РЕШЕНИЕ

№ 331

гр. Русе, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова при участието на секретаря Десислава Ботева като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Гражданско дело № 20224500100090 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази: Предявените искове са за оспорване на бащинство, с правно основание чл.62 ал.2 от СК, и за установяване на произход от бащата, с правно основание чл. 69 от СК.

Ищцата Е. Н. И. твърди, че по време на брака й с ответника А. Н. А., на ••••••••• в гр. Р. родила детето Х. А. Н.. Сочи, че към този момент двамата живеели във фактическа раздяла, не поддържали никаква връзка, а тя живеела на семейни начала с ответника Д. Х. Г., който бил биологичен баща на детето.

В Акта за раждане на детето като баща е вписан първият ответник, по силата на презумпцията на чл. 61 ал.1 от СК, тъй като бракът на ищцата с него бил прекратен с развод с Решение № 161/22.11.2021г., постановено по гр.д.р № 684/2021г. на Районен съд -Нови пазар. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът А. Н. А. не е баща на детето Х. А. Н., както и че баща на детето е ответникът Д. Х. Г.. Първият ответник в писмен отговор твърди, че исковете са неоснователни и недоказани.

Вторият ответник изразява становище, че исковете са основателни и доказани. Признава, че е биологичен баща на детето.

Назначеният им от съда особен представител на детето счита исковете за доказани.

Дирекция „Социално подпомагане” - Ветово в социален доклад, изготвен по делото, сочи, че детето се отглежда от ищцата и втория ответник, който се определя за биологичен баща, че е желано и чакано дете, прието с радост от близките му.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От представените заверени преписи от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № ••••••••••г. на Общ. Р. се установява, че малолетното дете Х. А. Н. е родено на ••••••••• от майка Е. Н. И. и баща А. Н. А.. Последният е вписан в удостоверението за раждане като баща на детето, тъй като се е намирал в брак с майката към момента на раждането /по силата на презумпцията на чл. 61 ал.1 от СК /.

От свидетелските показания на брата на ответника Д. Г. – св.О. Г., се установява, че ищцата е имала връзка с отв.Д. Г. от 2020г., от 15.02.2021г. заживели заедно в гр. Г., а в края на 2021г. се родило общото им дете – Х.. Към 2020г. ищцата живеела във фактическа раздяла с ответника А. А. и впоследствие бракът им бил прекратен с развод. Отв.Д. Г. се опитал да припознае детето, но не могъл.

Отв.Д. Г. в с.з. заявява, че е имал връзка с ищцата от м.септември 2020г., когато тя живеела при майка си в с. Б., обл. Ш.. През м.февруари 2021г. заживели заедно при неговото семейство в гр. Г., родило се общото им дете Х., което кръстили на баща му. И понастоящем са във фактическо съжителство на семейни начала, не са се разделяли, заедно отглеждат детето Х., в общия им дом.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, анализирани от аспекта на чл.172 от ГПК, като съобрази вероятната им заинтересованост и прецени, че се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.

От изготвения по делото социален доклад се установява, че понастоящем ищцата живее с втория ответник и детето Х., за което се грижат заедно.

От заключението по приетата по делото акушеро-гинекологична експертиза се установява, че вероятният период на зачеване на ищцата с детето Х. съвпада с периода, в който тя е била във фактическа раздяла с ответника А. А. и е живеела на семейни начала с отв.Д. Г.. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че исковите претенции са допустими и основателни.

Исковият ред за оспорване на бащинство е изчерпателно уреден в чл.62 от СК. Законът предоставя правото на майката да обори презумпцията за бащинство по чл.61 ал.1 от СК, като докаже, че детето не е могло да бъде заченато от съпруга й, в едногодишен срок от раждането на детето. Искът по чл.62 ал.2 от СК е предявен в този срок, поради което е допустим, а с оглед събраните по делото доказателства се явява и основателен. Установените обстоятелства за настъпила раздяла между съпрузите години преди раждането на детето и връзката на ищцата с втория ответник, както и заключението на съдебната акушеро-гинекологична експертиза, дават основание на съда да приеме, че А. А. не е биологичен баща на роденото от ищцата дете Х.. По този начин презумпцията по чл.61 ал.1 от СК е оборена и искът за оспорване на бащинство следва да бъде уважен.

Основателен се явява и искът за установяване на произход от бащата по чл.69 от СК. Този извод следва както от признанията на ответника по този иск, и от сочените в свидетелските показания факти за съвместното живеене и отношенията между страните, така и от заключението експертизата. Те дават основание на съда да приеме за установено, че Д. Г. е биологичният баща на роденото от ищцата дете Х. и да се произнесе с решение в този смисъл.

Съгласно чл.70 от СК при уважаване на иск за произход, съдът служебно се произнася по мерките за упражняване на родителските права и личните отношения с детето, както и за издръжката. В настоящия случай, предвид съвместното съжителство на родителите на малолетното дете, респ. съвместното полагане на грижите за него и издръжката му, не са налице предпоставките за произнасяне по тези мерки.

Мотивиран така, Окръжният съд