено да се внесе по конкретно посочена сметка на Агенция „Митници“. Решението е връчено на адресата „Т. Инвест“ ООД на 14.06.2023 г., видно от приложеното по преписката известие за доставяне. Жалбата срещу акта е постъпила пред настоящия съд на 27.06.2023 г. По делото по искане на оспорващата страна е извършена и приета съдебно – техническа експертиза, съгласно заключението на която справедливата пазарна цена на автомобила към 18.02.2021 г. е 27 542, 66 лв. В хода на съдебното производство административният орган представя официален превод на приобщените по преписката писмени доказателства, описани по – горе. Оспорващата страна представя писмени доказателства, придружени с официален превод на български език. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото годни писмени доказателства. Въз основа на същите съдът формира следните изводи от правно естество: Обжалваното решение представлява акт по смисъла на чл. 19б от ЗМ, подлежащ на обжалване по реда на АПК по аргумент от чл. 220 ал. 1 от ЗМ. С него се засяга неблагоприятно жалбоподателя - определени са за досъбиране митнически задължения и лихви върху тях за стока, поставена под режим на допускане за свободно обращение с МД с MRN 21 BG00100 8 0 31311 R 5/18.02.2021 г. Предвид това съдът приема жалбата за допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и пред компетентния съд по седалището на жалбоподателя. Разгледана по същество, жалбата се преценява и като основателна при следните съображения: Оспореното административно решение е постановено от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, т.е. при наличието на персонална, материална и териториална компетентност. Съгласно чл. 101 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., размерът на дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се счита, че възниква митническото задължение съгласно член 87, веднага щом тези органи разполагат с необходимата информация, а по дефиницията, дадена в чл. 5 т. 39 от същия Регламент, "решение" означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай, и който има правни последици за съответното лице. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. от своя страна указва, че освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на чл. 22 § 4, § 5, § 6 и § 7, чл. 23 § 3 и чл. 26, чл. 27 и чл. 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи без съответното лице да е подало предварително заявление, какъвто е и настоящият случай. Съобразно разписаното в чл. 19 ал. 7 от ЗМ, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., решения, взети без предварително заявление, се издават от Директора на териториалната дирекция, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение, освен ако не е предвидено друго. С оглед цитираната нормативна уредба, следва да се приеме, че в случая издаденото от Директора на ТД Митница Бургас решение е произнесено от компетентен административен орган, в пределите на неговата териториална, материална и персонална компетентност, съобразно предоставените му правомощия, поради което актът е валиден. Оспореното решение е постановено в писмена форма, като в него, в съответствие с чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, се съдържат мотиви, в които са посочени правните основания за издаването му с изложение на фактическите обстоятелства, които според административния орган обосновават разпоредения от него краен резултат. Макар валидно, настоящата съдебна инстанция намира, че при издаване на оспореното решение са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, изрично посочен в спорния акт, за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., след вдигане на стоките митническите органи имат право да извършват последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и придружаващите документи, а според т. 2 обект на проверката може да бъде и счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, свързани с операции със съответните стоки или с предварителни или последващи търговски операции, включващи съответните стоки. Според разписаното в ал. 2 на чл. 84 от ЗМ, проверката по ал. 1, т. 2 се извършва по реда на чл. 84а и чл. 84м от ЗМ. В случая е налице хипотезата на последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ, като митническият орган е взел предвид както представените от получателя на стоката „Т. Инвест“ ООД доказателства при подаването й, така и събраната допълнителна информация с цел установяване истинността на данните от декларацията и законосъобразността на действията при поставяне на стоките под режим "допускане за свободно обращение". При така извършения последващ контрол на декларирането, съдът намира, че не е проверявана материалната отчетност на декларатора, свързана с операции с процесната стока, каквото е законовото изискване за извършване на контрол по реда на чл. 84а и на чл. 84м от ЗМ по аргумент от чл. 84 ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗМ. Видно от съдържанието на оспореното решение и приобщените към административната преписка доказателства, от страна на Директора на ТД Митница Бургас за нуждите на проверката на основание чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 84 ал. 1 т. 1 от ЗМ от оспорващото дружество е изискано да представи доказателства, потвърждаващи декларираната цена, документи за извършените плащания към доставчика (продавач на стоките) от купувача по фактурата, всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, както и документи, удостоверяващи разходи в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена. В отговор на изисканата информация дружеството е представило Invoice № 2977/29.10.2020 г., удостоверяваща извършената сделка по покупко – продажба и транспорт на автомобила, съдържаща идентификационни данни за продавач, купувач, цена и за самото транспортно средство, както и счетоводна информация. Последната обаче не е проверена от ответника, както и не е анализирана при постановяване на акта. В Дял втори, Глава трета ("Стойност на стоките за митнически цели") от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. се съдържа уредбата, касаеща определянето на митническата стойност, върху която се следват митни сборове. В чл. 70 от Регламента е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката при продажбата й за износ с местоназначение митническата територия на Съюза. В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга - по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение на СЕС от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката обаче е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката, което в случая е сторено, и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи. Терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Затова точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 година, в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2915/2447. Според дадената там регламентация именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, които са внесени приблизително по същото време. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е възприетата в хода на проверката като продажна цена от 30 356, 82 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че страните не спорят по установената по делото фактическа обстановка. Спорът е правен и се концентрира в отговора на въпроса, налице ли са основанията за неприемане на декларираната договорна стойност, т.е. налице ли са "основателни съмнения" по смисъла на посочения по – горе чл. 140 § 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447, като при положителен отговор на този въпрос, спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия Регламент във връзка с чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. за определяне на митническата стойност по процесния внос, съобразно договорната стойност на стоката. В тази връзка следва на първо място да се провери дали съмненията на митническия орган са основателни, като предпоставка за това да се пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. (т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft). Правната уредба на Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (в този смисъл Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09). Съгласно чл. 70 § 1 и § 2 Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност (така Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20). Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент, при последователно прилагане на методите в чл. 74 § 2 букви а) до г), докато се стигне до метода, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Съгласно другата посочена като правно основание за издаване на акта норма на чл. 74 параграф 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; член VII от Общото споразумение за митата и търговията; Глава 3 от Дял II на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Предвидените критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото правило в установената поредност. Когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., те могат да поискат от декларатора да представи допълнително информация, съгласно чл. 140 § 1 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 (Регламента за изпълнение), а ако съмненията им не отпаднат и след представяне на тази допълнителна информация, съгласно чл. 14 § 2 от Регламента за изпълнение, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В такива хипотези следва да се приложат вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като в тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което може да обоснове увеличаване стойността на внасяните стоки. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141 § 1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно чл. 141 § 2 от Регламента за изпълнение, се прави корекция, за да се вземат предвид значителните разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1 § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение. Според цитираната разпоредба "идентични стоки" в рамките на определянето на митническата стойност представляват стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" в рамките на определянето на митническата стойност представляват стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. В обобщение следва да се заключи, че правомощието на митническите органи да отхвърлят договорната стойност на стоките по чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно да определят митническата стойност по методите, предвидени в чл. 74 от същия регламент възниква при наличието на основателни съмнения по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение, които подлежат на доказване във всеки конкретен случай. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките, приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., разпоредбата на чл. 140 § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70 § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения е върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В разглеждания случай допълнителна информация от адресата на акта и настоящ оспорващ е изискана и представена, но не е анализирана и въобще не е взета предвид от ответника. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност, следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен (в този смисъл Решение от 18 декември 2008 г., Sopropе, C-349/07, т. 36). В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Съгласно правилото на чл. 22 § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., митническите органи имат задължението да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение и именно мотивите имат за задача да създадат убеждение за правилността по определяне на различна митническа стойност от декларираната, въз основа на която възниква правното задължение за внасяне на допълнителни митни сборове. Видно от съдържанието на оспореното решение, митническата стойност на процесния автомобил е определена, като отново е приложен чл. 70 от Регламента, но при завишаване на стойността поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката пазарна стойност, определена чрез изготвена по възлагане от административния орган експертна оценка. Ответният орган е отхвърлил изцяло декларираната от дружеството цена на автомобила, документирана в представен INVOICE от 29.10.2020 г., издаден от Global Auto exchange LLC, САЩ и придружаващ МД с MRN 21 BG00100 8 0 31311 R 5. В тази връзка следва да се отбележи, че това е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74 § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което очевидно не е предприето в случая от митническите органи. В този смисъл е налице нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Отделно от това, позоваването в процесното решение на налична на интернет адрес https: // autoauctions. io / информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси) в страната на износа с обявена продажна цена от 18 250 щ.д. не е достатъчно за обосноваване на т. нар. "основателни съмнения". Това е така, тъй като посочената информация не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. При това положение следва да се приеме, че липсват каквито и да са сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно възприетата като декларирана по – ниска цена при първоначалното определяне на митническата стойност, а това лишава съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. От друга страна, видно от приобщената по делото административна преписка, оспорващият е предоставил всички документи, с които разполага и въз основа на които може да бъде направен категоричен извод относно твърдяната митническа стойност, т. е. оказал е необходимото съдействие за извършване на митническите формалности и контрол, в т.ч. чрез представяне на аналитична счетоводна отчетност в частта на завеждане на транспортното средство. Според разписаното в чл. 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2447/2015, фактурата, свързана с декларираната договорна стойност, се изисква като придружаващ документ. Още при първоначалното определяне на митническата стойност на стоката е представен INVOICE от 29.1 0.2020 г., издадена от Global Auto Exchange, Longwood, Florida, USA, в която „Т. Инвест“ ООД е вписано като купувач с посочена продажна цена на процесния автомобил. На така установеното от фактурата не може да се противопостави ползваната от административния орган като отправна информация от сайта autoauctions. io по посочените по – горе съображения. Независимо от това, в решението на Директора на ТД Митници Бургас не са изложени никакви мотиви, свързани с предоставените във връзка с вноса документи, от който анализ да се установи по категоричен начин, че въпреки положеното от двете страни по спора усилие, е възникнало в действителност съмнение на посочената от жалбоподателя декларирана митническа стойност на вносната стока. Непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната митническа стойност не е договорната стойност, действително платена или подлежаща на плащане. Фактурата замества липсата на договор и сама по себе си не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея митническа стойност, поради което е необходима по-обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникнали съмнения за декларираната стойност. Действително не са представени доказателства относно извършени плащания от купувача към продавача, но това автоматично не води до извода, възприет от административния орган, че е налице липса на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката, нито освобождава митническия орган, върху когото пада доказателствената тежест да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска от други идентични стоки, внесени в приблизително същото време. Кaкто вече бе посочено, позоваването в митническото решение на данните от интернет сайт autoauctions. io за проведен на 21.10.2020 г. аукцион, обявени на същия, посочен в акта интернет адрес, не са достатъчни за обосноваване на т. нар "основателни съмнения", още повече, че тази информация не е събрана по надлежния ред, а се и компрометира от представени по делото от оспорващата страна доказателства, обсъдени по – горе. На следващо място, в атакуваното административно решение административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоките, като се е позовал и на справка от база данни, поддържана от трето лице – САЩ, Департамент за вътрешна сигурност, Служба за митническа и гранична защита на САЩ, без да се аргументира защо не взема предвид стойността на сделката, посочена в издадените за това документи от страна на продавача в САЩ. Настоящата съдебна инстанция намира, че необосновано митническите органи са заменили посочената в горепосочените документи договорна цена с цена на стока, посочена в предоставената от горната служба Електронна информация за износ. Подобен подход, основан и на данните, получени от СВР не обосновава по никакъв начин заявената от административния орган нова митническа стойност на стоката. От една страна ответният административен орган не е посочил причината за незачитане на данните за платената сума в приложените от жалбоподателя фактура, при условие, че се признава нейната автентичност. Същата, както и останалите митнически документи, са представени в официален превод на български език в съдебното производство и установяват по категоричен начин осъществени сделки с предмет процесния автомобил - вид, марка, модел, технически характеристики и състояние, цена на придобиване, посочена като заплатена, както и размерът на разходите, формиращи договорната стойност по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 952/2013. От друга страна органът се е позовал на представената от американските митнически органи Електронна информация за износ по отношение на автомобила и в частност документ за износ, в която фигурира изнесен автомобил от американски доставчик – марка 2005 MERCEDES-BENZ G CLASS, шаси № WD CYR49E95X157839 и стойност 18250 щ.д. В цитираната разпечатка в графа 4а „Име и адрес на крайния получател“ е вписано „Фрилайн“ ООД – София, България – юридическо лице, различно от настоящия жалбоподател и купувач по инвойс - фактурата „Т. Инвест“ ООД. В представената по делото като част от преписката Електронната информация не фигурира името на жалбоподателя „Т. Инвест“ ООД като получател или купувач на автомобила. Действително номерът на шасито съвпада с този, деклариран от оспорващия в процесната МД, което обаче не води до категоричния извод, че е налице пълна идентичност между процесния автомобил и този, описан в Електронна информация за износ. При това положение, а и не са налице и данни в атакуваното решение, органът необосновано е приел, че това е продажна цена на процесния автомобил и че този автомобил е идентичен с декларирания такъв в МД. Действително в приложения екземпляр от електронна информация за износ по отношение на автомобила е посочена стойност в размер на 18250 USD, но дали това е продажната цена или стойност, ако не е продадена, и дали това е действително декларирания от жалбоподателя автомобил в МД, това са въпроси, на които категоричен отговор съобразно цитираните доказателства не могат да бъдат дадени, както и не могат да се формират безпротиворечиви изводи в тази насока. В този аспект изискването на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е ясно и не може да има никакво съмнение, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежаща на плащане, като цена на стоките при продажбата. Служебно набавената в хода на проверката справка не съдържа данни, които да сочат, че оспорващият, в качеството си на купувач, е заплатил или е трябвало да заплати именно сумата от 18 250 USD. Както се отбеляза по – горе, от приобщената по преписката и доказателствата електронна справка от Служба за митническа и гранична защита на САЩ не става ясно с какви методи е определена (декларирана, заявена), какво включва и пр. вписаната в тази справка стойност на автомобила, за да може да бъде проверена чрез предвидените за това процесуални способи. Съждението на митническите органи, че това е договорната цена на стоката, се явява дотолкова достоверно, колкото и отречената продажна цена по представената фактура. При обосновани съмнения митническите органи, съгласно чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение могат само да приемат, че митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и да я определят, като приложат последователно букви от а) до г) от параграф 2 на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, което в конкретния случай се установява, че не е сторено, поради което и митническата стойност в размер на 30 356, 82 лева се явява незаконосъобразно определена. В тази връзка, поради незаконосъобразното определяне на новата митническа стойност на процесната стока, незаконосъобразно определени се явяват и сумите за досъбиране за вносно мито и ДДС, както и лихва за забава. Изложеното мотивира съда в настоящия му състав да приеме, че оспореният административен акт е постановен в и противоречие материалния закон. При горните съображения настоящата съдебна инстанция намира, че в процесния случай са определени нова митническа стойност и нови стойности на обвързаните с нея вносно мито и ДДС, без това да е обосновано по категоричен начин. В този смисъл обжалваното решение № 32-216494/09.06.2023 г. на Директора на ТД Митница Бургас при Агенция „Митници“ е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което налага неговата отмяна. Предвид незаконосъобразното определяне на нова митническа стойност на стоката, незаконосъобразно се явява и определянето на допълнителни задължения на оспорващата страна за мито и ДДС на стоката, за която е подадена митническата декларация, както и лихва върху определените суми, поради което обжалваното решение подлежи изцяло на отмяна. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на оспорващата следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Действително извършените такива възлизат общо на 1 410, 00 лв., от които 50, 00 лв. внесена държавна такса, 300, 00 лв. заплатен депозит за съдебна експертиза и 1 060 лв. заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Ответникът прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, по което съдът дължи произнасяне, с оглед Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, съгласно чиито мотиви, съдът следва да съобрази принципа на справедливостта и съразмерността. Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., съобразно чийто чл. 1, размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ. Към процесния случай приложима е нормата на чл. 8 ал. 1 т. 2 от наредбата, който регламентира минимален размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес - при интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв., като в случая материалният интерес възлиза на 7 697, 10 лв., при което минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 1 069 лв. Според чл. 36 ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В процесния случай договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на минималния, определен нормативно, поради което възражението за прекомерност на ответната страна следва да се приеме за неоснователно. Така определените и възприети от съдебния състав разноски в общ размер на 1 410, 00 лв., включващи възнаграждение за адвокат, внесени държавна такса и депозит за съдебна експертиза следва да се възложат в тежест на ответния административен орган. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл. второ от АПК, съдът